Как да определите своето място по Пътя

Естествено е, след като сте прочели написаното по-горе, да се запитате къде се намирате самите вие по Пътя. Дали сте на Пътя Нататък, в търсене на по-голя­ма идентификация и контрол върху физическото си тяло, развивайки физическа смелост и чувство за себе си? Дали достигате Момента на Интегрирането, изга­ряйки от желание да пречупите властта си да водите, да командвате, да контролирате, да влияете върху хо­рата и събитията? Или пък сте поели по Обратния Път, за да срещнете и ремедиирате вашата неразрешена карма чрез разбиране и служене?

Тъй като сте привлечени от написаното в тази книга, вие несъмнено или приближавате, или вече сте в Момента на Интегрирането, или пък току-що сте поели от тази точка към Обратния Път. На една по-ранна фаза от развитието на вашето съзнание вие бихте проявили малък или никакъв интерес към разглежданите тук въпроси. В по-късен етап по Обратния Път тези теми също не биха имали смисъл, тъй като вие ще сте напред­нали към по-Всемирни и по-малко лични занимания.

Има вероятност, ако четете тази книга, да се нами­рате в повратния момент от пътешествието на героя. Но не забравяйте, че този повратен момент, на фона на огромния мащаб на вашето пътуване, се простира в рамките на много животи. Спомням си какво ми разка­за един мъж, прекарал много години по моретата, за това как се управлява супертанкер.

„Първото, каза той, което откриваш по каквито и да било причини, е, че си си взел белята. Може да си се отклонил от пътя. Може би пред теб има нещо, което не би трябвало да е там, и то трябва да се заобиколи. И тъй, ти намаляваш оборотите. Когато витлата спрат да се въртят, обръщаш посоката им, за да спре корабът да се движи напред. Даваш все повече мощ на обърнатите витла, но въпреки това известно време корабът продъл­жава да се движи с почти същата скорост и в повече или по-малко същата посока. Необходимо е да мине из­вестно време, когато се борави с такава маса и такова ускорение, преди да се появи сигурен признак, че ще можеш да смениш курса."

Може би нашите животи в този повратен момент приличат донякъде на огромен кораб, оставен в ръцете на своя капитан. По всички външни белези личи, че ние се отдалечаваме все повече от брега, следвайки да­деното ни ускорение за пътуване. И въпреки това Разумът, който ни ръководи, е задвижил силите, които ще ни накарат да спрем, да сменим посоката и ще ни повлекат обратно към дома.