Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

242
дължи новата си мощ. Президентите и генералите може да не разбират от ядрена физика, но добре знаят какво могат да причинят атомните бомби.
През 1620 г. Франсъс Бейкън публикува научен манифест, наречен Novum
Organum. В него той твърди, че „знанието е власт“. Истинският тест за
„знанието“ не е истинността му, а новите сили, които ни дава. Учените обикновено допускат, че няма теория, която да е абсолютно правилна.
Поради това истинността не е добър критерий. Истинският критерий е полезността. Теория, която ни позволява да правим нови неща, е знание.
През вековете науката ни е снабдила с множество нови инструменти. Някои от тях са инструменти на ума подобно на онези, които използваме, за да прогнозираме нивата на смъртност и икономическия растеж. Още по-важни са технологичните инструменти. Връзката, формирана между науката и технологията, е толкова силна, че днес хората като цяло са склонни да смесват двете. Ние вярваме, че е невъзможно да се разработват нови технологии без научни изследвания и че няма особен смисъл в чистата наука, ако тя не води до появата на нови технологии.
Всъщност връзката между наука и технология е доста скорошен феномен.
Преди 1500 г. това са били две напълно отделни области. Когато Бейкън ги свързва в началото на XVII в., това е революционна идея. През XVII и XVIII в. тази връзка става все по-тясна, но възелът се затяга едва през XIX в. Дори през 1800 г. повечето владетели, които желаят силна армия, и повечето бизнес магнати, които искат успешен бизнес, не са считали за нужно да финансират научните изследвания в областта на физиката, биологията и икономиката.
Не твърдя, че няма изключения от това правило. Добрият историк може да открие прецеденти на практика за всичко. Но още по-добрият историк знае кога тези прецеденти не са повече от любопитен случай, който скрива общата картина. Най-общо казано, повечето предмодерни владетели и предприемачи не финансират науките за природата на вселената и повечето мислители не се опитват да превърнат научните открития в технологични джаджи. Владетелите финансират образователни институции, чиято задача била да разпространят традиционното знание с цел укрепване на съществуващия ред.
От време на време се създавали нови технологични инструменти, но те обикновено били изобретявани от необразовани занаятчии, които действали по метода на опита и грешката, а не от учени, заети със систематично научно изследване. Майсторите на каруци правели едни и същи каруци от едни и същи материали година след година. Те не инвестирали процент от годишните си доходи в изследвания с цел разработване на нови модели каруци. Дизайнът на каруците понякога се подобрявал, но това се случвало

243
благодарение на добрите хрумвания на отделни дърводелци, които никога не са стъпвали в университет и дори не можели да четат.
Това важи както за публичния, така и за частния сектор. Модерните държави се допитват до учените за разрешаване на проблемите в почти всички области на националната политика — от електроснабдяването през здравеопазването до справянето с отпадъците, докато древните кралства рядко постъпвали по подобен начин. Огромната разлика между съвременността и миналото може най-ясно да се види във въображението.
Когато напускащият поста си президент Дуайт Айзенхауер предупреждава през 1961 г., че военно-индустриалният комплекс набира все повече мощ, той пропуска част от уравнението. Той трябва да предупреди своята страна по отношение на нарастващата сила на военно-индустриално-научния комплекс, защото днешните войни са научни продукти. Световните военни сили са онези, които инициират, финансират и насочват голяма част от научните изследвания и технологични иновации.
Когато Първата световна война започва да буксува в нескончаеми окопни сражения, и двете страни се обръщат към учените с надеждата те да посочат път отвъд задънената улица и така да спасят нациите си. Мъжете в бяло откликват на призива и от лабораториите започват да прииждат нови и нови оръжия чудеса: военни самолети, отровни газове, танкове, подводници и все по-ефективни картечници, артилерийски оръжия, пушки и бомби. Науката изиграва още по-централна роля във Втората световна война. В края на 1944 г. Германия губи и поражението ѝ е неизбежно. Година по-рано немските съюзници, италианците, свалят Мусолини и се предават. Но Германия продължава да се сражава, въпреки че британската, американската и съветската армия приближават. Една от причините немските войници и цивилни да мислят, че не всичко е изгубено е вярата им, че немските учени ще преобърнат нещата с т.нар. оръжия чудеса като ракетата Фау-2 и реактивния самолет.
Докато немците разработват ракети и реактивни самолети, американският проект Манхатън успешно създава атомни бомби. Когато бомбата е готова в началото на август 1945 г., Германия вече е капитулирала, но Япония продължава да упорства. Американските военни сили са готови да нахлуят в страната, но японците са твърдо решени да се съпротивляват до смърт и по всичко личи, че нещата отиват тъкмо в такава посока. Американските главнокомандващи съобщават на президента Труман, че нахлуване в Япония би коствало живота на милиони американски войници и войната ще продължи и през следващата година. Тогава Труман решава да използва новата бомба. Две седмици след пускането на две атомни бомби Япония безусловно капитулира и войната приключва.

244
Но науката играе важна роля не само по отношение на оръжията, използва- ни при офанзива, но и по отношение на мерките за съхраняване на националната сигурност. Днес много американци вярват, че решението по отношение на тероризма е технологично, а не политическо. Просто дайте още милиони за разработването на нанотехнологии, казват мнозина, и САЩ биха могли да изпратят бионични мухи шпиони във всяка афганистанска пещера, йеменски редут и северноафрикански лагер. След като това бъде направено последователите на Осама бин Ладен няма да могат да си направят и кафе, без мухата шпионин на ЦРУ да предаде тази важна информация към щабквартирата в Лангли. Дайте още милиони за из- следвания на мозъка и всяко летище ще може да бъде оборудвано със свръхсложни ФМРТ скенери, които незабавно ще могат да разпознават яростта и омразата в умовете на хората. Дали това наистина ще подейства?
Кой знае. Разумно ли е да създаваме бионични мухи и скенери, които могат да четат мисли? Не задължително. Дори да е така, докато четете тези редове американското министерство на отбраната трансферира милиони долари за нанотехнологични и мозъчни изследвания, които ще са насочени именно към подобни цели.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: