Сундар Синг като проповедник

Сундар Синг като проповедник

От самия ден на своето обръщане, Сундар се стреми да следва Христос и прави всякакви усилия да води живот подобен на своя Учител, особено в молитвата и размишлението. Той прекарва дълги часове в уединение и общуване с Господа чрез молитва. Молитвата за него е скрития корен на всеки живот, който е прекарван в постоянно приятелство с Христос.

Той се стреми да поднесе благовестието на сънародниците си по максимално разбираем за тях начин, затова използва много специфично индийски истории, и въобще използва много притчи, истории и лични опитности. Освен това, оранжевата мантия му придава едно преимущество пред другите работници на полето на Христовото благовестие. Качеството му на саду по външност и по дух значително спомага за влиянието му сред народа.

Сундар проповядва евангелието на хора от най-различни среди: на ламите в Тибет, на известни философи като Анри Бергсон и Рабиндранат Тагор, на селяните, които среща по полето, на християните от различни духовни общества по целия свят. Когато говори на невярващи, цели да поясни, че вярата не е въпрос на доказателства, а на преживяване. Един репортаж на вестник "Морнинг стар" в град Джафна, Цейлон, показва същината на неговия подход към разнородни слушатели:

"Сундар Синг имаше послания и към хората, които не са християни. Той не нападна тяхната религия, не се караше, нито използваше груби думи или обвинения, а смело свидетелства за своя неуспех след дълго и болезнено търсене да намери мир, радост и удовлетворение встрани от Божието откровение — Христос."

Ето и някои от притчите, които той употребява в своите проповеди:

"Когато Исус влезе в Ерусалим, хората разстилаха дрехите си и слагаха палмови клони на пътя пред Него, за да Му окажат почит. И както е писано в пророците, Той яздеше на осле. Но в действителност ослето стъпваше върху одеждите и палмовите клони, а стъпалата на Исус не се докосваха до пътя, застлан в Негова чест. Колко глупаво би било ослето, ако бе се поласкало от това! Също толкова глупаво би било, ако тези, които носят Христа до хората, мислят нещо за себе си поради това, което хората правят заради Исус!"

"Същината на молитвата не е в това да молим Бога за нещо, а да разтворим сърцата си за Него, да говорим с Него и да живеем с Него в постоянно общение. Молитвата е постоянно предаване в ръцете на Бога. Молитва не означава да искаме от Бога всички неща, които желаем, а е по-скоро желание за самия Бог, единствения Дарител на живот."

"Кръстът е като ореха — външната кора е горчива, а ядката дава сили. Погледнат отвън, кръстът няма нито красота, нито доброта; неговата същност се разкрива само на тези, които го носят. Те намират ядката на духовната сладост и вътрешния мир."

"Солта не предава своя вкус на другите неща, докато не се разтвори. Да предположим, че сипваме сол в тенджера с врящ ориз. Като се разтваря, тя дава вкуса си на хиляди зрънца ориз. По същия начин ние можем да спасим другите само ако дадем себе си за тях."

"Рибите в морето живеят в солена вода. Но въпреки това, водата в която готвим варена риба, не придобива солен вкус. Рибите живеят в среда, наситена със сол, но соленият вкус не прониква в тях. Така и истинските християни живеят в света, без да го допускат в сърцето си."

"В Хималаите расте едно цвете, което чрез мириса си приспива. То е много красиво като форма и цвят и веднага привлича погледа, но никой не се приближава до него. Защото който се приближи, изпада в непробуден сън. Отначало смятах, че тези цветя са отровни, но хората ме убедиха, че не е така. Всеки, който е победен от аромата им, живее 12 дена, след което умира от глад и жажда, а не защото уханието е отровно. По същия начин нещата от този свят сами по себе си не са лоши, но те притъпяват нехайните души, предпазват ги от духовен глад и жажда и те изпадат в сън, който лесно може да доведе до духовна смърт."

"В планината буйните потоци сами си проправят свое речно корито, в което текат, но в равнините хората трябва здраво да се потрудят, за да прокарат канали, през които да тече водата. Същото е и с тези, които живеят във височините с Бога. В тях Святият Дух струи свободно, докато тези, които отделят малко време за молитва и общуване с Бога, трябва да проправят пътя си с много труд и усилие."

"Ние сме малки, а земното притегляне е силно. Но въпреки това, ако вземем някакъв предмет, земното притегляне не може да го измъкне от ръката ни. Така и когато сме в ръката на Христос, земните неща престават да превъзмогват над нас."

"Ако неопитен човек гледа усилията на какавидата да излезе от обвивката си и реши да й помогне, скоро след това излязлата пеперуда залинява и умира. А пеперудите, които сами си пробиват обвивката, доста се мъчат, но скоро ги виждаме с разперени крила, трептящи, да се радват на изобилен живот и красота и с хубави крила, способни да летят, защото са заякнали в усилието си да излязат от обвивката."

"Всеки е длъжен да следва своето призвание и да върши работа съответна на дадените му от Бога дарби и способности. Един и същ въздух се вкарва във флейтата, кларнета или кавала, но всеки инструмент звучи по своему. По такъв начин един и същ Дух действа във всички Божии чеда, но произвежда различен резултат и Бог във всекиго се прославя според нашата индивидуалност и темперамент."

В Южна Индия и Далечния Изток

Без да има представа за предстоящата му обиколка, в началото на 1918 година Сундар отива в Мадрас с намерение да посети някои места, преди да потегли за Тибет. Обаче слуховете за неговото име го предшестват и от Южна Индия започват да идват покани да ги посети. Когато един човек от Мадрас му предлага своята помощ — да го съпровожда и да му превежда по време на пътуването, той изменя плановете си и включва в плановете си да посети Траванкоре и Цейлон. Всеки ден Сундар получава покани от разни места, които начертават един голям кръг на неговото благовестителско пътуване — Южна Индия, Цейлон, Бирма, Малайзия, Китай и Япония. Сведенията за неговата работа идват предимно от писма на хора, които са свидетели на дейността му.

Дългите дни на работа са последвани от нощни пътувания с лодка, биволска каруца или влак. Работата започва с пристигането и свършва непосредствено преди заминаването. Публичните събрания се провеждат сутрин и вечер, а във времето между тях Сундар беседва, отговаря на въпроси свързани с вярата, приема хора търсещи съвет. Понякога тези хора са повече от сто човека на ден. Поради трудния достъп до него през деня, някои хора го събуждат през нощта, за да разговарят с него. Сундар с готовност ги приема. Въпреки, че е надарен с изцелителни дарби, Сундар рядко ги използва, защото се страхува от човешките почести.

В проповедите Сундар намира точен отговор на много въпроси. Той разказва за срещата си с един професор — атеист:

"Веднъж, когато говорех върху силата, която дава Христос, и мира, който придружава тази сила, един професор ме запита от къде зная, че именно от Христос идва този дар, а не е просто последствие на моята мисъл или въображение. В отговор му заявих, че ако това беше мое лично възприятие, тогава учените психолози, които изучават законите на душата и знаят всичко за душата, би трябвало самите те, преди всеки друг, да изпитват този мир. Но ние знаем, че това въобще не е така."

През май 1918 г Сундар напуска Индия, за да осъществи своята обиколка из други страни. Шест месеца прекарва в Цейлон. Човекът, който организира неговите събрания — Уилсън — разказва:

"Неговите събрания винаги бяха посещавани от голям брой хора. Много от тях идваха в 3 часа след обяд при положение, че началото на събранието беше обявено за 6 часа... Навсякъде беше препълнено, нямаше достатъчно обширен салон, който да побере от ден на ден увеличаващата се навалица."

По пътя за Бирма Сундар пише: "Имам достатъчно време за молитва и чета много нови страници от книгата на природата". С пристигането в столицата на Бирма — Рангун — той получава помощта на много преводачи. Но двойното, а понякога и тройно преминаване от език на език удължава времето и намалява силата на речта му. Затова той отделя време да учи английски и постепенно започва да говори на английски на събранията. Ето какво пише Сундар за работата си в Бирма:

"Жителите на Бирма са от монголски тип и са будисти, затова нямат правилно понятие за Бога. В това отношение човек трудно може да ги вразуми, защото в езика им няма дума, която напълно да изразява нашето понятие за Бог. Но те са искрени хора и храмовете им са отворени за посетители. Те не са упорити като индуистите и мохамеданите, а местните индуисти не само посещават нашите събрания, но водят и жените си."

След Бирма той минава през Малайзия, Сингапур, Китай и Япония без пари и говорейки само един чужд език. С живота си, посветен на Бога, Сундар винаги уповава на Неговото обещание: "Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете." (Матей 6:25), и Бог възнаграждава неговата вяра.

Един ден, в началото на 1919 година, Сундар застава пред едно събрание в Сингапур, където няма нито един човек знаещ индийски. Така Сундар е принуден да говори на английски самостоятелно, без помощта на преводач, и от този ден нататък престава да използва преводач. От Сингапур продължава пътуването си към Китай и Япония.

В Япония голямо впечатление му прави материализма сред народа, стремежа към пари и безучастността към духовните ценности. Сундар говори на слушателите си за простосърдечието, благочестието и молитвата, която, подчертава той, не е само изпросване на блага, а средство за единение с Бога. В Китай той посещава Пекин и Нанкин, където събранията му също са препълнени с народ.

Въпреки ползотворната работа във всички тези страни, Сундар винаги се чувства привлечен от своята избрана страна за благовестване. Когато един японски мисионер го пита дали все още се скита из Индия гладен и бездомен, той му отговаря: "Не, сега в Индия съм познат, и когато отивам в някой град, хиляди хора се стичат да ме слушат в обширни зали. Това не е съгласно с Христовия кръст, затова трябва да отида в Тибет".