Събарят касата по банковата схема?
Операции ще се правят и в поликлиниките
Изтегляне 0.57 Mb.
|
Операции ще се правят и в поликлиниките Чекираме се с лична карта при прием в лечебно заведение Жулиета НЕДЯЛКОВА От септември в поликлиниките и медицинските центрове вече ще могат да се извършват леки операции, изследвания, вливания и процедури. Дотогава експертите на здравната каса и националните консултанти по различните специалности трябва да се договорят кои точно дейности ще бъдат извадени от болниците, научи "Преса". Предварителните разчети показват, че тази стъпка би спестила поне 50 млн. лева на НЗОК годишно. Със сигурност колонскопията вече няма да се прави в лечебно заведения. В момента клиничната пътека за изследването на дебелото черво е три дни и касата плаща за нея 600 лева. В поликлиниката същата процедура би струвала 60 лева с престой от 2 часа. Пътеките за вливания при пациенти с рак или редки болести също ще отпаднат. "Вместо да влизат за пет дни в болница, хората спокойно могат да отидат сутринта в ДКЦ, да им се влее необходимият медикамент под лекарско наблюдение и още на обяд да се приберат у дома", обясни подуправителят на НЗОК д-р Динчо Генев. В медицинските центрове ще могат да се извършват и леки операции от т.нар. еднодневна хирургия, както и дейности по рехабилитация. Другият начин за затягане на контрола над болниците е следенето на пациентите в реално време. За тази цел касата е обявила обществена поръчка за изработването на софтуер. Той ще бъде готов до края на септември, когато пилотно в двайсетте лечебни заведения с най-много дългове ще бъдат поставени специални устройства за чекиране на пациентите. Така при прием болният ще поставя личната си карта в устройството и информацията автоматично ще се подава до касата. Същото ще става и при изписване. "Тогава ще можем да следим в реално време движението на пациентите и да правим проверки на място с каква диагноза е приет болният и как е лекуван", обясни д-р Генев. Ген. Стоян Тонев: Касата дължи на болниците 90 млн. лв. В момента касата дължи на болниците 90 млн. лева за три месеца, съобщи ген. Стоян Тонев, зам.-кмет на София по здравеопазване, пред Нова телевизия. "Темата за банките измести лекарските протести, но тези 3,5 милиарда лева, които държавата ще даде, са точно всички пари, които отиват за една година за здраве", коментира ген. Тонев. Той предупреди, че вече има много болници в цялата страна, които са със запорирани сметки от доставчици. Останалите са получили нотариални покани за доброволно плащане и ако не се издължат до месец, и тях ги чака запор. Най-застрашени са болниците с най-големи просрочени задължения - ВМА, "Св. Георги" в Пловдив, "Проф. д-р Стоян Киркович" в Стара Загора, "Пирогов", Александровска болница, "Св. Марина" във Варна. "Касата трябва да изпълнява договорите, които има, тоест да плаща редовно това, което дължи", категоричен е директорът на "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев. По думите му актуализацията на бюджета на НЗОК е задължителна, за да може системата да продължи да работи, но без реформи догодина пак ще има същия проблем. "Законите за здравето, лечебните заведения и здравното осигуряване са променяни между 40 и 90 пъти от 2000 г. досега, но реални реформи няма", заяви проф. Начев. 
Разговор с проф. Генчо Начев и ген. Стоян Тонев Нова телевизия, „Събуди се” Водещ: Кой ни взе здравето? Серия поредна. За това ще говорим сега с проф. Генчо Начев, директор на „Св. Екатерина“ и с ген. Стоян Тонев, който е заместник-кмет на София по здравеопазването. Въпросът е докъде може да се компенсира по този начин? Трябва ли актуализация? Ген. Тонев? Стоян Тонев: Това, според мен, е догма, че актуализацията е необходима. Въпросът е докога ние ще слушаме приказки, които са разнопосочни, от правителството. Ето, преди 3 дни здравната министърка заявява, че тя е внесла актуализация в Министерския съвет 3 пъти. Орешарски и Чобанов заявяват: Да, тя го е внесла, но има проблеми с документите. Водещ: Не искат актуализация, те го казаха. И Емил Райнов го каза: Касата е изряден платец, няма дефицит, за какво говорите? Стоян Тонев: За да бъдем напълно наясно с цифрите – касата дължи на болниците 90 милиона за 3 месеца. Т.е. това изряден платец ли е? Освен това, има нещо друго. Тази актуализация, за която се говори, и за която ние настояваме, тя ще осигури последните 3 месеца от годината, а не в момента. Това е да правиш прогноза, но за днес или за утре. Ако това е политика в здравеопазването, то тогава, аз мисля, че е по-добре да направим и едно Министерство на религията и направо да раздават светена и с нея да лекуваме хората. Водещ: Вярно ли е, мисля, че вие го казвате, че над 60% от болниците имат запорирани от доставчици сметки? Това вярно ли е? Стоян Тонев: Това е вярно, но това са различни фирми. Да кажем, болницата има приход от Здравната каза 5 милиона. От тези 5 милиона няколко фирми са запорирали около 3 милиона, и на болниците им остават 2. Водещ: Проблемът си е проблем. Проблемът е сериозен. Стоян Тонев: Тъй като е ясно, че темата за банките измести вчера протеста, аз само, без да се намесвам в сфера, която е далеч от мен, но тези 3.5 милиарда, които сега държавата ще даде, за да защити служителите, са точно всички пари, които отиват за 1 година в здравеопазването. Вместо да обсъжда и да се говори за актуализация и пари, нека политиците си гледат банките. Но явно те и там не са професионалисти, защото ако бяха професионалисти, нямаше да се стигне до този момент. Водещ: Съвсем друга е там историята. Въпросът е кой и защо позволи да се стигне. Стоян Тонев: Не, въпросът е, че държавата губи 3.5 милиарда, вместо тези 3.5 милиарда да бъдат дадени за здравеопазване. А ние говорим 330 милиона. Водещ: И понеже държавата – това сме ние, да си кажем директно: ние губим 3.5 милиарда. И това е положението. Проф. Начев, актуализация най-вероятно ще има, предполагам, въпреки разминаването, разнобоя и така. Започнаха вече и лекарски протести, ваши колеги плашат и с оставки. Най-вероятно актуализация ще има, но това е глътка въздух, нали така? Оттук нататък? Последващата актуализация ли? Генчо Начев: Разбира се, че е глътка въздух, но това е един ход, който би успокоил системата за момента. Всъщност, ген. Тонев е съвсем прав – не е въпросът дали ще има или няма да има актуализация, въпросът е, че касата трябва да изпълнява договорите, които има, т.е. да плаща редовно това, което дължи. В края на краищата касата е един посредник – посредник от името и в ползата на пациентите. Нищо няма да се оправи само с актуализация. Актуализацията е задължителна дотолкова, доколкото ще гарантира едни средства, с които системата ще продължи да работи по-спокойно. Водещ: Гарантира ежедневното оцеляване на болниците. Това са важни пари, нали така? Генчо Начев: Да, но ние, аз поне си спомням, че поне от 10-12 години говорим, че трябва да настъпят промени. За съжаление, тези промени не настъпват, а се правят някакви псевдореформи на парче. Ако вземете дори законовата база, трита основни закона за здравето, за лечебните заведения и за здравното осигуряване са променяни съответно 30, 40 и 90 пъти. Това е в последните, от 2000 година до сега. Това означава, че тези закони нещо има нещо гнило и в тях. Т.е. ние не правим реформа. Ние правим някакъв макияж – гримираме нещо или слагаме ботокс може би по-добре. Водещ: Естетична хирургия. Стоян Тонев: Ако използвам израза на Орешарски към здравната министърка, той каза: Тя маркира дейност. Т.е. това е за целия период. Маркира се дейност, а не се работи, не се върши нещо, което да е в системата и наистина да промени нещата. Генчо Начев: И което е много интересно пак за този период, за който аз говоря, говорим едно и също нещо, никой не казва, че не трябва да е така, но и нищо не са случва. Всички са съгласни пред избори и след избори нищо не става. Защото не са популярни мерките. Водещ: Взимат процент. Генчо Начев: Но в интерес на истината, ако тези мерки бъдат предприети, в рамките на една-две години хората ще усетят разликата, и тя ще бъде положителна. Водещ: Мерките, кои са? Контрол върху изразходването на средствата, нали така? Стоян Тонев: Това е накрая. Генчо Начев: Това е късно. Водещ: Добре, може би отзад-напред започнах. Първото кое е? „А“, кое е? Генчо Начев: Първо, трябва да се каже за какво се изразходват средствата. Методът на финансиране е сгрешен. Не може на общопрактикуващите основно да им се плаща за капитация. Това да, това гарантира един бюджет, но в никакъв случай не стимулира… Водещ: Какво е „капитация“, извинете? Стоян Тонев: Бройка. Генчо Начев: Капитация е брой на пациентите, които са записани за тях. Какъв интерес има този лекар да работи, като той предварително получава парите за брой пациенти, които са записани при него. Дали ги е обслужил, дали ги е диспансеризирал, дали ги наблюдава, дава ли им домашно лечение или направо ги праща в болницата. Ако разчитаме само на съвестта, защото има изключително много съвестни общопрактикуващи лекари, но ако разчитаме само на съвестта, до никъде няма да стигнем. Трябва да има правила и мотивация. И когато се плаща повече за дейност, те ще предпазват излишната хоспитализация – няма да отидат да се лекуват в болница пациентите. Има много заболявания, които се лекуват много по-добре в къщи. Водещ: Ще спират част от потока. Част от потока ще бъде спрян по този начин. Генчо Начев: Излекуван без да има нужда от скъпо стоене в болниците. След това – финансирането на болничната помощ. първо, национална здравна карта – да се знае. Откога я говорим? Всяко правителство казва: Готови сме.Нищо не става. Няма я, не се гласува. Водещ: Не знам откога я говорим, и нищо не се прави. Стоян Тонев: От 1998 г. Водещ: 1998? Генчо Начев: За да се покаже в кое населено място каква нужда от каква помощ има, а не да възникнат 10 болници в София, които лекуват едно и също заболяване, от което няма нужда, а те да липсват почти навсякъде в България. Ето така ще оправим достъпа – да има равнопоставен достъп за всички хора. Много неща могат да се изредят още. Водещ: Те всичките ги има в партийните програми преди изборите. Всички тези неща, които вие ги казвате, ги има. Стоян Тонев: То има и по-хубави неща. Водещ: Да, сигурно има и по-красиви неща. Стоян Тонев: Вземете само процента, който трябва да се отделя от държавния бюджет. 1000 пъти е казано, че този процент е нисък, че той трябва да бъде минимум между 4 и 6% средния на Европа. В България е под 4. Другото, което е – на човек в България за здравеопазване се падат 105 евро. За сравнение – не говоря Швейцария, Австрия – 8 000. Вие като отидете в магазина знаете – това струва толкова и аз ги давам тези пари. Могат да ви направят 10% намаление, както правят в Швейцария, но вие знаете – това е цената. А в България се казва: Да, това е цената, но ние можем да дадем 60% от това, както прави здравната каса. Водещ: Да, казва се: казахте ми колко струва -1 лев, но ние ще ви дадем 60 стотинки. Стоян Тонев: А защо ще ви дадем толкова? Водещ: Защото няма пари. Обаче, има от друга страна експерти, които питат, които казват – през последните 10-15 години парите за здравеопазване са се увеличили примерно 5 пъти. Виждате ли вие 5 пъти по-добро качество на здравната грижа? Има я и тази гледна точка. Стоян Тонев: Генчо Начев: Тази гледна точка е много хубава, само че не е съвсем вярна. Няма подобрение на качеството, защото парите не отиват по предназначение, т.е. неефективно се усвояват тези пари. Второто, което е – какво означава увеличение 5 пъти? Примерно, в Европа е 6.4, не е между 4 и 6, в България е под 4. Не може, имаше една приказка – от нищо нещо да стане. приказката е съвсем друга де, но не е за пред телевизия. Стоян Тонев: Или с трици маймуни да ловиш. Генчо Начев: Или с трици маймуни да ловиш – няма как да стане. Така че тези приказки за това, че са 5 пъти повече парите, ако вземе инфлацията, ако вземем консумативи, медикаменти, в края на краищата, почти нищо не се е променило. Но пак ви казвам, има абсолютно сигурно неефективно изразходване на тези пари. И това говорим за начина, по който трябва да се изразходват и след това за контрола на медицинските дейности. Контрол на финансирането трябва да има – две мнения няма, но пак ви казвам, този контрол, за когото вие говорите е послредващ, той не помага. Той може да върне някой друг лев обратно, но той не помага. Той трябва да е предварителен – да се знае как се разпределят парите, кой има право да ги получава тези пари и след това самото съсловие трябва да направи много строг контрол на качеството на медицинската дейност – дали е болнична, дали е доболнична и финансирането да има връзка с това качество. Да не говорим за реално оценка на клиничните пътеки, за премиването към диагностично свързани групи и т.н. Лекарствената политика – никъде в света няма такова разпределение на нормални към генерични. Нормално е генерика към оригинални – 70:30, 80:20 дори на някои места. При нас е обратно. 70:30 в полза на оригиналните. Тук пак ми идва на ума нещо, свързано с банките. Това са страхотни интереси на фармацевтични компании. Водещ: Лобита, които имат интерес те да са на пазара. Стоян Тонев: Ето, вижте, в сряда, понеже ние го обсъждахме това нещо, Европейската комисия против монополите глоби 4 фирми, фармацевтични фирми за една сума от 90 милиона. Това са известни фирми. Сега да ги споменавам в отрицателен аспект не е коректно. Но непрекъснато това нещо в Европа е поставено като приоритет – да не се лекува с големия процент защитени патентни средства, а с генерик. Генерикът е същото, просто абсолютно същото, просто е отпаднал периода, в който има защита на патента. И ви давам конкретен пример – в Швейцария, където застраховката е 12.8% при тяхното ниво на доходи, когато сключваш договор за застраховка ти казва: ако ти си съгласен да бъдеш лекуван с генерици – 10% по-ниска застраховка, ако ти искаш да бъдеш лекуван само със защитени патентни средства – 30% по-нагоре. Т.е. те дават тази възможност. Генчо Начев: Само искам да кажа, понеже някои хора ще ни помислят за луди да сравняваме България с Швейцария. Ние не сравняваме България с Швейцария, защото бюджета за здравеопазване в Швейцария се равнява на брутния вътрешен продукт на България. Ние сравняваме съотношението и правилата. Крайно време е да спрем да измисляме топлата вода и да вземем това, което е положително и се е доказало, много близо до нас и касае население близко до броя, който има България. Дали е Холандия, дали е Швейцария – има какво да се вземе. Модели, които успели, доказано успели. В Холандия, примерно удовлетвореността от здравната помощ е 80% - никъде няма такъв процент. На първо място са все още. Водещ: Тук не смеем да питаме. Стоян Тонев: Ние говорим, например за Швейцария, да вземем съседна Гърция. Нали, зле… Но в Гърция, парите, които се отделят за здравеопазване, при съпоставимо население са 10 пъти повече, отколкото в България. Водещ: Слушам ви и се чудя, сега, след месец-два, когато има избори, спечелилата партия дойде при вас и ви предложи: Така и така, искам вие да сте министър на здравеопазването, бихте ли приели? Стоян Тонев: Вижте, Алеко Константинов си го е описал много хубаво – разликата е в това, че като тръгнеш по улиците в България и кажеш на първия срещнат: Искаш ли да бъдеш министър? Веднага се отговаря с „да“. Само дава едно условие – когато има делегация чуждестранна, подаръците да не ги плаща той, а да бъдат също от бюджета. Водещ: Сериозно ви питам сега – бихте ли се нагърбили с този кръст? Генчо Начев: Има един листа програма – това са неща, които трябва да се направят. Ако политическата сила е напълно съгласна и подкрепя това, което трябва да се направи със сроковете и финансирането. Не само подписването, те само подписват предизборна програма – това не е достатъчно. Водещ: Информирано съгласие. Генчо Начев: Трябва да ес подпишат сроковете и начинът на финансиране, съответно със субсидията, която трябва да се даде за тази работа. В такъв случай, защото това е жертва. Това да станеш министър е жертва. Водещ: Последен въпрос – подкрепяте ли стачките на вашите колеги? Трябва ли вече да има крайни мерки, крайни решения, за да се промени нещо наистина? Стоян Тонев: Реално това, което беше, не е стачка. То е един предупредителен протест. Водещ: То беше за малко, беше вчера. Въпросът е оттук нататък? Стоян Тонев: Беше, с изключение на някои болници, беше наистина масово – и в София, и във Варна, и в Пловдив. Морално и емоционално аз ги подкрепям, тъй като това е начин да покажеш: Все пак малко прогледнете. Генчо Начев: Съпричастие. Стоян Тонев: Да, и малко съпричастие. Водещ: Питам ви, защото се сетих за думите на проф. Миланов, който каза: Айде стига сме мълчали, айде вече стига с това. Ние ще продължим да работим. Да, нямаме пари, нямаме техника, нямаме лекарства и консумативи, но ние ще продължим да работим. Затова ви попитах. Стоян Тонев: Имаше един, аз ще го префасонирам малко, един анекдот от времето на социализма. Иванчо отива в училище и казва: Нашата котка роди 8 котета, всички са политици. Учителката каза: Добре, ето ти си ориентиран, добре. Минава един месец, Иванчо казва: Те вече не са политици. Защо? Прогледнаха. Водещ: Благодаря ви за този разговор. 
Андреева: Касата има пари за болниците В момента здравната каса има финансов ресурс, за да изплати дейността на лечебните заведения. Това каза министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева пред БНР. Според Андреева исканите 328 млн. лв. за актуализация на бюджета на касата са завишени. "Защото имайте предвид, че това е прогноза за дефицит. Това не е дефицит, който вече е реализиран и има нужда от спешна актуализация, за да бъде набавен този ресурс и да се разплащаме на лечебните заведения. Нека кажем така - в момента в НЗОК има финансов ресурс, за да изплати дейността на лечебните заведения", каза още здравният министър. Очаква се финансовата обосновка от Министерството на финансите, след което актуализацията ще се гласува на заседанието на кабинета и после ще се внесе в парламента, обясни Андреева. Тя уточни, че е внесла предложението за актуализация на бюджета на касата в Министерски съвет по разчети на Надзорния съвет на касата и нейния управител. По думите й в случая министърът е една "пощенска кутия".
- Да, има нужда от актуализация, защото парите не достигат. Бърка се въпросът обаче дали има нужда от актуализация на бюджета за касата или изобщо на бюджета на държавата. Според мен няма нужда от актуализация на парите на републиканския бюджет, а само на парите на НЗОК. Около 400 млн. лв. са нуждите в здравеопазването, които трябва да бъдат покрити. Лично се срещнах с премиера Пламен Орешарски преди месец и му казах, че трябва да има актуализация. Тези дефицити са натрупани не от това правителство, а от предишното. - Да, но премиерът е твърд в мнението си, че не трябват повече пари за касата. Как си обяснявате тогава позицията му? - Той е прав за себе си и не го обвинявам в нищо. Той е прекрасен финансист и много добър икономист и пази парите на държавата и на хората. Но трябва да се разбере, че не може да се упорства докрай. Прав е, че не трябва да се раздават пари така, защото днес стачкуват докторите, утре обаче може да излязат учителите или земеделците. Тези дни се обади един човек от Бургас и каза, че докторите сме ненаситни да искаме пари. Не, ние не ги искаме за нас, а за здравеопазването и ако хората не го разберат и не ни подкрепят, толкова по-зле за болните. - Но хората изгубиха доверие в системата, защото се сблъскват в нея с много проблеми. Не трябва ли първо нещо да се промени, за да се върне доверието им и тогава да се искат повече средства за системата? - По-интелигентните хора разбират, че има нужда от средства, защото здравеопазването е едно от най-скъпите дейности в целия свят. И ние не трябва да продължаваме с толкова малко пари да обслужваме 7 милиона българи. Средствата са изключително недостатъчни за въвеждането на модерно лечение, това трябва да разберат всички хора. Една болница във Франция има толкова пари, колкото е целият бюджет на здравното министерство у нас. - Това е така, въпросът е дали и средствата, които се дават сега, се използват по предназначение? - Това е друг въпрос и ще кажа нещата, които говорихме с министър-председателя. С оглед на актуализацията трябва да се видят онези болници, които харчат прекомерно много пари. Ние имаме 10-15 болници с огромни дългове, които са надхвърлили стойността на дълготрайните им материални активи. Защо една болница може да е натрупала 100 млн. дългове, друга 40, а трета да няма никакъв дълг. Съгласен съм с премиера, че първо трябва да се направи един одит на тези болници и да се види как могат да се оздравят. Защото 400-те млн. лв. дългове са от тях. Как може болницата в Пазарджик да няма задължения, а в Стара Загора да е пред закриване. Ясно е, че финансовите потоци се управляват различно. Когато аз бях министър, имахме 159 млн. лв просрочени задължения, аз ги намалих на 39 млн. лв. Когато дойде новото правителство, имаше 370 млн. лв. задължения, натрупани по времето на Бойко Борисов. Затова министър-председателят е прав, като казва дайте да запушим дупките и тогава ще ви дам парите. Иначе, както са отпушени дупките, ще дадем парите и няма да има ефект. Трябва одит на тези болници, но нашето министерство на здравеопазването не го направи. Бордовете на тези болници трябва да си отидат, някои трябва да се дадат и на прокурор. - Само един такъв одит дали ще реши проблемите, не трябва ли да има и други промени? - Трябва. Ако говорим за лекарствена политика например, веднага ще попитам защо трябва като най-бедна държава да купуваме най-скъпите и нови лекарства. Около 70% от лекарствените форми, които купуваме, са иновативни. В страни като Франция, Германия, Швейцария тези лекарства са под 30%. Защо ние не използваме генерици като тях. Ако можех, щях да забраня и на водещите доценти и професори да ходят на разни конгреси и след това да казват ето това е най-доброто лекарство. След няколко години обаче се оказва, че не е така. Освен това след няколко години, когато падне патентът на това лекарство, пада и цената му. Имахме лекарства, от които една ампула струва 300 лева, а след това стана 10 лева. Не може и в една бедна държава като България един и същи апарат в едната болница да е купен за 1,6 млн. лв., а в другата за 3,6 млн. лв. Тези хора, които допускат подобни неща, трябва да отиват на прокурор.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
|