За унищожаване старите документи и книжа,
проверени от сметните палати
Чл. 137. Разходо-оправдателните документи по визираните от сметните палати и изплатени платежни заповеди, както и приходо-разходните документи и други книжа, които се представляват в сметните палати от отчетниците за проверяване отчетите им, се унищожават след изтичането на пет години, считано от края на бюджетното упражнение, през което са били изплатени платежните заповеди, или от датата на окончателните и станали необтъжими решения, с които сметните палати са се произнесли по отчетите и документите.
Чл. 138 Окръжните сметни палати определят периодически документите и другите книжа, които подлежат на унищожение. Същите палати изпращат препис от определението, заедно с подробен опис на документите и книжата, в[ъв] Върховната сметна палата, която, в общо събрание на отделенията си, се произнася, следва ли да бъдат унищожени, след което цялата преписка изпраща в Министерството на финансите.
Върховната сметна палата, в общо събрание на отделенията си, определя и кои от документите и другите книжа, съхраняващи се в архивата й, подлежат на унищожение. Определението, заедно с подробен опис на документите и книжата, изпраща в Министерството на финансите.
Чл. 139. След получаване определението и описа, министърът на финансите назначава комисия за унищожаване на тия документи и книжа, като определя, по доклад на комисията, и начина за унищожението им.
Чл. 140. Министърът на финансите може да отлага, по важни съображения, унищожението на някои документи и книжа, определени от Палатата за унищожение. Той може също, да извади от документите ценните знакове, с които са облепени и въобще да използва всичката стойност на предназначените за унищожение документи и книжа, като запази тайната и достойнството на държавата.
Забележка. Документи с историческо значение не се унищожават.
Чл. 141. За унищожените документи и книжа, комисията съставя акт в два екземпляра, от които единият се съхранява в Министерството на финансите, а другият се съхранява във Върховната или надлежната окръжна сметна палата, според случая.
Глава ХХ
Общи разпореждания
Чл. 142. Законът за Върховната сметна палата от 30 януарий 1885 г., както и всички закони и наредби, които противоречат на настоящия закон, се отменяват с влизането му в сила.
Щ А Т
за заплатите на длъжностните лица при окръжните сметни палати
(по чл. 5 от Закона за Върховната сметна палата и за
окръжните сметни палати)
№ по ред Наименование на длъжностите Годишна заплата
1 Председател -
2 Съветници -
3 Секретар -
4 Контрольор-докладчици -
5 Домакин-касиер -
6 Книговодители -
7 Архивар -
8 Помощници-архивари -
9 Регистратори -
10 Експедитор -
11 Писари -
12 Прислужници -
Забележка. Секретарят, контрольорите-докладчици, както и целият останал персонал получават заплата по таблиците за заплатите на държавните служители, съобразно с бюджета за всяка година.
Числото на тия длъжностни лица в[ъв] всяка окръжна сметна палата се определя ежегодно в бюджета и то в зависимост от работата и нуждата.
Щ А Т
за заплатите на длъжностните лица при Върховната сметна палата
(чл. 15 от Закона за Върховната сметна палата и за окръжните сметни палати)
№ по ред Наименование на длъжностите Годишна заплата
1 Председател -
2 Съветници -
3 Началници на отд.служби -
4 Секретар -
5 Контрольор-докладчици -
6 Касиер-домакин -
7 Книговодители -
8 Библиотекар -
9 Архивар -
10 Помощници-архивари -
11 Регистратори -
12 Експедитор -
13 Писари -
14 Прислужници -
Забележка. Началниците на отделни служби, секретарят, контрольорите-докладчици, както и целият персонал получават заплата по таблиците за заплатите на държавните служители, съобразно с бюджета за всяка година.
Числото на тия длъжностни лица се определя ежегодно в бюджета и то в зависимост от работата и нуждата.
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 3, а.е.3890, л. 14 21. Печатно.
№ 106
Доклад от Петър Тодоров, министър на финансите, до цар Борис III за одобрение и внасяне за разглеждане и приемане от Народното събрание на законопроект за Върховната сметна палата и за окръжните сметни палати.
София, 1 март 1924 г.
ДО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ
Д О К Л А Д
№ 1121
ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО,
На основание чл. 109 от Конституцията, моля, чрез подписването на настоящия доклад, да одобрите да се внесе за разглеждане и приемане от Народното събрание одобрения от Министерския съвет Законопроект за Върховната сметна палата и за окръжните сметни палати.
София, 1 март [1] 924 год.
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: П. Тодоров
На доклада има надпис: “На първообразния с[ъс] собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ ръка написано “ОДОБРЕНО БОРИС III”
ЦДА, Ф. 173 К, оп.3, а.е. 3890, л. 22. Оригинал. Машинопис. Ръкопис.
№ 107
Писмо от Бургаската околийска организация на служителите при изборните учреждения до председателя на Народното събрание, министъра на финансите, министъра на вътрешните работи и народното здраве и народните представители с бележки по внесения в Народното събрание Законопроект за Върховната сметна палата и за окръжните сметни палати.
Бургас, 5 март 1924 г.
БУРГАСКА
ОКОЛИЙСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
на
СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ
ИЗБОР[НИТЕ] УЧРЕЖД[ЕНИЯ]
№ 7
5 март 1924 година До г. г. Председателя
БУРГАС на Народното събрание,
Министра на финансите,
Министра на вътрешните работи и
народното здраве и
Народните Представители.
ГОСПОДИНЕ ПРЕДСЕДАТЕЛЮ, ГОСПОДА МИНИСТРИ
И НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Организацията на служителите при изборните учреждения в Бургаска околия разгледа и намира, че с внесения от господина министра на финансите законопроект за Върховната и окръжните сметни палати се дава много голяма спешност на едно навременно мероприятие, което е в[ъв] връзки с[ъс] съществующите законоположения по законите за окръжните съвети, градските и селски общини и финансовата инспекция. А като така горния законопроект трябва да бъде в непреривна свръзка с надлежното изменение на поменатите горе съществующи закони.
Със законопроекта напълно се отменят разпоредбите на глава V от Закона за окръжните съвети, а именно: контролата върху общинската отчетност, като по съществующия чл. 67 от същи закон въпроса за ревизиите на общинското сметководство на самото място и даване упътвания на секретар-бирниците, от окръжните проверители, е съвсем неразрешен. А тъкмо и този въпрос е крещящ за разрешение изчерпателно.
Ограничението на контролата, респективно окръжната сметна палата, само да разглежда отчетите на общините (чл.4, буква ж, от законопроекта) не е достатъчна гаранция за предотвратяване на евентуалните злоупотребления от общинските отчетници, кметове и съветници, като се има предвид сегашния и за дълги още години секретар-бирнически кадър и моралния манталитет на селски кмет и съветник. Факт неоспорим за всеки общественик и вследствие на който не малък дял имат в нашите катастрофи въпросните общински органи и то защото контролата в лицето на окръжните проверители при окръжните постоянни комисии не съществуваше, понеже проверителите на брой 60 70 души, колкото са и сега в страната, бяха в редовете на армията.
След завръщането на проверителите от фронта, Министерството на вътрешните работи и народното здраве, вследствие общия повик в страната срещу злоупотребленията и разхищенията на общинските средства и материали, нареди щото окръжните проверители да предприемат повсеместни ревизии на общините в страната по общинското счетоводство, по реквизицията, комитета на С[топански] г[рижи] и о[бществена] п[предвидливост], войнишките помощи и пр. И резултатите от тая ревизия бяха потресающи.
За пример ще посочим Бургаския окръг за един период от 1919 година до 1923 година.
1919 243/280 162/210 814772 л. 592819 л. 38 8
1920 254/294 193/255 999366 л. 575562 л. 35 10
1921 248/308 196/259 1006920 л. 386685 л. 24 12
1922 253/312 256/300 1360137 л. 364525 л. 16 12
1923 260/318 207/270 887/187 333635 л. 20 12
Всичко 1014/1294 5068382 л. 2253226 л. 133 54
От горния дефицит половината е разни държавни суми, а другата половина общински и училищни суми. От горните данни се вижда, че през 1919 година, когато над общините през войната не е имало никакъв контрол, е констатиран един грамаден дефицит от 814,772 лв. злоупотребени суми, от които не са били повърнати в общинската каса през време на ревизиите 592,819 лева и са били дадени под съд 38 отчетници, а през 1923 година е почти намален, а внисанието в касите през време на ревизиите е увеличен двойно повече и числото на дадените под съд отчетници е намаляло на 20.
И горния бавен, но ефикасен резултат се е достигнал благодарение на мълчаливия, без много жестове и реклами къртичен труд на 10-12 души окръжни проверители при поменатата комисия, които зад гърба си имат по 5 8 10 18 годишна само проверителска служба и са пренесли жертва цвета на своите младини в безукоризнена служба на държавата, окръга, общината.
Малочисления финансов инспекторски персонал, абсолютно не може да се справи с реквизирането на държавните учреждения, като често е имало случаи, когато правата на финансовия инспектор са били делегирани на окръжни проверители да ревизират градските общини в окръга.
Следователно от наведения пример за дейността на проверителския институт тук само в един окръг, идва се до заключение, че този институт, по отношение на ревизирането на селските общини, освен гдето е неизлишен, но е крайно необходим за още дълги години. Затова меродавните кръгове да не се отнасят с едно непростено пренебрежение към тоя институт и с това да оставят контролата на самото място на финансовата, па даже на стопанската и културна дейност на 4,000 общини, 7,000 училища и толкова скотовъдни комисии в страната, на произвол судби.
Във внесения в камарата законопроект за Върховната сметна палата и за окръжните сметни палати организацията намира, че трябва да се направят следните изменения:
1. В чл. 12 думите 12 годишна служба да се изхвърлят и се заменят с думите: контрольор-докладчик VI клас.
Изменението се иска, понеже контрольор-докладчиците в VI клас са школували и достатъчно усвоили службата, за да могат да бъдат назначавани за съветници.
2. В чл. 13 да се прибавят думите: заварения проверителски персонал при окръжните постоянни комисии запазва местата си, като бъдат назначени за контрольори-докладчици.
Понеже проверителите при постоянните окръжни комисии са достатъчно усвоили службата по проверяване годишните отчети на общините и училищата.
3. Член 110 да се измени в смисъл: поменатия в горния член дисциплинарен съвет се състои: от един член на окръжния съд за председател и двама членове, от които един съветник на окр[ъжната] сметна палата и един избран представител от чиновниците при палатата.
4. Да се разшири компетенцията на окръжните сметни палати в смисъл да имат право да произвеждат редовни и извънредни ревизии на градските и селски общини, училищни настоятелства, скотовъдни комисии функция, която до сега се изпълняваше от окръжните проверители така също и на всички държавни учреждения в окръга.
С тия бележки, които организацията прави по законопроекта, тя мисли, че се запълва една чувствителна празнота, която не е взета под внимание при изработването на законопроекта, моли и се надява, че при гласуването на тоя законопроект нашите бележки ще се вземат под внимание, понеже те са резултат на едно основно познаване работите на изборните учреждения, на които ние сме били дългогодишни чиновници.
Приемете уверения за отличните ни към Вас уважения и почитания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВ. ШИВАРОВ230
СЕКРЕТАР: Б. РАЙНОВ231
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 3, а.е. 3890, л. 23. Печатно.
№ 108
Наредба за реда за контрола на Върховната сметна палата в бюджето-контролните отделения и счетоводствата.
София, [април] 1924 г.
Върховна сметна палата
Одобрявам,
Министър: П. Тодоров
НАРЕДБА
за контролата, която Върховната сметна палата извършва, съгласно съ[с]
Закона за бюджета, отчетността и предприятията и правилника за прилагането му,
в бюджетно-контролните отделения и счетоводства или на самото место по
разходо-оправдателните документи.
§ 1. Контрольорите по отчетността при бюджетно-контролните отделения и счетоводства проверяват разходо-оправдателните документи на общо основание или по ония платежни заповеди, документите по които се съхраняват, съгласно с чл. 459 от Правилника за прилагане закона за бюджета, отчетността и предприятията, в надлежните бюджетно-контролни отделения и счетоводства като спазват и по отношение на тех всички разпореждания на З.Б.О.П. и на правилника за прилагането му.
§ 2. Върховната сметна палата, съглсно с чл.чл. 53 и 66 от З.Б.О.П. извършва периодически обстоятелствена проверка по разходо-оправдателните документи на ония платежни заповеди, на които документите се съхраняват в надлежните бюджетно-контролни отделения и счетоводства (чл. 459 от Правилника за прилагане на З.Б.О.П.), и то чрез своите органи контрольорите-докладчици.
§ 3. Върховната сметна палата, за да рзполага с необходимите данни за извършване на тая обстоятелствена проверка, вписва в своите партидни книги и името и презимето на контрольора по отчетността, който е проверил документите, когато последните не се изпращат на Палатата. Същата за платежните заповеди за заплати и добавъчно възнаграждение на държавните служители води специални партидни книги по министерства и дирекции, в които записва по отделно за всяко учреждение платежните заповеди за заплати и добавъчно възнаграждение, както и името на контрольора по отчетността, който е проверил документите по тях. По тия книги, които се водят от контрольорите-докладчици, същите следят дали се отпущат правилно авансите за заплата и добавъчно възнаграждение на всяко учреждение в началото на финансовата година в размер за два месеца, а така също и за правилното отпущане на заплатите и добавъчното възнаграждение по месечно през течение на годината.
За авансовите платежни заповеди пък се водят две отделни контролни книги, в едната от тях се записват авансовите платежни заповеди, разходо-оправдателните документи, по които ще се съхраняват в надлежните бюджетно-контролни отделения и счетоводства, съгласно с чл. 459 от Правилника за прилагане на З.Б.О.П., а в другата авансовите платежни заповеди, документите, по които ще се изпращат отпосле в Палатата за проверка и оправдаване на авансите. За първите авансови платежни заповеди надлежните бюджетно-контролни отделения и счетоводства изпращат на Палатата, в края на всеки месец, ведомост за оправданите аванси, като отбелязват в нея срещу номера на всяка платежна заповед и името на контрольора по отчетността, който е проверил и визирал документите и признал аванса за оправдан.
Забележка: Не се изпращат за проверка на Върховната сметна палата, съгласно с чл. 459 от Правилника за прилагане на З.Б.О.П., и оправдателните документи за работи и доставки, стойността на разхода по които надминава десет хиляди лева за цялата финансова година, ако тия документи са издадени от държавно заведение за държавно учреждение за извършена работа или доставка от същото заведение по установени по надлежния ред цени, като напр.: за доставката на каменни въглища от държавните мини, за печатанията на държавните печатници, за произведенията от държавните стопанства и др. подобни, тъй като извършването на тия видове работи и доставки, поради самото им естество, не става нито чрез търг, нито по доброволно съгласие.
§ 4. Обстоятелствена проверка по разходо-оправдателните документи в бюджетно-контролните отделения и счетоводства се извършва по разпореждане на председателя на Върховната сметна палата и то било по искане на бюджетно-контролни отделения и счетоводства, било по инициатива на самата Палата. Същата следи щото тая проверка да се извършва по възможност поне един път в шестмесечието за всички контрольори по отчетността, които проверяват документи по чл. 459 от Правилника за прилагане на З.Б.О.П.
§ 5. Чрез обстоятелствената проверка Палатата има за цел да провери всички служебни действия на контрольорите по отчетността, които са проверявали документи, съхраняващи се в бюджетно-контролните отделения и счетоводства, за да се види дали са спазвани от същите контрольори законите, правилниците и всички други наредби и разпореждания, съгласно с които е трябвало да извършат предварителната проверка по тия документи.
§ 6. Контрольорите-докладчици извършват обстоятелствената проверка по следния ред:
Преди да започне проверката си върху дейността на известен контрольор по отчетността при бюджетно-контролното отделение или счетоводство, контрольорът-докладчик извлича от партидните книги при Върховната сметна палата, както и от другите спомагателни книги, които се водят от същата, по бюджета на надлежното министерство или дирекция, номерата на всички платежни заповеди с необходимите данни по тях, документите по които са проверени от контрольора по отчетността, за когото се отнася обстоятелствената проверка, и задържани в бюджетно-контролното отделение или счетоводство. Въз основа на тия данни, след като се яви в бюджетно-контролното отделение или счетоводство и предяви на началника на същото предписание, по силата на което ще извършва обстоятелствената проверка по разходо-оправдателните документи в това учреждение, контрольорът-докладчик изисква да му се представят документите, по които ще прави проверката.
Когато контрольорът-докладчик извършва проверка в някое от провинциалните счетоводства, след като предяви на началника на същото учреждение предписанието си за възложената му проверка:
а) уведомява писмено или телеграфически Върховната сметна палата за пристигането си и за започване на възложената му работа, както и адреса си, и
б) уведомява началника на учреждението, че контрольорът по отчетността, чиято служебна дейност ще проверява, не може да се ползва от отпуск докато трае проверката, освен в изключителни случаи, като: тежка болест и пр.
§ 7. Контрольорът-докладчик започва проверката си или от началото на полугодието на финансовата година, за което прави проверката, до деня на започването й, или от датата, когато контрольорът по отчетността, за когото се отнася проверката, е встъпил в длъжност, или пък от датата до когато е свършена миналата проверка, според случая.
В някои случаи, обаче, когато нуждата и естеството на работата изискват това и когато в предписанието на Палатата се споменава изрично, проверката може да обема и минали години.
§ 8. При проверяване на разходо-оправдателните документи, контрольорът-докладчик, в присътствието на контрольора по отчетността, чиито документи проверява, си взема подробни бележки за всички грешки, опущения и нередовности, които е открил, като за същите съобщава и на контрольора по отчетността с цел да му даде възможност, за времето до приключването на предприетата от него обстоятелствена проверка, да отстрани, ако е възможно това, установените грешки, опущения и нередовности или пък да представи допълнителни документи, ако има нужда от такива.
§ 9. При подробния преглед на разходо-оправдателните документи, контрольорът-докладчик е длъжен да следи:
а) разходите по документите, извършени ли са при спазване на всички законни изисквания;
б) документите обгербовани ли са съобразно съ[с] Закона;
в) по документите за заплати дали правилно са направени и приспаднати удръжките;
г) запазен ли е интереса на държавата при произвеждане на разходите и не са ли извършени злоупотребления при тия разходи;
д) инвентарните предмети, купени през периода, за който се отнася обстоятелствената проверка, записани ли са в инвентаря и направена ли и нужната бележка за това върху оправдателния документ, подлежащ на преглеждане;
е) отпуснатите по платежни заповеди и разписки аванси, оправдани ли са в срок (чл.чл. 60 и 62 от З.Б.О.П.), и
ж) сумите по платежните заповеди отговарят ли на сумите по разходо-оправдателните документи.
§ 10. Учрежденията и лицата, които контрольорът-докладчик проверява, както и ония, към които се отнася за справки, сведения или доказателства, или по архивите, делата и регистрите им, са длъжни да изпълняват исканията му. Ония лица, които се противят да изпълняват тия искания от контрольора-докладчик или се опитат да му препятствуват при извършване на обстоятелствената проверка или събирането на необходимите доказателства, данни и сведения, се държат отговорни за това.
§ 11. Контрольорите-докладчици произвеждат обстоятелствената проверка и в неприсътствени дни и часове, когато намерят това за нужно. Длъжностните лица, потребни на контрольора-докладчик за служебната му работа, са длъжни да присътствуват на определеното време и място, както в присътствени, така и в неприсътствени дни и часове. Те имат право да искат от началника на отделението или счетоводството, в което се извършва проверката, да остава на тяхно разположение част от персонала и вън от работното време.
§ 12. След извършване на проверката, контрольорът-докладчик съставя за установените от него и неотстранени от контрольора по отчетността грешки, опущения, нередовности, липса на документи и др. подобни, необходимото изложение. Ако проверката се отнася до дейността на няколко контрольори по отчетността, за всеки един от тях се съставя отделно изложение.
За констатираните нарушения на Закона за гербовия налог, контрольорът-докладчик съставлява отделен акт за това, с който постъпва съгласно с чл.чл. 69 и 70 от същия закон.
§ 13. Изложението се състои от две колони. В първата колона контрольорът-докладчик излага подробно и последователно какви грешки, опущения, нередовности и нарушения е констатирал и какви отклонения от законите и наредбите е направило длъжностното лице, като изброява документите и книжата, по които са извършени неправилни или незаконни разходи, с указание размера на вредите и загубите, с които длъжностното лице е допуснало да се ощети съкровището.
В същото изложение контрольорът-докладчик излага и нарушенията по Закона за гербовия налог, констатирани при преглеждане на разходо-оправдателните документи, като споменава и размера им, за сведение.
§ 14. Изложението се съставя в два еднообразни екземпляра, и след като бъде приготвено в окончателна форма, контрольорът-докладчик поканва длъжностното лице, за което се отнася обстоятелствената проверка, да подпише и подпечата изложението. Същото изложение се подписва и от началника на бюджетно-контролното отделение или счетоводство, или пък от техния заместник.
След подписването, подпечатването и завеждането на изложението въ[в] входящия дневник на бюджетно-контролното отделение или счетоводство, изложението се предава на контрольора по отчетността, за чиято дейност се отнася, срещу разписка, за да даде обяснения по него в продължение на 24 часа, но в извънредни случаи, когато за обясненията са нужни по-много и по-обширни справки, срокът може да се продължи.
Обясненията се дават и написват въ[в] втората колона на изложението и то в канцеларията на учреждението, а не извън нея.
В случай, че длъжностното лице откаже да подпише изложението или пък е починало или напуснало, контрольорът-докладчик прави нужната бележка, която заверява с подписа си.
Когато контрольорът по отчетността е починал или напуснал, нужните пояснения и сведения по съставеното от контрольора-докладчик изложение, които биха могли да осветлят Палатата, се дават от началника на бюджетно-контролното отделение или счетоводство въ[в] втората колона на изложението и се скрепяват с подписа му.
Единият екземпляр от така съставеното изложение се оставя в самото учреждение, за сведение.
§ 15. Изложението, придружено с всички приложения, образувани през време на обстоятелствената проверка, се представлява на Върховната сметна палата, едно от отделенията на която го преглежда и издава формално постановление.
§ 16. Постановлението се изготвя въз основа констатираните в изложението сведения и данни, събрани при обстоятелствената проверка от контрольора-докладчик, и следва процедурата, предвидена в Закона за Върховната сметна палата.
§ 17. Когато Върховната сметна палата намери непълнота и неясност в изложението или пък недостатъчно разяснен материял, изложен в същото, последното се връща на контрольора-докладчик, който е правил обстоятелствената проверка, или на друг контрольор-докладчик, за да бъде допълнено според указанията, дадени му в предписанието на Палатата.
§ 18. Върховната сметна палата за всички по-типични случаи на грешки, опущения и нередовности, допуснати от контрольорите по отчетността при извършване на предварителната проверка от тях по разходо-оправдателните документи, които се съхраняват в бюджетно-контролните отделения или счетоводства и констатирани от контрольорите-докладчици на Върховната сметна палата при обстоятелствената проверка, извършена от последните по същите документи, съобщава на Министерството на финансите, което издава напомнителни окръжни с цел да не се повтарят изнесените грешки, опущения и нередовности.
По такъв начин Върховната сметна палата, по реда, предвиден в настоящата наредба, извършва надзора и упътването, за които е реч в последната алинея на чл. 66 от З.б.о.п.
§ 19. Върховната сметна палата съставя за всеки контрольор по отчетността отделно дело, в което се държат всички изложения по проверяване дейността му, съгласно с чл. 459 от Правилника за прилагане З.Б.О.П., и преписките, свързани с тях. Въз основа данните, черпени от тия дела, става и отчитането на контрольорите по отчетността пред Върховната сметна палата.
§ 20. Длъжностните лица, които изпраща Върховната сметна палата, съгласно с чл. 459 от Правилника за прилагане з.б.о.п., да извършват обстоятелствена проверка по разходо-оправдателните документи, които се съхраняват в счетоводствата, находящи се вън от София, получават пътни и дневни пари съгласно съ[с] Закона за държавните служители.
ДВ, бр. 12, 15 април 1924 г. Печатно.
№ 109
Извлечение от протокол на Врачанската окръжна постоянна комисия за предимствата на гр. Враца като седалище на Окръжна сметна палата.
Враца, 22 май 1924 г.
Сподели с приятели: |