Събарят касата по банковата схема?
Водещ: Тук може да има оптимизъм или песимизъм. Не си оптимист, че ще получиш бистра картина. Деница Сачева
Изтегляне 0.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Водещ
- Деница Сачева
- Емилия Милчева
- Виктор Лилов
- Репортер
Водещ: Тук може да има оптимизъм или песимизъм. Не си оптимист, че ще получиш бистра картина. Деница Сачева: Че ще получа адекватна и чиста информация. Предполагам, че информацията ще бъде много суха и в известна степен цензурирана. И е възможно в някаква степен да бъде манипулирана в една или друга посока. Но като цяло по-важно е действително да се види как точно ще се овладее тази ситуация. Вече излязоха коментари по медиите, че има предложения за промени в законите във връзка с финансирането, което трябва да направи държавата към КТБ. Трябва да бъдат приети спешно промени в три закона – Закона за кредитните институции, Закона за гарантиране на влоговете и Закона за БНБ. Интересно е какви са предложените промени, интересно е каква ще бъде реакцията на отделните политически партии, защото ние виждаме, че политическите партии не могат да удържат на дадената си дума, те не си спазват споразуменията, които сами правят помежду си и всеки ден има плаващи предоговорки. И с голям интерес ще наблюдавам поведението на парламентарно представените политически партии в последните 2 седмици на парламента, защото от там ще произлязат и много евентуални, за мен лично, бъдещи неформални коалиции, които са много по-опасни от формалните политически. Емилия Милчева: Очаква се докладът на БНБ да е лош за КТБ. Въпросът оттук нататък е какво следва и какво ще предприемат политическите сили, защото в крайна сметка отговорността за банката е тяхна. Помните, че преди няколко месеца, когато Борисов беше все още премиер и отново беше станал въпрос за държавните пари от енергетиката в КТБ, той каза „Вие какво искате сега, като извадим парите и да фалираме банката ли?” Значи, очевидно това се случи. Сега големият въпрос е ще я оздравяваме или ще я затваряме. Защитниците и на двете тези ще извадят много доводи за това. Примерно, тези, които смятат, че трябва да се оздрави, ще кажат да, защото това е лош сигнал към инвеститорите. Които така или иначе не инвестират. Това е лош сигнал за България, за кредитния рейтинг, за каквото се сетите. Може да доведе до верижни реакции в банковата система и т.н. Защитниците на ликвидацията ще кажа добре, трябва ли да спасяваме един лош мениджмънт, едни очевидно лоши мениджърски решения, част от които включително и издръжката на медийни пирамиди, включително трябва ли по този начин да утвърждаваме възможността да се граби отново, тъй като решението държавните пари на енергетиката да бъдат в тази банка, беше вземано от няколко последователни правителства. Това беше по време на тройната коалиция и ГЕРБ не го промени. Това много ясно трябва да се каже. Иначе, от една страна е изключително зле това, което става, тъй като там са парите на държавните мини „Марица-Изток”. И те са сложени не без съучастието на члена на БЕХ Георги Христозов, за който се твърди, че е човекът на Делян Пеевски в БЕХ. И сега тези хора нямат заплати – това са няколко хиляди човека. Не могат да си платят кредитите, тъй като мините търсят, в момента са обявили търг за оборотни кредити, тъй като техните сметки бяха в КТБ. Очевидно тази фирма не е била предупредена или върху нея не е бил оказан натиск да си изтегли парите, в изпълнение на приетото постановление на МС от служебния кабинет на Райков, който взе решение тогава парите на държавните фирми в една банка, тяхната експозиция да не е повече от 25%. Наскоро премиерът каза, че парите на държавните фирми в една банка са достигнали около 15% по данни от началото на тази година. Въпросът за КТБ е политически, защото благодарение на политическото задкулисие и съучастие, вероятно банковият надзор е прикривал състоянието на банката, с тяхно знание е ставало това. Ние всички бяхме свидетели колко много неща финансираше КТБ с парите на държавните фирми, които бяха там. И нито едно от тези две правителства не взе мерки това да бъде прекратено. А сега искат от нас да платим сметката. Водещ: Много трябва да се помисли по този въпрос. Сега ще пуснем реклами, малко време за размисъл и се връщаме към него. Водещ: Говорят Емилия Милчева, Деница Сачева, Виктор Лилов и Дарин Стойков. Преди малко Еми обясняваше какви са двете възможни посоки на действие от страна на държавата в частност на БНБ спрямо КТБ, ако се окаже, че наистина състоянието на банката е лошо и както разбирам твоето мислене е по-скоро, че нещо, което е създадено по порочен начин и продължава да съществува по същия начин би тегнало много повече на държавата, отколкото, ако бъде закрито. Какво ще каже Дарин Стойков по този въпрос? Дарин Стойков: А ще кажа, че виждам много прилики в това как две системи, които са оставени на саморегулацията си, в един момент достигат до ситуация, в която изпадат в тежки зависимости. Водещ: Системите са? Дарин Стойков: Системите са прокуратура, системите са банкова система. И двете системи имат собствени закони, собствени правила, практически безконтролни. Водещ: Затворени... Дарин Стойков: Затворени без външен надзор. Което на финала виждаме идентични действия. Прокуратурата си иска повече власт, като например отпадане на банковата тайна, за да си върши по-ефективно работата, БНБ в 12 без 5 си иска спешни законови промени отново може би, защото, обяснение няма. И някак си преяждането с власт не се лекува с повече власт и в двете ситуации. Водещ: Специално в случая с КТБ аз ви питам това съображение, а именно че ако КТБ бъде затворена това може да означава много тежки последици за банковата система като цяло, разбира се за инвестиции, това съображение не го ли чувате? За вас няма ли тежест? Емилия Милчева: Това едва ли ще стане обаче, няма да бъде затворена, тъй като премиерът предпостави, че тази банка най-вероятно ще бъде оздравена и то с нови собственици нали. Той го каза това още в момента, в който се случиха тези неща, така че според мен няма такъв вариант нали тя да бъде, да затвори врати и т.н. За мен е по-важен вариантът, по който, схемата, по която тя ще бъде спасена, тъй като това е схема, при която ще бъдат излети едни пари, а това са пари, публични средства, по същия начин както се действа с НЗОК. Водещ: Казусът, (..) казва и Бойко Борисов ли? Ако налеете пари в КТБ ще ги вземем от другаде. Емилия Милчева: Да, да, аз съм... Деница Сачева: Няма нищо общо с Бойко Борисов. Това си е здравата логика просто, че ти не можеш да вземеш едни пари и те не ги печатаме. Емилия Милчева: Не, не, няма. И просто да ги излееш някъде, защото в момента всички ние сме поставени в тази ситуация да наблюдаваме, да ни кажат в 12 без 5 аман заман дайте тука едни пари, защото тази система или онази система е много зле, те трябва да се дадат и т.н. без контрол, без, нали доверяваш се на сляпо, казват ти нали там трябват едни много, няколкостотин хиляди, половин милиард и ние всички нали седим, непрекъснато те зомбират нали, излизат лекари, излизат разни хора, които казват много е лошо положението, така, така. Понеже се прехвърлям на проблема със здравеопазването всъщност там това е системен проблем. В смисъл няма година, в която, нали винаги се знае, че НЗОК ще има дефицит, винаги този дефицит е планиран, винаги се покрива. Това е същото като с дефицита в НОИ. Ние всяка година ние знаем, че осигурителните вноски, които се събират, за да се платят пенсиите на нашите майки, бащи, баби и дядовци не стигат. Има един огромен дефицит, който държавата го покрива отново. Т.е. един път ние даваме чрез вноските си за пенсии и един път даваме чрез нашите данъци. Деница Сачева: Само че тука има нещо много... Водещ: Всички почваме с аз. Аз ще замълча. Виктор. Виктор Лилов: Аз исках да взема думата преди малко, защото после ще стане безсмислено вече. Първо не бих използвал думата саморегулация в случая. Водещ: Когато говорим за банки и за прокуратура. Да, ясно, че не е точно. Виктор Лилов: Когато говорим за банки и за прокуратура. Не е, това не е точната дума. Тези структури, финансовата система, банковата функционират в рамките на един закон. Има банков надзор, който следи за състоянието на банки конкретни, банките са длъжни да съобщават за състоянието на кредитните си портфейли, които са реализирали по един или друг начин. Тука вече говорим за това доколко банковият надзор не е бил поставен в някакви политически зависимости, за да прикрива състоянието на КТБ толкова дълго време. Какви са били тия зависимости трябва сега да разберем. След това КТБ има една структура кредитна, когато излезе този доклад, ако излезе във формата, в която би трябвало да излезе, ние трябва да сме наясно какви кредити са раздавали, с какви активи са гарантирани тези кредити и по какъв начин те са били реализирани. Каква е дупката в бюджета на тази банка? Защо се е получила? И кои са хората, които са отговорни за ликвидните проблеми? Това би бил адекватният доклад, който ние трябва да видим и тук не говорим за саморегулация, защото саморегулацията е здравото финансово смислено управление на една кредитна институция. Ние тук говорим за злоупотреби. Ако се окаже, че е толкова сериозен ликвидният проблем, че той ще нанесе значителни щети и ще постави под натиск и БНБ като гарант за банковата стабилност. Т.е. ние тука трябва да имаме вече отговорност и прокуратурата трябва да каже кои са тези хора, които са злоупотребили и са нарушили законодателството на страната включително. Оттук нататък това в пълна сила важи и за НЗОК по същия начин. Кои са болниците? Какви са пътеките? Как се е злоупотребявало и т.н. и т.н., но, приликите са много големи, но тук говорим за един принципен системен проблем и забележете той с кои банки се появява. Това са банките, които се опитаха да правят политика, които се опитаха да правят, особено КТБ, политическо инженерство, които са непрекъснато заедно с властта и за които Народното събрание в 12 без 5 гласува закони, променя закони, измисля нови регулации държавата, непрекъснато се... Водещ: Имаме информация, затова ви прекъсвам, за да ви прочета това, което ми внесоха. Нашият репортер не може да излезе от пресконференцията на БНБ, но пък има вече официално съобщение. Чета ви го буквално. Дългичко е, така, да го проследим внимателно. „Сметките на гражданите и фирмите в КТБ ще бъдат прехвърлени в Креди Агрикол България, която ще бъде одържавена”. Това е казал Иван Искров. „За Креди Агрикол България ще бъде осигурено достатъчно средства от фонда за гарантиране на влоговете, държавния бюджет и БНБ”. Значи от фонда за гарантиране на влоговете, от държавния бюджет и от БНБ. Креди Агрикол ще бъде преименувана, съобщил Искров. По думите му след одита е установено, че Креди Агрикол България е много добре управлявана банка. Оздравената държавна банка ще бъде отворена на 21 юли, съобщава Искров. Не по този начин стоят нещата с КТБ, чиито лиценз ще бъде отнет. Привилегировани кредитори в случая ще бъдат държавата в лицето на Министерство на финансите и фондът за гарантиране на влоговете. В КТБ ще останат само сметките на мажоритарния собственик и свързаните с него фирми, които няма да бъдат защитени. Чрез трето лице мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев е изтеглил в кеш близо, ако правилно чета цифрата, 205 887 223 лева в кеш, като по-голямата част от сумата е била в евро. Това се е случило на 19 юни, като парите са взети само срещу разписка чрез трето лице изтеглило тази сума. Цветан Василев на 18, 19 и 20 юни след множество медийни и една странна пресконференция, медийни не знам какво се има предвид тука, и една странна пресконференция на членове на управителния съвет на КТБ са изтеглени 1 милиард лева. Значи чрез трето лице Цветан Василев на 19 изтегля тези 205 милиона, а на 18, 19 и 20 са изтеглени 1 милиард лева. Квесторите не са успели да открият досиетата на кредитори за 3,5 млрд. лева, като общият кредитен портфейл на КТБ е 5,4 млрд. лева. Не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и дали могат да обслужват кредитите си, допълва Искров. По думите му става въпрос за умишлени действия. Докладът на квесторите, както и на независимите одитори в КТБ ще бъдат предадени на главния прокурор. Ето това е съобщението, което идва от БНБ. Емилия Милчева: Не могат да бъдат открити досиетата на кредиторите? Виктор Лилов: Аз нямам думи. Емилия Милчева: Това означава, че са заметени абсолютно всички следи. Виктор Лилов: Това означава, че присъстваме на най-големия банков обир в Европа в момента, защото това е буквално банков обир. 5 милиарда изнесени без да има следи. За това нещо трябва не само оставки, за това нещо трябва целият Надзор на БНБ да бъде подменен и вкаран в... Водещ: Квесторите не са успели да открият досиетата на кредитори за 3,5 милиарда лева. Деница Сачева: Ами тази пресконференция трябваше да бъде съпътствана с оставката на БНБ. Емилия Милчева: Точно така, да. Виктор Лилов: Само искам да вметна, че всъщност тази пресконференция не се дава пред всички медии, защото информационна агенция твърди, че са извикани определени медии, на които да бъде съобщено това, което ти току що прочете Пролет, а всички останали са отвън на опашка пред вратата на БНБ, на входа. Деница Сачева: Е това може би от гледна точка на това да се контролира точно посланието, което те ще изкарат. Вероятно те ще имат и прессъобщение, това не мисля, че има някаква кой знае каква голяма конспирация в момента, но по-скоро проблемът е в това, че... Дарин Стойков: Това решение наистина, както каза Виктор, това решение предпоставя, то показва на цялото общество тежки зависимости, в които целият управителен съвет на БНБ е изпадал далеч назад във времето, защото 3,5 милиарда лева не се одобряват за една нощ. Те не се отпускат и разглеждат за една нощ. Деница Сачева: Ами как ти звучи изтеглянето на 205 милиона в брой, при положение, че не можеш да ги изтеглиш така лесно? Дарин Стойков: Тук искам да сложа и другото... Водещ: Чрез трето лице... Деница Сачева: Няма значение, което и да е лице физическо такава огромна сума става с разрешение на БНБ, освен това тази сума, ако е напуснала страната много е интересно... Емилия Милчева: Също трябва да има разрешение от БНБ за износ на тези пари... Водещ: Не знаем каква им е съдбата. Виктор Лилов: Значи те кеш се изнасят не повече от равностойността на 15 000 евра, но това е друга тема. Деница Сачева: Ако е законно разбира се. Виктор Лилов: Но има нещо друго, КТБ има заверен счетоводен отчет за 2013 година. Одиторите са казали, че тя е ок, че отчетът й е ок. Банката, БНБ е приела първо годишния отчет, второ тримесечния отчет. Оня ден е приела.... Водещ: За коя година? Виктор Лилов: За 2013. Приела е тримесечния отчет на КТБ за първо тримесечие на 2014, оня ден е приела 6 месечния отчет за първата половин година на 2014 година. Емилия Милчева: Ама не само това. Значи Креди Агрикол е дъщерна, дъщерно дружество на КТБ. Деница Сачева: Те придобиха преди.. Емилия Милчева: Това беше поделение на Емпорики, което те купиха и БНБ им разреши след проверка, мисля че беше март или април. Деница Сачева: Тя съвсем скоро беше, преди 2-3 месеца. Емилия Милчева: Точно така. Те го обявиха, те обявиха ребрандирането на банката точно преди месец и половина. Деница Сачева: И изпълнителен директор на банката е дъщерята на Цветан Василев. Емилия Милчева: Обявиха ребрандирането като Търговска банка Виктория и за да бъде разрешено това придобиване отново се прави проверка на документацията и на състоянието на банката, която купува Креди Агрикол и тогава всичко беше ок. Нещо повече, беше съобщено, че към момента КТБ е четвърта по активи, а с придобиването на Кради Агрикол ще прибави още активи за 900 милиона лева към портфейла си. И сега научаваме, че под носа, в кавички казвам под носа, на БНБ и на институциите, които би трябвало да следят, включително и на финансовото разузнаване, ако изобщо има такова, една банка е обезкръвена, в смисъл оставена е една куха обвивка, от акционерите си, унищожена е документация, когото ще попречи да видим кого, как и по какъв начин е финансирала, т.е. унищожена е всяка връзка между банката и политиците. Това по същия начин ми прилича на начина, по който преди много години изгоря архивът на Булбанк, която се занимаваше с операциите по външния дълг на България до 90-та година. Деница Сачева: Сега се надявам хората нали малко повече да си дават сметка защо е имало такъв голям натиск за банкова ваканция. Емилия Милчева: Да, много добре се сети. Деница Сачева: Очевидно е било необходимо за политическите партии, които най-вече настояваха за тази банкова ваканция. Емилия Милчева: Нека ги кажем кои са. Виктор Лилов: Кои бяха те? Деница Сачева: ДПС и ГЕРБ. Очевидно за тях това е било необходимо. Аз лично пък в момента... Водещ: Обясни, разгърни си мисълта. Било е необходимо, защото? Деница Сачева: Защото говорим за мащабна, наистина нали това, което казва Виктор, това е най-мащабният банков обир очевидно в... Водещ: Т.е. чрез една банкова ваканция тази информация, която сега получаваме и се разкрива, нямаше да стане известна. Деница Сачева: Тази информация нямаше да излезе, защото документи може би щяха да продължат да се унищожават и други неща да се случват, но аз просто ти докато го четеше това и през цялото време си представях... Виктор Лилов: Не, но една банкова ваканция щеше да дестабилизира цялостната финансова... Деница Сачева: Естествено. Водещ: Това вече е друг въпрос, но тя говори за евентуални мотиви това да се случи. Деница Сачева: Да. Ама то е така. Значи аз това исках да кажа още преди ти да започнеш да го четеш нали, защото намесихме и Касата. Значи ние от години, от години, не мога, нали поне 15 години вече, т.е. след 2001 година в България мога да кажа, че ескалиращо и вече най, нали след управлението на ГЕРБ и в сегашното управление, което се доминира от ДПС, ние работим в един отдел такъв, ако мога да го нарека сикаджийски модел на политика. Страх, страх, страх, омраза, скандали, вини и междувременно огромни кражби, огромни злоупотреби и то мащабни, нали говорим за милиарди, с които се злоупотребява. Хората се насъскват систематично един срещу друг. На хората постоянно им се всява някакъв страх, постоянно им се обяснява, че те трябва да се мразят, че те трябва да... Че те са постоянно лъгани от някой друг и този, който им обяснява, че всъщност те са лъгани от някой друг той се представя и за съответния спасител. Това е... Емилия Милчева: В тъмното ги удря с бухалката. Деница Сачева: Абсолютно същото нещо. Това е един такъв псевдозастрахователен модел от миналото... Виктор Лилов: Институционализиран. Деница Сачева: Институционализиран в момента. Ние го виждаме това нещо с абсолютно всичко и това, което каза нали Еми за Касата аз наистина само с няколко изречения просто искам да го маркирам, защото наистина това е много важно. Факт е действително, че се залага дефицит всяка година, например за миналата година е ясно, че през 2013 година българските болници са, за болнично лечение са отишли 1 183 000 000 милиарда. При тази цифра за 2014 година се залагат 988 милиона за болнично лечение. Значи предварително се залага такъв дефицит от 184 милиона лева. В момента обаче актуализация на бюджета наистина не е необходима, защото има първо 194 милиона лева, които са резерв в бюджета на Министерство на здравеопазването и отделно има още 188 милиона в Закона за държавния бюджет. Т.е. ние в момента имаме 382 милиона лева, които не са изразходвани, а бюджетът, бюджетният дефицит, който се очаква е в размер на 328.. Водещ: По-малко. Деница Сачева: По-малко. Т.е. в момента има една изкуствено създавана допълнителна истерия. Може и да има някъде забавени плащания към болници, но това не е заради липса на пари. Водещ: Ще се върнем към този въпрос. Много е важен, много е важен, защото днес пък е денят, в който лекарите протестират. Трябва някак си да свържем тези неща. Сега обаче ви моля да си сложите слушалките. Марта Младенова, нашият репортер, който е на пресконференцията на БНБ или е била, не знам. Вероятно е приключила щом може да се включи, при нас ще ни каже как са се развили нещата и каквото имате да я питате заедно с мен заповядайте. Марта здравей. Репортер: Здравей Пролет. Здравей и на твоите гости. Водещ: Приключи ли пресконференцията. Репортер: Да, току що приключи пресконференцията. Успях да изляза от БНБ. Това, което мога да кажа знам, че вече си го прочела в ефира е, че пасивите и активите, здравите пасиви и активи от КТБ ще бъдат прехвърлени към Креди Агрикол България. Креди Агрикол България ще остане държавна банка, като ще бъде преименувана, за да се разграничава от френската банка Креди Агрикол. Тя ще отвори врати на 21 юли, така както беше обявено още, когато стана ясно, че е поставена под специален надзор. Квесторите в Креди Агрикол, както и одиторите са установили, че тази банка е управлявана добре. Всъщност тя е здрава банка и затова държавата е взела решение, т.е. БНБ е взела решение тази банка да бъде одържавена и да започне да функционира нормално. Собственост ще бъде на Министерството на финансите, като парите, с които ще бъде подпомогната ще бъдат от Министерството на финансите, т.е. държавния бюджет, от БНБ и от фонда за гарантиране на влоговете. По-големият въпрос е какво се случва с КТБ. Управителят на БНБ Иван Искров съобщи, че ще бъде отнет лицензът на КТБ. В нея ще останат единствено пасивите и активите на мажоритарния собственик Цветан Василев и свързаните с него фирми. Установило се е, че на 19 юни, денят преди да бъде поставена банката под специален надзор, чрез трето лице Цветан Василев е изтеглил близо 206 милиона лева в кеш. Всъщност това е левовата равностойност, защото по-голямата сума е била в евро. Освен това за сериозното положение в банката са повлияли медийни публикации и странната пресконференция, както я определи Иван Искров, на управителния съвет на банката, която се случи в тези дни. На 18, 19 и 20 юни, преди банката да бъде поставена под специален надзор, са изтеглени над 1 милиард лева от нея. Според Иван Искров може да се каже, че мажоритарният собственик умишлено е навредил на собствената си банка, което е странно и каза, че са увредени интересите на миноритарните собственици. Направени са две проверки. Освен тази, която беше от независимите одитори и от квесторите и двете проверки ще бъдат изпратени на главния прокурор, за да може вече прокуратурата да действа. Това, което също трябва да подчертаем нещо, което управителят на БНБ Иван Искров повтори многократно е, че този случай с КТБ е изолиран и няма смисъл хората да се притесняват за каквото и да е и според него паниката, която се създаде около банковата ни система е била ненужна. Пролет, към теб. Водещ: Да, Марта имаме много неща да те питаме. Със сигурност ти няма да отговориш на всички въпроси, не можеш да отговориш, но все пак станаха ли ясни някои неща, които ние тук се интересуваме в студиото. А именно как така е било възможно тези 206 милиона лева, изтеглени кеш от Цветан Василев, как е било възможно изтеглянето им и това не става ли с (..) от БНБ? Репортер: Всъщност отговорът, който даде Иван Искров, защото той самият каза, че е учуден и дори не може да си представи толкова много пари в кеш е, че парите са изтеглени само с разписка през трето лице. Важно е да подчертаем, че през трето лице, защото тогава Василев е бил в чужбина. Водещ: Да, разбрах. Ама какво от това? Сумата не става по-малка. Аз пак питам... Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
|