С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански
Изтегляне 383.02 Kb.
|
Свързани:
Курсова сигнали и с-ми, Курсова База Данни, Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
- Навигация на страницата:
- Болошоб, В.
- 1998; Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски.
- Богослов/ье
- XXI, 7,1971/1972; Омарчевски, Ал.
- 1993; Серафим
- XVII, 8, 1967/1968.
| Извори и преводи: Деяния вселенских соборов. Т. I. СПб., 1996; Одабрана документа васел>енских сабора. Београд, 1993; Правила на св. Православна цбрква (сббр. и прев. прот. Иван Стефанов). ВТ., 1999; Карц1р1], 1со. Та боуратгка ка\ аирРоХгка ругцаеТа 'Орвобо^ои КабоХокпд ’ЕккХг)ст1ад, т. I, ’Еу ’А0г|уа1<;, 1952; Карргрг), I. Та боуратгка ка! аирРоХгка цугщеТа тпс 'Орбобо^оо КабоЛоклс 'ЕккЛпсиад, т. I, ’Еу ’А0г|Ушд 1952; СгеесЬ & СопГе$$юп8 оГ РайЬ т 1Ье СЬпхйап ТгасИ- Ноп. Оп§ша1 Ьап§иа§е Техгз. Ес1. Ьу ]. РеИкап апс! V. Но1сЬк188.Уа1е 1!ту. Ргев$, 2003.
Литература: Болошоб, В. Лекции по истории дребней Цер- кби. Т. IV. М., 1994; Давмденков, О. Традиционная хрис- тология нехалкидонитов (с точки зрения святмх от- цов и Вселенских Соборов Православной Церкви). М., 1998; Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски. Православно догматическо богословие. С., 1948; 1евти11, А. Васел>енски Сабори и саборно предание Цркве // Богослов/ье, 1973/1-2; Карта- шев, А. Вселенские соборм. М., 1994; Коев, Т. Догматическите формулировки на първите четири вселенски събори. С., 1968; <съш,.> Произход на Халкидонското веро- определение// ГДА, т. XXI, 7,1971/1972; Омарчевски, Ал. В търсене на истината. Ч. 1 // Богословска мисъл, 2003; Попови!), ]. Догматика Православие Цркве. Т. II. Београд, 1980;Поснов,М. История на Християнската Църква. Т. С., 1993; Серафим, архим. Съединението на двете природи в Христа според Православието и според нехалки- донските църкви // ГДЛ, т. XVII, 8, 1967/1968. а. Орос на вярата Светият и велик вселенски събор, който с благодатта Божия и решението на благочестивите и христолюбиви наши царе и августи Валентиниан и Маркиан, е събран в Халкидонската митрополия на епархия Витиния, в мартириума (еу тф 11арп>р1ш) на светата и добропобедна мъченица Евфилшя, реши следното: Нашият Господ и Спасител Иисус Христос, утвърждавайки знанието за вярата у Своите ученици, рече: “Мир ви оста- вял\; Моя тир ви давам" [Йоан 14:27], та никой да не се окаже несъгласен с ближните в догл\атите на благочестието, но също да открие на всички проповедта на истината. Защото, про- със своите плевели и да изобретява постоянно нещо ново против истината, затова Господ, грижейки се постоянно 3а човешкия род, запали ревността на нашия благочестив и верен цар и той свика отвсякъде предстоятелите на свещенство- то, така че с енергията (действието) на благодатта на Господа над всички нас Христос да прогони всяка заплаха на измамниците далече от овцете Христови и да ги захрани с храната на истината. Това със сигурност и направихме, единогласно прогонвайки далече догматите на измамата и възобновявайки непогрешимата вяра на отците, проповядвайки на всички Символа [на вярата] на триста и осемнадесетте отци [от Първия вселенски събор], като считаме3а наши отци тези, които приеха това изложение на благочестието, което след това потвърдиха и събралите се на велик събор в Константинопол сто и петдесет отци, които утвърдиха същата вяра. Така, запазвайки реда и всички постановления3а вярата, приети на състоялия се в Ефес свети събор, председателстван от приснопаметните Целестин Римски и Кирил Александрийски, определяме3а превъзхождащо всичко изложението на правата и непорочна вяра на 318-те свети и блажени отци, събрали се в Никея в дните на приснопаметния Константин, предишния цар, но да съблюдаваме неизменно и онова, прието от 150-те свети отци на събора в Константинопол [381 г.], които постановиха опровержението на появилите се тогава ереси и утвърждаване на същата съборна и апостолска наша вяра: е. Изтегляне 383.02 Kb. Сподели с приятели:
|