Събарят касата по банковата схема?
Изтегляне 0.57 Mb.
|
Водещ: ДЕОС беше създадена преди европейските избори, към които вие нямахте аспирация, обаче сега за парламентарните избори готвите ли се, ще участвате ли? Дарин Стойков: Ние все още сме в процес на структуриране на целия политически субект, защото законът за политическите партии по една или друга причина поставя едни бариери и едни времеви рамки, които трябва да бъдат преминати. И нашата последна бариера и последна времева рамка е поне 2500 човека до 31 август. Водещ: Какво да направят? Дарин Стойков: Да се съберат, да изявят желание да станат членове, да се декларират като членове, след което започва да тече един едномесечен срок, в който СГС трябва да каже, в присъствието на прокурор, дали ние ще бъдем регистрирани по Закона за политическите партии. Водещ: Добре, това е въпрос от формално естество. А по същество за какво се борите? Дарин Стойков: Както казах, ние сме субект, движение, което търси гражданската експертиза, гражданската експертност. И го правим по много начини – онлайн, срещи, на които могат да идват напълно случайни хора, които не са наши членове и симпатизанти. Водещ: Имате си страница, който се интересува от вас... Дарин Стойков: Имаме си страница във Фейсбук, имаме сайт. Водещ: Да се ориентира кои сте, какво правите, дали да ви хареса, дали да не ви. Дарин Стойков: Няма начин да не ни хареса, но това е друг разговор. Водещ: Как да се запознае с вас? Дарин Стойков: Да следи редовно сайта и Фейсбук страницата, където обявяваме срещи, на които дискутираме теми. Вчера имаше среща за малцинствата, толерантността и дискриминацията, на която дойдоха много хора, които ние не познаваме – те просто идват и се ориентират по някое от познатите лица, които са медийно познати или в социалните мрежи. Утре сутрин има среща, на която ще обясняваме как точно работи моделът на социокрацията, утре следобед има среща за икономика и икономическа политика. И те винаги са на обществени места – на кафета, в паркове. Ние не се крием по партийни централи или по... Водещ: Дарине, твоята професия каква е? Дарин Стойков: Аз съм ПР по образование и по професия. Водещ: Двама станаха ПР-ите в студиото. Сега обаче, Викторе, искам да питам... Деница Сачева: Традиционно журналистите са в повече. Дарин Стойков: на път сме да обявим сбирката за нелегална, защото има повече от един ПР. Водещ: Така ли е вече? Викторе, искам да те попитам като представител на гражданския съвет на Реформаторския блок, виждаш ли в ДЕОС конкуренция или какво? Виктор Лилов: Не, аз по-скоро се радвам... Водещ: Защото си приличат тези формации. Виктор Лилов: Те имат прилика, но имат и съществена разлика. И тя е на първо място, че ДЕОС започва на чисто. Водещ: Това е много хубаво, но и не е толкова хубаво. Виктор Лилов: От една страна е хубаво, от друга не е, защото изисква много повече усилия. На пръв поглед е по-трудно да се почне на чисто, но от друга страна пък те започват с една много ясна идентичност, която много бързо катализира в много ясни принципи и съответно това ще има като резултат ясни политически послания, които вече привличат хора с по-либерално мислене. И аз се радвам, че има такава организация, която е на практика е една от тези организации, които са тръгнали от съвсем базови и ясни желания на гражданите за промяна. И това не е някаква инженерна политическа конструкция, стартирана някъде в някоя централа. Водещ: Толкова много казвахме няма ли протестиращи да се обединят в някаква политическа формация. Виктор Лилов: Именно. Това беше и моят призив, извинявам се, че ви прекъсвам – и теб, и Дарин... Водещ: Ето, случило се е, дано да има тази тяга, която ни се ще. Виктор Лилов: През цялото време на протестите аз казвах, хора, ако вие нямате ясна политическа организация с ясни призиви, с ясни политически послания, няма да имаме шанс. Ние стигаме максимум д гражданските протести до това да кажем какво не искаме да се случи. Но какво искаме да се случи може само една ясна консолидирана организация да постигне. Водещ: И доколкото това е гражданска формация, затова си тук, Дарине, в това студио, защото Голямото жури всъщност е граждански прочит на събитията. Дарин Стойков: Да. Искам да дам един конкретен пример за това как работи ДЕОС. Ние сме записали, че не сме типичен политически проект, защото няма структура реално погледнато. И всички права и правомощия и правото да бъде взето решение и да бъде предложена политика, принадлежат на т.нар. общо събрание, което е нашият онлайн форум, до момента, в който инициативен гражданин-член не поиска конкретно правомощия – например да работи в сферата на правоприлагането. И веднага конкретния пример – вчера излязохме с декларация, аргументирана, защо искаме оставката на Сотир Цацаров, като идеята за това нещо не дойде от групата по правоприлагане, а от наш активен член и симпатизант, който по образование е философ. И е на 22 години. И той казва „Хора, ние трябва да направим нещо”, той започна, и в един момент 8 човека, единият от които от Виена, онлайн в един и същи документ, в рамките на час и половина декларацията е готова. Водещ: Добре, ето как постепенно стигнахме до една от важните теми, за които им се струва, че трябва ад си говорим. Цацаров, трябва ли да искаме оставка, имаме ли право ние да я искаме, имам предвид гражданите, при положение, че чисто формално това би трябвало да направи ВСС. Сега ли е моментът, това ще реши ли въпроса с огромните дефицити в прокуратурата и цялата съдебна система? Изобщо какво мислите по този въпрос, по който ние вчера тук надълго и нашироко говорихме тук с експерти. Ако ви се ще, разбира се, за това да приказваме. Виктор Лилов: Аз ще кажа, че моето лично мнение, макар и на пръв поглед, на първо слушане звучи наивно искането на оставката на Цацаров от граждани, за мен това е един смислен ход и смислено послание, защото ние не можем да очакваме ВСС да го каже това нещо, при условие, че знаем каква конструкция седи зад този ВСС. Водещ: Същата конструкция, която конструира и Цацаров. Виктор Лилов: Да. Така че кой друг ще поиска оставката на Цацаров. А това, което излезе като предложение от прокуратурата за промени в НК и т.н., за мен беше толкова шокиращо, че аз отначало си помислих, че журналисти се шегуват с тези неща, защото предложенията, които видяхме, за които съм сигурен, че всички ние подробно след малко ще говорим, бяха в духа на Вишински, бяха абсолютно неглижиране на всички принципи и ценности, които последните 20 години сме смятали, е демокрацията някак си защитава. Водещ: Дай сега по същество, че не съм сигурна, че слушателите са ги прочели и са се задълбочили достатъчно. Да ги насочим. Виктор Лилов: Нека другите коментират. За мен това, което се случи, е отвратително. Водещ: Еми, да. Еми. Емилия Милчева: Значи за мен оставката на един или друг главен прокурор, без значение Сотир Цацаров, не решава нищо, тъй като остава системата, която възпроизвежда точно такъв тип назначения и задкулисието, което също го прави. Значи отново искам да върна нещата при назначението и при онзи разговор в Банкя, в който един прокурор каза на Бойко Борисов „Шефе, ти си го избра” за кандидатурата на Сотир Цацаров. Вероятно много други разговори, които не са били записани се е чувало същото за други главни прокурори. Ние всички помним как действаше прокуратурата по времето на Филчев, как действаше прокуратурата по времето на Борис Велчев, който... Водещ: Как не действаше по времето на Борис Велчев. Емилия Милчева: Как не действаше, точно така, точно така и изобщо докато този модел и това задкулисие се възпроизвежда ние не можем да очакваме друго качество на правораздаването освен това, което имаме в момента. Виждаме, че от момента на назначението му досега главният прокурор се е позиционирал като една четвърта политическа сила или втора, а може би първа. Виктор Лилов: По-скоро първа. Емилия Милчева: А всичко това, което става и начинът, по който прокуратурата се намесва и предпоставя скандалите, които се развиват в тази малка държава и я тресат, показва само едно нали, че г-н Цацаров няма да спре дотук, че ако той остане на поста нали ще продължи. Между другото преди така едно известно време соц депутатът, бившият соц депутат Татяна Дончева подхвърли идеята, че той може би се готви да заеме поста председател на Върховния касационен съд на мястото на Лазер Груев, чийто мандат изтича. Вчера ВСС одобри една процедура, по която ще се избира новият председател, която е същата като тази на г-н Цацаров. Така че ние отново ще имаме един, това е един от както се казва стълбовете на правораздаването, това е безспорно много висока длъжност и Бог знае кой ще бъде... Водещ: Ама тази държава, която е разядена от нечистоплътност бих казала наистина това би трябвало да е първата власт. Емилия Милчева: Кого ще възпроизведе кадкулисието. Просто, искам само да припомня, че когато се подписваше назначението на г-н Цацаров това стана изключително бързо от страна на президента Росен Плевнелиев, който не оспори процедурата, по която той беше избран, а би могъл да го направи. Просто това стана много бързо, почти тихичко и премълчано от Дондуков 2. Водещ: Да, както и вчера и не веднъж сме си казвали проблемът със съдебната система е проблем на политическата система, на партиите, просто на тази договореност помежду им съдебната система да бъде такава каквато е - зависима. Емилия Милчева: Точно така. Няма нужда да припомням.... Водещ: И това е най-чудовищно омагьосаният кръг, в който живеем. Емилия Милчева: Да, да, няма нужда да припомняме аферата Уотъргейт, начинът, по който действа тогава правораздавателната система в Съединените щати при един действащ президент, който нали това е огромна сила в най-голямата демокрация, най-голямата икономика на света, който действително е оказал, беше оказал нали някакъв натиск да възпре разследванията на ФБР. Но в крайна сметка независимата съдебна система на Съединените щати тогава постигна успех. Водещ: Деница. Деница Сачева: Работа на гражданското общество е да се занимава, разбира се, и с прокуратурата, защото прокуратурата в крайна сметка съществува, за да защитава интересите на държавата и да защитава нашите интереси и всъщност за съжаление не само прокуратурата, но и много други служби в България оставят в хората усещането, че те работят основно, за да защитават интересите на една или друга групировка, на една или друга политическа партия в техните битки срещу съответни политически партии или съответни групировки. Много отдавна обществото не е с усещането, че прокуратурата работи за него и много отдавна обществото не вярва в това, че чрез съдебната система може да се постигне определена форма на обществена справедливост. Всъщност критиките на гражданското общество през последните дни към прокуратурата възникнаха и от доклада, който беше публикуван на сайта на главна прокуратура за отчета за дейността през 2013 година. Именно в него се правят такива предложения за законодателни промени. Едно от които например е телесна повреда, която е причинена по хулигански, расистки и ксенофобски причини да не бъде окачествявана като престъпление, а да се наказва само с глоба, т.е. да имаш, да се носи само административно-наказателна отговорност, което наистина е изключително странно, особено предвид ситуацията, в която се намираме в момента в България, особено предвид ескалацията на редица националистически партии. Водещ: Ние и сега имаме проблем с този въпрос. Деница Сачева: Да. Водещ: Без законодателството е ОК в момента в това отношение, но практиката не е ОК. В смисъл, че почти няма престъпления извършени по такива подбуди хомофобски и ксенофобски и т.н., които да бъдат квалифицирани точно като такива. Деница Сачева: Да, точно затова имаше протест миналия петък. Водещ: А сега всъщност вместо да се движим в тази посока, напротив, когато има такъв мотив да има, да бъде ясно формулирано, да бъде ясно казано, че такъв е мотивът и да бъде санкционирано именно заради този мотив подобно престъпление, сега правим опит за отстъпление. Деница Сачева: Абсолютно, в момента се, предлага се това да бъде наказвано само с глоба. Между другото в този доклад са изброени една сериозна група членове от Наказателния кодекс, част от които са отменени например. Предлага се да се променят в Наказателния кодекс членове, които вече не съществуват в него още от 2006, 2005, 2010. Това излезе вече в публикация на Лора Филева във вестник „Дневник”. Същевременно имаше и други доста странни текстове, които се предлагат също да не са престъпление. Един от тях, който специално ми направи впечатление, беше свързан с пренасянето на токсични отпадъци през граница и другият беше за откриване на топлоелектроцентрали без пречиствателни съоръжения. Поне това пише в тези членове, които аз сравних от доклада на прокуратурата. Всички тези неща се предлага просто да не са престъпление, а да се наказват с глоба и това се оправдава, че по този начин се намалява наказателната репресия, което е пълен абсурд според мен. Водещ: Виждам, че и Дарин иска да каже нещо по въпроса. Ще те помоля обаче да изчакаш, за първи път си тук и не знаеш, че сега трябва да имаме реклами и после новини и после ти имаш думата. Дарин Стойков: Добре. Водещ: Продължава Голямото жури в състав днес Емилия Милчев, Виктор Лилов, Деница Сачева, Дарин Стойков. Дарин преди новините искаше да каже нещо във връзка с прокуратурата, и предлагам след това да вървим към новината, която все още не знаем, но която ни интересува и която очакваме, а именно какво БНБ е преценило, че е състоянието на КТБ. В момента има пресконференция, нашите колеги са там и при първа възможност ще имате и вие информация. Но да каже Дарин каквото искате за прокуратурата. Дарин Стойков: Накратко това, което исках да кажа в отговор на Деница е, че всъщност прокуратурата демонстрира едно изключително последователно поведение в тази посока. Не знам дали си спомняте предложението за проект за нов НК, което събра общественото недоволство и най-накрая вносителят – Министерство на правосъдието, реши да го оттегли в края на миналия месец. В предложението за нов наказателен кодекс, въобще липсваше състав, престъпления на расистка, ксенофобска или друга основа. И прокуратурата даде положително становище за този проект. Деница Сачева: Спомням си, да. Виктор Лилов: Не беше съвсем така. Беше сменено със защитени признаци. „Защитени признаци” е термин, който много повече прецизира, защото те са отделно прецизирани признаците, по които тези нарушения могат да се класифицират именно по расистки подбуди, ксенофобия и т.н. Дарин Стойков: Друго нещо, което нас в ДЕОС много ни притеснява в доклада на прокуратурата. Водещ: Ако се чудите, ДЕОС е Движението за европейско обединение и солидарност, към което принадлежи Дарин. Дарин Стойков: Това, което ни притеснява в случая е, че има механизъм, според нас, по който прокуратурата създава армия от зависими хора. И това са спрените производства. В отчета на прокуратурата е записано, че те са повече от 600 000. Само за миналата година има над 48 000 спрени производства, което не означава, че те са затворени поради давност, приключени или каквото и да е. Това са повече от половин милион души, за които със сигурност районните прокурори в Сливница, Годеч, Гълъбово и т.н. знаят кой е извършителят на дадена противообществена проява. Но това престъпление по една или друга причина производството е спряно. Водещ: С цел? Дарин Стойков: Според нас, за да може в един момент човекът, който има такава зависимост, да бъде употребен за нещо друго. Водещ: А защо не си го обясняваш с претовареност на прокуратурата, мързел – други обяснения, по-прозаични. Дарин Стойков: Не мога да си го обясня с натовареност на прокуратурата за всички други прокуратури, които не се зоват „Софийска районна”. Защото по Конституция прокурорите повтарят структурата на съдилищата и ние имаме районни прокурори, включително както казах в Годеч, Нови Пазар, Гълъбово, Чепеларе и т.н. Водещ: Не случайно съобщаваш тези места. Дарин Стойков: Абсолютно произволни са. В Котел също има районна прокуратура. Водещ: Добре, разбрах те. Дарин Стойков: Освен в Търговище, има и в съседната общинска структура и т.н. Нека си спомним Бисер Миланов-Петното. Този човек с колко досъдебни производства се разхождаше по улицата? Нека си спомним един друг малко известен обществен факт. Водещ: Да, той всъщност е кристален пример за това, което казваш, как може да бъде използван един зависим от властите Човек. Дарин Стойков: Да. Галин Митов е защитен свидетел по едно дело срещу Данчо Пръча. На всичкото отгоре Галин Митов е след 3 излежани присъди, с 19 досъдебни производства, висящи. И Галин Митов живееше до онзи ден на ул. Средна гора в София, което е тук, в центъра. И нанесе тежка телесна повреда на свой съсед. Въоръжен грабеж, със сатър, в дома му. Водещ: Още едно дело ще му увисне сигурно. Дарин Стойков: За какво говорим? И такива случаи, дори може би не толкова тежки, прокуратурата в своя доклад признава, че са повече от 650 000 към края на 2013 г. Водещ: Като цяло признава, че разкриваемостта на престъпленията е ниска, спада. Хайде, ако искате за банките да поговорим. Какво очаквате от тази пресконференция, която в момента би трябвало да върви? Еми, ти ги разбираш тези работи най-много. Емилия Милчева: Не знам дали ги разбирам, но във всеки случай очквам БНБ да покаже наистина какво е състоянието на пасивите и активите на КТБ. И освен това да стане ясен механизмът, след като обявят резултатите от проверката, механизмът по който ще се оздравява или ще се спасява банката. Тъй като ние към момента не знаем тази банка ликвиден проблем ли има, или става въпрос за нещо по-незначително. Защото нещата покрай нея се развиха толкова бързо - пуснаха се едни писма, почнаха едни шушукания, изтеглиха се едни пари, въпреки че държавата отрича да има такъв натиск да се теглят и въпреки това са били изтеглени депозитите. След това прокуратурата влезе в едни офиси на мажоритарния собственик, тършува, образува се досъдебно производство срещу подуправител на БНБ, който отговаря за банковия надзор. И изведнъж банката се затвори. Смисъл, нещата дори не бяха както беше в случая с ПИБ – атакувана няколко дни подред от слухове, довели до паника. Пред няколко офиса на КТБ действително имаше някакви дребни опашки, но мисля, че на всеки е ясно, че КТБ не е банка, която е лидер на банкирането на дребно. Това трябва много ясно да се каже, въпреки че тя обра част от депозитите, предлагайки наистина много големи лихви, прекалено големи. Мисля, че всеки разумен човек, който реши да си слага парите в банка, която му предлага твърде големи депозити, трябва да се сети, че това някак си не е много редно, виждайки какъв е лихвеният тренд на останалите, и да си раздели примерно парите, да го сложи в няколко банки. Но както и да е. Водещ: Ако трябва да се водим по максимата „За банките или добро, или нищо”, как именно трябва да говорим за тях? Защото всички имаме много въпроси, имаме много коментари – колко подплатени с фактология, колко – не, но наистина говоренето за банките трябва да е много предпазливо. Какво значи обаче да е предпазливо? Какво можем да говорим и какво не бива да говорим според вас? Емилия Милчева: В никакъв случай не бива да говорим за банките като за мъртвец, както банкерите искат – или добро, или нищо. Покрай тези два случая с КТБ и ПИБ някак си банките излязоха в ролята на жертви, които видите ли, са атакувани и т.н., но нека си припомним, че преди това ние не сме били свидетели, нито пък сме чули едно ясно и открито публично говорене за банки. Аз си спомням за един човек, който беше осъдил една банка в Русе, включително това беше потвърдено на последна инстанция и затова беше направен абсолютен опит за това нещо да не се говори. Ние трябва да сме наясно, че банките трябва да ни дават яснота относно лихвените проценти. В момента влизат директиви, законът, който влиза в сила от 23 юли, който забранява дребният текст в договорите, който иска от банките да обявяват един много ясен годишен процент на разходите. Водещ: Да, това вече е по линия на интересите на потребителите. Но по линия на задкулисно, криминално, финансово, не знам какво... Емилия Милчева: Тук вече е ролята на БНБ и нейния управител Иван Искров, чийто втори мандат беше потвърден по време на кабинета на ГЕРБ – той беше избран отново за гуверньор на БНБ. Всъщност, ако действително е имало проблеми и банковият надзор е прикривал тези проблеми в четвъртата по размер на активи българска банка, каквато е КТБ, която присъедини „Креди Агрикол”, това означава действително сериозно престъпление. Водещ: Да насочим критичния си поглед към този, който дава баницата, ако я дава, а не този, който я е хапнал, ако я е хапнал. Деница Сачева: И в момента в Закона за кредитните институции има текстове, които защитават репутацията на банките от злонамерени журналистически атаки. Виктор Лилов: И не само журналистически. Деница Сачева: Да, не само, но понеже нали говорихме за промените, които се предлагат, които журналистите окачествяват като още по-голяма цензура. Проблемът е същият, за който каза и Еми, че това, което е прието като закон, не се прилага. Един-единствен път си спомням, че то беше приложено, беше срещу сайта „Биволь”, ако не се лъжа, пак за ПИБ, беше приложен този текст за кредитните институции, докато сега срещу КТБ имаше страшно много публикации, имаше цели първи страници на вестници, които между другото продължават да са такива. Виктор Лилов: Включително и самият Цацаров се изказа. Деница Сачева: Да, и всъщност имаше политици, които говориха за банката. Водещ: И говориха така, че направиха внушението, че вътре е кофти. Деница Сачева: разбира се. ТОзи закон, който съществува в момента, първо той трябва да бъде приложен, след това да ни се обяснява защо е необходимо този закон да стане едва ли не по-суров. Защото когато той стане по-рестриктивен, най-вероятно някой грубо казано „малка цаца” ще отпере цялата дандания и ще бъде санкциониран, докато „големите акули” ще продължават да си говорят, без да бъдат санкционирани, независимо колко е строг законът. Така че за банките никой няма право да всява страх и паника и никой няма право да злоупотребява с такава информация, но пък и никой не може да отнеме правото на българите да коментират или да говорят по тези въпроси тогава, когато става въпрос за злоупотреби, когато става въпрос – както имаше редица подозрения за това къде се управляват държавните пари - когато става дума за едно мащабно изкривяване на пазарната икономика в България и за връщането на България отново към времето на плановата икономика. Защото, ако държавата по този начин регулира пазара изкуствено чрез подобен тип протекции на един или друг бизнес, естествено, че от това страдат всички останали, защото неведнъж съм казвала, че ние тук сме скачени съдове – ние не можем да смятаме, че ако има един огромен проблем примерно в енергетиката, той си засяга само енергетиката, пък всички други сектори са си добре. Така че, когато има такова мащабно изкривяване и на финансовия пазар, естествено, че това влияе и върху всички останали пазари. Аз лично не съм чак такъв голям оптимист от това, което ще излезе днес като резултат, прочетох в момента, докато коментирахме, че... Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
|