Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ИДЕАЛЪТ ЗА ПРОГРЕС Преди настъпването на научната революция повечето човешки култури не вярват в прогреса. Те мислят, че златната епоха е отминала и че светът не се развива, а може би дори върви към упадък. Стриктното придържане към мъдростта на традицията може да върне добрите стари времена, а човешката находчивост би могла чувствително да подобри една или друга страна на всекидневния живот. Но изглежда невъзможно действията на човека да съдействат за преодоляване на фундаменталните проблеми на света. Дори ако Мохамед, Иисус, Буда и Конфуций, които знаят всичко, което може да се знае, не са в състояние да премахнат глада, болестите, бедността и войните, как би могъл човекът да се справи с тях? В много религии се приема, че месия ще дойде един ден на земята и ще прекрати всички войни, глада и дори самата смърт. Но идеята, че човечеството може да постигне това, придобивайки ново знание и изобретявайки нови инструменти, била не просто нелепа — тя била хюбрис. Историята за вавилонската кула, за Икар, за Голем и безброй други митове учели хората, че всеки опит да се отиде отвъд границите на човешките възможности неизбежно ще доведе до разочарование и катастрофа. Когато модерната култура признава, че има много значими неща, които човекът все още не знае, и когато това допускане на невежеството се свързва с идеята, че научните открития могат да ни дадат нови сили, хората започват да подозират, че истинският прогрес може би все пак е възможен. Когато науката започва да разрешава един след друг неразрешими някога проблеми, мнозина се убеждават, че човечеството е в състояние да преодолее всеки проблем, придобивайки и прилагайки ново знание. Бедността, болестите, войните, глада, старостта и самата смърт може би не са неизбежна съдба на човечеството. Те са само плодове на нашето невежество. Известен пример е светкавицата. Много култури вярват, че тя е чукът на гневен бог, с който той наказва грешниците. В средата на XVIII в. в един от най-прочутите експерименти в научната история Бенджамин Франклин 247 пуска хвърчило по време на гръмотевична буря, за да провери хипотезата, че светкавицата има електрическа природа. Неговите емпирични наблюдения заедно с познанията му за свойствата на електроенергията му позволяват да изобрети гръмоотводът и да обезоръжи боговете. Бедността е друг добър пример. Много култури вярват, че тя е неотстраним аспект на нашия несъвършен свят. Според Новия завет малко преди разпъването на Иисус една жена счупва съд с миро от „скъпоценен нард“, което струва 300 пеняза. Учениците му я сгълчават, че е прахосала такава голяма сума, вместо да я даде на бедните, но Иисус я защитава, казвайки: „Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас“ (Марк 14:7). Днес все по-малко хора, включително все по-малко християни, биха се съгласили с Иисус по този въпрос. Бедността във все по-голяма степен се разглежда като технически проблем, който се поддава на намеса. Общосподелена нагласа е, че политиките, почиващи на най-новите открития в агрономията, икономиката, медицината и социологията, биха могли да изкоренят бедността. 248 И наистина в много части на света хората вече са изплували от най- дълбоката мизерия. В исторически план обществата са страдали от два вида бедност: социална бедност, която отнема на част от хората възможностите, на които останалите се радват; и биологична бедност, която застрашава самия живот на хората поради липса на храна и подслон. Вероятно социалната бедност не може никога да бъде елиминирана напълно, но в много страни биологичната бедност вече е в миналото. До скоро повечето хора по света бяха близо до линията на биологична бедност, под която вече има недостиг на храна, застрашаващ живота. Дори малки грешки или несполуки могат лесно да се окажат причина за падане под тази линия в зоната на глада. Природните бедствия и причинените от човека катастрофи често довеждат огромни групи от хора до ръба на бездната и причиняват смъртта на милиони. Днес в повечето страни има мрежа от социални грижи, която има за цел да предпази гражданите, доколкото е възможно. Те са защитени от бедите в личния си живот благодарение на частната застрахователна система, държавната система на обезщетения и множество местни и международни НПО. Когато цял регион се окаже засегнат от дадено бедствие, най-често международните усилия по подпомагане успяват да предотвратят най-лошите последици. Хората все още са жертва на безброй унижения и заболявания, причинени от бедност, но в повечето държави никой не умира от глад. Всъщност в много общества повечето хора са застрашени в по-голяма степен от наднорменото си тегло, отколкото от глад. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|