С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански



страница22/52
Дата27.02.2023
Размер383.02 Kb.
#116726
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   52
Simvolite no cyrkvata
Свързани:
Курсова сигнали и с-ми, Курсова База Данни, Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
Канон 2: Областните епископи да не простират властта си над църкви извън пределите на областите си и да не се смес­
ват църквите, а съгласно правилата Александрийският епископ да управлява сато църквите в Египет и източните епископи да началстват сато на Изток със запазване на пре­димствата, приети от никейските правила на Антиохийс- ката църка [к. 6]; също така епископите на асийската об­ласт да началстват сато в Асия; понтийските епископи - сато в понтийската област, и тракийските - сат в Тра­кия. Без 9а са поканени, епископи да не претинават преде­лите на своята област 3а ръкополагане или 3а някоя друга църковна разпоредба. А при спазване горните правила3а цър­ковните области, очевидно е, че работите на всяка област ще се ръководят от събора на същата област, както е опре­делено в Никея [к. 5]. Църквите, обаче, които се налхират тежду другоплетенни народи, трябва да се управляват спо­ред спазвания до сега обичай на отците.
Канон 3: Цариградският епископ да ита предитство по чест след Ритския епископ, понеже този град е нов Рит.
Канон 5: Относно свитъка на западните, приемате в общение онези, които се натират в Антиохия, щот като изповя­дат едното Божество на Отца и Сина и Светия Дух.
Канон 6: ...А еретици ние наричате както онези, които от­давна са изключени от Църквата, така и онези, които след това сте предали на анатема; а заедно с тях-и тези, кои­то, ако и да се преструват, че изповядват нашата вяра, обаче са се отделили и държат свои събрания против кано­нически поставени наши епископи, вън от това, ако някои, принадлежали къл\ Църквата,3а някаква вина по-рано са би­ли съдени и низвергнати ши отлъчени от клира, или от раз­реда на миряните, в такъв случай и на такива не се позво­лява да обвиняват епископ, докато не се очистят от собс­твената вина. Също така и ония, срещу които от по-пре- ди има повдигнато обвинение, да се не допускат да обвиня­ват епископи или други от клира, докато по несъмнен на­чин не докажат, че са невинни в предписваните ит обвине­ния. Ако ли някои, бе] да са еретици или отлъчени, нито осъдени или предварително обвинени в някои престъпления, ]аявят, че итат оплакване срещу епископ по църковни ра­боти, светият събор заповядва такива преди всичко да пре­дявят обвиненията си пред всички епископи на областта и пред тях да докажат престъпленията на епископа; а ако се случи, че областните епископи против очакването несатог- ли да се произнесат по обвинението на епископа, тогава об­винителите трябва да се отнесат до по-голялг събор на епис­копите от тази област, свикан по този повод, обаче те не <погат да подадат жалбата си, докато питено не се задъл­жат, че приемат да понесат наравно с обвиняемия наказа­ние, ако при разглеждане на делото се окаже, че клеветят обвинения епископ.
Канон 7: Онези, които от еретици се присъединяват кълх пра­вославието и към броя на спасяваните, приемаме по след­ния начин и обичаи: ариани, македонияни, саватияни, но- вациани, именуващи себе си чисти и най-добри, четирина- десетдневници или тетрадити и аполинарияни, след като }аявят питено и прокълнат всяка ерес, която учи не така, както учи светата Божия вселенска и апостолска Църква, приемаме чрез запечатване, т.е. като помазваме със свето лшро отначало челото, сетне очите, ноздрите, устата и ушите и, потазвайки ги, произнасялге: “Печат на дара на Ауха Свети”. Евнотияни пък, които чрез еднократно по­тапяне се кръщават, монтанисти, именувани тук фриги, и савелияни, които проповядват синоотечество и вършат и други нетърпимости, и всички дуруги еретици (защото тук има много такива, които най-вече изхождат от галс­ката област) - всички, които от тях желаят да се присъе­динят кът православието, приемате ги като езичници: в първия ден ги приетате като християни, във втория - ог- лашени, сетне в третия ги заклеваме с трикратно духване в лицето и ушите и по такъв начин ги оглашавате и ги ка­рате да остават в църквата и да слушат Свещеното Пи­сание; и подир това вече ги кръщавате.

  1. От с&бора 6 Ефес (431 г.) - Трети вселенски

Повод 3а свикването на събора е ереста на цариградския архиепископ Несторий, който учил, че божественото и чо­вешкото естество в Христос имат отделни ипостаси - едното е “Бог от Бога”, а другото - “човек от майка”. Чо­вешкото предхожда божественото, което се развива в рам­ките на земния живот на Спасителя, и следователно св. Дева Мария, според Несторий, трябвало да бъде наричана Чове- кородица или Христородица, но не и Богогодица. Против Несторий се обявяват не само жителите на столицата, но и много предстоятели на други църкви, сред които трябва да откроим особено св. Кирил Александрийски. Несторий има поддръжка единствено в Антиохия. Вълнението в Цър- квата дава повод на император Теодосий II Млади да прика­ни епископите на Църквата да се съберат на Петдесетни­ца 431 г. в Ефес. Въз основа на приведените в заседанията текстове, както от привърженици, така и от противни­ците на Несториевия възглед, отците стигат до извода, че това ново учение противоречи на Никейското изпове­дание на вярата. Съборът изповядва единството на Хрис­товата ипостас, като по този начин защитава православ­ието разбиране 3а пълнотата и спасителността на въплъ- ьценито на Словото Божие. Отначало антиохийците не приемат постановленията на събора, с които се съгласяват едва през г- чРеЗ т.нар. “томос на съгласието”.
На Третия вселенски събор е осъдено и учението на Пелагий 3а грехопадението и спасението. От писмото на Несторий до папа Целестин (РЬ 48, 61,174-187,203) става ясно, че са­мият Несторий до голяма степен симпатизира на пелагиа- ните и през 429 г. дори ходатайства 3а тях пред импера­тора. В споменатото писмо Пелагий е сравняван със св. Йо­ан Кръстител и св. апостол Павел. Противникът на Пела­гий - бл. Августин - почива малко преди да получи импера­торската грамота, с която е канен на събора.
Учението на Пелагий 3а самодостатвчността на човешка­та воля има много тясна връзка с основния пункт 6 хрис- тологията на Несторий, а именно: Христос се ражда като човек, който свс силата на своето благочестие постига св- ввршенство и свединение с Бога Слово. Единството на при­родите (всяка свс своя ипостас) 6 Христос е само морално, така че човеквт в него (като самоипостасен) е достатв- чен 3а постигане на свввршенство. Сотириологичните пос­ледици се изразяват не само в паралелите с пелагианизма, но и в учението, че след като няма истинско свединение меж­ду природите в Христа, в разпятието и ввзкресението участва единствено човеквт. В богословската критика на тези учения - както от отделни отци (св. Кирил Алексан­дрийски), така и свборно, Цврквата отхвврля всяка ввзмож- ност 3а ипостасно различие между божественото и човеш­кото в Христа, утвврждавайки по този начин спасител­ния характер на Боговвплвццението като свчетание единс­твено на природите - божествена и човешка, в Личност­та на Бога Слово.
Свборвт издава 8 канонически постановления.


Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   52




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница