С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански
Изтегляне 383.02 Kb.
|
Свързани:
Курсова сигнали и с-ми, Курсова База Данни, Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
- Навигация на страницата:
- От сбора 6 Ефес (431 г.) - Трети вселенски
| Канон 2: Областните епископи да не простират властта си над църкви извън пределите на областите си и да не се смес
ват църквите, а съгласно правилата Александрийският епископ да управлява сато църквите в Египет и източните епископи да началстват сато на Изток със запазване на предимствата, приети от никейските правила на Антиохийс- ката църка [к. 6]; също така епископите на асийската област да началстват сато в Асия; понтийските епископи - сато в понтийската област, и тракийските - сат в Тракия. Без 9а са поканени, епископи да не претинават пределите на своята област 3а ръкополагане или 3а някоя друга църковна разпоредба. А при спазване горните правила3а църковните области, очевидно е, че работите на всяка област ще се ръководят от събора на същата област, както е определено в Никея [к. 5]. Църквите, обаче, които се налхират тежду другоплетенни народи, трябва да се управляват според спазвания до сега обичай на отците. Канон 3: Цариградският епископ да ита предитство по чест след Ритския епископ, понеже този град е нов Рит. Канон 5: Относно свитъка на западните, приемате в общение онези, които се натират в Антиохия, щот като изповядат едното Божество на Отца и Сина и Светия Дух. Канон 6: ...А еретици ние наричате както онези, които отдавна са изключени от Църквата, така и онези, които след това сте предали на анатема; а заедно с тях-и тези, които, ако и да се преструват, че изповядват нашата вяра, обаче са се отделили и държат свои събрания против канонически поставени наши епископи, вън от това, ако някои, принадлежали къл\ Църквата,3а някаква вина по-рано са били съдени и низвергнати ши отлъчени от клира, или от разреда на миряните, в такъв случай и на такива не се позволява да обвиняват епископ, докато не се очистят от собствената вина. Също така и ония, срещу които от по-пре- ди има повдигнато обвинение, да се не допускат да обвиняват епископи или други от клира, докато по несъмнен начин не докажат, че са невинни в предписваните ит обвинения. Ако ли някои, бе] да са еретици или отлъчени, нито осъдени или предварително обвинени в някои престъпления, ]аявят, че итат оплакване срещу епископ по църковни работи, светият събор заповядва такива преди всичко да предявят обвиненията си пред всички епископи на областта и пред тях да докажат престъпленията на епископа; а ако се случи, че областните епископи против очакването несатог- ли да се произнесат по обвинението на епископа, тогава обвинителите трябва да се отнесат до по-голялг събор на епископите от тази област, свикан по този повод, обаче те не <погат да подадат жалбата си, докато питено не се задължат, че приемат да понесат наравно с обвиняемия наказание, ако при разглеждане на делото се окаже, че клеветят обвинения епископ. Канон 7: Онези, които от еретици се присъединяват кълх православието и към броя на спасяваните, приемаме по следния начин и обичаи: ариани, македонияни, саватияни, но- вациани, именуващи себе си чисти и най-добри, четирина- десетдневници или тетрадити и аполинарияни, след като }аявят питено и прокълнат всяка ерес, която учи не така, както учи светата Божия вселенска и апостолска Църква, приемаме чрез запечатване, т.е. като помазваме със свето лшро отначало челото, сетне очите, ноздрите, устата и ушите и, потазвайки ги, произнасялге: “Печат на дара на Ауха Свети”. Евнотияни пък, които чрез еднократно потапяне се кръщават, монтанисти, именувани тук фриги, и савелияни, които проповядват синоотечество и вършат и други нетърпимости, и всички дуруги еретици (защото тук има много такива, които най-вече изхождат от галската област) - всички, които от тях желаят да се присъединят кът православието, приемате ги като езичници: в първия ден ги приетате като християни, във втория - ог- лашени, сетне в третия ги заклеваме с трикратно духване в лицето и ушите и по такъв начин ги оглашавате и ги карате да остават в църквата и да слушат Свещеното Писание; и подир това вече ги кръщавате. От с&бора 6 Ефес (431 г.) - Трети вселенски Повод 3а свикването на събора е ереста на цариградския архиепископ Несторий, който учил, че божественото и човешкото естество в Христос имат отделни ипостаси - едното е “Бог от Бога”, а другото - “човек от майка”. Човешкото предхожда божественото, което се развива в рамките на земния живот на Спасителя, и следователно св. Дева Мария, според Несторий, трябвало да бъде наричана Чове- кородица или Христородица, но не и Богогодица. Против Несторий се обявяват не само жителите на столицата, но и много предстоятели на други църкви, сред които трябва да откроим особено св. Кирил Александрийски. Несторий има поддръжка единствено в Антиохия. Вълнението в Цър- квата дава повод на император Теодосий II Млади да прикани епископите на Църквата да се съберат на Петдесетница 431 г. в Ефес. Въз основа на приведените в заседанията текстове, както от привърженици, така и от противниците на Несториевия възглед, отците стигат до извода, че това ново учение противоречи на Никейското изповедание на вярата. Съборът изповядва единството на Христовата ипостас, като по този начин защитава православието разбиране 3а пълнотата и спасителността на въплъ- ьценито на Словото Божие. Отначало антиохийците не приемат постановленията на събора, с които се съгласяват едва през г- чРеЗ т.нар. “томос на съгласието”. На Третия вселенски събор е осъдено и учението на Пелагий 3а грехопадението и спасението. От писмото на Несторий до папа Целестин (РЬ 48, 61,174-187,203) става ясно, че самият Несторий до голяма степен симпатизира на пелагиа- ните и през 429 г. дори ходатайства 3а тях пред императора. В споменатото писмо Пелагий е сравняван със св. Йоан Кръстител и св. апостол Павел. Противникът на Пелагий - бл. Августин - почива малко преди да получи императорската грамота, с която е канен на събора. Учението на Пелагий 3а самодостатвчността на човешката воля има много тясна връзка с основния пункт 6 хрис- тологията на Несторий, а именно: Христос се ражда като човек, който свс силата на своето благочестие постига св- ввршенство и свединение с Бога Слово. Единството на природите (всяка свс своя ипостас) 6 Христос е само морално, така че човеквт в него (като самоипостасен) е достатв- чен 3а постигане на свввршенство. Сотириологичните последици се изразяват не само в паралелите с пелагианизма, но и в учението, че след като няма истинско свединение между природите в Христа, в разпятието и ввзкресението участва единствено човеквт. В богословската критика на тези учения - както от отделни отци (св. Кирил Александрийски), така и свборно, Цврквата отхвврля всяка ввзмож- ност 3а ипостасно различие между божественото и човешкото в Христа, утвврждавайки по този начин спасителния характер на Боговвплвццението като свчетание единствено на природите - божествена и човешка, в Личността на Бога Слово. Свборвт издава 8 канонически постановления. Изтегляне 383.02 Kb. Сподели с приятели:
|