Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Обсесията с военната технология — от танкове през атомни бомби до мухи шпиони — е учудващо нов феномен. До XIX в. по-голямата част от революциите във военното дело се дължат не на технологични, а на организационни промени. Когато непознати цивилизации се срещат за пръв път технологичната разлика между тях понякога се оказва ключов фактор. Но дори в подобни случаи малцина са искали целенасочено да създават или да увеличават тези разлики. Повечето империи не са преживели своя възход благодарение на технологичния си напредък, а владетелите им не са се 245 замисляли много върху възможностите за технологичен прогрес. Арабите не са победили Сасанидската империя благодарение на по-усъвършенстваните лъкове и мечове, селджуките не са превъзхождали в технологично отношение византийците, а монголите не са завладяли Китай с помощта на някакво хитроумно ново оръжие. Всъщност във всеки от тези случаи победените са разполагали с по-развита военна технология. Римската армия е особено подходящ пример. Тя е най-добрата армия за времето си, но в технологично отношение Рим няма предимство над Картаген, Древна Македония или царството на Селевкидите. Предимството му почива на ефективна организация, желязна дисциплина и неимоверно многобройни ресурси от воини. Римската армия никога не е разполагала с отдел за научна и развойна дейност и оръжията ѝ са се запазили едни и същи столетия наред. Ако легионите на Сципион Емилиан — пълководецът, който разрушава Картаген и превзема Нуманция през II в.пр.Хр. — внезапно се появят 500 години по-късно в епохата на Константин Велики, те биха имали равни шансове с неговите войски. Сега си представете какво би се случило с пълководец от ранната модерност, например Албрехт вон Валенщайн, военачалник на Свещената Римска империя по време на Трийсетгодишната война, ако поведе армията си от мускетари, копиеносци и кавалерия срещу батальон от съвременни американски рейнджъри. Валенщайн е отличен тактик и хората му са професионалисти, но уменията им ще бъдат безполезни пред оръжията, съществуващи днес. Както и в Рим, така и в Древен Китай повечето генерали и философи не считат за свой дълг да разработват нови оръжия. Най-важното военно изобретение в историята на Китай е барутът. Но доколкото знаем той е бил изобретен случайно от даоистки алхимици, които са търсили елексира на живота. По-нататъшната му история е още по-показателна. Някой може и да си помисли, че даоистките алхимици са направили Китай господар на света. Всъщност китайците използвали новото вещество основно за фойерверки. Дори когато империята Сун е победена от монголите, нито един император не инициира проект Манхатън, за да спаси империята, изобретявайки оръжието на Страшния съд. Едва през XV в. — около 600 години след изобретяването на барута — оръдията стават решаващ фактор в афро- азиатския сблъсък. Защо е необходимо толкова много време, за да се впрегне смъртоносният му потенциал за военни нужди? Защото се появява в епоха, в която нито кралете, нито учените, нито търговците вярват, че новата военна технология може да ги спаси или да ги направи богати. Ситуацията започва да се променя през XV и XVI в., но са необходими още 200 години, преди владетелите да започнат да показват интерес към финансиране на изследователска дейност, свързана с разработване на нови оръжия. Логистиката и стратегията продължават да са много по-важни 246 фактори в сравнение с технологията. Наполеоновата военна машина, която смазва войските на европейските сили при Аустерлиц (1805), е снабдена до голяма степен със същите оръжия като армията на Луи XIV. Самият Наполеон, въпреки че е артилерист, демонстрира слаб интерес към нови оръжия, макар че учени и изобретатели се опитват да го убедят да финансира разработване на летателни апарати, подводници и ракети. Науката, промишлеността и военната технология се преплитат едва в зората на капитализма и индустриалната революция. След като веднъж това отношение се формира, то бързо променя света. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|