Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| СЛЯПАТА КЛЕО Не можем да обясним изборите, които прави историята, но можем да кажем нещо много важно за тях: те не са направени в името на човешкото благо. Няма абсолютно никакво доказателство, че благосъстоянието на хората се увеличава в хода на историята. Няма и доказателство, че културите, които допринасят добро на човечеството неизбежно укрепват и се разпространяват, докато онези, които не са толкова благотворни, изчезват. Няма доказателство, че християнството е по-добър избор от манихейството, или че Арабската империя е по-благотворна от Персийската империя при Сасанидите. Няма доказателство, че историята работи за благото на човечеството, тъй като отсъства обективна скала, по която да го измерваме. Различните култури дефинират благото по различен начин и отсъства обективно мерило, чрез което да отсъдим в полза на някоя от тях. Разбира се, победителите винаги вярват, че тяхното разбиране е единствено правилното. Защо обаче да им се доверяваме? Християните вярват, че тяхната победа над манихеите е благотворна за човечеството, но ако откажем да приемем християнското разбиране, нищо не ни задължава да се съгласим с това твърдение. Мюсюлманите вярват, че падането на империята на Сасанидите в техни ръце е благотворно за човечеството. Ползите от него обаче са видими единствено ако приемем мюсюлманския светоглед. Би могло да се окаже, че за всички би било далеч по-добре, ако християнството и исляма бяха победени и забравени. Все повече учени разглеждат културите като вид мисловна инфекция или паразит, чийто неволен гостоприемник са хората. Органичните паразити като вирусите живеят в тялото на своя гостоприемник. Те се размножават и пренасят от един гостоприемник на друг, хранят се от него, отслабват жизнените му сили и понякога дори го убиват. Паразитът изобщо не се интересува от благото на своя гостоприемник, стига му той да живее достатъчно дълго, за да може да предаде заразата. По същия начин културните идеи живеят в умовете на хората. Те се множат и разпространяват от един гостоприемник към друг, понякога отслабват жизнените му сили, а могат дори и да го убият. Една културна идея, например вярата на християните в рая над облаците или на комунистите в рая тук на земята, могат да накарат човека да посвети живота си на разпространяването на тази идея — дори с цената на самия този живот. Така човекът умира, но идеята се разпространява. Според този подход културата 227 не е тип конспиративен заговор, замислен от едни хора с цел да се възползват от други хора (както твърдят марксистите). По-скоро културите са умствени паразити, които възникват случайно и след това се възползват от всеки инфектиран. Този подход понякога се нарича меметика. Според него също както органичната еволюция се основава на репликацията на информационни единици, наречени „гени“, така и културната еволюция се основава на репликация на единици културна информация, наречени „меми“ 67 . Успешни са онези култури, които превъзхождат останалите във възпроизводството на своите меми — без отношение към ползите или вредите, които нанасят на своите гостоприемници. Повечето хуманитарни учени се отнасят с пренебрежение към меметиката, разглеждайки я като аматьорски стремеж процесите в културата да бъдат обяснени посредством груби аналогии с биологията. Много от същите тези учени обаче са последователи на брата-близнак на меметиката — постмодернизмът. Постмодернистите разглеждат дискурсите, а не мемите, като градивни единици на културата. Те също смятат, че развитието на културите не се обуславя от благото на човечеството. Постмодернистите описват национализма например като смъртоносна зараза, плъзнала по света през XIX и XX в., причинявайки войни, потисничество, омраза и геноцид. В момента, когато хората от една държава се заразят с него, тези в съседните държави е вероятно също да го прихванат. Вирусът на национализма се представя като благотворен за хората, но всъщност принася добро само на самия себе си. Подобен начин на мислене е често срещан в социалните науки благодарение на теорията на игрите. Последната обяснява защо при взаимодействието на много „играчи“ разбирания и поведенчески стратегии, които са вредни за всички тях, все пак могат да се вкоренят и разпространяват. Известен пример за това е надпреварата във въоръжаването. Много надпревари от този тип са разорили участниците в тях, без да доведат до промяна във военния баланс на силите. Когато Пакистан закупи изтребители от последно поколение, Индия прави същото. Когато Индия разработи атомна бомба, Пакистан я следва по петите. Когато Пакистан увеличи военноморските си сили, Индия отвръща по същия начин. В резултат от това балансът на силите остава общо взето непроменен, но милиарди долари, които е можело да бъдат инвестирани в образование или здравеопазване, са били похарчени за въоръжаване. Въпреки това е трудно да устоиш на изкушението да се включиш в подобен тип надпревара. Надпреварата във въоръжаването е тип поведение, което плъзва подобно на вирус от една държава в друга, нанасяйки вреди на всички засегнати, 67 Susan Blackmore, The Мете Machine (Oxford: Oxford University Press, 1999). 228 принасяйки полза само на себе си поне от гледна точка на еволюционните критерии — оцеляване и възпроизводство. (Не забравяйте, че подобно на гените надпреварата във въоръжаването няма самосъзнание — не се стреми съзнателно да оцелее и да се възпроизведе. Разпространението ѝ е просто случайна последица от един динамичен процес.) Без значение как мислите за нея — чрез теорията на игрите, постмодернизма или меметиката, — историческата динамика не е насочена към увеличаване на човешкото благосъстояние. Няма основание да смятаме, че най-успешните култури в историята са необходимо най-добрите за Homo sapiens. Също като еволюцията, историята не се интересува от щастието на отделните организми. От своя страна, отделните хора обикновено са прекалено невежи и слаби, за да насочат хода на историята в благоприятна за тях посока. Историята напредва стъпка по стъпка, избирайки по непонятна причина първо един път, а после съвсем различен. Около 1500 г. тя прави най- значимия си избор, променяйки не само съдбата на човечеството, но вероятно и на цялата планета. Той се нарича научна революция. Тя започва в Западна Европа, голям полуостров в западния край на Афро-Азия, който до този момент не е играл съществена роля в историята. Защо тя започва именно там, а не в Китай или Индия? Защо започва в средата на второто хилядолетие от нашата ера, а не два века по-рано или три века по-късно? Не знаем. Учените са предложили десетки теории, но нито една от тях не звучи особено убедително. Историята обхваща изключително широк спектър от възможности, много от които никога не биват реализирани. Можем да си представим, че историята напредва поколение след поколение, прескачайки научната революция, също както можем да си представим историята без християнството, Римската империя или златните монети. |