Дискриминация на основата на признак убеждения

Дискриминация на основата на признак убеждения

32. Решение от 12.03. 2009 г.по гр.д. 16094 /2007 на Софийски районен съд

Производството е образувано по искане на М.С.С. срещу Министерство на правосъдието. В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява наложено му наказание лишаване от свобода при първоначален специален режим. Твърди се, че законът предвижда, че след изтичане на пет години така определеният режим може да бъде заменен в по-лек. Ищецът твърди, че не е отчетено така придобитото от него право като с влязло в сила решение е прието, че продължителността на установения режим нарушава гарантирано му от ЕКПЧОС право. Същевременно режимът на изтърпяване на наказание за други лица при сходни и сравними обстоятелства е бил изменен. Излага се довод, че с тези действия е нарушено равенството при третиране, а причина за това са неговите убеждения (съгласно уточнение в с.з. на 30.10.2008 год.). Претендира ответникът да бъде осъден да преустанови дискриминационното си отношение, да се въздържа за в бъдеще от такива нарушения както и да заплати обезщетение в размер на 11 000 лв. за породените у ищеца трайни във времето интензивни чувства на отритнатост, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незачитане на самооценката му като човешко същество и малоценност. Претендира и обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение за периода 15.07.2004 год. - 15.07.2007 год. в размер на 4500 лв.

Ответникът не изразява становище по фактите. По същество процесуалният му представител – юрк. Шемширов излага доводи в писмени бележки.

Съдът като обсъди по същество наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 188 ГПК (отм.) вр. § 2 ал. 1 ПЗРГПК, намира за установено следното:

Ответникът е установил правила за оценка на риска при правонарушители, изтърпяващи наказания в пенитенциарните заведения, на които е придадено подпомагащо значение и при работата на Комисията по чл. 17 ЗИН при смяна на режима на изтърпяване на наказанията. Предвидено е, че за нуждите на комисията повторна оценка не се извършва за осъдените, които имат подготвена такава в течение на една година. На база на оценката се извършва първоначално планиране на изпълнението и периодично последващо планиране. Посочено е, че за осъдените с дългосрочни присъди, които са изтърпели ефективно не по-малко от 5 години, независимо от регистрираната степен на риск от рецидив и вреди, се извършва препланиране в рамките на всяка следваща година от наказанието като е ориентирано към минимизиране на регресивните последствия от продължителния престой в пенитенциарното заведение и съдейства за реинтегрирането на правонарушителите в обществото. Препланирането се извършва от ИСДВР, водещ конкретния случай.

По делото не се спори, а и от доказателствата се налага извод, че считано от 15.07.1999 год. ищецът изтърпява наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при определен първоначален „СПЕЦИАЛЕН“ режим в затвора в гр. Ловеч. В базов доклад и оценка от 20.07.2004 год. за ищеца са определени средна степен на риск от сериозни вреди за рецидив.

На 25.08.2005 год. ищецът е включен в списък на лица, за които е изразено мнение от ИСДВР да не бъдат предлагани пред Комисията по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН)

В доклад, изготвен на 20.07.2006 год. от ИСДВР и НС СДВР е посочено, че няма промени в позитивна посока в поведението на ищеца, приятелският му кръг е ограничен според интересите му, познава Правилника за вътрешен ред и се стреми да го спазва – не е наказван, нито награждаван, не се включва в дребни субкултурни дейности, които счита, че са под достойнството му и проявява враждебно отношение към НОС и пенитенциарната администрация като продължава да пише жалби по всеки повод и да води дела срещу държавата в лицето на Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Въпреки, че като цяло се стреми да се съобразява с плана на присъдата, не променя тона си към правосъдната система в България както и към затворническата администрация в затвора, честолюбив е и при накърняване на интересите или достойнството му е склонен към емоционални изблици. Като основа на оценката на риск от сериозни вреди около средния е посочено, че ищецът влияе отрицателно върху другите с непрекъснатите си претенции към ръководството и служителите на затвора, както и с продължаващите дела срещу правораздавателните органи в страната. Макар и да няма наказания за дисциплинарни нарушения, е с манипулативно поведение и при кризисни ситуации би оглавил действия срещу установения ред в затвора. Не признава извършеното правонарушение и не личи процес на покаяние. Констатирано е, че проведената с него индивидуална работа за промяна отношението му към НОС, служителите на затвора и съдебната система като цяло не дават очаквания ефект тъй като след период на затишие жалбите започват отново.

На 27.11.2006 г. е изготвена програма за индивидуална корекционна работа с посочена цел ограничаване враждебното му отношение към правораздавателните и правоохранителните органи. Предвидено е като конкретна стъпка в изпълнение на целите беседа какво се очаква от него като дължимо поведение за смяна на режима му от специален на усилено строг. Като отрицателни поведенчески и личностови особености на ищеца са посочени, че е враждебно настроен към НОС и служителите от затвора, срещу правосъдната система въобще, изключително честолюбив при засягане на правата му, склонност да прибягва до продължителен психически тормоз срещу други лишени от свобода, които се страхуват от саморазправа. Като положителни черти е посочено, че от 2003 год. не е наказван, не е започнал процес на личностова деградация въпреки 13-годишния му престой в затвора, не е създавал особени проблеми на НОС като агресивно поведение, има умения за изтърпяване на продължителна присъда и за неконфликтно съжителство с други лишени от свобода от части. Констатирано е, че в резултат на проведените работи леко е намаляло негативното му отношение срещу служителите, но при засягане на личните му интереси отново би започнал враждебни действия.

На 1.10.2007 г. е изготвена програма за индивидуална корекционна работа с посочена цел – туширане на враждебното му отношение към правосъдната система, служителите и НОС. Като отрицателни поведенчески и личностови особености са отразени – честолюбив и отмъстителен, враждебно настроен срещу правораздавателните и правоохранителните органи, срещу НОС и служителите от затвора, не се счита за длъжен да изпълнява изискванията на ПВР, ако се ограничават личните му интереси, обича да доминира в килията и да се налага като използва прийоми на психически и физически тормоз срещу други лишени от свобода. Констатирано е, че познава добре Закона за изпълнение на наказанията и Правилника за вътрешен ред, стреми се да чете юридическа литература и да повишава познанията си. Констатирано е също, че периодичните изслушвания влияят добре на ищеца, ангажирането му с рисуване действа успокояващо като остава враждебно настроен срещу НОС, тъй като, понякога, надзирателите преиграват, а ищецът е честолюбив и веднага започва с жалби и дела.

Видно от текущ доклад и оценка на риска на лишен от свобода – В. П., изготвен на 25.04.2005 год. поради предлагане за смяна на режима от специален на усилено строг и преминаването през Комисията по чл. 17 ЗИН е посочено, че е променил поведението си и вече не е конфликтен и агресивен, познава Правилника за вътрешен ред и се стреми да го спазва. Не е създавал проблеми на НОС и администрацията на затвора. Посочено е, че рискът от сериозни вреди се променя от висок към среден като е предложен за промяна на режима.

В текущ доклад и оценка на риска на лишения от свобода Д.Н., изготвен на 21.06.2006 г. е посочено, че се забелязва промяна в поведението му – успокоение и процес на катарзис и преосмисляне на житейските ценности. Познава Правилника за вътрешен ред и избягва да се включва в нерегламентирани дейности. Наказван е шест пъти като наказанията му са заличени по чл. 83 ЗИН като последното е от 16.09.2004 год. и два пъти е награждаван за добро поведение. Има изградени умения за изтърпяване на продължителна присъда и за неконфликтно съжителство. Мотивиран е да се поправи и превъзпита, показва видими усилия в тази насока. Рискът от сериозни вреди е под среден, а рискът от рецидив клони към нисък. Предложен е на Комисията по чл. 17 ЗИН за промяна на първоначално постановения „специален“ режим на „усилено строг“.

В текущ доклад и оценка на риска на лишения от свобода Н. Д., изготвен на 1.07.2006 год. е посочено, че от началото на 2006 год. е престанал с безсмислените си жалби по всеки повод, изтеглил част от исковете си срещу Министерство на правосъдието и държавата, дистанцира се от група на лишени от свобода, с които подготвяха заедно делата си срещу затвора, МП и други държавни органи, показал е стремеж към сътрудничество с администрацията на затвора и противопоставяне на неразрешени дейности в неговата килия и изпратил писмени откази до различни съдебни инстанции да бъде призоваван като свидетел на други лишени от свобода, които водели дела срещу затвора и държавата. Познава Правилника за вътрешен ред и се стреми да го спазва. За предходната година не е наказван и има награда за добро поведение, не е създавал проблеми на НОС и администрацията на затвора. Отнася се с разбиране към предлаганите възпитателни дейности. Стреми се да се съобразява със задачите, поставени в плана на присъдата му. Рискът от вреди в затвора е около среден. Посочено е, че при демонстриране на стабилна тенденция на поврат към конструктивност, добро поведение и преосмисляне на деянията, за които е осъден може да бъде предложен за замяна на първоначалния режим с по-лек към края на 2006 г.

Видно от протокол № 11/09.11.2006 год. на Комисията по чл. 17 ЗИН е взето решение за замяна на режима на лишения от свобода Н.Д. при посочени мотиви – награждаван два пъти, среден риск от сериозни вреди, покрил е основните изисквания по плана на присъдата. За ищеца е взето решение, че не се предлага за промяна на режима в по-лек и е отказана такава при посочени мотиви на И „СДВР“ - среден риск от сериозни вреди, враждебно отношение към правосъдната система и служителите на затвора, манипулативно поведение спрямо другите лишени от свобода.

Видно от протокол № 1/19.01.2007 г. на Комисията по чл. 17 ЗИН за ищеца е взето решение, че не се предлага за промяна на режима в по-лек при посочени мотиви на И „СДВР“ - среден риск от сериозни вреди, враждебно отношение към правосъдната система и служителите на затвора, наказан.

С протокол № 3/06.03.2007 год. на Комисията по чл. 17 ЗИН е взето решение, че ищецът не се предлага за промяна на режима в по-лек при посочени мотиви на И“СДВР“: наказван, рискът от РЦ е среден, както и от сериозни вреди – не признава деянията си, враждебно е настроен към правораздавателните органи.

В текущ доклад за лишения от свобода И.И., изготвен на 22.05.2007 год. е посочено, че изтърпява наказанието при условията на специален режим от 2000 год. Продължава да живее по-затворено, не създава конфликтни ситуации. Към НОС и пенитенциарната администрация се отнася с хладно чувство, но не е създавал особени проблеми. Познава частично Правилника за вътрешния ред и се стреми да го спазва. За едногодишен период преди доклада не е наказван, а веднъж е награден за добро поведение. Към плана на присъдата се отнася общо взето неглижирано, но се стреми да се съобразява с изискванията за изпълнението му. Рискът от сериозни вреди в затвора е около среден. Рискът от рецидив в обществото е около високия, а в затвора е около и под среден – не желае да говори и не вижда особена вина в себе си, не личи ясна мотивация да се поправи. Лишеният от свобода е предложен за замяна на специален режим на изтърпяване на наказанието в усилено строг.

С протокол № 5/29.05.2007 г. на Комисията по чл. 17 ЗИН е взето решение за замяна режима на лишения от свобода И.. Посочено е, че режимът на изтърпяване на наказанието от ищеца не се изменя в по-лек при мотиви на И „СДВР“ - рискове от рецидив и от вреди са високи както в затвора, така и в обществото, главно поради враждебното му отношение към правораздавателните и правоохранителни органи, непризнаване на деянията си и липса на катарзис или разкаяние за тях. Умело прикрива участието си в неразрешени дейности, склонен към лихварство. Отмъстителен, агресивен и не зачита интересите на другите при накърняване на собствените му интереси. Изразено е мнение за очертаваща се нестабилна тенденция към постепенно позитивиране на поведението му, както и че при кризисни ситуации би заел позиция на деструктивен лидер. Заличено е наказание за притежаване на GSM и е получил награда за участие в поетичен конкурс.

С протокол № 7/05.07.2007 год. са отразени идентични по съдържанието си мотиви на И „СДВР“, описани в протокол № 5/29.05.2007 год. като е отбелязано ново наказание със заповед № 654/21.05.2007 год. за побой над друг лишен от свобода.

Видно от показанията на свид. М. ищецът водел дела срещу Министерство на правосъдието основно за санитарните възли.

Свидетелят Р. заявява, че ищецът води дела срещу Министерство на правосъдието по Закона за отговорността на държавата и Закона за защита срещу дискриминацията, като по някои от делата срещу Министерство на правосъдието и двамата са ищци. През 2007 год. свидетелят бил в една килия с ищеца и присъствал на разговори между ищеца и социалния работник Р., от когото чул, че промяна на режима ще има когато си промени отношението към администрацията – да спре да води дела срещу Министерство на правосъдието и да пише жалби до министъра на правосъдието или до началника на ГД „Изпълнение на наказанията“. Социалният работник лично е казвал и на свидетеля, че ищецът трябвало да промени отношението си към администрацията, а това се отнасяло и до свидетеля. За пример били посочвани други осъдени, които са си оттеглили претенциите, какъвто е и случаят с Н.Д.. Свидетелят сочи, че режимът е сменен в по-лек и на В. П. макар и да е бил наказан с изолация в наказателна килия за нанесена средна телесна повреда. Д. Н. също бил наказван за закани към администрацията и конфликт с други лишени от свобода и въпреки, че не участва по никакъв начин в никаква социална дейност бил сменен и неговия режим. От всички лишени от свобода в групата ищецът взимал най-дейно участие в организирани литературни конкурси.

Дни, дори седмици след като го уведомят, че режимът не му е сменен ищецът коментира дадените му откази. В този период става дисконтактен, макар и по принцип да е контактна личност и разговорлив.

При специалният режим ищецът стои заключен през цялото денонощие като има право само на един час престой на открито. По-лекият режим предполага по-голям лимит от средства за задоволяване на лични нужди, възможност да бъде настанен в помещения, които се заключват само през нощта и за социални контакти.

Видно от показанията на свид. Р., работещ като инспектор социална дейност и възпитателна работа при затвора в Ловеч, предпоставките за промяна на режима са добро поведение, положително отношение към реда като лишеният от свобода трябва да покаже, че се поправя и превъзпитава. Поведението се преценява от една страна на база умения за изтърпяване на продължително наказание лишаване от свобода и неконфликтно съжителство. От друга страна основа за оценка са способност за овладяване на емоциите, въздържане от арогантно и агресивно поведение и формиране на невраждебно отношение към други осъдени лица, служители на затвора и правораздаващите органи както и отношението към присъдата. Ищецът е награждаван два пъти – през месец март 2007 год. и месец юни 2008 год. като демонстрира поведение, свързано с търсене на неговите права и законни интереси, което не е възприето като пречка, а като проблем е било установено тенденциозността на воденето на дела – води такива за всичко, всеки му е крив, всеки го е обидил.

Горното се установява от събраните по делото доказателства, относими към предмета на разглеждане в процеса.

Съдът не обсъжда показанията на свид. С., тъй като не се установява да отразяват непосредствени констатации за обстоятелства от значение за разглежданите въпроси в процеса.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Равенството в третирането на отделните физически лица, т.е. – възможността за всяко от тях да се ползва от определени блага при еднакви други предпоставки, е възприетото от правния ред средство за утвърждаване достойнството на индивида като обществено значима цел. Без значение в тази връзка е социалната среда, в която индивидът пребивава. Законът изрично урежда хипотези на възможно различие при третирането на отделните правни субекти, но това е неразривно свързано с наличието на друг, обществено признат интерес. В този смисъл, обстоятелството, че ищецът излежава присъда води единствено до ограничение в свободата му на придвижване и задължението му да следва определен режим, осигуряващ превъзпитателната функция на наказанието. Елемент от човешкото достойнство е готовността на личността да понесе негативните последици на собственото й поведение. Извън превъзпитателната и санкциониращата функция на наказанието неоправдано е каквото и да било ограничение на човешките права – арг. от чл. 31 ал. 5 от Конституцията на Република България. Такова безспорно е и правото на личността да формира собствена представа за социалната си функция както и да определи средствата, с които да се реализира, стига с това да не засяга чужд интерес било то частен или обществен. В тази връзка и основният закон на страната не допуска ограничение в правата, основано на убежденията на личността – чл. 38 от Конституцията. Ето защо и специалният закон, призван да утвърди равенство в обществените отношения в сферата на социалното общуване – Законът за защита от дискриминация, установява забрана за поведение, което било пряко, било непряко засяга равноправното третиране на личността, с оглед на нейните убеждения.

Ищецът твърди да е накърнено негово признато от закона право поради отстоявани от него убеждения, което предполага да бъде изследван въпросът дали и доколко упражненото от затворническата администрация правомощие е повлияно от отстояваните от ищеца негови законни интереси.

В исковата си молба ищецът твърди, че режимът на изтърпяване на наказанието не е бил променен в по-лек въпреки, че са налице предпоставките за това. Настоящият състав счита, че извън рамките на настоящия процес остават предпоставките за промяна режима, чиято преценка е по целесъобразност и е в изключителното правомощие и отговорност на специализиран орган – Комисията по чл. 17 ЗИН. В духа на посоченото вече преценката в случая е ограничена до въпроса дали и доколко ищецът е бил третиран по идентичен начин с оглед на други лица, на които режимът е бил изменен в по-лек.

Действително, законът разграничава хипотезите на пряка и непряка дискриминация. Тъй като определянето й предполага подвеждане на фактите под конкретна правна норма, т.е. оценката им с оглед на признатото от закона тяхно значение за правото, определянето й е въпрос на правоприлагане. В този смисъл и ищецът не дължи да конкретизира при коя именно от формите е бил дискриминиран. Неговото задължение е да посочи фактите, от които стига до извод за упражнена спрямо него дискриминация.

Равноправното третиране предполага идентично по съдържанието си решение при наличие на сходство в обстоятелства, стоящи в основата на предложение, респ. решение за промяна в режима на изтърпяване на наказанието. При еднаква оценка на риска за сериозни вреди – средна степен, е изменен режима на лишения от свобода Д.. Видно от изготвения доклад от инспектор по социална дейност като положително е отчетено обстоятелството, че лишеният от свобода Д. се е дистанцирал от останалите затворници, подготвящи дела срещу затвора, оттеглил е част от претенциите си и е спрял да пише жалби. Тези обстоятелства напълно кореспондират със заявеното от свид. Р. като посочена от инспектора причина за отказ от промяна в режима.При тези условия и с оглед на обстоятелството, че отказът от жалби е възприето като позитивно качество за лишения от свобода и с оглед правилото на чл. 9 ЗЗДискр., настоящият състав приема, че е налице неравноправно третиране, обусловено именно от възприетите и отстоявани от ищеца негови субективни права. При тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че правилата на равноправно третиране не са нарушени.

Използваната в случая бланкетна формулировка на основната причина за отказа – враждебно отношение към правосъдната система, респ. правораздавателните и правоохранителните органи и служителите на затвора, сочи на привидно неутрален критерий. Макар и формално специализираният орган да е в правото си да прецени предпоставките за промяна в режима, той дължи да стори това въз основа на еднакви критерии. Легитимната цел на установената свобода на преценка у органа предполага съотнасяне на конкретния случай към особеностите на режима като средство за постигане целите на наказанието. Както бе посочено вече, макар и лишен от свобода, ищецът разполага с гарантирано му право да отстоява своите признати от закона интереси. Възприетото от правния ред средство за това се явява възможността ищецът да сезира съответния орган с конкретен проблем. От доказателствата по делото не се установяват други факти, освен отправяни жалби и искови молби, обуславящи формираната оценка за враждебност към правораздавателните и правоохранителните органи. Търсената защита на конкретно право по предвидения за целта ред, обаче, е израз на убеждението у ищеца за съдържанието на признатите му от закона интереси. Съгласно чл. 45 от Конституцията на Република България основно право на гражданите, е да подават жалби, предложения и петиции до държавните органи. Това право не влиза в противоречие с наложеното с присъдата наказание, а преценката дали и доколко отстояваният интерес съществува остава извън прерогативите на администрацията на затвора, респ. на органа по чл. 17 ЗИН.

Същевременно от изготвените от инспектор по социална дейност и възпитателна работа доклади се налага извод, че установената липса на критичност на извършеното деяние у лишения от свобода И. и без ясна мотивация да се поправи, сравнено с дадената оценка за ищеца, че не признава извършеното правонарушение и не личи процес на покаяние сочи на сходство в обстоятелствата, характеризиращи отношението на съпоставените лица към дадената с присъдата оценка за извършеното от тях деяние. Това обстоятелство не е било намерено за значимо от комисията, а е възприет риск за сериозни вреди и рецидив около и под средна степен, докато липсата на признание и критичност у ищеца към извършеното, разгледано ведно с враждебното отношение към правораздавателните и правоохранителните органи е придадено основно значение, за да бъде определен висок риск от рецидив и сериозни вреди (л. 78-79 от делото). Както бе посочено в тежест на ответника е да докаже наличието на конкретни обстоятелства, от които да бъде извлечен еднозначен извод, че така приложеният критерий в случая се явява необходим и подходящ за постигане на законова цел. Тъй като това не бе направено, настоящият състав приема, че използваният в случая критерий – враждебно отношение към правораздавателните и правоохранителните органи сочи на непряка дискриминация въз основа на убеждения, което е нарушение на чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр. Ето защо и така предявеният иск следва да бъде уважен.

Законът за защита от дискриминацията овластява съда да вземе мерки за преустановяване на нарушението. Предвид формирания вече извод и доколкото реализацията на правото, по отношение на което бе установена проява на дискриминация предполага действия на орган, от ответника, налице са предпоставките за осъждането му да се въздържа от такова нарушение за в бъдеще.

След като законът утвърждава правото на лицето на равноправно третиране, необосновано накърненото му чувство за равнопоставеност поражда задължение за обезвреда. Специалният закон не установява собствено съдържание на така предвидената отговорност, но, доколкото произтича от неизпълнение на общо установеното задължение да не се вреди другиму, на общо основание приложими се явяват правилата на непозволеното увреждане – чл. 45 и сл. ЗЗД.

От показанията на свид. Р. се налага извод за настъпила промяна в поведението му – затварял се е в себе си и периодично е отварял дума за проблема. Тези обстоятелства сочат на претърпяно от ищеца негативно психическо усещане, което от своя страна обуславя неимуществена вреда по смисъла на закона. От показанията на същия свидетел се налага и извод, че причина за тези преживявания е действие на лице, осъществяващо дейност в рамките на организационната структура на ответника – инспекторът е посочвал като причина за отказа именно предявяваните от ищеца претенции. Следователно, налице е и изискуемата от закона степен на причинно-следствена връзка между вредоносното действие на лице, по повод изпълнение на служебните му задължения и установената вреда. Ето защо и ответникът дължи да възмезди ищеца за претърпените вреди.

Тъй като естеството на неимуществената вреда изключва възможността за определяне на реален имуществен еквивалент, законът възлага на съда да определи размера на обезщетението по справедливост. Макар и основа за определяне да се явява конкретната вреда, претърпяна от пострадалия – ищеца в настоящия процес, визирания от него размер на обезщетение не се явява меродавен. Необходимо е установяване на обективни критерии, позволяващи съпоставяне на установеното в процеса увреждане и то по начин, който да позволява съпоставянето му с други, идентични по съдържанието си случаи. На общо основание неимуществената вреда подлежи на доказване и то от ищеца. Съдът е овластен от закона да определи по справедливост единствено размера на паричната сума, която възприема като годна да възмезди ищеца за доказаните неимуществени вреди.

Предвид естеството на увреждане изводът за реално причинена вреда предполага обективирано в действителността отражение на преживяното и периода от време, през който е продължило това състояние. Свид. Р. описва възприетото от него негативно преживяване, но условията, при което това е станало еднозначно могат да бъдат свързани единствено с престоя му в една килия с ищеца – за периода 2007-2008 год. Свидетелят М. не сочи на възприети от него конкретни обстоятелства, които да отразяват негативно преживяване у ищеца и то в резултат на установеното в процеса дискриминиращо действие, което и само по себе си поставя под съмнение възможността така мотивираният отказ да е бил болезнено възприет към предходен момент. Ето защо настоящият състав приема, че съответно на справедливостта в случая се явява обезщетение в размер на 1000 лв. За разликата искът се явява недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД

Вземането за обезщетение за причинени вреди при непозволено увреждане е лихвоносно, считано от датата на увреждане. Тъй като не се установява осезаемо психическо преживяване у ищеца преди първия доклад за 2007 год. - свидетелят М. не е установил видими белези в тази насока, а показанията на свидетеля Р. обективно могат да бъдат свързани с узнаването на резултата от решенията за 2007 год., съдът приема, че лихва върху установения размер на обезщетението се дължи от 19.01.2007 год. като за периода до предявяване на иска така установеното вземане следва да бъде уважено до размера, установен при условията на чл. 130 ГПК (отм.). За разликата до пълния предявен размер, като неоснователен, искът следва да бъде отхвърлен.
По претенцията, предявена при условията на чл. 116 ал. 3 ГПК (отм.)

Законът признава право на кредитора по парично задължение да го получи ведно с лихва за забава, при положение, че не е изплатено своевременно. В тази връзка и процесуалният закон овластява съда да установи по основание акцесорното вземане за лихва за периода след датата на предявяване на иска, а конкретният му размер подлежи на определяне към момента на погасяване на главното задължение. Тъй като към посочения момент е налице лихвоносно задължение, основателна се явява и претенцията за законна лихва до изплащане на главницата.

Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 71 ал. 1 т. 1 от Закона за защита от дискриминация, че срещу М.С.С., с адрес по делото: ЗАТВОРА – гр. Ловеч, ХІ група, от Министерство на правосъдието с адрес по делото: гр. София, ул. “Славянска” № 1, е извършено нарушение – непряка дискриминация, основана на убеждения чрез привидно неутрален критерий при отказ за промяна режима на изтърпяване на наказанието, а именно – враждебно отношение към правораздавателните и правоохранителните органи.

ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал. 1 т. 2 от Закона за защита от дискриминация МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО с адрес по делото: гр. София, ул. “Славянска” № 1, ДА ПРЕУСТАНОВИ нарушението като не третира подаваните от М.С.С. жалби за враждебно отношение към правораздавателните и правоохранителните органи.

ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал. 1 т. 3 от Закона за защита от дискриминация МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО с адрес по делото: гр. София, ул. “Славянска” № 1, да заплати на М.С.С. сумата от 1000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди следствие прилагане на привидно неутрален критерий враждебно отношение към правораздавателните и правоохранителните органи, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2007 год. до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 10 000 лв. - разлика до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО с адрес по делото: гр. София, ул. “Славянска” № 1, да заплати на М.С.С. сумата от 66,89 лв. - законна лихва за периода 19.01.2007 год. до 12.07.2007 год., включително като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 4433,11 лв. - разлика до пълния предявен размер и за периода от 15.07.2004 год. до 18.01.2007 год., включително.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.