Ролята на фундаменталната подготовка в обучението на корабните офицери

В моделните курсове на ИМО 7.02, 7.03 и 7.04 се посочват препоръчителни минимални норми за теоретическа и практическа подготовка на корабните офицери. Същевременно при оценката на подготовката IMO използва критерии, които са разработени на ниво по-високо от задължителните критерии на Конвенцията STCW’95, част А.

Съотношението между теорията и практиката съгласно стандартите на ИМО е в границите на 45-50 % в полза на теорията, за което се посочват и съответни примери за препоръчителни съотношения. Така например съгласно Model Course 7.03 при минимум 1606 часа, 822 часа са лекции, а 787 са упражнения, от които 205 до 243 часа се отреждат за фундаментална подготовка по математика и физика.

При определяне на учебните дисциплини, които осигуряват фундаменталната подготовка на корабните офицери се изхожда от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени “бакалавър”, “магистър” и “специалист” [4].

Каква роля играят фундаменталните учебни дисциплини и какво място заема фундаменталната подготовка в обучението на корабните офицери?

1. Фундаменталната подготовка способства за интелектуалното развитие на обучаемите, формира определени качества на мисленето, изгражда светогледа и личността, способства за формиране и развиване на морския характер, издига ролята на човешкия фактор. Човешкият фактор (human factor) е интегрална категория, означаваща многодисциплинарна приложна наука и практическа област, центриращи се върху човешкото присъствие в модерната технология: отношенията между технологичните процеси и продукти (системи, среда, машини), от една страна, и техните потребители (оператори, вземащи решения, работници по поддръжката) – от друга. Преобладаващата дисциплина е психологията. Включват се още инженерството (предимно индустриално, морско, транспортно, електроника и механика), компютърната наука (програмирането), физическата антропология, физиологията и медицината, индустриалният дизайн, педагогиката и обучението.

2. Придобитите знания и умения по фундаменталните учебни дисциплини не само развиват интелектуалните качества на обучаемите, а се явяват неразделна част от тяхната професионална подготовка и професионални качества, основа на техния професионализъм и мореплавателско изкуство.

3. Фундаменталната подготовка осигурява обучението по общоинженерните и специалните дисциплини.

4. Фундаменталната подготовка обвързва целите на обучението и учебното съдържание със специалностите на обучаемите.

Ето и някои конкретни становища относно ролята на фундаменталната подготовка в областта на естествените, техническите и обществените науки:

А) Роля на естествените науки - математика, физика, химия, информатика:

Динамичното и мащабно навлизане на бързодействащи компютри и ускорените темпове на развитие на науката, техниката и технологиите поставят на дневен ред въпроса: Каква трябва да бъде фундаменталната подготовка по математика, физика, химия, информатика в системата на морското образование? При сегашните програми и методика на обучение по математика, физика, химия и информатика твърде често се оказва, че в момента на завършването на висшето си образование, абсолвентите от специалностите “Корабоводене”, “Корабни машини и механизми”, “Електроника и комуникационни системи”, методите на които сме ги учили са се променили. Възниква потребността от изграждане на вътрешна мотивация за поддържане на своята квалификация чрез самостоятелна работа и следдипломно образование. За изграждане на специалисти с творческо мислене е необходимо да се координира работата на катедра “Математика и Информатика” със специалистите от профилиращите съответната специалност катедри и създаване на условия за непрекъсната подготовка в тази област от научното знание.

Назряла е потребността от съвременни учебници по фундаменталните дисциплини, в т.ч. и по математика, физика, информатика, адаптирани към новия подход в морското образование. Нужно е ускорено внедряване на нови тематични блокове в учебните програми и използването възможностите на новите педагогически и информационни технологии в морското образование. Една от първите крачки в тази област следва да бъде изучаването на системите на компютърната алгебра (MATHEMATICA, REDUCE, MATCAD), които са резултат от бурното развитие на информатиката през последното десетилетие. Тези системи се използват за облекчаване на изчислителните и символните математически операции (диференциране, интегриране, операционно смятане, др.), но също така служат и за получаване на нови сериозни математически резултати. Системите на компютърната алгебра разкриват богати възможности за онагледяване. Освен като съвременни енциклопедии по математика, те се явяват мощен инструмент за развитието на математиката, поради което доц. д-р Анна Томова предлага те да се включат като неразделна част от обучението по математика.

Във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” съществуват реални възможности за провеждане на обучение по математика с усвояване на системата за компютърна алгебра MATHEMATICA 4.0. Тя е усъвършенствана и удобна за усвояване и приложение както в бакалавърската, така и в магистърската образователно-квалификационна степен. В Република България вече те са започнали да навлизат в учебния и научно-изследователския процес: СУ “Св. Климент Охридски”, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, Техническите университети в София и Варна, др. Стъпки в тази област са предприети и от преподавателите на катедра “Техническа механика” във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”, където има вече натрупан собствен опит, който може да бъде популяризиран и сред останалите катедри.

Изискването за висока общоинженерна подготовка напълно хармонира с член 6, алинея 1 на проекта за Наредба № 6, съгласно който дейностите, които трябва да изпълняват морските лица, необходими за експлоатация на кораба, за безопасност на човешкия живот на море и река и за опазване на морската и речната среда и имуществото на море и река, са обособени във функции, сред които се открояват: управление експлоатацията на кораба; морско инженерство; електрообзавеждане, електронна апаратура и системи за управление; техническо поддържане и ремонт, др. [5].

В общоинженерните учебни дисциплини най-пълно се реализира принципът за съвместяване на теоретическото и практическото обучение по всички морски специалности. Общоинженерната подготовка ще осигури конвертируемостта на морското образование. Възпитаник на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”, притежаващ висока инженерна подготовка, ще може да се реализира не само на оперативното, но и на управленското ниво. Наредба № 6, на основата на STCW’95 ясно разделя морските лица на три нива в зависимост от тяхната квалификация и правоспособност: управленско ниво, оперативно ниво, изпълнителско ниво. В член 5 и член 7 на проекта за Наредба № 6 ясно са записани длъжностите за работа на морски кораби в три нива на отговорност [5]:

а) Управленско ниво: включва лицата, които изпълняват организационни и управленски дейности на кораба – капитан, старши помощник капитан, главен механик, втори механик.

б) Оперативно ниво: включва лицата, които изпълняват дейности, свързани със задълженията на офицер от състава на навигационна, машинна вахта или радиоофицер, под ръководството на лице от управленско ниво - вахтен помощник капитан, вахтен (дежурен) механик, електромеханик, радиотелефонист, радиоелектроник за Световната морска система за бедствие и безопасност (СМСББ), радиооператор за СМСББ, пилот, девиатор, капитан на плаващо техническо средство.

в) Изпълнителско ниво: включва лицата, които изпълняват определени дейности под ръководството на офицер от оперативно или управленско ниво – рулеви, моторист, помпиер, електротехник, огняр.

По този начин се дава ясен отговор на един често поставян въпрос сред академичния състав и в бизнес-средите: “Експлоататори или инженери готви Морско училище?”. Специалистите, които се готвят само за експлоататори ще могат да се реализират на изпълнителско и оперативно ниво. Специалистите, които притежават по-висока квалификация, в т.ч. и широка фундаментална подготовка, ще могат да се реализират на оперативното и управленското ниво в национални и международни корабоплавателни компании. Образованието, придобито в Морско училище трябва, както и до сега, да дава възможност на нашите випускници да плават на всички кораби и да се реализират в различни страни и фирми.

В) Роля на хуманитарните и обществените науки за изграждане личността на морските специалисти и тяхната лидерски способности. Тази част от учебните дисциплини имат пряка връзка с втория и третия компонент на мореплавателското изкуство. Ролята на обществените науки за професионалното изграждане на морските специалисти най-ясно се откроява в следните направления:

- Дават знания за обществените явления и процеси, способстват за формиране на лична позиция и гражданска отговорност;

- Способстват за разбиране философията на морската професия, което в синхрон и изискването на наредбата: получаване на цялостна представа за характера на професионалното направление и специалността;

- Развиват мисленето на морския офицер,стимулират мисловната дейност;

- Дават знания за същността на обучението и възпитанието, стимулират към самовъзпитание и изграждане на висока психолого-педагогическа култура;

- Способства за изграждане и развиване стила на управление и изграждане на субект-субектни отношения;

- Дава знания за взаимоотношенията “Човек-Техника”, “Корабен офицер-Корабна техника” и интеграцията в системата “човеко-електронен интелект”;

- Способстват за изграждане на личността на морския офицер и утвърждаване не неговото “EGO”;

- Дават знания и умения за работа в многонационални екипажи;

- Изграждат професионалното отношение към хората и разбирането, че се хората са нужни също толкова внимателни отношения, както и към корабната техника;

- Развиват способността за общуване и комуникация;

- Дават знания за лидерството и способстват за изграждане на лидерски навици и умения;

- Формират и развиват фундаменталните качества на специалистите с висше образование, заложени в Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени “бакалавър”, “магистър” и “специалист”: умения за адаптивност в съответствие с изменящите се условия при реализирането на специалистите; умения за самостоятелна професионална работа и работа в екип; способности за адаптация в условия на социални, икономически и технологични промени [4, чл. 4, ал. (1), т.1-5; чл. 9, ал. (2), т.1-4].

- Способстват за разбиране природата на груповите взаимоотношения, управление на екип;

- Формират лидерски качества и умения, способстват за изграждането му като ръководител, годен да управлява сложни социо-технически системи на море;

- Изграждат качества, знания, умения и навици за управление на корабния екипаж и човешкото поведение в екстремални условия и превенция на паниката, страха, формират здравословно отношение към страха и готовност за разумен риск на море;

- Съдействат за развиване на мотивацията на морския офицер и изграждане на лоялност към корабоплавателната компания, корабния екипаж, институциите;

- формиране и развиване на гражданско възпитание, чувство за отговорност, дисциплинираност, психическа закалка;

- Способстват за разбиране и изграждане на човешките взаимоотношения, поведението в корабни условия;

- Възможности за правилната организация на морския труд, морските пазари, ефективен корабен мениджмънт;

- Разбиране на сложните социални процеси в глобализиращия се свят, формиране на позиции и нагласи за реализиране на политиката на корабоплавателната компания в съвременния свят;

Знанията по психология, педагогика, икономика са свързани с професионалното изграждане на морски офицери

Така направената оценка за ролята на фундаменталната подготовка в обучението на корабните офицери, позволява да се откроят две водещи тенденции във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”:

Първа тенденция:

След преобразуване на Морското училище във висше училище, делът на фундаменталните дисциплини в учебните планове на училището нараства значително и в съответствие с новата роля, която се възлага на училището - да подготвя висококвалифицирани, знаещи и можещи морски офицери, специалисти в различни области на морската наука и инженерна практика - корабостроене, корабни машини и механизми, морски комуникации, радиолокация и хидроакустика, навигация. През годините учебните планове са се променяли в различна степен и в съответствие със съвременните достижения на морската наука и практика, но делът на фундаменталните дисциплини си остава относително висок. Това е осигурявало висок престиж и конкурентоспособност на българското морско образование.

В Таблица № 1 са показани данни за относителния дял на фундаменталните дисциплини - обществени, общонаучни и общоинженерни спрямо общия обем от учебни дисциплини, включени в учебните планове на различните специалности и от тях може нагледно да се откроят двете тенденции. Данните се отнасят за последните три учебни плана, разработвани в периода 1998-2000 година:

чл. 42, (1) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "бакалавър" осигурява базова широкопрофилна подготовка по професионални направления и специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

Ясно се вижда, че при съставянето на учебни планове и програми за бакалавърската степен акцент се поставя върху широкопрофилната подготовка, а в магистърските програми акцентът е върху фундаменталната подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.
ІV. Насоченост на фундаменталните дисциплини по изпълнение на комплексните изисквания на морския специалист:

Изискванията за придобиване на образователно-квалификационни степени “бакалавър” и “магистър” са регламентирани в ЗВО, чл. 42, ал. 1, 2 и 3, както и в Наредбата за образователно-квалификационни степени “бакалавър” и “магистър” (Постановление № 162 от 23.07.2002 г.).

В тези ръководни документи е заложено изискването за издигане ролята на фундаменталната подготовка на специалистите в съвременните условия на развитие на световната икономика и нейната глобализация. За икономиката, включително корабоплаването и морското стопанство на Република България като бъдещ член на Европейската общност, фундаменталната подготовка на специалистите с висше образование има решаващо значение, защото именно тя осигурява образователна мобилност, конкурентоспособност и международна адаптивност, респективно и на специалистите с висше морско образование, в т.ч. и на корабните офицери.

Към морските специалисти с висше образование изисквания се предявяват и от Министерството на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция “Морска администрация”, чрез които се реализират стандартите на Международната морска организация.

При прехода от едностепенна към двустепенна форма на морското образование в Република България се откроява неблагоприятна тенденция за занижаване изискванията към фундаменталната подготовка на инженерите, в т.ч. и на корабните офицери. Значително намаляват хорариумите на редица дисциплини като математика, физика, техническа механика, съпротивление на материалите (посочват се сравнителни данни). Занижават се изискванията и към хуманитарната подготовка на морските офицери, което е в противоречие с нарастване потребността от хуманитарно знание в световен план. В морските учебни заведения на редица държави, в т.ч. САЩ, Япония, Русия, Полша, Китай, Турция и др. хуманитарната подготовка достига от 10-15 % до 20-25 % от общия хорариум, докато във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” е налице тенденция за ежегодно съкращаване на учебното време за придобиване на хуманитарни знания и управленски умения и с новите учебни планове се пада под критичния минимум.

Прави впечатление, че в Конвенцията STCW’95 и моделните курсове на ИМО не са отразени ясни стандарти за фундаменталната подготовка на корабните офицери, а това създава редица опасности с дългосрочни негативни последствия. Откроява се явно противоречие между растящите изисквания на ИМО към човешкия фактор, качеството на услугите по море и безопасността на корабоплаването от една страна, и занижаващи се изисквания към фундаменталната подготовка на морските специалисти с висше образование, от друга страна:

Редица фирми и компании, ръководейки се от стремежа за лесна и бърза печалба, а така също и морски образователни институции, притиснати от финансови ограничения, започват да правят компромис с фундаменталната подготовка. Занижаването на образователното ниво от ИА “Морска администрация” може да доведе до очаквано неконтролирано ниво на отлив от висшето морско образование и насочване на кандидатите към техникумите и колежите.

За избягване на подобни нежелани явления е нужно да се формулират ясни изисквания към професионалните и личностните качества (моделът на корабния офицер), които трябва да притежават корабите офицери и така да се отговори ясно на въпросите какво образование трябва те да притежават и къде да го придобиват. На тази основа да се изследва приносът на всеки вид подготовка за изграждането на качествата на корабните офицери, като вниманието се съсредоточи върху ролята на: фундаменталната подготовка; общата инженерна подготовка; хуманитарната подготовка; специалната подготовка; общата морска подготовка. Специално внимание следва да се отдели на формирането на лидерски и мениджърски качества, развитието на аналитичното мислене и научно-изследователски подход. Съвременното морско образование трябва да осигурява международна адаптивност и широкопрофилна приспособимост, да способства за усвояване на чужди езици, да формира способности за работа в многонационални екипажи, да изгражда личности с висока обща култура и ерудиция. Във висшето морско училище трябва да се подготвят физически издръжливи и психически устойчиви морски офицери.

Естествено стигаме и до въпроса: “В сегашното си състояние Морско училище може ли да отговори на по-високите изисквания на ЮНЕСКО и ИМО, които се предявяват към образованието?”.

Считаме, че за да се отговори на изискванията за многостепенност, многостранност, широкопрофилност и непрекъснато на морското образование, както и да се хармонизира нашата дейност с Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени “бакалавър”, “магистър” и “специалист” е нужно да се извърши следното:

А) Да се разработят няколко фундаментални учебни плана и програми за бакалавърска степен, които да дават възможност на студентите и курсантите да продължат обучението си в комплекс от множество магистърски програми с морска и друга насоченост.

Б) Да се разработят учебни планове и програми за образование в степен “специалист” по основни морски специалности.

В) Центърът за следдипломна квалификация да се преструктурира като Център за непрекъснато морско образование и разработи своя политика в съответствие с националното и международното законодателство.

а) За специалност “Корабоводене”: Навигация; Товарно дело и подреждане на товарите; Контрол на операциите на кораба и грижа за лицата на борда; Радиосвръзки.

б) За специалност “Корабни машини и механизми”: Морско инженерство; Поддръжка и ремонт; Контрол на операциите на кораба и грижа за лицата на борда; Корабно електрообзавеждане, електронна апаратура и системи.

Дейностите в институтите по подготовка на морски специалисти подлежат на одобряване и оценка. Всички дейности по подготовка и оценка трябва да се наблюдават непрекъснато, чрез система от норми за качество и периодична независима оценка на прилаганата система. Конвенцията STCW’95 изисква от страните да оценят пригодността на целите на образованието, подготовката и оценката. По този начин се осъществява помощ на администрациите при оценката на институти, занимаващи се с обучението на морски специалисти.

При оценката се съблюдават националните стандарти на компетентност – това е нивото на професионализъм, което трябва да бъде достигнато за надлежно изпълнение на функциите на борда на кораб в съответствие с международно признатите критерии при ниво на знания, разбиране и демонстриране на умения. Критерии да оценка означават критерии, които са разработени на ниво по-високо от задължителните критерии на Конвенцията STCW’95, част А.

Наред с оценките от учебната институция, Международната морска организация изисква независима оценка, която се извършва от квалифицирано лице, което е независимо от учебния център или дейностите, които се оценяват, за да се удостовери, че административните и оперативни процедури на всички нива са управлявани, организирани, спазвани и следени вътрешно, за да се докаже пригодността им за целта и достигането на декларираните стандарти.

ИА ”Морска администрация” извършва ежегодно независима оценка на учебните заведения, предоставящи обучение по морските специалности по отношение на програмите, воденето на учебните занятия, квалификацията на преподавателите, оценителите и самия процес на оценка на знанията и уменията на обучаваните, като особено внимание се обръща на системата за контрол и оценяване на изпълнението на изискванията към корабния офицер, които се постигат при обучението и възпитанието по отделните дисциплини, в т.ч. и по фундаменталните.

Във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” се осъществява системен академичен контрол и оценяване на обучаемите по всяка фундаментална и специална дисциплина, като започна процес на изграждане Система за оценяване на качеството и внедряване стандартите ICO 2000. Формите на контрол са различни: непланиран текущ контрол при занятията, планиран текущ контрол при занятията, текуща оценка по учебен план, семестриални изпити по учебен план, др. В практиката се утвърдиха и форми за окончателен контрол във фундаменталните дисциплини за постигане на изискваните качества - държавни изпити и защита на дипломни работи.

Държавната морска администрация се грижи за спазване на националните стандарти за методите за доказване и оценка на компетентността на корабните офицери.
VІ. Роля на системата за подбор на кандидатите за обучение като морски специалисти:

Морската професия изисква строг професионален подбор, който се явява необходима предпоставка за високо качество на морските кадри. Във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” има изградена система за професионален подбор, която повече от половин век непрекъснато се усъвършенства и адаптира към настъпващите промени. Нуждата от прецизен професионален подбор е свързана със самия характер на дейността на корабните офицери от различни специалности “Корабоводене” и “Корабни машини и механизми”.

Професионалният подбор е нужен, за да се приемат във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” действително такива обучаеми, които ще са в състояние да носят ефективно корабната вахта в продължителните плавания в обикновени и екстремални условия. Носенето на корабната вахта на мостика се характеризира като сложна операторска дейност, свързана с възприемане и преработка на голям обем на информация, вземане на решения, отдаване на команди и организиране изпълнението им. В продължителните плавания морските офицери са подложени на силни стресови въздействия и изпитват високи нервнопсихически и психофизиологически натоварвания, които оказват влияние върху тяхната работоспособност, самочувствие, здраве.

Върху носенето на вахтата оказват влияние комплекс от социално-психически фактори като групови взаимоотношения, личностно пресищане, сензорна депривация, социална изолация, монотонност, висока степен на отговорност и риск, качеството на човешките отношения и благополучието на борда на кораба.

Всичко това е наложило потребността от професионален подбор, който се осъществява по редица групи параметри за професионална пригодност: образователни критерии – успех от дипломата и конкурсните изпити; резултати от медицинските прегледи и изпита по физическа подготовка; състояние на физическото и психическото здраве; комуникативни способности.

ВВМУ”Н. Й. Вапцаров” в това отношение започна процес на усъвършенстване на професионалния подбор. Изгражда се научно-изследователска психофизиологическа лаборатория, чиито функции ще се разширяват, закупена е нова апаратура за психофизиологични изследвания, усъвършенства се методиката за професионалния подбор.