Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите



страница21/47
Дата10.06.2017
Размер3.3 Mb.
#23254
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   47

5. Интервюта



Цел

При публичното участие мнението и/ или знанията на съответните страни играят съществена роля. Въпросът обаче е как да ги проследим. Един от начините за “разберем” средата е да проведем интервюта 1-към-1 със заинтересованите страни. Целта на интервютата изглежда лесна: да научим колкото е възможно повече как мисли интервюирания по въпроса от политиката. Правата линия на задаване на въпроси може да ни помогне да постигнем това. По-долу сме представили няколко съвета как да проведем интервюто.


Основен проблем

По време на проучвателния етап взимането на интервюта може да бъде един от начините за описване на мненията на заинтересованите страни. Освен това, интервютата са добър начин за лично запознанство с тези страни. Резултатите се събират в антология въз основа на която се прави анализ на проблема и причините.


Допълване

Няколко много отворени и ключови въпроси представляват основата на разговора. Ударение се поставя на определянето на проблемите и причините.


Ключови въпроси:

  • Как виждате по-нататъшното развитие?

  • Какви проблеми/ пречки предвиждате?

  • Според вас какви са причините за тези проблеми?

  • Според вас каква е желаната ситуация?

  • Защо това е желаната ситуация?

  • Какво можете или бихте могли да допринесете, за да бъде постигната желаната ситуация?


Помощни въпроси

Ситуацията може да предизвика твърде отворени въпроси или малка стимулация от страна на лектора. При това положение най-добре би било на перифразирате въпроса. Въпреки това естеството (тенденции, пречки, причини) на въпроса трябва винаги да се запази.

Например:


  • Посочете тенденции, в дългосрочен и краткосрочен план;

  • Как определяте споменатите проблеми: като сериозни, повърхностни и др.?

  • Предположете, че погледнете на вашия отдел/ област/ работна среда от друга гледна точка/ …….; какви проблеми бихте видели?

  • Кога считате, че политиката в тази област е подходяща и защо?

  • Какво според вас трябва да се промени?


Процедура

Екипът по проекта, заедно с други хора, провеждат интервютата. Броят на интервютата зависи от резултатите от анализа на участниците, но може да варира от 15 до 100 интервюта.


Подготовката

Определете – чрез списък и анализ на участниците – кои участници са “еднакво мислещите”. Редовните обобщения ще спомогнат за изграждането на структура на разговора и ще улеснят слушателя да ги разбере.

Изпратете покани, в които мотивът и целта на разговора са посочени:


  • информирайте за съдържанието на разговора, но не за истинските въпроси;

  • уверете се, че писмото е подписано от високопоставен човек (директор);

  • позвънете след като изпратите писмата, за да си уговорите среща.

Направете кратка среща с всички интервюиращи предварително, като организирате и кратко обучение за активно слушане.


Интервюто

Преди интервюто: Уверете се и още веднъж накратко систематизирайте контекста, в който трябва да се проведе разговора.

По време на разговора:


  • използвайте списъка с въпроси като контролен лист и ръководен принцип, а не като задължение, което не подлежи на промяна;

  • внимавайте с времето (трябва да ви отнеме най-малко час);

  • не използвайте диктофон, а си водете записки на ръка;

  • не бъдете прекалено официални; проведете по-неформален разговор.

В края на разговора:



  • проверете дали сте задали всички въпроси;

  • попитайте интервюирания дали има да добави нещо;

  • запишете адреса на лицето;

  • информирайте лицето какво ще направите със записките (например, че те ще бъдат считани за конфиденциална информация и ще бъдат обобщени в антология, за която в последствие ще бъде предоставена обратна връзка).


Отчетът

Допълнете записките си незабавно след интервюто; докато все още са пресни в паметта ви.


Отчетите от интервютата са само за ваша собствена употреба: отнасяйте се с тях като с конфиденциална информация и посочете въпросите в антологията като анонимни. Придържайте се колкото е възможно по-близо до твърденията на интервюираното лице.
Перифразирайте, ако твърдението може би е неясно за екипа по проекта.
Направете си стандарт за обработка:

  • на компютъра;

  • поставете на твърденията, които считате за интересни знак *;

  • класифицирайте отговорите по ред на въпросите.


Съвети

Не карайте друг да провежда интервютата. Те ви дават възможност да се запознаете с важни лица във вашата работна сфера.


Разпределянето на интервютата пречи на интервюиращите да взимат интервюта с техните лица за контакт. Много често запознанството може да доведе до съставяне на предположения. (т.е. “о, вие наистина разбирате какво имам предвид”) и съществува голям риск интервюто да доведе до лоши резултати.
Използвана литература

ARB toolkit, Gereedschap voor het managen van open beleidsprocessen (инструменти за управление на процеси за отворена политика); Adviesunit Resultaatgericht Beleid, Министерство на благоустройството, транспорта и управлението на водите, Холандия, 2002.



6. Активно слушане



Цел

Целта на интервютата в проучвателния етап изглежда лесна: да разберем колкото е възможно повече какво мисли лицето за проблемите от политиката. От друга страна обаче изглежда трудно интервюиращите да започнат сами дискусията. Това може да се преодолее, ако интервюиращите познават своето собствено поведение по време на тези дискусии. Следват няколко практически съвета за уменията за изслушване, за да се извлече максималната полза от интервютата:


Основен проблем

Представените по-долу насоки могат да бъдат използвани като основа за кратко обучение на интервюиращите как да слушат активно, в началото на проучвателния етап.


Съвети
Какво да правите:

Задавайте отворени въпроси.

Задавайте въпроси, на които могат да се дават широки отговори, например въпроси, които започват с думи като ‘как’, ‘какво’, ‘защо’, и други.


Обобщавайте.

Честото обобщение ще придаде структура на разговора и ще помогне на слушателя да провери дали е разбрал проблема добре: “Тогава да разбирам, че …’


Задавайте допълнителни въпроси.

Въпроси като ‘Виждате ли други аспекти?’ или ‘Можете ли да ми дадете пример’ дават допълнителна информация по темата.


Хм’.

Редовното използване на ‘хм’ или други потвърждения за лектора (“да”, “наистина”) го стимулира.


Запазете тишина.

Хората имат толеранс за тишина само от няколко секунди. Само след четири секунди някой ще продължи да говори. Лекторът се мотивира, ако има моменти на тишина от време на време: лекторът се стимулира да информира аудиторията допълнително по темата на въпроса.


Невербална комуникация.

Редовният визуален контакт, леко приведената напред стойка, утвърждаващи кимания от време на време и други показват внимание към лектора.


Какво да не правите:

Не задавайте затворени въпроси.

На въпроси като: “Познавате ли отдела?”, “Харесвате ли ябълков пай?” лекторът може да отговори само с да или не, и следователно няма да ви даде повече информация.


Не задавайте въпроси с варианти за отговор.

Разновидност на затворените въпроси: “Харесвате или не харесвате ябълков пай?” Този вид въпрос също предоставя малко информация.



Не задавайте сугестивни въпроси.

Строго погледнато отговорът на такъв въпрос е включен в него: “Разбирам, че харесвате ябълков пай?”. Лекторът се насочва в дадена посока когато задавате такъв въпрос.


Не изказвайте свое собствено мнение.

Ще попречите на лектора да разкаже своята собствена история, ако изкажете своето мнение. Също така ще попречите и на интервюиращия да слуша.


Не започвайте дискусия.

Това е най-големият капан за слушателите, особено когато лекторът споменава проблем, който не съвпада с мнението на интервюиращия. Въпреки това, разговорите “да-не” са разговори с друга цел, а не за събиране на информация.


Не прекъсвайте.

Оставете лектора да се изкаже.


Използвана литература

ARB toolkit, Gereedschap voor het managen van open beleidsprocessen (инструменти за управление на процеси за отворена политика); Adviesunit Resultaatgericht Beleid, Министерство на благоустройството, транспорта и управлението на водите, Холандия, 2002.




Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)
EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница