- Тези проблеми са ясни от много години, защо никой не ги променя?

- Как може за 4 години да смениш 5 министри, средно се пада по 8 месеца на министър. Тъкмо влезе в крачка и го сменяме.

- Това е друго, тук става дума за политическо решение. Това правителство не може да вземе никакво решение, защото няма мнозинство, което да го подкрепи. Когато сме в състояние на пат, няма възможност за решение. Затова министър Андреева може да е предложила промени, но не може да ги прокара - Народното събрание ни е такова.

- Не, д-р Тодорова е зависима от парите в касата, тя не ги крие. Всичките пари се дават, но просто не стигат. Най-интересното е, че преди няколко месеца, когато Симеон Дянков беше финансов министър, той прехвърли 1,5 млрд. лв. от здравеопазването във фискалния резерв, но никой не протестира. Нали имаме лекарски съюз, къде е той, нали трябваше веднага да се обяви против това. Ако сега имахме милиард и половина, нямаше да има проблеми. Какво да направи сега Румяна Тодорова.

- Защото не сме активни. Лекарите, когато ги заплаши инфлация на заплатите, започват да реагират. Но мисля, че не сме толкова финансово зависими, колкото ни боли за друго - няма да има лекарства, нито нова апаратура, работим с морално остаряла техника от 15-20 години.

- Те показаха вече какво могат да направят. ГЕРБ имаха достатъчно мнозинство в парламента, можеха всичко да направят, а не извършиха нищо добро за лекарите. Напротив, обвиниха ни във всякакви мошеничества, да започнем от Благоевград, после да отидем към Горна Оряховица. Бойко Борисов няма кадри, а здравеопазване се прави с кадри, много пари и политическо съгласие.

- Ако кажа, че БСП може, няма да бъда честен. Това може да стане само от хора, които разбират проблемите в здравеопазването, но те трябва да имат сила зад гърба си, която да им помогне. Ако министрите се сменят постоянно, няма да стане. Здравеопазването е консервативна система, която иска дългосрочни предвиждания в бъдещето какво може да се случи, а ние сега кърпим чувала. Ако не се намерят хора, които да го променят, няма да вървим напред, а от здравеопазването зависи националната ни сигурност.

- Да, защото сме част от Европейския съюз и той няма да ни позволи да си правим експерименти докрай. Рано или късно ще се намерят правителство и парламент, които да кажат дотук. Не може с 200-300 лева на човек да се прави добро здравеопазване. В други страни има по 2 и 3 хил. евро на човек.

- Категорично ви казвам, че край на столетницата няма да има никога. Въпросът е кой ще изберем да ни ръководи оттук нататък. Защото не може една партия да се превръща в подпора на някои личности. Ние се смятаме за най-демократичната партия, в която всеки може да говори срещу първия ръководител за разлика от други, където, ако кажеш нещо такова, на другия ден ще те изхвърлят. Столетницата ще бъде хилядолетница, гарантирам ви!

- Не мога да кажа предварително, защото ще повлияя на много хора.

- Аз съм казвал винаги, че Сергей е много умен човек, но вие знаете, че има моменти, когато дори един умен човек като Исус Христос е бил разпънат. Така че Станишев изигра своята положителна роля, но трябва да си отиде. Аз съм категоричен, че това трябваше да стане по-рано, мисля, че това щеше да е по-добре за партията и лично за него.

Днес Андреева пак щяла да внесе актуализацията на бюджета на НЗОК в Министерския съвет. Тя чакала становище на финансовото министерство, което да бъде обсъдено отново с НЗОК. В петък Министерският съвет разпространи официална позиция, че актуализацията е внесена от Андреева без нужната . финансова обосновка. В текста работата на здравното министерство се окачествяваше като "имитация на дейност".

Здравната каса иска още 328 млн. лв. от правителството.
Пламен Димитров президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България

Политиците си играят с огъня, ще блокираме здравеопазването

Не е добре с наши пари да се спасява КТБ, но няма как

Виктор Иванов
• Роден е на 20 сеп­тември 1963 година в Русе

• Президент на КНСБ от 2012 г.

• От 1997 г. е вице­президент на КНСБ

• 1989-1991 г. е ра­ботил като корабен ин­женер, след което за­почва кариерата му в профсъюза

• Има две висши образования - машинен инженер от Военномор­ското училище във Вар­на и магистър по упра­вление на човешките ресурси от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски"

- Г-н Димитров, отказът на правителството да бъде актуализиран бюджетът на здравната каса повод ли е синдикатите и работодателите да изпълните заканата си за масови протести?

- Да. Ако в парламента във вторник няма внесена актуализация, ние ще бойкотираме Надзорния съвет на НЗОК и заедно с представителите на пациентите ще блокираме дейността на касата. С това искаме да покажем на политиците, че ако те си играят с огъня и ние започваме да си играем и дори още по-безотговорно, защото това не решава проблема, а го задълбочава. Очевидно трябва ситуацията да стане драматична, за да разберат политиците нейната сложност. Лекарите вече заявиха намерение за протести. Силно се надявам, че това ще отрезви, макар и в последния момент, някои от политиците и ще спрат да си прехвърлят топката. Министърката била внесла актуализация, ама тя пък била без обосновка, ще го внесем, няма да го внесем.

Стига с тези игри!

Обществото има нужда от действие и актуализация, която да гарантира, че здравната система ще работи поне до края на годината. Въпреки че пак ще е недофинансирана. Иначе никой да не си прави илюзия, че можем да минем без здравна реформа.

- Всеки, който има доход, какъвто и да е той, трябва да бъде включен в системата. Не само за доходите от труд, а и от собственост и капитал трябва да се дължат здравни осигуровки. Особено когато са единствени доходи. Разговорът за здравната реформа е дълъг. Надявам се заедно с пенсионната реформа и тази в образованието да е във фокуса преди изборите и хората да са наясно какво избират през октомври. Не кои имена ще избират, а каква политика.

- Куражът на властта не трябва да идва от нейния силов характер или от това колко е силен лидерът й, а от обществото. В тези три теми партиите трябва да постигнат съгласие още преди изборите. Така ще намалят популизма и исканията за какво ли не. Тези безпочвени популистки искания понякога най-много прилягат на нас, а пък ние се въздържаме, защото си даваме сметка, че са неизпълними и вредни. Отсега трябва да се постигне консенсус и да е ясно какво предстои. Тези реформи са безалтернативни.

- Интересен е този ъгъл.

Ситуацията с КТБ е отчайваща и трябва да се избира между две злини. Ако не се стигне до одържавяването и прехвърляне на депозити, което предлага БНБ, за да се гарантират напълно парите на хората и на фирмите, ще има крайно негативен ефект върху цялата банкова Система. Естествено, че не е добре парите на данъкоплатците да се налеят в частна банка, която е неясно как е управлявана и къде са парите. Надявам се скоро компетентните органи да дадат отговори на многото въпроси, да кажат кои са Отговорните и да се предприемат наказателни мерки. Това е моделът в САЩ. Там имаше масово спасяване на банки с пари на данъкоплатците, но по-късно с добро управление и правораздаване стигнаха до момента банките отново да са частни, а средствата върнати на данъкоплатците.

- Заради евроизборите управляващите забавиха пенсионната реформа. Има ли опасност в тези ситуация да се забравят промените и от 1 януари хората от първа и втора категория да получат мизерни пенсии?

- От година КНСБ предупреждава за тази опасност. Но всички политици като че ли се разбраха да оставят темата докато отминат изборите. Сега обаче времето е никакво и няма достатъчно време за пенсионна реформа. Затова пред този парламент има две задачи Едната е въпросът с професионалните пенсионни фондове и категорийните работници. Тук има конкретни възможности за решение, за да се гарантират доходите на хората. Дали ще се запази сегашният режим НОИ да плаща пенсията и да прибира натрупаната в частния фонд партида, дали ще се отпускат две пенсии - една от фонда и допълваща от НОИ, това са технически въпроси, които трябва да бъдат придвижени в следващите дни. Втората е какво се случва с пенсионната възраст за всички нас от 1 януари. Ако не се бутне нищо, тя трябва да започне да расте отново с 4 месеца на година, което е непосилно. Заради това търсим съгласие между политиците за обвързване ръста на пенсионната възраст с продължителността на живота. Но не от утре веднага да вдигнем възрастта, а да погледне назад какво е станало от 2000 г., да направим калкулациите и тогава ще видим, че пенсионната възраст трябва да бъде замразена за 4 години и от 2019 г. да започне да расте спрямо нарастването продължителността на живота за този период. Тези два въпроса няма как да бъдат заобиколени от политиците.

- Цялостните ни решения за пенсионна реформа включват както стъпки на входа, така и стабилизиране на приходите и оптимизация на разходите. Целта е да се гарантират атрактивни нива на пенсиите. Трябва да има по-ясни и крути действия като криминализиране укриването на осигуровки. Ако това доведе до по-голям дял на вноските в приходите на системата, ако повече хора, например държавни служители, внасят, тогава увеличаване на вноската ще е последно по важност.

- Няма алтернатива. Ако искаме да има справедливост, трябва всички да участват. Не може да има хора без пенсионна възраст като военните и полицаите, не може да има неплатени вноски от държавата. Както не би трябвало държавата да плаща и тези 12% като осигурител априори. Идеята беше тези 12% да се плащат от работодателя, а държавата да му ги връща, ако той е изряден. Въобще има много полезни моменти в това споразумение, което беше нарушено от Симеон Дянков през 2010 г.

- Продължение съвместните действия на синдикатите и бизнеса от миналата седмица е да направим споразумение за икономическо и социално развитие на България с конкретни измерения. И да се опитаме около него да акцентираме политическия дебат в предизборната ситуация с предизвикателството към всички партии да поемат отговорност за изпълнението. Освен това ще поискаме от медиите и главните им редактори да гарантират този процес като прозрачност, да е ясно кой какви ангажименти е поел и как ги изпълнява, ако дойде на власт. Този месец ще представим разработките за 10 индустриални сектора в кратък вид на политиците, за да вземат отношение.

- Да. Политиците трябва да научат, че и ние, и гражданското общество, и медиите имаме своите изисквания независимо кой управлява. Целта е и ние, и бизнесът да застанем зад политики и политиците да знаят, че са под постоянен контрол и инвентаризация на това какво правят. И ако не го правят, ще има коригиращо въздействие от всички нас.

Краткият отговор е: не, по-скоро не се наблюдава реален проблем със събираемостта на приходите; изоставането се дължи единствено и само на свръхоптимистичните приходи, заложени в самия бюджет за година, което съответно налага актуализация на бюджета.

Ето и малко подробности и конкретни числа:

Приходите и помощите в консолидирания бюджет за периода януари-май са с 0.2% по-ниски от миналогодишните, като данъчните приходи растат с 2.7%, а неданъчните приходи се свиват с 9.8%. Всъщност минималният спад тази година се дължи единствено и само на неданъчните приходи, които през миналата година бяха по-високи заради еднократни постъпления от 148 млн. лева под формата на дивидент от Държавната консолидационна компания (ДКК), платен през май месец*.

При данъчните приходи се вижда ясно, че има най-сериозно нарастване при приходите на социалното осигуряване (със 187 млн. лева), което би трябвало да се дължи на нарастването на минималната заплата, минималните и максималния осигурителен праг от началото на 2014 г., както и повишаването на заетостта тази година. Наблюдава се и леко увеличение при данъците, събирани от държавния бюджет (с около 40 млн. лева спрямо първите 5 месеца на 2013 г.), и при данъчните приходи на местните власти (с около 20 млн. лева).

Наистина при някои основни приходоизточници като ДДС (със 115 млн. лева по-малко събрани тази година) и корпоративния данък (-8 млн. лева) има леко изоставане спрямо 2013 г., но то е напълно компенсирано от по-високите приходи от акцизи и от данък общ доход. По-малкото приходи от ДДС се обясняват от МФ с по-високите размери на възстановен данък тази година, а лекият спад при корпоративните данъци - с трансформирането на хазартния данък в такса и събирането му като неданъчен приход на началото на 2014 г.

Ръстът в приходите от акцизи, от друга страна, може би се дължи на мерките за запушването на пробойните при събирането на непреки данъци, а данък общ доход вероятно расте заради по-високата минимална заплата и заради първия от няколко години по-сериозен ръст на броя на заетите - с 39 100 повече през първите 3 месеца на 2014 г. спрямо година по-рано.

Като цяло проблем със събирането на приходите тази година няма

Проблемът с изоставането спрямо плана за година произтича изцяло от оптимистичните прогнози за ръст на приходите тази година, които очевидно са далеч над възможностите на икономиката и бюджета. До май месец 2014 г. са събрани само 37.9% от данъчните приходи в държавния бюджет, заложени в приетия закон за бюджета. За сравнение - във всяка една от последните 3 години събираемостта на данъчните приходи до месец май е по-висока - най-нисък този процент е бил през 2011 г. (38.9% от събраните данъчни приходи за годината), като постепенно се покачва през следващите години до 40.3% през 2012 г. и 41.8% през 2013 г. Т.е. разликата с миналата година е около 4 процентни пункта, което безспорно е сериозно изоставане.

Най-сериозното изоставане спрямо бюджет 2014, сравнено с изпълнението в предходни години, е по отношение на ДДС - до май са събрани 35.4% от годишните приходи при събираемост от 41.4% и 38% съответно през 2013 и 2012 г. (само през 2011 г. сме имали сходна събираемост при ДДС). При акцизите също има относително голямо изоставане - до май са събрани 34.4% от годишния план при 36% и повече предходните години. При корпоративния данък изоставането спрямо предходни години е значително (53% тази година спрямо събираемост в рамките на 56-59% предходните 3 години) и надали може да се обясни само с новата правна форма на облагането на хазартната дейност. Единствено при подоходните данъци събираемостта е сходна с тази през 2011 и 2012 г., като само през 2013 г. е била с около 2 процентни пункта по-висока.

Предвид всичко казано по-горе може да се направи изводът, че е нужна ревизия на бюджета с цел занижаването на заложените приходи до едни по-реалистични нива

Ако приемем, че като цяло данъчните приходи в националния бюджет тази година продължат да се движат с темповете от първите 5 месеца, то за цялата 2014 г. може да се очаква ръст с около 600 млн. лева спрямо 2013 г., а не както е заложено в бюджета - с около 1.7 млрд. лева, т.е. необходимата ревизия на данъчните приходи е за около 1.1 млрд. лева, или 1.35% от прогнозния БВП.

T.е. тази груба сметка показва, че ако искаме да спазим Закона за публичните финанси и да не превишим лимита за фискален дефицит от 2%, то, отчитайки сегашната цел в бюджета за дефицит от 1.8% от БВП, би следвало ревизията да се стреми към намаление на разходите с около поне 1.15% от БВП, или с около 938 млн. лева. Как би могло това да се случи предвид спрените европейски средства по някои мерки по оперативните програми (например по ОПОС) и съответно поемането на всички разходи по сключени договори от националния бюджет тази година, не е много ясно. Така например само по Оперативна програма "Околна среда" от септември 2013 г. ЕК е спряла всички плащания и до момента (края на май 2014 г.) националният бюджет е поел плащания за 360 млн. евро. За сравнение - националното съфинансиране по цялата програма за целия й период на действие е 334 млн. евро.

Една възможност за рязане и евентуално пренасочване на разходи би могла да бъде така нареченият Фонд за икономически растеж и държавност, който бе заделен през 2014 г. и който разполага с ресурс от 500 млн. лева. Отчитайки спорните нужди и ефекти от (някои от) одобрените набързо проекти на общините по този фонд (например за селски стадиони, подземни паркинги и др.), там, където е възможно, могат да се потърсят възможности за неосъществяване или замразяване на поне част от тези проекти. В настоящата предизборна обстановка обаче едно такова решение би било изключително трудно.

Като цяло данните за бюджета за 2014 г. аргументират нуждата от ревизия на проходите надолу до едни по-изпълними нива, което би било едно относително лесно упражнение.

Големият проблем е по отношение на разходите, където също ще трябва да се реже близо милиард, ако искаме да спазим националното законодателство (или по-малко, ако искаме да спазим поне европейския лимит от 3% дефицит максимум). Освен самия проблем с намирането на възможни за рязане разходи въпросът с времето на актуализацията също не е за подценяване. Предвид настоящата предизборна обстановка управляващите имат всичките стимули на света да не са те тези, които ще гласуват болезнено и политически непопулярно съкращаване на разходи. Т.е. най-вероятно бремето на ревизията ще падне върху следващото правителство и парламент, когато (края на октомври - началото на ноември най-рано) може и да бъде късно за намаление на разходи с такъв значителен размер. Т.е. към момента "издънване" на бюджета и превишаване на националния лимит от 2% за дефицита изглежда един все по-вероятен сценарий.

В рамките на деня се допускат до два предмета от една културно-образователна област. Това означава, че в един ден може да има редуване на часове по математика и информатика, по история и география, както и по физика, химия или биология. При два последователни часа от един и същи учебен предмет задължително има междучасие след всеки урок. Всеки ден учениците до VIII клас ще имат поне един час музика, изобразително изкуство, бит и технологии или физическо възпитание, предвижда още наредбата. Нормативният документ обаче се разминава с действащия закон за степента на образование и общообразователния минимум. В него изрично е записано, че учениците от I и II клас не трябва да имат повече от 22 часа за учебната седмица, а в прогимназията - 32 часа.

Другият проблем е, че разпределението в наредбата се отнася само за учебните часове от задължителната подготовка. Извън нея остават задължително избираемата и свободно избираемата подготовка, които също натоварват децата. В много училища родителите са приканвани да подписват молба за "доброволен" избор на ЗИП и СИП, за да могат част от учителите да покрият хорариума си.

Проектът на новата здравна наредба бе пуснат за обществено обсъждане още в средата на август м.г. Тогава от министерството на образованието не бяха съгласни с част от текстовете и проектът така и не бе одобрен. Здравният министър Таня Андреева обеща, че работна група ще разгледа проблемите, но дали експертите от двете ведомства са обсъждали разминаването, не е ясно, тъй като проектът на практика не е променян. Проблемът е, че и тази здравна наредба няма да реши проблема с натрупването на много часове.