Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

238
никога не е казвал, че „силата, въздействаща върху човек, е равна на ускоре- нието на духа му, разделено на масата на тялото му“.
Учените обаче се опитват да постигнат тъкмо това. През 1687 г. Исак
Нютон публикува Математически принципи на естествената философия, може би най-важната книга в модерната история. Нютон предлага обща теория на движението и промяната. Величието ѝ е в способността да обяснява и предсказва движенията на всички тела във Вселената от падането на ябълката до движението на звездите, използвайки три много прости математически закона:
стойности се впишат в Нютоновите уравнения, може да се определи бъдещата позиция на обекта. Все едно имаме магия. Едва към края на XIX в. учените се натъкват на данни на наблюдението, които противоречат на законите на Нютон, и това довежда до революция във физиката — теорията на относителността и квантовата механика.
Нютон демонстрира, че книгата на природата е написана на математически език. Някои глави (например) се свеждат до едно кратко уравнение; но учените, които се опитват да сведат биологията, икономиката и психологията до изчистени формули в нютониански стил, установяват, че тези области притежават степен на комплексност, която прави подобно начинание безплодно. Това не означава обаче, че те трябва да се откажат от

239
математиката. През последните 200 години е разработен нов клон на математиката, който е предназначен за по-сложните сфери на света: статистиката.
През 1744 г. двама презвитериански духовници от Шотландия, Александър
Уебстър и Робърт Уолъс, решават да създадат фонд за застраховки живот, който ще осигурява пенсии на вдовиците и децата на починали духовници.
Те предлагат всеки от свещениците в тяхната църква да заделя малка част от дохода си за този фонд, който от своя страна ще инвестира средствата. Ако някой от свещениците почине, вдовицата му ще получава дивиденти от печалбата. Това ще ѝ позволи да живее спокойно до края на живота си. Но за да се определи каква сума трябва да се заделя, така че фондът да разполага с достатъчно средства, за да покрива задълженията си, Уебстър и Уолъс трябва да предвидят колко свещеници ще умират всяка година, колко вдовици и сираци ще има и с колко години вдовиците ще надживеят съпрузите си.
Забележете какво не са направили двамата духовници. Те не са започнали да се молят на Бог да им разкрие отговора. Нито пък са започнали да го издирват в Светото писание или в трудовете на древните теолози. Нито са инициирали абстрактен философски дебат. Тъй като са шотландци, те били практични люде. Затова се свързали с професора по математика от
Единбургския университет Колин Маклорин. Тримата събрали данни относно средната продължителност на живота и ги използвали, за да изчислят колко свещеници е вероятно да починат в дадена година.
Работата им се основавала на няколко скорошни пробива в полето на статистиката и теорията на вероятностите. Един от тях бил законът за големите числа на Якоб Бернули. Бернули кодифицира принципа, че макар да е трудно да се предскаже със сигурност единично събитие като смъртта на конкретен човек, напълно възможно е да се прогнозира с голяма точност усредненият ефект от множество сходни събития. Иначе казано, дори да не е възможно да се използва математика, за да предскаже дали конкретно
Уебстър и Уолъс ще умрат през следващата година, при наличието на достатъчно данни Маклорин е можел да определи колко презвитериански духовници в Шотландия почти със сигурност ще починат в този период. За късмет той разполагал с готови данни. Особено полезни били статис- тическите таблици, публикувани преди петдесет години от Едмънд Халей.
Халей анализирал данни за 1238 раждания и 1174 смъртни случая, които получава от Бреслау, Германия. Тези таблици дават възможност да се установи например, че двайсетгодишно лице има вероятност 1 от 100 да почине през дадена година, докато за четирийсетгодишен човек вероятността е 1 от 39.

240
Обработвайки тези числа, Уебстър и Уолъс стигат до извода, че средно ще има 930 живи шотландски презвитериански свещеници във всеки отрязък от време и средно 27 свещеници ще умират всяка година, 18 от които ще оставят вдовици. Пет от онези, които няма да оставят вдовици, имат деца и двама от онези, които ще бъдат надживяни от вдовиците си, ще бъдат също така надживяни и от децата си от предишни бракове, които все още не са навършили шестнайсет години. Те изчислили още колко време е вероятно да измине, преди вдовицата да почине или да се омъжи повторно (и в двата случая изплащането на пенсията се прекратява). Тези цифри позволили на
Уебстър и Уолъс да определят колко пари трябва да внасят свещениците, които се присъединявали към фонда, за да осигурят живота на любимите си хора след смъртта си. Внасянето на две лири, дванайсет шилинга и два пенса на година гарантира, че вдовицата ще получава най-малко десет лири на година — значителна сума за тези времена. Ако свещеникът счита, че това не е достатъчно, той може да реши да внася повече — до шест лири, единайсет шилинга и три пенса на година, които ще осигурят на вдовицата още по-солидната сума от 25 лири на година.
Според изчисленията им, към 1765 г. Фондът за осигуряване на вдовици и деца на свещениците на Шотландската църква ще разполага с капитал от 58 348 лири. Изчисленията им се оказват учудващо точни. Когато годината идва, капиталът им възлиза на 58 347 лири — само една лира по-малко от прогнозираното! Това било много по-голямо постижение от пророчествата на Авакум, Йеремия или Йоан.
Днес фондът на Уебстър и Уолъс, известен просто като Шотландски вдовици, е една от най-големите пенсионни и застрахователни компании в света. С активи на стойност 100 милиарда лири, той обслужва не само шотландските вдовици, но и всеки, който е готов да купи неговите полици
74
Изчисления като тези, които използват двамата духовници, се превръщат в основата не само на актюерната наука, на която почива пенсионния и застрахователен бизнес, но и на демографията (възникнала благодарение на друг духовник, членът на Англиканската църква Робърт Малтус).

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: