Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите

7.2. Фактори на процеса

‘Процес’ означава начините, по които заинтересованите участници участват в изпълнението на директивата. Той не се ограничава само до ‘разработването’ на директивата, но включва и процеса, в който заинтересованите лица се ангажират един с друг, за да преговарят по проблемите, евентуалните действия и, за да решат как най-добре може да се постигне изпълнението. Опитът често показва, че качеството на процеса предопределя дали може да се очаква по-широка подкрепа за действията и мерките.

• 
  Доверие;
  
• 
  Отвореност;
  
• 
  Прозрачност;
  
• 
  Честност;
  
• 
  Уважение;
  
• 
  Включване;
  
• 
  Позитивност.
  

Не винаги е лесно да преведем тези принципи и да ги използваме в процеса на участие, тъй като съществуват много заинтересовани участници, възникват нови ситуации и аспекти на процеса, които трябва да бъдат отчетени. Въпреки това, практическият опит предполага, че редица общи фактори, отнасящи се за дизайна и изпълнението на процеса, са от основно значение и трябва да бъдат отчетени от компетентните органи и заинтересованите участници.

• 
  Ранно включване на хората при разработването на насоки;
  
• 
  Създаване на съвместна собственост при разработването на процеса;
  
• 
  Възможности за обучение между заинтересованите участници;
  
• 
  Взаимно уважение;
  
• 
  Гъвкав и ‘отворен’ процес;
  
• 
  Повтаряемост и непрекъсната оценка;
  
• 
  Съдействие от независим източник;
  
• 
  Непрекъснатост.
  

Внимание! Предизвикателства на процеса Предизвикателството за компетентните органи е да отчетат тези фактори при разработване и организиране на процеса за публично участие във взаимодействие с други заинтересовани участници.

Това е важен фактор и компетентните органи не трябва да го пропускат, тъй като най-честите причини за проблемите при участието са, че заинтересованите участници се чувстват изключени от целите и структурата на процеса. Включването на заинтересованите участници в разработването на насоки помага за изграждане на доверие и установяване на диалог между различните групи по интереси още в самото начало. Насоките за процеса могат да включват договорки по следните въпроси:

• 
  Цели на процеса;
  
• 
  Цялостния обхват на процеса;
  
• 
  Обхвата на заинтересованите участници, които биха могли да проявят интерес;
  
• 
  Очакванията на участниците;
  
• 
  Комуникационни протоколи;
  
• 
  Финансови ресурси и тяхното разпределяне;
  
• 
  Организационна подкрепа, ако е необходима;
  
• 
  График и продължителност; и
  
• 
  Приноса на процеса и неговите резултати за формалния процес на взимане на решения.
  

Важно е да знаем, че насоките могат да бъдат изменяни според обстоятелствата, при провеждането на процеса или, например, при включването на нови заинтересовани участници. Това е особено важно за целите на процеса, обхвата му и участниците в него.

При разработването на насоки е важно компетентните органи да проучат, заедно с други заинтересовани участници, как най-добре да подходят към публичното участие, тъй като не съществува един модел на участие за различните ситуации. Един процес, основаващ се на съвместно разработване и съвместна собственост, би изградил доверие, би привлякъл повече подкрепа от страна на заинтересованите участници и би създал взаимна готовност и желание той да бъде успешен. Съвместната собственост гарантира също така, че процесът ще бъде по-подходящ за целите, за които се използва и ще максимизира уменията и капацитета на всички участници. Следователно е необходимо компетентните органи да не представят предварително разработен подход без равни възможности за всички участници да дадат своя принос за разработването му.

Моделът на процеса трябва да осигурява възможност за обучение между заинтересованите страни. Това надхвърля обикновеното представяне на информация (например лекция или презентация), което по-скоро представлява еднопосочна, а не двупосочна комуникация. Вместо това, моделът на процеса трябва да се стреми да насърчава активния диалог между участниците. В някои случаи, елементарното събиране на хора за първи път води до нов поглед за различни възможности, цели, успех и проблеми от работата на всички тях. Това може да доведе до организиране на редовни срещи на заинтересованите участници, които да сформират нови партньорства и да предотвратят проблемите преди тяхната поява. Доколкото диалогът, чрез който се насърчава разбирането е обучението между заинтересованите участници, е важен, процесът трябва да бъде по-скоро “кръгла маса за разговори”. Опитът и проучването предполагат, че заинтересованите участници са силно мотивирани да постигнат реални резултати.

В много случаи заинтересованите участници не винаги постигат съгласие помежду си и често се наблюдават различия в техните интереси и мнения. Процесът трябва да стимулира заинтересованите участници да уважават мнението на другите. При тези случаи от голяма полза е съдействието от независими източници. За някои, в това число компетентните органи, е трудно да приемат това, особено ако са имали предишен опит с враждебно настроени страни и силно несъгласие. Въпреки това, обучителният подход на публичното участие ще бъде успешен, ако съществува ясно приемане на различията и готовност да се изследва естеството на тези различия, за да се определят възможни общи основания и съгласие за това как да се процедира. Различията често се изразяват по различни начини като: несъгласие по проблема (идентификация на проблема); видовете информация, които се считат за приемливи (научна и ненаучна); и начините за действие и евентуалните последици от действието. Компетентните органи обикновено имат централна позиция тук и трябва да отправят покана за участие в процес, който се основава на взаимно уважение срещу участниците, чрез зачитане разнообразните интереси, мнения и гледни точки.

Този фактор при моделирането на процеса е важно напомняне, че всички етапи на процеса не могат да бъдат предварително решени. Гъвкавият подход при моделирането на процеса би могъл да приспособи промяната и наученото с ангажирането на различни заинтересовани участници във времето. По същия начин, ‘отвореният’ процес е част от изграждането на доверие между заинтересованите участници. Ако процесът е прекалено скован и не подлежи на обсъждане, заинтересованите участници ще бъдат по-склонни да се оттеглят. Със съгласието си да участват, всички заинтересовани участници, в това число компетентните органи, се задължават да слушат и отчитат проблемите на другите. Това означава, че във времето моделът на процеса се променя.

Повтаряемостта означава, че участниците се приканват да преразглеждат процеса, да отразяват какво са постигнали до тук и дали са необходими промени в процеса или в съдържанието. Тя е част от непрекъснатата оценка на процеса, с което се гарантира, че обучението е внедрено в процеса от самото начало и може да се предоставя информация за текущите (а не само за бъдещите) идеи, преговори и др.

Този фактор при моделирането на процеса не винаги е приложим, тъй като някои видове участие не се фасилитират. Въпреки това, независимият фасилитатор може да бъде от голяма полза, когато отношенията между заинтересованите участници са различни и е налице липса на доверие или уважение между участниците. Използването на трета неутрална страна може да помогне и за предотвратяване на проблеми, свързани с доминирането на компетентните органи в дебатите и дневния ред. Във връзка с това, може би е необходимо да се провеждат срещи на ‘неутрална’ територия. Във всеки случай, под внимание трябва да се вземе ротационния принцип при определяне на мястото за провеждане на срещи между различните участници. Това поддържа идеите ‘свежи’ и осигурява нов поглед и разбиране на нещата, само при посещаването на офисите на различни заинтересовани участници.

Докато мащабните еднократни събития имат своето място в процеса на участие, прекалено често те нямат дълготрайно значение за проблемите или не успяват да привлекат силна ангажираност за действие. Опитът показва, че по-малкият мащаб и непрекъснатостта на процесите предоставят повече възможности на заинтересованите участници да изградят доверие и разбирателство помежду си и по-често генерират дългосрочна енергия. Непрекъснатостта гарантира, че заинтересованите участници, които не могат да организират дадена среща поради липса на време, не са изключени, както биха били ако срещата беше еднократна.