Глава VIII КАК МОГА ДА ПОМОГНА НА СЕБЕ СИ И НА ДРУГИТЕ ДА ПОСТИГНАТ ИЗЦЕЛЕНИЕ?

Може би знаете историята за фермера, който жи­веел в едно отдалечено селце и който един ден открил, че кравата му е изчезнала от пасището. Търсейки кравата, фермерът срещнал един свой съсед, който го попитал къде отива. Когато отговорил, че кравата му се е загубила, съседът поклатил глава и казал:

- Лош късмет.

- Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил. На хълмовете, отвъд обработваните ниви, той намерил кравата си да пасе до един прекрасен кон и когато я повел към дома си, конят тръгнал след нея.

На следващата сутрин съседът му наминал да ви­ди дали кравата се е намерила. Видял я да пасе редом с един хубав кон и попитал фермера какво се е случило. Фермерът обяснил, че конят последвал кравата до дома и съседът възкликнал:

- Какъв добър късмет!

- Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да си гледа работата.

На следващия ден синът на фермера се завърнал у дома си, след като се уволнил от армията. Той веднага се опитал да яхне хубавия кон, но бил хвърлен на зе­мята и си счупил крака. Когато съседът минавал покрай тяхната къща на път за пазара и видял, че младе­жът седи на оградата с гипсиран крак, а бащата копае в градината, попитал какво се е случило. Когато му казали, поклатил глава.

- Имал си лош късмет - казал той.

- Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да копае.

На следващия ден армейската част, където служил младежът, се задала по пътя. През нощта била обявена война и те тръгнали да се бият. Когато се разбрало, че синът на фермера не може да се присъедини към тях, съседът се провикнал през оградата към нивата на фер­мера и му казал, че така поне няма вероятност да загу­би сина си във войната.

- Това е добър късмет - извикал съседът.

- Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да оре.

Същата вечер фермерът и синът му седнали да вечерят, но след няколко хапки синът се задавил с една пилешка кост и умрял. На погребението съседът сло­жил ръка на рамото на бащата и казал тъжно:

- Лош късмет.

- Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и поставил сноп цветя до ковчега.

..: По-късно същата седмица съседът дошъл да каже на фермера, че цялата част, където служил синът му, била избита.

- Поне беше при сина си, когато той умря. Това е късмет - казал съседът.

- Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът, а съседът продължил към пазара.

И тъй нататък...

Повечето от нас са като съседа от тази малка приказка. Всяка наша реакция и преценка се основават на онова, което се случва в даден момент от историята на нашето битие. Дали дадено събитие е благословия, или е проклятие? Ние оставяме нашите емоции да ре­шат това. Но ако по някакъв магически начин успеем да се освободим от емоциите си - особено от страха, ко­гато бъдем застигнати от нещастие, - тогава ние изоб­що не бихме наричали това нещастие. Бихме го опреде­лили просто като „промяна", защото всяко непредвиде­но събитие или обстоятелство изисква от нас именно това - да се променим в някаква степен.