Дискриминация на основата на признак лично положение

Дискриминация на основата на признак лично положение

27. Решение от 05.03.2007 г. по гр.д. 399/2006 на Ловешки районен съд

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа изложеното и исканията по молбите си. Подчертава, че ако не разполага със средства да си купи плик и марки, в крайна сметка не би могъл да си осъществи и правата. В съдебно заседание от 01.11.2006 г., на основание чл. 116, ал. 1 от ГПК е направил искане за изменение на петитума на иска. Поддържа молбата за изменение на иска, като прави отказ от иска в частта му за сумата 6 100 лева в последното по делото съдебно заседание.

Представителите на РП - Л. - прокурорите Иоловски и Пачкова, редовно призовани, участват в производството като втората от тях изразява становище, че не се установява в хода на производството да е налице дискриминационна практика в Затвора - Л. в сравнение с другите затвори, посочени от ищеца. Подчертава, че пощенските услуги съгласно ЗПУ са възмездни и следва да се заплащат, което не може да се вмени във вина на администрацията на ответника.

На основание чл. 109, ал. 4 от ГПК съдът отдели като безспорно по делото, че на територията на Затвора – Л. се намират две лавки, в които се подават пощенски пликове, марки, химакалки и те са достъпни за лишените от свобода: 2 пъти седмично по график, включително и за самият ищец, съгласно изявлението му.

От представените по делото писмени доказателства: пощенски плик с положен върху него печат за вх. № ... на Затвора - Л., писмо №723 / 20.07.06 г., - 2 бр., писмо 1634/05/20.07.06 г., писмо № 3523/24.07.06 г., писмо № И - 3202/21.07.06 г., писмо № 1282/24.07.06 г., писмо № 2818/27.07.06 г_., писмо № 7914 /28.07.06 г,, писмо № 270/31.07.06 г. писмо от 16.08.06 г., писмо изх. № 3162/14.11.06 г. на Н-ка на Затвора – Л., както и от обясненията на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

Съгласно приложените сл. бележки, ищецът изтърпява по чл. 199 от НК доживотен затвор, като е приведен в Затвора - Л. на 12.08.2005 г. и съответно - обратно в Затвора - гр. В. на 20.12.2006 г. за „до изтърпяване на наложеното наказание” / писмо изх. № 89 /12.01.07г. /.

Съдът, като съобрази приложеното писмо до Окръжен съд - гр. Л. по чл. 37, ал. 2 от ЗИН с печат на МП , приема, че именно същото е посоченото по т. З от исковата молба и съответно върнато по описания ред на ищеца като не изпратено, поради липса на пощенска марка. Потвърждава се и твърдението на ищеца, че преди датата 24.10.2005 г. горепосоченият вид писма са били изпращани без да е било необходима пощенска марка /писмо изх. № 1282/24.07.06 г. от СРС, към който е приложено писмо от ищеца № 4943/07.10.05 г.; писмо изх. № 7914/28.07.2006 г. на Окръжен съд –В., съгласно което с пощенския плик в съда е върната изпратената на 15.07.05 г. /изпратената до Х. Х. призовка по жалба с вх. № 23047/05 г., към който е приложено писмо рег. № 2311 от 25.07.2005 г. до Окръжен съд - гр. В. за преписка № 23047/05 г.

В подкрепа на становището на РП се явяват писмо от Н-ка на Затвора -ответника - ГД „Изпълнение на наказанията” - Затвора - гр. Л., изх. № 723/2005 г. от 20.07.2006 г., съгласно което „ ...не е регламентирано безплатно изпращане на кореспонденция на лишените от свобода и средства за това не са предвидени в бюджета на затвора, поради което подателите следва да заплатят разходите на избрания от тях пощенски оператор за извършването на услугата - доставяне на кореспондентска пратка до определен адресат ...”; писмо от Н-ка на Затвора - ответника - ГД „Изпълнение на наказанията” - Затвора - гр. Л., изх. № 3162 от 14.11.06 г., което препраща към разпоредбите на чл. 69, 70 и 80 от ЗПУ, чл. 37 от ЗИН, към което е приложено и копие от Окръжно № 9136/24.10.2006 г. на Гл. д-р на Гл. Дирекция „Изпълнение на наказанията" при МП, съгласно текста на което, по повод на оплаквания на лишени от свобода, че не получават безплатно пощенски пликове и марки, да се уведомят същите, „че няма законово основание за освобождаването им от пощенски такси , както и задължение за администрацията да им предоставя пликове и марки…кореспонденцията на лишените от свобода не е сред освободените от заплащане на пощенски услуги, посочени изрично в чл. 80 от ЗПУ.” и копие от ПВРВЗЗООЗТ, издадени от ГД на ГД „ИН", уреждащ процедурата по подаването, събирането и изпращането на молби и жалби в запечатани пликове / чл.60, ал.1 и сл. / като „съдържанието на писмата не подлежи на цензуриране”, а освен това същите „се пускат в специални кутии, поставени на видни места”, като редът за събирането им и изпращането им следва да се определи от съответния Н-к на затвора .

Съгласно чл. 41 от Конституцията всеки има право да търси, получава и разпространява информация. А видно от чл. 45 от същия закон гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавни органи, като съгласно чл. 57 основните права на гражданите са неотменими. Безспорно е, че за да се реализира и гарантира осъществяването на едно конституционно заложено право, следва да се изпълнят и вменят съответните задължения за съответните правни субекти, които участват/ организират/ контролират/направляват/ръководят неговото реализиране.

В случая, изпращането на посоченото по-горе писмо от ищеца, е поставено в зависимост от действията на затворническата администрация и съответно от извършването на пощенската услуга от страна на „БП”- ЕАД като основен пощенски оператор . Действително чл. 69 от ЗПУ предвижда, че цените на пощенските услуги се предплащат от потребителите като един от начините за това чрез пощенска марка. В чл. 80 се предвижда освобождаване от заплащане на пощенски услуги, където не се включват лишените от свобода. Като се проследи практиката се установява, че по принцип освобождаването от заплащане на пощенски услуги в това число на служебните писмовни и колетни пратки като процедура е било регламентирано в ЗС /отм. - чл. 29/ и действалите съответно, но загубили основанието си: Наредба № 4 за пощенските съобщения, Постановление № 139 от 1999 г. и № 134 на МС, които са регламентирали определени физически и юридически лица, които да се ползват от услугата: освобождаване от заплащане на такси, измежду които отново не са включени лишените от свобода. Или до тук разгледана исковата претенция и отнесена към действащото законодателство - ЗПУ и Постановление № 158 на МС, чл. 37 на специалния ЗИН следва да доведе до логичния извод, че същата е неоснователна, т. е. ищецът следва да заплаща пощенските услуги чрез поставяне на съответната марка върху плика си за писмо .

Но идва ред да се посочи, както се подчерта по-горе в изложението на обстоятелствата по делото от съда, че са налице изпратени писма и без пощенски марки преди процесния период и след него - приложени към делото: писмо изх. № 1634/2005 от 20.072006 г., изпратено от администрацията на Затвора - Л. до Районен съд без марка, писмо от Районен съд - гр. В. до Районен съд Л., получено на 22.07.06 г., писмо до Районен съд - Л. от Районен съд гр. С., получено на 27.07.2006 г., писмо от ОС – В. до Районен съд – Л., получено- на 01.08.2006 г., т.е. безспорно се установява, че съответните учреждения изплащат кореспонденцията си без да поставят пощенски марки на пликовете си, т.е. не по общия ред, валиден за всички потребители на пощенски услуги.

Следва да се обърне внимание и на качеството и положението на ищеца и то във връзка с изявлението му в ход на делото по същество, че не е лишен от достъп до пликове, химикалки и марки, но няма средства да ги закупи, няма доходи. Не е спорно доказателството, че на ищеца е наложено наказание „доживотен затвор”, което се изразява в принудително изолиране на осъдения до края на живота му в съответното място за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” /Решение № 1719/22.02.2002 г. на ВАС по адм. д. № 9981/01 г./ Съгласно чл. 31, ал. 5 от Конституцията „на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата” или правото на кореспонденция, според настоящия състав, също се включва в това им право, което урежда съответно и от специалния закон - чл. 37 от ЗИН и чл. 43 от ППЗИ. Като се съобразят тези текстове се налага изводът, че кореспонденцията може да бъде лична и адресирана до определени органи - чл. 37, ал. 2 от ЗИН, за която се предвижда изпращане „незабавно" до съответния адресат, като са изрично посочени и кои не подлежат на проверка от затворническата администрация - например тези до съда, прокуратурата и следствието, които следва да се изпратят и в срок от 24 часа. Това право в по-горе цитирания правилник за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития е също изрично уредено. Следва да се подчертае и разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от правилника, която отделя писмата по чл. 37, ал. 2 от ЗИН от другите, които подлежат на разпечатване и изпращане по общия ред, т.е. процесният вид писма не са лична кореспонденция, а писма до органите, посочени в чл. 37, ал. 2 от ЗИН, които именно, според настоящия състав, са тези, които следва да съдействат или да осъществяват съответните конституционни права на всеки човек, разбира се в конкретния казус в рамките на изложението - и на лишените от свобода и изтърпяващите наказанието „доживотен затвор". Безспорно не е възможно да се сезира определен орган без постъпването на съответния сигнал, жалба, молба, искане или въобще писмо. И ако е задължително плащането на пощенската услуга съгласно ЗПУ, то според настоящия състав не следва единствения възможен извод, че затворническата администрация няма друг ред за изпращане на писмата по чл. 37, ал. 2 от ЗИН до съответния държавен или друг орган, още повече, че самата тя, видно от приложените множество писма по делото, се възползва от тази практика за служебна доставка на кореспонденцията, т.е. без поставяне на пощенска марка върху плика.

В тази връзка категорично се потвърждава твърдението по исковата молба, че в Затвора С. визираните писма се „...изпращат по пощата за сметка на затвора /в пликове с печат на затвора/, така както и служебната кореспонденция - без марки. Когато л. от св. е запечатал в плик молбата или жалбата до съответната инстанция, щемпелът се поставя върху неговия плик, изписва се регистрационния номер от нарочния дневник и отново се пуска по пощата без марки”/писмо рег. № 3523/24.07.06 г./ МП - Затвора С., подписано от Н-к на Затвора. Това се потвърждава и от писмо изх. № 2818/27.07.06 г. от МП - Затвора В., подписано от Н-к В. затвор, съгласно което „....писмата по чл. 37, ал. 2 от ЗИН до държавните учреждения и институции се изпращат чрез служебна кореспонденция и за тях не се изискват пощенски марки.”. Не такъв категоричен извод може да се направи от писмо изх. № И-3202/21.07.2006 г. на МП - Затвора – П., подписано от Н-к З., за създадената практика във връзка с процесните писма или искът в тази му част остана недоказан.

Или съдът счита за установено по делото, че е допусната непряка дискриминация за процесния период по отношение на ищеца по делото, поради което следва да се осъди ответника и да я преустанови .

При този изход на процеса разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат .

Воден от горното, съдът

28.Решение № 274 от 14.05.2008 г. по гр.д. № 1939/2007 г. на Върховен касационен съд

ІІ гражданско отделение
Непряка дискриминация

Дискриминация по признак „лично положение”

Изисквания за необходимост и пропорционалност на ограничителните мерки по чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминацията

Доказателствена тежест в производства за защита срещу нарушение на забраната за дискриминация
Непряка дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминацията, е налице при осъществяването на една положителна предпоставка - неравенство в третирането, както и на две отрицателни предпоставки, втората от които е поставена в съотношение на евентуалност спрямо първата: липса на правомерна цел, обуславяща неравното третиране, както и несъответствие между използваните средства и преследваната цел.

Член 9 от Закона за защита от дискриминацията установява специално правило за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Той изисква фактите на дискриминация да бъдат първоначално установени в съдебния процес от ищеца, който провежда по отношение на тях насрещно доказване /което може да бъде и непълно/. Едва след това тежестта на доказване се прехвърля върху ответника, който следва да установи чрез провеждане на пълно доказване, че не е налице неравенство в третирането. Тежестта на доказване по този закон е възложена на ответника и това изцяло важи за последните две предпоставки на чл.4, ал.З от Закона за защита от дискриминацията-наличието на преследвана правомерна цел и пропорционалност на средствата за постигането й.

Местоживеенето представлява елемент от личното положение. Поради това различното третиране на лица в зависимост от местоживеенето им, представлява дискриминация по признака „лично положение” по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията.
Производството е по чл.218е, вр.218а, ал.1, б.”а” от ГПК

Образувано е по жалба на М.Р.Г. и П.Я.Т. от гр. П. срещу Решение № 136 от 29.01.07 г. по в.гр.дело № 1285/2006 г. на Пловдивски окръжен съд. В нея са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения на материалния закон, както и необоснованост – касационни основания по чл.218б, ал.1, б”В” от ГПК. Поддържа се, че при липса на служебно начало, въззивният съд неправомерно променил задачата на поисканата от въззивниците експертиза, поради което те не могли да докажат твърденията си, а освен това били поставени в неравнопоставено положение спрямо другата страна в процеса. По част от спорните въпроси въззивният съд не изложил мотиви, не били обсъдени всички доказателства по делото, както и част от доводите, изложени във въззивната жалба. Необоснован бил изводът на въззивния съд, че причината за по-неблагоприятното третиране на ищците от ответното дружество се дължало на това, че те били неизрядни платци. Този извод не съответствал на доказателствата по делото, че за голям период от време ищците били с уредени сметки за изразходваната електроенергия, но въпреки това по отношение на тях продължил въведеният дискриминационен режим за регулирано подаване на електроенергията. Правните изводи на въззивния съд противоречали и на текстове от Закона за енергетиката, които предвиждат възможност само за индивидуални мерки спрямо неизправни длъжници, но не и въвеждането на колективна мярка за населението от цял един квартал. Освен това - съдът неправилно квалифицирал всички претенции по чл.71, ал.1 от ЗЗДС, включително и в частта, отнасяща се за период, в който този закон не е действал. За този период съдът бил длъжен да даде точната правна квалификация, а не тази, на която са се позовали ищците. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално - постановяване на решение по съществото на правния спор, с което да бъдат уважени предявените искове по Закона за защита от дискриминация.

Ответникът в производството - „Е.П.” АД, сегашно наименование „Е.Б.Е.П." АД, оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията са следните:

М.Р.Г. и П.Я.Т. са предявили срещу „Е.П.” АД искове по чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДС/. В обстоятелствената част на исковата молба са заявили, че живеят в гр.П., кв."С.", ул."К." № 00, като втората ищца е абонат на ответното дружество. В тази част на квартала дружеството въвело от началото на 2001 г. регулирано подаване на електроенергия, при което през светлата част на деня се прекъсва електрозахранването. По същото време електромерът на ищците бил поставен на недостъпно за тях място - на пилон с голяма височина. Ищците считат, че тези действия представляват дискриминация, основана на признака „лично положение" по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДС, тъй като те са по-неблагоприятно третирани от останалите битови потребители на ответното дружество, само защото живеят в кв."С.". Твърди се, че въведеният режим за доставяне на електроенергия представлява колективна санкция за просрочени задължения, която не прави разлика между нередовни длъжници и изправни платци, каквито ищците твърдят, че са. От тази мярка ищците търпят неимуществени вреди -чувство на унижение и обида от неравностойното им третиране. Същите вреди те търпят и от другата мярка, тъй като ответникът оповестил пред обществеността, че поставянето на електромерите на недостъпни места е предизвикано от това, че жителите на квартал „С.” въздействат неправомерно върху отчитането на потребената енергия. Ищците са поискали от съда да признае за установено спрямо ответника, че установените практики съставляват дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДС; ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от такива нарушения, както и да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева, мораторна лихва върху тази сума от 3000 лева за периода 01.01.2001 г. - 02.11.2005 г., както и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на главниците. Претендират и направените по делото разноски. По реда на чл.116, ал.1 от ГПК исковете за мораторни лихви са увеличени на 3827,30 лева.

С решение № 38 от 11.04.200 6г. по гр.д. № 3303/2005 г. Пловдивският районен съд е отхвърлил предявените искове. Изложил е мотиви, че ищците са неизрядни платци, поради което ответното дружество е имало право по отношение на тях да преустанови или да ограничи подаването на електроенергия и въведената мярка не е дискриминационна. Освен това - поставянето на измервателния уред на недостъпно място е въведено поради икономическите загуби, които дружеството понася, поради необходимостта от честото поправяне на повредени електромери и това също не с дискриминационна мярка.

С решение № 136 от 29.01.2007 г. по гр.д. №1285/2006 г. Пловдивският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Прието е, че фактическите твърдения на ищците са установени в процеса, като въведеният режим на електрозахранването на дома им е установен от месец февруари 2002 г. От правна страна е прието, че за периода 01.01.2001 г. - 31.12.2003г. исковете са неоснователни, тъй като към този момент все още не е действал материалният закон - ЗЗДС. За другия период - 01.01.2004 г. - 02.11.2005 г. исковете са неоснователни, но по други съображения - тъй като ищците са били неизправни длъжници, те не могат да черпят права от собственото си неправомерно поведение и да ползват закрила от специалния Закон за защита от дискриминацията.

В частта, с която исковете по чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДС са разгледани на първото предявено основание - неравно третиране, изразяващо се в регулирано подаване на електроенергия, обжалваното решение е неправилно.

В чл.6, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България е прогласен основният принцип на равенство на гражданите пред закона. Този принцип е развит в Закона за защита от дискриминацията. В чл. 4 от този закон се въвежда забрана за дискриминация в двете й основни форми - пряка и непряка, които са дефинирани в ал. 2 и ал.3, а в ал.1 са изброени примерно възможните основания за дискриминация.

Разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗЗДС гласи, че непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. От анализа на този текст следва, че непряка дискриминация е налице при наличието на една положителна предпоставка - неравенство в третирането, както и на две отрицателни предпоставки, втората от които е поставена в съотношение на евентуалност спрямо първата: липса на правомерна цел, обуславяща неравното третиране, както и несъответствие между използваните средства и преследваната цел. Фактите на дискриминация следва да бъдат първоначално установени в съдебния процес от ищеца, който провежда по отношение на тях насрещно доказване /което може да бъде и непълно/ и едва след това тежестта на доказване се прехвърля върху ответника, който следва да установи чрез провеждане на пълно доказване, че не е налице неравенство в третирането - чл.9 от ЗЗДС. С други думи - тежестта на доказване по този закон е възложена на ответника и това изцяло важи за последните две предпоставки на чл.4, ал.З от ЗЗДС.

В настоящия случай е безспорно установено по делото, че в част от кв."С." на гр. П., където се намира домът на ищците, ответното електроразпределително дружество е въвело по-неблагоприятна практика при предоставянето на електроенергия, която не предприема спрямо останалите си потребители, а именно - режим на подаване на електроенергия само през тъмните части на денонощието. Тази практика представлява непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал. 3, вр. ал.1 от ЗЗДС. В процеса е установена положителната предпоставка - неравенство в третирането, основано на признака "лично положение", като местоживеенето представлява елемент от личното положение, както правилно е приел и въззивният съд. Незаконосъобразен обаче е следващият извод - че тъй като ищците са били неизправна страна в договорните си отношения с ответното дружество, те не могат да получат защита по ЗЗДС. Тук съдът въвежда изключение, каквото чл.4, ал.3 от ЗЗДС не предвижда и по този начин нарушава материалния закон. Предвидените в закона изключения в случая не са налице. Установено е по делото, че практиката на регулирано подаване на електроенергия е въведена от ответното дружество с оглед ограничаване щетите му от неизправните длъжници, концентрирани в посочената част на кв. „С” - т.е. налице е една правомерна цел. Средствата за постигане на тази цел обаче не са подходящи и необходими. Неизправните потребители на електроенергия, които не заплащат в срок задълженията си, могат да бъдат санкционирани по реда на чл.123 и 123а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, който е действал през част от процесния период, чрез временно спиране на електрозахранването. След отстраняване на причините за тази мярка, енергийното предприятие е длъжно да възстанови захранването - чл.124 от ЗЕ. Аналогична е разпоредбата на чл.80, ал.4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, който е действал през другата част от процесния период. Анализът на тези текстове сочи, че мярката срещу неизправни потребители е винаги индивидуална, като при издължаване на сумите за консумираната електроенергия, електрозахранването следва да се възстанови. Тези разпоредби в случая са нарушени. Въведената от ответното дружество мярка е колективна, спрямо цял квартал и не държи сметка за това, че в определени периоди част от потребителите, спрямо които е приложена, са с изплатени сметки и няма основание за ограничено подаване на електроенергия в домовете им. Ето защо тази мярка е неподходяща, несъразмерна със законовата цел, която преследва електроразпределителното предприятие и поради това - дискриминационна. В настоящия случат през периодите 23.06.2003 г. - 25.07.2003 г.; 10.09.2003 г. - 27.10.2003 г.; 10.11.2003 г. - 25.12.2003 г.; 12.01.2004 г. - 25.02.2004 г.; 26.05.2004 г. - 18.06.2004 г.; 11.08.2004 г. - 25.09.2004 г.; 11.11.2004 г. - 25.12.2004 г.; 06.01.2005 г. - 25.02.2005 г.; 10.08.2005 г.-25.09.2005 г.; 25.10.2005 г. - 25.11.2005 г. или за повече от година /около 410 дни/ от общо петгодишния период, ищците са били с платени в срок сметки, но въпреки това спрямо тях ограничителната мярка не е била преустановена. Налице е непряка дискриминация по отношение на тях, основана на признака „лично положение”. Като начало на тази дискриминация следва да се приеме датата 23.06.2003 г., от която с започнал период на заплащане на сметките им към ответното дружество. В предходния период, в който не е било налице такова плащане, колективната мярка следва да се разглежда в частност като индивидуална спрямо ищците и съответно - подходяща по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДС и затова - недискриминационна.

По изложените причини обжалваното решение се явява неправилно в посочената част и следва да бъде отменено. Тъй като порокът се свежда до нарушение на материалния закон, не е необходимо връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Следва да бъде постановено решение по съществото на правния спор, в съответствие с изложените по-горе мотиви, с което да бъде уважен искът по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДС, като бъде установено нарушението за периода от началото на дискриминацията - 23.06.2003 г., до датата на последното заседание във въззивната инстанция - 15.01.2007 г., както и искът по чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДС, като ответникът бъде осъден да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Основателна се явява и обусловената претенция по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДС за обезщетение за причинените неимуществени вреди. Установено е по делото, че вследствие на дискриминационната мярка ищците търпят неимуществени вреди - чувство на обида от неравностойното им третиране - т.е. искът е установен по основание. При определяне размера на вредите следва да се отчете от една страна периодът, в който ищците са търпели неудобства от въведената ограничителна мярка и от друга страна - че с поведението си, насочено към неплащане на сметките си за един дълъг предходен период, те са повлияли при вземане на решението за въвеждане на дискриминационната мярка - т.е. налице е съпричиняване на вредоносния резултат от тяхна страна. Обстоятелството, че са имали неправилно изчислени сметки /което не е установено по несъмнен начин в настоящия процес/ не е причина за отказ от тяхна страна за плащане, след като са могли своевременно да подадат молба за отстраняване на грешките. Подадената три години по-късно молба не е своевременна реакция, която да оневини забавата им. При това положение справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди е в размер на 1000 лева за всеки от тях. Това обезщетение е само за посочения по-горе период на дискриминация. За предходния период от 01.01.2001 г. - 22.06.2003 г. и за разликата над сумата от 1000 лева, до претендираните 6000 лева, обезщетение не се дължи по изложените по-горе причини поради което в тази част решението на въззивния съд е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила. Обезщетението следва да се присъди заедно със законната лихва, която тече от началната дата на увреждането, тъй като от този момент задължението за обезвреда става изискуемо и без покана, съответно - от този момент се дължат и законни лихви върху сумата на това обезщетение.

В частта, с която исковете по чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДС са разгледани на второто предявено основание - неравно третиране, изразяващо се в поставяне на измервателния уред на недостъпно за ищците място, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в тази част. В случая отново е налице неравенство в третирането, но този път има не само законна цел - да се ограничат щетите на ответното дружество от поправка на развалени електромери, но и средствата за постигането и са подходящи.

В съответствие с изхода на делото в настоящата инстанция, на ищците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски, съразмерно уважената част от исковете - 217лева.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, са неоснователни. Доколкото са допуснати процесуални нарушения, те не са съществени и не са повлияли върху изхода на делото като краен резултат. По-специално - промяната в задачата на вещото лице не е от естество, което да доведе до неизясняване на делото от фактическа страна, напротив, вещото лице е установило фактите, които ищците са се стремели да установят в съдебния процес. Действително - съдът е следвало да квалифицира паричната претенция по чл.49 от ЗЗД по отношение на част от процесния период, в който все още не с действал ЗЗДС, но като резултат отхвърлянето на иска в тази част е правилно, тъй като не е било налице неправомерно поведение от ответното дружество през този период, по изложените по-горе съображения.

Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 136 от 29.01.2007 г. по в.гр.д.№ 1285/2006г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 38 от 11.04.2006 г. по гр.д.№ 3303/2005 г. на Пловдивския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от М.Р.Г. и П.Я.Т. срещу „Е.П.” АД, сегашно наименование „Е.Б.Е.П.” АД, искове по чл.71, ал.1, т.1 - за установяване на нарушение по чл.4, ал.3 от този закон неравно третиране, изразяващо се в регулирано подаване на електроенергия в част от кв. С. на гр.П., в която се намира домът на ищците; по чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДС - за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и по чл.71, ал.1, т.З от ЗЗДС, в частта, с която са били отхвърлени исковете за обезщетение на причинените неимуществени вреди до размер на сумата до 1000 лева за всеки един от ищците и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДС за установено по отношение на „Е.П.” АД, сегашно наименование „Е.Б.Е.П.” АД, че практиката на регулирано подаване на електроенергия през периода 23.06.2003 г. - 15.01.2007 г., която засяга дома на ищците М.Р.Г., ЕГН 0000000000 и П.Я.Т., ЕГН 0000000000, находящ се в гр.П., ул."К." № 00, бл.0000, вх.0, ет.0, ап.0, е дискриминационна по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДС.

ОСЪЖДА на основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДС „Е.П.” АД, сегашно наименование „Е.Б.Е.П.” АД, да преустанови посоченото по-горе нарушение по отношение на М.Р.Г., ЕГН 0000000000 и П.Я.Т., ЕГН 0000000000, двамата от гр.П., ул. „К.” № 00, бл.0000, вх.0, ет.0, ап.0; да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

ОСЪЖДА на основание чл.71, ал.1, т.З от ЗЗДС „Е.П.” АД, сегашно наименование „Е.Б.Е.П.” АД, да заплати на М.Р.Г., ЕГН 0000000000 и П.Я.Т., ЕГН 0000000000, двамата от гр.П., ул. „К.” № 00, бл.0000, вх.0, ет.0, ап.0, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 ЛЕВА отделно за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.06.2003 г., до окончателното им изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136 от 29.01.2007г. по в.гр.д. №1285/2006г. на Пловдивския окръжен съд в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, сегашно наименование „Е.Б.Е.П.” АД, да заплати на М.Р.Г., ЕГН 0000000000 и П.Я.Т., ЕГН 0000000000, двамата от гр.П., ул. „К.” № 00, бл.0000, вх.0, ет.0, ап.0, сумата от 240 лева на основание чл.64, ал.1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> products
stories -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г
stories -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм”
products -> Прогрес (2007-2013) Комисия за защита
stories -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7

Изтегляне 6.17 Mb.

Сподели с приятели: