Извори и преводи: Деяния вселенских соборов. Т. I. СПб., 1996; Одабрана документа васеленских сабора. Београд, 1993; Правила на св. Православна цврква (свбр. и прев. прот. Иван Стефанов). ВТ., 1999; Карцгрт], 1со. Т&
боуцатгка ка\ аирРоЛхка ругциеТа тт^д 'Орбобо^ои КабоЛоктк 'ЕккХпшад, т. I, ’Еу ’А0г|утд 1952; Ризрстбои, 1и>. Кегреуа Доуцатисп^ка! ЕидРоЛш^д ©еоХоугад тпд ’Ор0о5о^ои КаОоЛиак ЕккХг|01ад. В'. веаааХоугкг), 2000; СгеесЬ & СопГеззюпв оГ РаПЬ т Ле СЬпзйап ТгасПйоп. Оп§та1 Ьап§иа§е ТехК Ес1. Ьу ]. РеНкап апс! V. Но1сЬк158. Уа1е 1)шу. Ргезз, 2003.
Литература: Давмденков, О. Традиционная христология нехалкидонивов (с точки зрения святмх отцов и Вселенских Соборов Православной Церкви. М„ 1998; Дюлгеров,
Д.,Ил. Цонебски. Прабослабно догматическо богословие. С., 1947; Коев, Т. Догматическите формулировки на първите четири вселенски събори. С.,1968; <смц.> Православен катехизис. С., 1985; Майендорф, Й. Византийско богословие. С., 1995; Омарчевски, Ал. В търсене на истината, ч. 1 // Богословска лгисъл, 2003; Серафим, архим. Съединението на двете природи в Христа според Православието и според нехалкидонските църкви // ГДА, т. XVII, 8, 1967/1968.
Сподели с приятели: |
