Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

230
ГЛАВА 14
ОТКРИВАНЕТО НА НЕВЕЖЕСТВОТО
Нека си представим испански селянин, който е заспал през 1000 г. и се е събудил 500 години по-късно от врявата, която вдигнали Колумбовите войници, докато се качвали на Ниня, Пинта и Санта Мария. Светът би му се видял почти същия. Въпреки множеството промени в технологичната сфера, нравите и политическите карти, този средновековен Рип ван Уинкълвсе пак би се чувствал у дома си. Но ако някой от Колумбовите войници потъне в сън и се събуди от мелодията на айфон от XXI в., той би се озовал в един напълно неразбираем свят. „Дали това не е раят — може да се е запита той, — или може би адът?“
През последните 500 години човечеството е станало свидетел на феноменално и безпрецедентно нарастване на човешката мощ. През 1500 г. по целия свят са живели около 500 милиона представители на вида Homo
sapiens. Днес те са 7 милиарда
68
. Общата стойност на стоките и услугите, произведени от човечеството през 1500 г., се оценява на 250 милиарда днешни долара
69
.
Днес стойността на продукцията за една година е почти 60 трилиона долара
70
. През 1500 г. човечеството консумира около 13 трилиона калории дневно. Днес ние консумираме 1500 трилиона калории дневно
71
Погледнете още веднъж тези цифри — човешкото население се е увеличило четиринайсет пъти, производството 240 пъти, а приемът на калории — 115 пъти).
Представете си, че един-единствен военен кораб се върне назад във времето, в епохата, когато е живял Колумб. За секунди той би направил на трески Ниня, Пинта и Санта Мария, като след това потопи флота на която и да било от великите сили от онова време, без да понесе и драскотина. Пет модерни товарни кораба биха могли да натоварят на борда си стоките, пренасяни от всички съществуващи по света търговски флотилии. (Най-
68
David Christian, Maps of Time: An Introduction to Big History (Berkeley: University of
California Press, 2004), 344-345; Angus Maddison, The World Economy, vol. 2 (Paris:
Development Centre of the Organisation of Economic Co-operation and Development, 2001),
636;
‘Historical
Estimates of
World
Population’,
US
Census
Bureau, https://www.census.gov/en.html
69
Maddison, The World Economy, vol. 1,261.
70
‘Gross Domestic Product 2009’, The World Bank, Data and Statistics,
https://siteresources.worldbank.org/DATASTATISTICS/Resources/GDP.pdf
71
Christian, Maps of Time, 141

231
големият съвременен товарен кораб може да превозва около 100 000 тона.
През 1470 г. всички съществуващи флотилии, взети заедно, са можели да превозват не повече от 320 000 тона. Около 1570 г. общата товароподемност е достигала 730 000 тона
72
. Един съвременен компютър би могъл без проблеми да съхрани написаното във всички книги и свитъци, от която и да било средновековна библиотека по света, и би останало свободно място.
Всяка голяма банка днес разполага с повече пари, отколкото всички предмодерни кралства по света, взети заедно
73
.
През 1500 г. в малко градове е имало повече от 100 000 жители. Повечето сгради били построени от кал, дърво и слама; триетажната къща изглеждала като небостъргач. Улиците били мръсни коловози, прашни през лятото и кални през зимата, гъмжащи от пешеходци, коне, кози, кокошки и каруци. Най-характерните градски шумове били човешките и животинските гласове, а понякога се чували удари на чук или шум от трион. След залеза на слънцето градовете притихвали в мрак, в който от време на време просветвала свещ или се мяркал мъждукащ фенер. Ако жител на подобен град можеше да види днешните Токио, Ню
Йорк или Мумбай, какво би си помислил?
Преди XVI в. никой не е правил околосветско пътешествие. Това се променя през 1522 г., когато Магелановите кораби се завръщат в Испания след пътуване с дължина 72 000 километра, продължило три години и отнело живота на почти всички членове на експедицията, включително на самия
Магелан. През 1873 г. Жул Верн е можел само да си фантазира как Филеас
Фог, богат британски авантюрист, обикаля света за 80 дни. Днес всеки, който получава типичен за средната класа доход, може лесно и сигурно да обиколи света само за 48 часа.
През 1500 г. хората били приковани към земната повърхност. Те можели да строят кули и да изкачват планини, но небето принадлежало единствено на птиците, ангелите и божествата. На 20 юли 1969 г. човекът стъпва на Луната.
Това е не само историческо постижение, но и подвиг от еволюционно — и дори от космическо — значение. През предходните 4 милиарда години еволюция нито един организъм не е съумял да напусне земната атмосфера и със сигурност никой не е оставил следа от крак или от пипало върху лунната повърхност.
72
(Maddison, The World Economy, vol. 1, 97).
73
Най-голямата банка на на света — Кралската банка на Шотландия — съобщава през
2007 г. наличие на депозити на стойност 1,3 трилиона долара. Това се равнява на пет пъти годишната световна продукция през 1500 г. Вж. Annual Report and Accounts 2008’, the
Royal
Bank of
Scotland,
35, посетен на 10 декември 2010 r.,
http://files.shareholder.com/downloads/RBS/620330078x0x278481/eb7a003a-5c9b-41ef-
bad3-81fb98a6c823/RBS_GRA_2008_09_03_09.pdf

232
През по-голямата част от историята хората не знаели нищо за 99,99% от организмите на планетата — а именно за микроорганизмите. Причината не е в това, че те нямали отношение към човешкия живот. Всеки от нас носи в тялото си милиарди едноклетъчни същества и те не просто се возят върху нас — те са най-добрите ни приятели и най-страшните ни врагове. Някои от тях участват в преработването на храната и в прочистването на чревния ни тракт, докато други причиняват болести и епидемии. Въпреки това човешкото око вижда микроорганизъм едва през 1674 г., когато Антони ван
Льовенхук поглежда през своя конструиран вкъщи микроскоп и удивен вижда цял нов свят от мънички същества, движещи се в капка вода. През следващите 300 години хората се запознават с огромен брой микроскопични по размер видове, успяват да се преборят с най-смъртоносните заразни заболявания, които те причиняват, и се научват да ги използват в медицината и индустрията. Днес ние използваме бактерии за производството на лекарства, на биогорива, както и за унищожаване на паразити.
Но най-забележителното и решаващо събитие през последните 500 години се случва в 05:29:45 на 16 юли 1945 г. Точно в тази секунда американските учени детонират първата атомна бомба в Аламогордо, Ню Мексико. От този момент нататък човечеството е в състояние не само да променя хода на историята, но и да я доведе до кончината ѝ.
Историческият процес, който ни отвежда до събитието в Аламогордо и пра- ви възможно достигането на Луната, е известен като научна революция.
Човечеството придобива огромна нова мощ, инвестирайки в научни изследвания. Наричаме този процес революция, защото до 1500 г. хората все още се съмняват в способността си да придобиват нов контрол в области като медицината, военното дело и икономиката. Въпреки че управляващите и богаташите инвестирали в образование и научни изследвания, целта като цяло била да се съхранят наличните възможности, а не да се придобиват нови. Типичният предмодерен владетел давал пари на свещеници, философи и поети с надеждата, че те ще легитимират управлението му и ще укрепят социалния ред. Той не е очаквал от тях да откриват нови лекарства, да изобретяват нови оръжия или да стимулират икономическия растеж.
През последните пет столетия увереността на хората, че могат да усъвършенстват способностите си с помощта на научния прогрес, нараства.
И това не е просто сляпа вяра — тя се основава на емпирични доказателства.
Колкото повече се множали доказателствата, толкова повече ресурси били готови да вложат богатите и управляващите в научни изследвания. Без подобни инвестиции ние не бихме могли да стъпим на Луната, да проектираме микроорганизми или да разцепим атома. Правителството на
САЩ например през последните десетилетия инвестира милиарди в ядрена физика. Натрупаните знания дават възможност да се изградят ядрени

233
електроцентрали, осигуряващи евтино електричество за американската индустрия, която от своя страна плаща данъци на правителството, а то използва част от така натрупаните средства, за да финансира нови изследвания в областта на ядрената физика.
Защо модерните придобиват тази нарастваща увереност в способността си да увеличават мощта си с помощта на науката? Кое скрепява връзката между наука, политика и икономика? Настоящата глава е посветена на уникалната природа на модерната наука като част от отговора на тези въпроси.
Следващите две глави изследват формирането на съюза между науката, европейските империи и икономиката на капитализма.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: