Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Ние се въплъщаваме (инкарнираме) на земно ниво, за да разширим нашето съзнание. Това става чрез натрупването на голям житейски опит в рамките на много животи. Факт е, че всички ние в определен момент от нашето еволюционно разгръщане преживя­ваме насилие от сексуален или друг характер - и на свой ред всички ние причиняваме също такова на­силие. В крайна сметка, в процеса на развитие на на­шето съзнание за всеки от нас е необходимо да прежи­вее всичко. Дългата поредица от физическите ни пре­въплъщения не започва с наличието на развито съз­нание, отдадено на най-висшите принципи на чове­чеството. Ние трябва да изминем трудния път на много превъплъщения преди тялото и личността най-сетне да се превърнат в целенасочени и дисциплинирани оръ­дия на по-висшия разум или душата - преди да можем да ги използваме съзнателно,, за да помагаме на хората около нас.

Това е дълго пътуване. В началото съществуването ни се управлява от нашите животински инстинкти, под­буди и апетити. Въпреки че на този ранен етап можем да причиним големи вреди, ние все още не сме способ­ни да сторим истинско зло, поне не по-голямо от това на лъва, който дебне плячката си. Подобно на лъва ние все още просто следваме животинската си природа. Но с натрупването на опит ние се научаваме, ние израст­ваме, съзнанието ни се развива, а наред с него и способ­ността ни да избираме.

В духовно отношение най-голямата разлика меж­ду животинското царство и нашето е далеч по-голямата ни и непрекъснато усъвършенстваща се способност за съзнателен избор. Тази способност обаче не е еднакво еволюирала и развита при всички представители на чо­вешката раса по едно и също време. Ние навлизаме в еволюционния си цикъл по различно време и напред­ваме с различна скорост. Но докато всеки от нас не нап­редне достатъчно, инстинктите на тялото ни и подбуди­те ни, подобно на тези при животните, вземат много от решенията вместо нас.

Веднъж имах пациент, чието импулсивно и агре­сивно поведение му бе създавало проблеми със закона. Този път той щеше да влезе в затвора. Докато пиел в един бар, блъснал един човек, който, падайки, си уда­рил главата и починал. Младият ми пациент притежа­ваше доста по-брутална сила, отколкото примитивните му емоции и недоразвитият му интелект можеха ус­пешно да овладеят. Лишен от лукавство, но напълно подвластен на физическите си апетити и емоционални импулси, той бе типичен случай на онова, което се на­рича „млада душа" - бореща се да усвои най-основните принципи на самоконтрола. Въпреки че с действията си бе причинил смъртта на другиго, самият той, подобно на Лени - героя на Стайнбек от „За мишките и хората" - не излъчваше зло, а по-скоро някаква злополучна детинска невинност.

Всички ние започваме като „млади души", а пътят към пълнотата на човешкото съзнание се простира да­леч пред нас. В езотерично отношение на този ранен етап ние имаме „незряла душевност". Подобно на деца, ние се намираме на начален етап от своето физическо, емоционално и духовно развитие. И също като при де­цата първите ни опити за опознаване на физическия свят се свеждат до степента на болка, която тялото ни е; в състояние да понесе. Способността ни за емпатия (съпреживяване) в крайна сметка се развива чрез дъл­ги еони (вечности) на страдание и съответно причиня­ване на страдание. Докато се развие тази способност, възможността да нанасяме вреда на останалите е огра­ничена единствено от вероятността да бъдем наказани. Както при децата, които растат, ние трябва да развием съзнанието си преди ограниченията върху поведението ни да се превърнат от външни във вътрешни.

Една от причините, поради които децата, на които не са налагани ограничения или старателно не са на­учени на друго, често пъти проявяват жестокост помеж­ду си и към животни и насекоми, е в това, че те преми­нават през един от началните етапи на развитие на еволюирането на собственото им съзнание. Онова, което за зрялото съзнание на един възрастен изглежда про­ява на жестокост, за много деца често е просто проява на любопитство, неограничено от състрадание. Интерес­но е да се отбележи, че видните естественици Джон Мюър и Джоузеф Ууд Кръч споменават в автобиогра­фиите си, че като деца често пъти са проявявали жесто­кост към животни.

Достигайки двадесет и една годишната си възраст, вече сме достатъчно зрели, за да изразим нивото на съзнание, което ни е дадено от натрупания в предишни­те ни животи опит. Това ниво на съзнание е доста раз­лично при отделните хора в зависимост от това, което .вече е извършено при предишните инкарнации. Така например съобразяването с физическата, емоционална­та и духовната независимост на друго човешко същество не може просто да бъде наложено чрез образование, основано на хуманитарни принципи. Дори самата дума образование (англ. еducation) произлиза от латинското еducere, означаващо „извличам на преден план нещо, което вече съществува". Ако човек не е придобил способ­ността за подобно съобразяване посредством опита, нат­рупан в предишните си животи, образованието не може да му го даде.