Целта на несигурността
Едно от най-големите предизвикателства по време на физическото ни въплъщение е това, че не можем да знаем накъде отиваме, а още по-малко дали ще пристигнем там, или не. В този критичен повратен момент, когато сме най-осъзнато интроспективни (т. е. с поглед, обърнат навътре), най-чувствителни и най-обезпокоявани от собствените и на другите страдания, ние трябва неспирно да се борим не само с трудните външни условия, с които се сблъскваме, но и с всичките си вътрешни съмнения и страхове.
Защо, ще попитате, всичко трябва да бъде толкова трудно? Целият този процес би бил много по-ефикасен, ако ни бъдат поставени задачите и ние просто се заемем с изпълнението им по най-честния начин. Защо трябва загадката и сляпото опипване за посоката да се прибавят към нашето бреме? Защо не можем да го осъзнаем?
Картата на Луната в таро означава онези времена, когато дори и Бог крие лицето си - нашите моменти на най-дълбоки съмнения, тъмната нощ на нашата душа. През такива периоди мнозина от нас търсят съвета на медиуми, астролози и други хора, опитни в изкуството на предсказанията. Дали подобни гадания са точни и ни помагат, зависи от няколко фактора: умението на медиума, нивото на нагласа през този ден, енергийното настройване между нашите Водители и Водителите на медиума (защото при едно добро гадание всичко, което нашите Водители могат да съобщят на Водителите на медиума, после ни бива „преведено" от медиума), от това дали духовното развитие на медиума може да въз-. приеме духовното послание, което ни се изпраща, дали ние сме дотолкова заплашени от някоя част на гаданието, че го изопачаваме или не му обръщаме внимание и, накрая, дали вече е дошло времето да узнаем повече, да бъдем успокоени с обещание за по-добро бъдеще, или пък трябва да продължим да се лутаме в мрака още известно време.
Когато бях на тридесет и пет години и преминавах през най-невзрачния период от съзнателния си живот, за пръв път посетих медиум. Тя гледаше на таро и бе удивително точна. Някои от предсказанията й започнаха да се сбъдват почти веднага щом излязох от кабинета й! В продължение на месеци наред всяка сутрин, докато се приготвях за работа, си пусках касетата със записа на нашия сеанс, защото обещанието й, че нещата ще се подобрят, ме крепеше, докато колелото на Фортуна бавно се завърташе в по-благоприятно положение.
Когато на четиридесет и две години се озовах без. ясна посока пред себе си, след като бях изоставила повечето от целите, които бях преследвала и постигнала, аз отново потърсих помощта на медиум. Но никой не успя да ми направи точно гадание. В отчаянието си се захванах да изучавам астрология, хиромантия и таро, надявайки се по този начин да разгадая загадката, която изживявах. Тези средства ми помогнаха да започна да мисля в символи, да изостря интуицията си и да разбера децата си и всички свои по-значими взаимоотношения в много по-дълбок план, отколкото това бе възможно с познанията ми по психология. Научих толкова много неща, че накрая целият ми възглед за живота се промени. Въпреки това търсените отговори за ситуацията, в която се намирах, продължаваха да ми убягват.
Оглеждайки се назад, сега разбирам защо всяка врата трябваше да остане затворена за мен през всичките тези години. Само по този начин моето отчаяние можеше да мотивира търсенето на разбиране, а нетърпението и самоволието миляха укротени с течение на времето.
Ясно е също и че никой от медиумите, с които се консултирах, не можеше да направи нищо, за да улесни този труден преход. Ако това бе направено, то би попречило на необходимия процес - все едно да издърпаш морковите от земята, за да видиш как растат.
Когато търсим по-ясно разбиране за плановете на душата ни по време на сегашната ни инкарнация, когато искаме да разберем по-добре и да подпомогнем Божията воля за нашия живот, ние упражняваме единствената валидна причина, поради която хората се занимават с окултизъм или се обръщат за съвет към онези, които го практикуват. Но когато се опитваме да използваме собствените си или нечии други медиумни дарби и окултни сили, за да се отдаваме на самоволието си, ние използваме черна магия, излагаме се на опасността да отложим, вместо да улесним просветлението си. И разбира се, не трябва да забравяме, че уменията и етиката на медиумите са доста разнообразни, също както е и при представителите на всяка друга професия. Както във всяка друга сфера от нашия живот, трябва да внимаваме с кого се консултираме за съдбата си и бъдещето. Но трябва също и да признаем, че има моменти, в които никой, колкото и надарен да е той, не може да ни помогне да погледнем в бъдещето, защото нашите надежди и страхове са ни потребни. Те оказват своето влияние върху нас, задълбочават нашия характер и помагат на съзнанието ни да съзрее.
Представете си за момент, че сте младеж на седемнадесет години със завидни атлетически умения, които сте развивали в продължение на години. Тъкмо сега, тази вечер, сте на футболното игрище и играете срещу отбор от друго училище, намиращо се в противоположния край на града. В този мач вие сте домакините и трибуните над вас са препълнени. Родителите ви също са там. А също и приятелката ви. Чули сте, че може да има и някои хора, които се интересуват от вас, а училищният ви треньор е намекнал, че евентуалното получаване на стипендия може да зависи от играта ви тази вечер.
Отборите са равностойни и понякога играта доста загрубява, но вашето желание за победа е заслепяващо, фокусирано е като лазерен лъч. Нищо, нищо друго досега не е имало такова значение, както победата ви тази вечер.
А сега си представете себе си в тази картина, но добавете още един елемент - че вече знаете резултата от мача.
Това променя всичко, нали?
Когато неспокойствието, съпътстващо неизвестността на резултата, бъде премахнато, същото се случва и с мотивацията. Ние плащаме високата цена на разбитите си емоции, защото не можем да предскажем дали дадена ситуация ще се развие по начина, по който се надяваме, или по начина, от който се страхуваме. Но познанието за бъдещето си има също цена - изтляване-то на емоциите поради това, че жизнерадостността на надеждата, трепетът на очакването и завладяващият порив на желанието стават неуместни. Когато предварително знаем изхода на някоя предизвикателна ситуация, тогава изчезва подтикът да се изпъваме, да се пресягаме, да се развиваме. Всъщност това вече дори не може да бъде наречено предизвикателство. То е просто нещо, което трябва да се преживее.
А сега си представете, че сте същият седемнадесет-годишен младеж, но освен че знаете изхода от мача тази вечер, знаете още и дали наистина ще получите стипендия, а също и всички подробности около това как ще протече животът ви в бъдеще, включително и обстоятелствата около смъртта ви. Целият ви живот е като книга, която вече сте прочели. Няма да има шокове, но няма да има и щастливи изненади - нищо, освен последователно преживяване на събития в продължение на години...
Можете ли да почувствате тежестта на това знание? Как то би ограбило всяка вълнуваща случка от неговото оживление, ако вие ще знаете, че неговите искрящи и леки стъпки веднага ще бъдат последвани от тежкия грохот на следващата беда.
Да, ние трябва да вървим към живота „сляпо", или въобще да не го правим, защото ако знаем, бихме се съпротивлявали. Бихме се опитвали да заобиколим болезнените епизоди, да избегнем трудните взаимоотношения, да предотвратим катастрофите. И бихме се съпротивлявали, предотвратявали, заобикаляли и избягвали собствената си еволюция, осъществявана тъкмо чрез тези преживявания и начините, по които би трябвало да се променим, за да се приспособим към тях.
Един герой е герой, защото се изправя смело срещу неизвестното, докато накрая с големи усилия го преодолее. Понякога той има вълшебен меч или приказен кон, който му помага в битката с чудовища и дракони. Ние също можем да използваме всички полезни средства, които биха ни дали сила: молитва и медитация, духовна дисциплинираност, просветителска литература, група хора, които имат проблеми, сходни с нашите.
И можем да си повтаряме, че във всичките си борби с живота, във всичките си сражения с нашите съмнения и страхове, дори когато си мислим, че пропадаме в нещастието си, всеки наш опит да намерим пътя ни издига духовно и доказва нашия героизъм.
Сподели с приятели: |