С б о р н и к съдебна практика по приложението на закона за защита от дискриминация
Дискриминация на основата на признак религия
Изтегляне 6.17 Mb.
|
Дискриминация на основата на признак религия31. Решение от 07.05.2008 г. по гр.д. № 3258 /2006 г. на Софийски градски съдВъззивно отделение, ІІ „Д”, съдия- докладчик Радостина Данаилова Дискриминация на основата на признак религия Конституцията на Република България чл. 4, ал. 2 и 3,чл. 9, чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация В настоящият случай оплакванията на ищеца касаят отказ да бъдат удовлетворено искането за предоставяне на храна, съобразена с религиозните му убеждения във Варненския затвор при положение, че същото се прави по отношение на мюсюлманите в Софийския централен затвор, т.е. ищецът твърди да е третиран само привидно еднакво с останалите затворници във Варненския затвор, изповядващи друга религия, тъй като на всички е предоставяна еднаква храна, което е довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение без това да е обективно необходимо и оправдано с оглед постигането на определена законова цел. По делото се доказва, че Х.А.Х. определя себе си като мюсюлманин, че религиозните му убеждения са несъвместими с употребата на храни приготвени от свинско месо, мазнини и други свински продукти, както и обстоятелството, че независимо от неговите убеждения на всички затворници в затвора в гр. Варна през процесния период е предоставяна храна включваща такива продукти. Ответникът не е провел пълно обратно доказване коя е законовата цел налагаща предоставянето на еднаква храна на всички затворници независимо от религиозните им убеждения, които изключват употребата на определени храни, както и относно това, че тази мярка е съответно адекватната и необходимата за постигането й. Подобна цел и оправданост на средствата не следват от естеството на наложеното наказание, тъй като се касае за предоставянето на храна, необходима за задоволяване на дневните нужди от калории и съответно за гарантиране правото на живот и здравето на лишените от свобода. Неоснователни са възраженията на ответника, че не съществува законово задължение да се предоставя различна храна в зависимост от религиозните убеждения. Правото на равно третиране и забраната за дискриминация на основание на религиозните убеждения на лицата са установени от Конституцията и редица международни актове, по който Република България е страна, както и от Закона за защита от дискриминация и следователно липсата на законово задължение за осъществяване на определено поведение не е основание за освобождаване от отговорност в случаите, в които бездействието е довело до нарушаване правото на равно третиране. По тези съображения и с оглед установените от чл. 9 ЗЗДискр правила за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд приема, че ответникът е осъществил непряка дискриминация по отношение на Х.А.Х. и следва да бъде осъден да преустанови поведението си. Производството е по реда на чл. 196-211 ГПК /отм./ Образувано е по въззивна жалба от Министерство на правосъдието срещу решение от 16.06.2006г. по гр.д.№ 6402/2005г. на Софийския районен съд, 27 състав, с което по исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация, е признато за установено, че срещу Х.А.Х. е осъществена пряка дискриминация от Министерство на правосъдието, основана на религия, като не му е осигурена храна без свински продукти и Министерството е осъдено да преустанови тази практика, като му осигури храна без свински продукти. В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост на предявените искове поради наличието на други висящи дела между страните със същия предмет, както и за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на закона и при непълнота на доказателствата. Въззивникът поддържа, че на Х.А.Х. е осигурена възможност за допълнителни хранителни пратки във връзка с религиозните му убеждения, като счита, че същите не могат да бъдат основание за нарушаване на реда в местата за лишаване на свобода, както и че с оглед спецификата на изтърпяваното наказание ищецът следва да търпи наложените ограничения, включително и относно хранителния режим. На следващо място счита, че ищецът не е доказал да е поставен в неравностойно положение, тъй като процесния период не съвпада с времето на Рамазана и не е доказано че е мюсюлманин. Моли да бъде отменено обжалваното решение и въззивният съд да отхвърли исковете. Ответникът по жалбата я оспорва по съображения за недопустимост, тъй като е подадена след изтичане на законоустановения срок. Евентуално възразява срещу нейната основателност, като счита за доказано обстоятелството, че е поставен в неравностойно положение поради религиозните си убеждения, тъй като на всички затворници във Затвора във Варна е давана една и съща храна, включваща свинско месо и свински продукти, за разлика от Софийския централен затвор, в който през същия период на изповядващите мюсюлманска религия в полагаемата се храна свинското месо е замествано с друго. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото намира за установено следното: Ищецът Х.А.Х. е предявил срещу Министерство на правосъдието искове за установяване на упражнявана срещу него дискриминация на основание религиозните му убеждения и осъждане на ответника да преустанови нарушението. Твърди, че за периода от 03.06.2005 г. до 02.08.2005 г., въпреки изрично направено от него искане поради обстоятелството, че мюсюлманин да не му бъде предоставяна храна съдържаща свинско месо и продукти, на всички затворници е била предоставяна една и съща храна, която съдържа такива продукти, поради което и той е бил поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите затворници с други религиозни убеждения, които не са несъвместими с употребата на такива храни. Твърди, че през същия период в Софийския централен затвор религиозните убеждения на затворниците са били вземани предвид като на изповядващите мюсюлманска религия е предоставяна храна, в която свинското месо и продукти са били заменени с други. Страните не спорят, че през процесният период ищецът Х.А.Х. е изтърпявал наказание в Затвора в гр. Варна както и че с молба № 819/05.05.2005 г. до Началника на затвора е поискал храната му да бъде съобразена с религиозните норми на исляма. Установява се от приетите по делото Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода и Таблица № 2 за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на едни затворник работещ особено тежка физическа работа, подземни и надземни минни работници, от разпита на св. Петров и св. Господинов, разпитани по делегация в първоинстанционното производство, както и от показанията на разпитания пред въззивния съд св. Димитров, че храната полагаща се на затворниците, включително и в затвора в гр. Варна през процесния период включва свинско месо и продукти, както и че на всички затворници в гр. Варна е давана една и съща храна независимо от религиозните им убеждения. Св. Петров и Господинов съобщават, че ищецът спазвал строго повелите на Корана като в случаите когато ястието включвало свинско месо или продукти или било приготвено със свинска мас отказвал да се храни с него, като се хранил с изпращана му от близките храна или ако не разполагал с такава просто не се хранил. От писмо № 1942/02.05.2007 г. на Началника на Затвора - гр. София се установява, че на обвиняеми и подсъдими с мюсюлманско вероизповедание свинското месо и колбаси произведени със такова се заменят с говеждо, телешко или пилешко месо. В писмо peг. № 7221/24.08.2005 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адресирано до Началника на затвора гр. Варна, се посочва, че във връзка с искането на ищеца да му бъде осигурена храна съобразена с религиозните потребности следва да му се разреши допълнителна хранителна пратка. От показанията на св. Маринов, разпитан пред въззивния съд, изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Осигуряване на религиозните потребности” в Министерство на правосъдието, които съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадени, се установява, че практиката в местата за лишаване от свобода е по времето на религиозните пости и по специално по времето на Рамазан, когато е забранено храненето през светлата част от денонощието, храната се дава наведнъж при вечерното хранене, както и за религиозни празници да се разрешават допълнителни колетни пратки. В останалата част съдът не обсъжда показанията, тъй като са неотносими към предмета на спора. От приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, се установява, че мюсюлманската религия категорично забранява консумирането на свинско месо, мазнини и други свински продукти, а по времето на свещения месец Рамазан всеки пълнолетен и здрав мюсюлманин е длъжен да говее като се въздържа напълно от плътски желания - ядене, пиене, пушене и сексуални взаимоотношение от зазоряване до залез слънце. И от двете забрани са допустими изключение само при сериозна опасност от увреждане на здравето и застрашаване живота на вярващия. При така приетото за установен съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е подадена на 28.07.2006г., в законоустановения преклузивен срок от получаването на съобщението за изготвяне на решението на 18.07.2006г. и изхожда от лице за което първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По допустимостта на обжалваното решение Неоснователни са възраженията във въззивната жалба относно недопустимостта на решението поради наличието на други висящи дела между страните със същия предмет. Представените искови молби, въззивни жалби и съдебни решения касаят производства пред Варненски районен и Варненски окръжен съд, които имат за предмет искове за обезщетение на вреди причинени от дискриминационно поведение и касаят периоди и дати през 2004 г. и 2005 г., различни от процесния период по настоящото дело. Следователно не е налице твърдяното тъждество по отношение предмета на настоящото дело и това по висящите и приключили дела, за които въззивникът е представил доказателства, макар и страните да са едни и същи и да се касае за едно и също поведение на ответника по делото, поради което и не е налице процесуална пречка за развитие на настоящото производство която да води до неговата недопустимост и да налага обезсилване на постановеното решение. По основателността на исковете: Исковете намират своето основание в чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗДискр. Уважаването им е предпоставено от установяване на нарушение на правото на равно третиране. Съгласно легалните дефиниции, дадени в чл. 4, ал. 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация, дискриминацията има две проявления - пряка и непряка. При пряката дискриминация, осъществяването й е резултат на по-неблагоприятно третиране на едно лице, отколкото друго лице при сравними сходни обстоятелства въз основа на някои от признаците, посочени в закона, т.е. при сходни условия лицата се третират различно именно по причина на това, че се различават по някои признаци. Непряката дискриминация е поставяне на едно лице в по-неблагоприятно положение на основание такъв признак, в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за целта са подходящи и необходими, т.е. лица различаващи се по определен признак се третират привидно по един и същи начин, като това води до поставяне в по-неблагоприятно положение на някой от тях, без това да е обективно необходимо и оправдано от закона. Общото и при двете форми на дискриминация е, че едно лице се поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица именно поради различие между тях по някой от признаците посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. При пряката дискриминация ищецът следва да докаже дискриминационния признак и наличието на равни други условия за него, в сравнение с които ответникът е извършил нарушение, като е третирал друго лице при същите условия по-благоприятно. Обратното доказване на ответника трябва да е пълно, като обхваща всички факти, на които ищецът се основава, и установи други факти, опровергаващи съществуването на фактите, установени от ищеца, т.е. в негова тежест е да докаже, че други лица не са или не биха били третирани различно при същите условия поради различие в някои от установените в закона признаци. В случаите на непряка дискриминация не се изисква конкретно неправомерно поведение - действие или бездействие на правен субект. Възможно е при извършването на определено правомерно действие или при наличието на правомерно бездействие да се достигне до неблагоприятно третиране. Установяването на неблагоприятно третиране се извършва посредством сравнение. Необходимо е да се сравнят два различни правни субекта при едно и също поведение (действие или бездействие) на друг правен субект, за да се установи дали е налице или не по-неблагоприятно третиране на единия от субектите. В тежест на ищеца е да докаже наличието на дискриминационния признак и съответното поведение, а ответникът съответно, че извършените дискриминационни действия са оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В настоящият случай оплакванията на ищеца касаят отказ да бъдат удовлетворено искането за предоставяне на храна съобразена с религиозните му убеждения във Варненския затвор при положение, че същото се прави по отношение на мюсюлманите в Софийския централен затвор, т.е. ищецът твърди да е третиран привидно еднакво с останалите затворници във Варненския затвор, изповядващи друга религия, като на всички е предоставяна еднаква храна, което обаче е довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение без това да е обективно необходимо и оправдано с оглед постигането на определена законова цел. По делото се доказва че Х.А.Х. определя себе си като мюсюлманин, че религиозните му убеждения са несъвместими с употребата на храни приготвени от свинско месо, мазнини и други свински продукти, както и обстоятелството, че независимо от неговите убеждения на всички затворници в затвора в гр. Варна през процесния период е предоставяна храна включваща такива продукти. Следователно настоящият състав приема, че ищецът е доказал обстоятелствата обосноваващи извод, че срещу него е осъществена непряка дискриминация на основата на религиозната му принадлежност. Ответникът не е провел пълно обратно доказване коя е законовата цел налагаща предоставянето на еднаква храна на всички затворници независимо от религиозните им убеждения, които изключват употребата на определени храни, както и относно това, че тази мярка е съответно адекватната и необходимата за постигането й. Подобна цел и оправданост на средствата не следват от естеството на наложеното наказание, тъй като се касае за предоставянето на храна, необходима за задоволяване на дневните нужди от калории и съответно за гарантиране правото на живот и здравето на лишените от свобода. Неоснователни са възраженията на ответника, че не съществува законово задължение да се предоставя различна храна в зависимост от религиозните убеждения. Правото на равно третиране и забраната за дискриминация на основание на религиозните убеждения на лицата са установени от Конституцията и редица международни актове, по който Република България е страна, както и от Закона за защита от дискриминация и следователно липсата на законово задължение за осъществяване на определено поведение не е основание за освобождаване от отговорност в случаите, в които бездействието е довело до нарушаване правото на равно третиране. По тези съображения и с оглед установените от чл. 9 ЗЗДискр правила за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд приема, че ответникът е осъществил непряка дискриминация по отношение на Х.А.Х. и следва да бъде осъден да преустанови поведението си. Тъй като районният съд е приел при същите установени факти и обстоятелства, че поведението на ответника следва да се квалифицира като пряка дискриминация, а изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първата единствено относно формата на нарушението, обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част и въззивният съд да постанови друго, с което да установи, че по отношение на ищеца е осъществена непряка дискриминация. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> products stories -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г stories -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм” products -> Прогрес (2007-2013) Комисия за защита stories -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7 Изтегляне 6.17 Mb. Сподели с приятели:
|