С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански
Изтегляне 383.02 Kb.
|
Свързани:
Курсова сигнали и с-ми, Курсова База Данни, Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
- Навигация на страницата:
- От събора 6 Халкидон (451 г.) - Четвърти вселенски
| светата Дева е Богородица, защото е родила по плът Словото, Което е родено от Бога Отца - анатема да бъде.
Ако някой не изповядва, че Словото на Бога Отца се е съеди нило с плътта ипостасно, и че затова Христос е едно и също със Своята плът, т.е. и Бог, и човек едновременно - анатема да бъде. Ако някой след съединението разделя лицата в единия Хри- сос, съединявайки ги само със съюза на достойнството, т.е. по воля или сила, а не със съюза на естествата - анатема да бъде. Ако някой отнася изреченията от евангелските и апостолс ките книги, употребени от светците 3а Христос или от Него Самия 3а Себе Си, към две лица или ипостаси и едното от тях отнася към човека, който бива представян като различен от Словото Божие, а другото към Самото богоп- рилично Слово Божие - анатема да бъде. Ако някой дръзне да нарича Христос богоносен човек, а не ис тински Бог, като единен [с Отца] Син по естество, тъй като Словото стана плът и се приближи към нас, възприемайки нашата плът и кръв [Ебр. 2:14] - анатема да бъде. Ако някой дръзне да говори, че Словото на Бога Отца е Бога или Владиката Христос, а не изповядва, че Той Сам е и Бог, и човек едновременно, защото според Писанието [1Иоан. 1:14] Словото стана плът - анатема да бъде. Ако някой казва, че Иисус като човек е бил оръдие на дейст вието на Бога Слово и че му е била приписана славата на Единородния като съществуващ отделно от Него - анатема да бъде. Ако някой дръзне да говори, че на възприетия (от Бога) човек трябва да се покланяте заедно с Бога Слово, че трябва да го прославяте заедно с Него и заедно с Него да го наричате Бог, като един в друг-защото добавянето на заедно (ойу) навежда да се тисли така - а да не почитате Етануил с едно поклонение и да не Му въздавате единно славословие като на Слово, станало плът - анатета да бъде. Който говори, че единият Господ Иисус Христос е прославен от Духа, сякаш е ползвал чрез Него някаква чужда сила и е получил от Него силата да побеждава нечестивите духове и да извършва божественитезнатения в хората, а не е Собственият Му Дух, чрез Когото Той извършвал знатенията - анатета да бъде. Божественото Писание говори, че Христос е станал пър- восвещеник и ходатай на нашето изповедание и че Той принесъл Себе Си3а нас като приятно благоухание пред Бога и Отца. Затова, ако някой говори, че наш първосвещеник и ходатай не е било Сатото Слово Божие, когато станало плът и подобно на нас човек, а сякаш някой друг, някой различен от Него, човек, произхождащ от жена; или ако някой говори, че Той принесъл Себе Си в приношение и 3а Сатия Себе Си, а не единствено и сато 3а нас, тъй като, не знаейки грях, Той нятал нужда от приношение (3(1 Себе Си) - анатета да бъде. Който не изповядва Бога Слово, пострадал по плът, раснат по плът, приел смърт по плът и накрая станал първороден от мъртвите, тъй като Той е живот и творец на живота като Бог - анатема да бъде. [Кирц1рц: 1952,145— 146] г. Канонически постановления Канон 1:... Ако някой областен митрополит, като се отстрани от светия вселенски събор, се присъедини или занапред ще се присъедини към събрание на отстъпили или приелле, или ще приеме Целестиновото учение, такъв по никой начин не може нищо да предприема против епископа на своята област, защото съборът от сега го е отстранил от всяко църковно общение и го е лишил от всяка власт. На същите областни епископи и околни митрополити, които православие мислят, предстои да го низвергнат окончателно от епископски сан. Канон 4: Ако някой епархийски епископи не са присъствали на светия събор и са взели или ще се опитат да вземат участие в отстъпничеството, или пък, след като са подписали низвергването на Несторий, са се присъединили към събранието на отстъпниците - такива, по решение на светия събор, трябва да се отстраняват от свещенство и се низвергнат от степента си. Орос на събора 3а вярата или Канон 7: След прочитане на това светият събор постанови, никому да не бъде позволено да произнася, пише или съставя друга вяра, освен установената от светите отци, събрани от Духа Свети в града Никея. А които дръзнат да съставят друга вяра, да я предлагат или разпространяват между желаещите да се обърнат към познаване на истината - било от езичество- то, било от юдейството или от друга някоя ерес-такива, ако са епископи или клирици, да бъдат отстранени: епископите от епископството, клириците - от клира; ако ли са миряни, да бъдат предадени на анатема. Също така, ако епископи, клирици или миряни изповядват или учат по въпроса 3а въплъщението на Единородния Син Божи така, както е в представеното от презвитера Харисий изложение или както е в срамните и покварени Несториеви догми, тук приложени - такива да подлежат на наредбите на този свети и вселенски събор, т.е. епископ да бъде отстранен от епископство и да бъде низвергнат; клирик също да бъде низвергнат; мирянин пък, както се каза, да бъде предаден на анатема. Решение на същия свети събор или Канон 8: Боголюбезният епископ Ригин и намиращите се с него епископи от Кипърската област Зенон и Евагрий съобщиха 3а нещо, което се нововъвежда и посяга върху свободата на всички въпреки постановленията на Църквата и правилата на светите апостоли. Понеже обществените болести изискват по-силни ця- рове като носещи по-голяма вреда, и най-вече ако е нямало и древен обичай, щото Антиохийският епископ да ръкополага в Кипър, както 3а това писмено и устно ни уведомиха благоговейните мъже, дошли на тоя събор, затова началстващите на светите кипърски църкви нека имат пълно и неоспоримо право, според правилата на светите отци и по стария обичай, сами да си поставят благоговейни епископи. Също така да се спазва и в други области и във всички епархии, та никой от боголюбезните епископи да не простира властта си над друга епархия, която по-преди и от самото начало не е била в негови или на предшествениците му ръце; ако ли пък някой я простре и насилствено си подчини някоя епархия, нека я върне, 3а да не се нарушават правилата на светите отци: под булото на свещенослужението да не се промъква надменността на гражданската власт и незабелязано да не изгубим оная свобода, която ни е дал със Своята свещена кръв Господ наш Иисус Христос, Освободителят на човешкия род. Ето защо светият и вселенски събор постанови: всяка епархия да запази чисти и неувреде- ни принадлежащите й от самото начало права според установения от древни вретена обичай. Всеки титрополит свое обезпечение тоже свободно да взете препис от настоящото постановление. Ако ли някой предложи постановление противно на това, което сега е издадено, светият събор определя то да бъде недействително. От събора 6 Халкидон (451 г.) - Четвърти вселенски Христологичните спорове продйлжават и след Третия вселенски сйбор. След отхвърлянето на ереста на Несторий, който гледа на природите в Христос като на притежаващи отделни ипостаси, сред противниците му се намират и такива, които изпадат в друга крайност - да сливат божествената и човешката природа вйв Вйплйтено- то Слово. Формалният повод 3а проявата на това ново учение се оказва проповедта на Евтихий - архимандрит в един от големите цариградски манастири. Той изповядва две природи в Христос, но преди сйединението (вйплйщение- то), а след това - само една, божествената природа на Вьп- льтеното Слово. Учи сйщо, че Христовото тяло не е еди- носйщно на нашите, като по този начин подлага на сймне- ние възможността човешкото естество изобщо да има ня- какйв дял в спасението. Това учение предизвиква вйлнения в цялата Цйрква. То еосй- дено още на сйбора в Константинопол през 448 г. В противовес на Евтихиевото учение отците на свбора казват: “Ние изповядваме, че и след въплъщението Христос се сйс- тои от две природи в една ипостас, в една личност, един Христос, един Син, в един Господ [Мап«1 VI, 539, 679]. Това изповедание било прието и от Римския папа Лйв, който на свой ред изпраща до Константинополския патриарх Фла- виан своето становище (известния Тотос). В защита на Евтихий обаче се обявява Александрийският патриарх Диос- кор. В желанието си спора да бйде решен, императорйт (Тео- досий II) отново свиква сббор през 449 г. в Ефес (и затова този сббор е наричан “Втори ефески”, а проведеният през 431 г. - “ПЬрви ефески”). На този сббор Диоскор и последователите му налагат волята си по начин, който дава основание на сбвременниците да нарекат събора “разбойнически”. След смбртта на Теодосий II новите императори - Марки - он и Пулхерия, дбщерята на Теодосий - отново свикват сб- бор, на който вбзникналият спор да намери своето окончателно решение. Сбборбт се провежда в Халкидон от 8 октомври до 1 ноември 451 г. На него е осбден втория ефески “разбойнически” сббор, препотвбрдено е православното изповедание на сббора от 448 г. и ясно е формулирано православното учение 3а сбединението на божествената и човешката природа в Христа. По своето значение оросбт, сбзда- ден на сббора в Халкидон, може да ббде сравняван с Никео- цариградския символ на вярата. В него отците дават отговор както на монофизитството на Евтихий и Диоскор, така и на Несториевото учение 3а двойствеността на ипостасите, и едновременно с това формулират догматическата основа на всяко следващо христологическо верооп- ределение. Сбборбт вбзстановява на катедрите им низвергнатите от “разбойническия” сббор Теодорит Кирски и Ива Едески и потвбрждава тяхното православие. Сбборбт сбставя 30 канонически постановления. Изтегляне 383.02 Kb. Сподели с приятели:
|