218
расизмът бива дискредитиран на Запад. За това обаче е нужно време. Идеята за върховенството на бялата раса продължава да бъде доминираща в идеологията на американската политика чак до 60-те години на XX в.
Политиката на „бяла“ Австралия ограничава имиграцията на цветнокожи чак до 1973 г. Австралийските аборигени получават равни политически права едва през 60-те години и голяма част от тях биват възпрепятствани да упражняват
правото си на участие в избори, тъй като са считани за негодни за функцията на пълноценни граждани.
Нацистите не презират човечеството. Те воюват срещу либералния хуманизъм, защитниците на човешките права и комунизма тъкмо защото се възхищават на човека и вярват в големия потенциал на човешкия вид.
Следвайки логиката на Дарвиновата теория за еволюцията обаче, те стигат до извода, че естественият отбор следва да бъде оставен да елиминира
219
слабите, а единствено най-приспособените трябва да оцелеят и да се възпроизведат. Подкрепяйки слабите, либерализмът и комунизмът не само позволяват на негодните да оцелеят, но им предоставят възможност да се възпроизвеждат, с което компрометират естествения отбор.
Един германски учебник по биология от 1942 г.
обяснява в главата „Законите на природата и човечеството“, че според върховния закон на природата всички живи същества са вплетени в безмилостна битка за оцеляване. След като обяснява как растенията воюват за територия, пчелите за брачен партньор и т.н., текстът завършва по следния начин:
Битката за оцеляване е трудна и непримирима, но това е единственият начин за запазване на живота. Тази битка елиминира всичко негодно за живот и отбира всичко, което е годно да оцелее [...] Тези природни закони са неопровержими и живите същества ги засвидетелстват със самото си съществуване. Те са безпощадни. Онези, които ги отрекат, ще бъдат изличени от лицето на земята. Биологията говори не просто за растенията и животните, но и за онези закони, които ние трябва да 220
следваме в своя живот, тя закалява волята ни да живеем и да се борим съгласно тези закони. Борбата е смисълът на живота. Горко на онзи, който прекрачи този закон.Следва цитат от „Моята борба“:
„Онзи, който дръзне да се противи на желязната логика на природата, се противопоставя на онези принципи, на които следва да благодари за живота си като човешко същество. Да се противим на природата е равнозначно на гибел.“66В началото на третото хилядолетие бъдещето на еволюционния хуманизъм остава неясно. Шейсет години след края на войната срещу Хитлер връзката между хуманизма и еволюцията е табу, както и идеята да бъдат използвани биологични методи за „усъвършенстване“ на
Homo sapiens. Днес обаче този проект отново излиза на мода. Никой не говори за изтребление на нисшите раси или непълноценните хора, но мнозина обмислят възможността да използваме познанията си за биологията на човека, за да създадем свръхчовеци.
Същевременно е зейнала истинска пропаст между основоположенията на либералния хуманизъм и новите открития в науките за живота, която вече не можем да пренебрегваме. Нашата либерална политическа и правна
система се основава на вярата, че всеки е надарен със свещена природа, която е неделима и неизменна и придава смисъл на целия свят, поради което е извор на всички етически принципи и на всяка политическа власт. Това е превъплъщение на традиционната християнска вяра в свободната и безсмъртна душа, пребиваваща във всеки от нас. През последните 200 години обаче науките за живота напълно подкопаха тази вяра. Учените, изследващи функционирането на човешкия организъм, не намират в него душа. Те все по-убедено твърдят, че човешкото поведение се определя от хормони, гени и синапси, а
не от свободната воля, и това са същите сили, които определят поведението на шимпанзетата, вълците и мравките. Нашата правна и политическа система се стреми да замете под килима тези неудобни истини. Нека да бъдем честни — колко дълго можем да поддържаме стената, отделяща биологията от правото и политическите науки?
66
Marie Harm and Hermann Wiehle,
Lebenskunde fuer Mittelschulen - Fuenfter Teil Klasse 5 fuer Jungen (Halle: Hermann Schroedel Verlag, 1942), 152-157.