За длъж­нос­ти­те на пред­се­да­те­ля

Чл. 22. Пред­се­да­те­лят ръ­ко­во­ди за­се­да­ни­я­та на Па­ла­та­та, сле­ди за доб­рия ред в нея, как­то и всич­ки слу­жи­те­ли да из­пъл­ня­ват точ­но слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния.

Чл. 23. Пред­се­да­те­лят на Па­ла­та­та има пра­во, ко­га­то на­ме­ри за не­об­хо­ди­мо, да при­кан­ва съ­вет­ни­ци­те и дру­ги­те слу­жи­те­ли на за­ня­тие и из­вън ра­бот­ни­те ча­со­ве, как­то и в неп­ри­със­т­ве­ни дни.

Гла­ва V

Чл. 24. Сек­ре­та­рят е на­чал­ник на кан­це­ла­ри­я­та на Па­ла­та­та. Той во­ди всич­ка­та пре­пис­ка, гри­жи се за пра­вил­ния вър­веж на ра­бо­та­та и за ре­да в кан­це­ла­ри­я­та, над­зи­ра­ва за пра­вил­но­то дър­жа­не на всич­ки ре­гис­т­ри, а осо­бе­но за про­то­кол­на­та кни­га за за­се­да­ни­я­та на Па­ла­та­та.

Чл. 25. Сек­ре­та­рят е длъ­жен да съх­ра­ня­ва ори­ги­нал­ни­те ре­ше­ния, да из­п­ра­ща пре­пи­си­те от тях по при­над­леж­ност и да па­зи всич­ки до­ку­мен­ти, ко­и­то му се по­ве­ря­ват.

Чл. 26. Сек­ре­та­рят над­зи­ра­ва па­зе­не­то на ар­хи­ви­те, за­ве­ря­ва пре­пи­си­те и из­в­ле­че­ни­я­та по раз­ни ак­то­ве, ко­и­то би­ха се по­ис­ка­ли от ня­кое ли­це или уч­реж­де­ние.

Чл. 27. Сек­ре­та­рят да­ва кни­жа от ар­хи­ви­те са­мо ко­га­то ня­кой до­ку­мент се по­ис­ка пис­ме­но от съ­ди­ли­ще или от дру­го дър­жав­но или из­бор­но уч­реж­де­ние.

В та­къв слу­чай, Смет­на­та па­ла­та ре­ша­ва, мо­же ли да се пре­да­дат ис­ка­ни­те до­ку­мен­ти. За до­ку­мен­ти­те се със­та­вя спи­сък в два ек­зем­п­ля­ра, от ко­и­то еди­ни­ят се ос­та­вя в ар­хи­ва­та, а дру­ги­ят се при­ши­ва към до­ку­мен­ти­те, ко­и­то се из­п­ра­щат по при­над­леж­ност, про­ни­за­ни, пре­лис­те­ни, за­ве­ре­ни и под­пе­ча­та­ни с пе­ча­та на Па­ла­та­та.

Гла­ва VI

За за­се­да­ни­я­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

и на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти

Чл. 28. Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та за­се­да­ва под ръ­ко­вод­с­т­во­то на пред­се­да­те­ля, а в не­го­во от­със­т­вие ­ под ръ­ко­вод­с­т­во­то на най-ста­рия съ­вет­ник по служ­ба.

Чл. 29. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има две от­де­ле­ния. Във вся­ко от­де­ле­ние за­се­да­ват три­ма съ­вет­ни­ци под пред­се­да­тел­с­т­во­то на пред­се­да­те­ля. Ко­га­то пос­лед­ни­ят от­със­т­ву­ва или пред­се­да­тел­с­т­ву­ва ед­но от от­де­ле­ни­я­та, ако и две­те за­се­да­ват ед­нов­ре­мен­но, за­мес­т­ва го най-ста­рия съ­вет­ник по служ­ба.

Чл. 30. За­се­да­ни­я­та се счи­тат за­кон­ни, ко­га­то при­със­т­ву­ват по­не два­ма съ­вет­ни­ци и пред­се­да­те­лят или три­ма съ­вет­ни­ци, от ко­и­то еди­ни­ят из­пъл­ня­ва пред­се­да­тел­с­ка­та длъж­ност.

Чл. 31. Смет­ни­те па­ла­ти из­да­ват ре­ше­ния вър­ху смет­ки­те на от­чет­ни­ци­те.

Чл. 32. Две­те от­де­ле­ния на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за­ед­но със­тав­ля­ват об­що­то съб­ра­ние на съ­ща­та Па­ла­та.

Все­ки две го­ди­ни, в на­ча­ло­то на ме­сец ап­рил, об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та раз­п­ре­де­ля съ­вет­ни­ци­те по от­де­ле­ния, та­ка че един и съ­щи съ­вет­ник да не за­се­да­ва пос­ле­до­ва­тел­но по­ве­че от две го­ди­ни в ед­но и съ­що от­де­ле­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 33. За­се­да­ни­я­та на об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се счи­тат за­кон­ни, ко­га­то при­със­т­ву­ват по­ве­че от по­ло­ви­на­та чле­но­ве и пред­се­да­те­ля.

Чл. 34. На ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та се въз­ла­га:

1) да при­го­тов­ля­ва и из­п­ра­ща на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та го­диш­ни­те от­че­ти за де­я­тел­ност­та си;

2) да се про­из­на­ся за да­ва­не­то под съд на ня­кой от­чет­ник, ко­га­то се от­к­рие под­лог или зло­у­пот­реб­ле­ние с па­ри;

3) да пред­с­тав­ля­ва за наз­на­че­ние или увол­не­ние оз­на­че­ни­те в чл. 7 от нас­то­я­щия за­кон длъж­нос­т­ни ли­ца;

4) да се про­из­на­ся за де­ла и въп­ро­си, от­на­ся­щи се до ней­на­та ком­пе­тен­т­ност и вът­реш­но­то й ус­т­ройс­т­во, и

5) да раз­п­ре­де­ля еже­год­но ра­бо­та­та меж­ду съ­вет­ни­ци­те.

Чл. 35. На об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се въз­ла­га:

1) да раз­г­леж­да и одоб­ря­ва го­диш­ни­те док­ла­ди за из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та, ко­и­то пред­с­тав­ля­ва на На­род­но­то съб­ра­ние, съг­лас­но с чл. 105, точ­ка 6 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та;

2) да се про­из­на­ся за да­ва­не­то под съд на ня­кой от­чет­ник, ко­га­то се от­к­рие под­лог или зло­у­пот­реб­ле­ние с па­ри;

3) да пред­с­тав­ля­ва за наз­на­че­ние или увол­не­ние оз­на­че­ни­те в чл. чл. 20 и 21 от нас­то­я­щия за­кон длъж­нос­т­ни ли­ца;

4) да се про­из­на­ся за де­ла и въп­ро­си, от­на­ся­щи се до ней­на­та ком­пе­тен­т­ност и вът­реш­но­то й ус­т­ройс­т­во;

5) да раз­г­леж­да и одоб­ря­ва го­диш­ни­те от­че­ти, ко­и­то по­лу­ча­ва от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти за де­я­тел­ност­та им, и

6) да раз­п­ре­де­ля еже­год­но ра­бо­та­та по от­де­ле­ния меж­ду съ­вет­ни­ци­те.

Чл. 36. Пред­се­да­те­лят свик­ва об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ко­га­то той на­ме­ри за не­об­хо­ди­мо; съ­щи­ят свик­ва из­вън­ред­ни об­щи за­се­да­ния, кол­ко­то и ко­га­то на­ме­ри за не­об­хо­ди­мо.

Чл. 37. Сек­ре­та­рят е де­ло­во­ди­тел в за­се­да­ни­я­та на Па­ла­та­та и има са­мо съ­ве­ща­те­лен глас.

Ако сек­ре­та­рят от­със­т­ву­ва, за­мес­т­ва го един от кон­т­ро­льо­ри­те-док­лад­чи­ци, по ука­за­ни­е­то на пред­се­да­те­ля.

Чл. 38. Пред­се­да­те­лят и съ­вет­ни­ци­те не мо­же да ра­зис­к­ват и да се про­из­на­сят вър­ху смет­ки­те и кни­жа­та на от­чет­ни­ци, ко­и­то им са срод­ни­ци, или в ко­и­то смет­ки и кни­жа са са­ми за­ин­те­ре­су­ва­ни.

Чл. 39. Въп­ро­си­те в за­се­да­ни­я­та на Па­ла­та­та се ре­ша­ват по ви­шег­ла­сие. Ко­га­то гла­со­ве­те се раз­де­лят по рав­но чис­ло, при­е­ма се оно­ва мне­ние, към ко­е­то се при­съ­е­ди­ни пред­се­да­те­ля.

Чл. 40. Все­ки съ­вет­ник, при по­да­ва­не гла­са си, е длъ­жен да из­ка­же мо­ти­ви­те, на ко­и­то ос­но­ва­ва мне­ни­е­то си.

Чл. 41. Пред­се­да­те­лят съ­би­ра гла­со­ве­те, ка­то поч­не от най-мла­дия съ­вет­ник по служ­ба.

Чл. 42. Ре­ше­ни­я­та на Па­ла­та­та се съ­би­рат в спе­ци­ал­на про­то­кол­на кни­га. След ка­то се про­че­те и одоб­ри ре­ше­ни­е­то, под­пис­ва се от пред­се­да­тел­с­т­ву­ва­щия за­се­да­ни­е­то и от при­със­т­ву­ва­щи­те на за­се­да­ни­е­то съ­вет­ни­ци, а съ­що та­ка и от сек­ре­та­ря.

Чл. 43. Съ­вет­ник, кой­то не е съг­ла­сен с при­е­то­то по ви­шег­ла­сие ре­ше­ние, ако ос­та­не при особ­но мне­ние, длъ­жен е, да из­ло­жи пис­ме­но в пет­д­не­вен срок особ­но­то си мне­ние, за­ед­но с всич­ки за под­к­ре­па­та му мо­ти­ви. То­ва мне­ние се при­ла­га към про­то­ко­ла на за­се­да­ни­е­то.

Чл. 44. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, в об­що­то си съб­ра­ние, по пред­ло­же­ние на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те, се про­из­на­ся и по въп­ро­си, ко­и­то на прак­ти­ка по­ди­гат съм­не­ние и се ре­ша­ват не ед­нак­во от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се про­из­на­ся и по въп­ро­си, от­на­ся­щи се до ней­на­та ком­пе­тен­т­ност, ко­га­то са по­диг­на­ти и от­не­се­ни до нея и от дру­ги ми­нис­т­ри.

Тъл­ку­ва­ни­я­та, ко­и­то Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та да­ва по те­зи слу­чаи на за­ко­ни­те, се об­на­род­ват, по раз­по­реж­да­не на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те, за ръ­ко­вод­с­т­во на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Гла­ва VII

Чл. 45. Как­то за из­п­ла­ща­не зап­ла­ти­те на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли в уч­реж­де­ни­я­та, по­па­да­щи в ра­йо­на на ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та, та­ка и за пос­ре­ща­не нуж­ди­те за ве­щес­т­ве­ни­те раз­хо­ди на съ­щи­те уч­реж­де­ния, ми­нис­т­ри­те или упъл­но­мо­ще­ни­те от тях ли­ца, мо­гат да ос­та­вят на раз­по­ло­же­ние на най-вис­ши­те пред­с­та­ви­те­ли на ве­дом­с­т­ва­та си, в ра­йо­на на ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та, ка­то на вто­рос­те­пен­ни раз­по­ре­ди­те­ли, не­об­хо­ди­ми­те кре­ди­ти за сво­ев­ре­мен­но­то пос­ре­ща­не на тия нуж­ди.

Вто­рос­те­пен­ни­те раз­по­ре­ди­те­ли раз­ре­ша­ват да се от­пу­щат су­ми за раз­ход­ва­не, са­мо чрез пла­теж­ни за­по­ве­ди, и то в кръ­га на ос­та­ве­ни­те им в раз­по­ло­же­ние кре­ди­ти.

Чл. 46. Из­да­де­ни­те от вто­рос­те­пен­ни­те раз­по­ре­ди­те­ли пла­теж­ни за­по­ве­ди се из­пра­щат нап­ра­во в ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та за ви­зи­ра­не. Те се прид­ру­жа­ват от нуж­ни­те оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, ос­вен ако су­ми­те се от­пу­щат в аванс.

Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та поз­во­ля­ва из­п­ла­ща­не­то су­ми­те са­мо по ония пла­теж­ни за­по­ве­ди, ко­и­то се от­на­сят до бю­д­жет­ни или из­вън­бю­д­жет­ни кре­ди­ти, раз­ре­ше­ни съг­лас­но с пред­пи­са­ни­я­та на З.Б.О.П., и ко­и­то се прид­ру­жа­ват, ос­вен ако су­ми­те се от­пу­щат в аванс, с дос­та­тъч­ни и ре­дов­ни оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти.

Чл. 47. Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти имат пра­во да изис­к­ват, при ви­зи­ра­не пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, да им се пред­с­та­вят и всич­ки до­ку­мен­ти, ко­и­то те счи­тат, че ще ги ос­вет­лят вър­ху пра­вил­ност­та на раз­хо­да. В съм­ни­тел­ни слу­чаи, те имат пра­во да про­из­веж­дат об­с­то­я­тел­с­т­ве­на про­вер­ка на до­ку­мен­ти­те на мяс­то­то, би­ло чрез сво­и­те ор­га­ни, би­ло чрез дру­ги фи­нан­со­ви ор­га­ни. По­доб­на про­вер­ка на оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти Па­ла­та­та има пра­во да про­из­веж­да и от­пос­ле, при про­ве­ря­ва­не от­че­ти­те на от­чет­ни­ци­те.

Чл. 48. За на­ме­ре­ни­те не­ре­дов­нос­ти при про­вер­ка­та на раз­хо­до-оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти, кон­т­ро­льо­рът-док­лад­чик да­ва на над­леж­ния съ­вет­ник пис­ме­но из­ло­же­ние, ко­е­то след­ва ре­да, пред­ви­ден в чл. 64 и след­ва­щи­те.

Чл. 49. Ко­га­то Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та от­ка­же да ви­зи­ра ня­коя пла­теж­на за­по­вед, по­не­же на­ми­ра про­из­веж­да­не­то на раз­хо­да за не­за­ко­но­съ­об­раз­но, вто­рос­те­пен­ни­ят раз­по­ре­ди­тел мо­же да от­не­се въп­ро­са в[ъв] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ре­ше­ни­е­то на ко­я­то е окон­ча­тел­но.

Чл. 50. Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та, след ка­то про­ве­ри и на­ме­ри за ре­дов­ни оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти, ви­зи­ра пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, за­пис­ва ги в кни­ги­те си (пар­тид­на и кон­т­рол­на кни­га за аван­си­те) и ги из­п­ра­ща на кре­ди­то­ри­те, а на кло­но­ве­те и аген­ту­ри­те на Бъл­гар­с­ка на­род­на бан­ка, сре­щу ко­и­то са пла­ти­ми, из­п­ра­ща бор­де­ра за из­да­де­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди.

Раз­хо­до-оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти по ви­зи­ра­ни­те от Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та пла­теж­ни за­по­ве­ди се за­дър­жат и съх­ра­ня­ват в пос­лед­на­та.

Бан­ка­та из­п­ла­ща всич­ки дър­жав­ни раз­хо­ди са­мо сре­щу из­п­ра­те­ни­те й от Смет­на­та па­ла­та бор­де­ра, след ка­то й се пред­с­та­вят съ­от­вет­ни­те им пла­теж­ни за­по­ве­ди.

По съ­щия на­чин ста­ва из­п­ла­ща­не­то на су­ми­те и по пла­теж­ни за­по­ве­ди, ви­зи­ра­ни от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 51. Пла­теж­ни за­по­ве­ди за от­пу­ща­не су­ми в аванс се из­да­ват от вто­рос­те­пен­ни­те раз­по­ре­ди­те­ли са­мо на длъж­нос­т­ни ли­ца за из­п­ла­ща­не на раз­хо­ди, из­вър­ше­ни нап­ра­во от уч­реж­де­ни­я­та, ка­то и за тия аван­си ос­та­ват в си­ла пос­та­нов­ле­ни­я­та на чл. 60 от З.Б.О.П.

Чл. 52. За не­оп­рав­да­ни­те в оп­ре­де­ле­ния срок аван­си се пос­тъп­ва съг­лас­но със З.Б.О.П., с тая раз­ли­ка, че ре­ше­ни­я­та за не­из­дъл­же­ние се из­да­ват от над­леж­на­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та; пос­лед­на­та из­да­ва ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ние и за слу­ча­и­те, ко­га­то на­ме­ри неп­ра­вил­нос­ти или не­ре­дов­нос­ти при про­вер­ка­та на оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти, пред­с­та­ве­ни й за оп­рав­да­ва­не на раз­хо­ди, из­п­ла­те­ни чрез пла­теж­ни за­по­ве­ди в аванс.

Чл. 53. За су­ми, пла­те­ни на ли­ца, ко­и­то ня­мат пра­во на тях, са от­го­вор­ни со­ли­дар­но длъж­нос­т­ни­те ли­ца-от­чет­ни­ци, ко­и­то са из­гот­ви­ли до­ку­мен­ти­те, въз ос­но­ва на ко­и­то е из­да­де­на пла­теж­на­та за­по­вед, и ли­ца­та, ко­и­то са по­лу­чи­ли су­ма­та.

Су­ми­те, пла­те­ни неп­ра­вил­но или по пог­реш­ка, се връ­щат в сък­ро­ви­ще­то или от по­лу­ча­те­ли­те, или от длъж­нос­т­ни­те ли­ца-от­чет­ни­ци, ко­и­то са из­гот­ви­ли до­ку­мен­ти­те. Длъж­нос­т­ни­те ли­ца-от­чет­ни­ци имат пра­во да съ­бе­рат вне­се­ни­те от тях в сък­ро­ви­ще­то неп­ра­вил­но из­п­ла­те­ни су­ми от ли­ца­та, на ко­и­то са из­п­ла­те­ни.То­ва съ­би­ра­не ста­ва по си­ла­та на из­да­де­ни­те от Смет­на­та па­ла­та ре­ше­ния и по ре­да, ус­та­но­вен за при­веж­да­не в из­пъл­не­ние тия ре­ше­ния.

Чл. 54. Пред­ва­ри­тел­ни­ят кон­т­рол, кой­то уп­раж­ня­ва Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, се из­вър­ш­ва по ре­да, пред­ви­ден в З.Б.О.П.

Гла­ва VIII

Чл. 55. От­чет­ни­ци­те, на­то­ва­ре­ни с[ъс] съ­би­ра­не­то и раз­ход­ва­не­то на дър­жав­ни су­ми и ма­те­ри­а­ли, от­чет­ни­ци­те в из­бор­ни­те уч­реж­де­ния, как­то и ка­си­е­ри­те на об­щес­т­ве­ни, бла­гот­во­ри­тел­ни и дру­ги уч­реж­де­ния, са длъж­ни да пред­с­тав­ля­ват еже­год­но от­чет за опе­ра­ци­и­те си на съ­от­вет­ни­те ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти.

Чл. 56. На­чи­нът и сро­кът за при­го­тов­ле­ни­е­то и пред­с­та­вя­не­то от­че­ти­те, до­ку­мен­ти­те, ко­и­то тряб­ва да ги прид­ру­жа­ват и на­ка­за­ни­я­та, ко­и­то се на­ла­гат вър­ху не­из­п­рав­ни­те от­чет­ни­ци, се оп­ре­де­лят в спе­ци­ал­ни­те за­ко­ни и пра­вил­ни­ци за от­чет­ност­та на тия уч­реж­де­ния.

Чл. 57. Ако от­чет­ни­кът не е мо­гъл да при­гот­ви и пред­с­та­ви до оп­ре­де­ле­ния срок от­че­та си, тряб­ва да по­ис­ка от съ­от­вет­на­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та про­дъл­же­ние на сро­ка, ка­то из­ло­жи и при­чи­ни­те за то­ва. Па­ла­та­та мо­же, ако на­ме­ри из­ло­же­ни­те при­чи­ни за ува­жи­тел­ни, да му да­де нов срок, в кой­то от­чет­ни­кът е длъ­жен да пред­с­та­ви от­че­та си.

Чл. 58. Един и съ­щи кон­т­ро­льор-док­лад­чик не мо­же да про­ве­ря­ва на­ред от­че­ти­те на един и съ­щи от­чет­ник за две бю­д­жет­ни уп­раж­не­ния.

Чл. 59. Кон­т­ро­льо­рът-док­лад­чик, кой­то про­ве­ря­ва да­ден от­чет, е длъ­жен да се уве­ри:

1) ос­та­на­ло ли е да дъл­жи от­чет­ни­кът за го­ди­на­та,пред­шес­т­ву­ва­ща оная, за ко­я­то се от­на­ся от­че­тът, и ако е ос­танало, пре­не­сен ли е ос­та­тъ­кът в на­лич­ност и ма­те­ри­а­ли на­пъл­но в от­че­та, кой­то се про­ве­ря­ва;

2) при­хо­ди­те съб­ра­ни ли са на­пъл­но на ос­но­ва­ние за­ко­ни­те и вне­се­ни ли са в сък­ро­ви­ще­то или в ка­си­те на из­бор­ни­те и дру­ги уч­реж­де­ния, спо­ред слу­чая;

3) всич­ки ма­те­ри­а­ли, по­лу­че­ни в ма­га­зи­на или в скла­да, за­пи­са­ни ли са ре­дов­но на при­ход по книгитe му;

4) нап­ра­ве­ни ли са раз­хо­ди­те на су­ми и ма­те­ри­а­ли ре­дов­но и съг­лас­но с[ъс] съ­щес­т­ву­ва­щи­те за­ко­ни и на­ред­би;

5) при из­вър­ш­ва­не­то на раз­хо­ди­те съб­лю­да­ва­ни ли са ин­те­ре­си­те на сък­ро­ви­ще­то и тия на из­бор­ни­те и дру­ги уч­реж­де­ния, спо­ред слу­чая;

6) при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те на су­ми и ма­те­ри­а­ли под­к­ре­пе­ни ли са с над­леж­ни­те оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти;

7) сбо­ро­ве­те пра­вил­но ли са съб­ра­ни;

8) ня­ма ли ней­де су­ми, ко­и­то не са пос­тъ­пи­ли в сък­ро­ви­ще­то или в ка­си­те на из­бор­ни­те или дру­ги­те уч­реж­де­ния, спо­ред слу­чая, и да не са упот­ре­бе­ни за как­во­то са пред­наз­на­че­ни;

9) ос­та­ва ли и кол­ко длъ­жен от­чет­ни­кът за след­ва­ща­та го­ди­на в па­ри и в ма­те­риа­ли, и

10) въ­об­ще, да­ли по пред­с­та­ве­ния от­чет при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те са съб­ра­ни и из­вър­ше­ни съг­лас­но със за­ко­ни­те и за­ко­но­ви­те на­ред­би, по ко­и­то е тряб­ва­ло да дейс­т­ву­ва от­чет­ни­кът.

Чл. 60. Па­ла­та­та, при нуж­да, ис­ка от от­чет­ни­ци­те обяс­не­ния за по-пъл­но изу­ча­ва­не на про­ве­ря­ва­ни­те от­че­ти и до­ку­мен­ти.

Чл. 61. Ко­га­то кон­т­ро­льо­рът-док­лад­чик на­ме­ри не­ре­дов­нос­ти или не­яс­нос­ти, ко­и­то не поз­во­ля­ват да се про­ве­ри от­че­та, той съ­об­ща­ва то­ва на пред­се­да­те­ля. Пос­лед­ни­ят раз­по­реж­да да се вър­не от­че­та, за­ед­но с до­ку­мен­ти­те, на от­чет­ни­ка, ка­то му се оп­ре­де­ли срок, в кой­то тряб­ва да го пред­с­та­ви пъ­лен и ре­до­вен.

Чл. 62. Ко­га­то кон­т­ро­льо­рът-док­лад­чик, при про­ве­ря­ва­не на от­че­та, кон­с­та­ти­ра, че е из­вър­ше­но зло­у­пот­реб­ле­ние, или пък от­к­рие де­фи­цит, кой­то над­ми­на­ва га­ран­ци­я­та на от­чет­ни­ка, док­лад­ва за слу­чая на съ­вет­ни­ка, за да вне­се въп­ро­са за раз­г­леж­да­не в съ­ве­та на Па­ла­та­та и ако пос­лед­ни­ят на­ме­ри съ­об­ще­ни­е­то на кон­т­ро­льо­ра-док­лад­чик за ос­но­ва­тел­но, до­на­ся на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, за да взе­ме мер­ки:

1) да се оси­гу­ри дъл­жи­ма­та от от­чет­ни­ка су­ма чрез дви­жи­ми­те му и нед­ви­жи­ми иму­щес­т­ва и чрез га­ран­ци­я­та;

2) да се от­с­т­ра­ни от длъж­ност от­чет­ни­ка, и

3) да се въз­бу­ди съ­деб­но прес­лед­ва­не, ако има прес­тъп­но де­я­ние.

Чл. 63. Ко­га­то кон­т­ро­льо­рът-док­лад­чик, при раз­г­леж­да­не на от­че­та, на­ме­ри не­ре­дов­нос­ти или неп­ра­вил­нос­ти, да­ва за тях из­ло­же­ние на над­леж­ния съ­вет­ник, кой­то пък го док­лад­ва в съ­ве­та на Па­ла­та­та, с нап­ра­ве­ни­те от не­го бе­леж­ки.

Чл. 64. Съ­вет­ни­кът, след ка­то по­лу­чи из­ло­же­ни­е­то на кон­т­ро­льо­ра-док­лад­чик, е длъ­жен:

1) да срав­ни ня­кол­ко точ­ки от про­ве­ре­ния от­чет с[ъс] съ­от­вет­ни­те до­ку­мен­ти по от­че­та, за да се уве­ри, да­ли кон­т­ро­льо­рът-док­лад­чик е из­вър­шил ре­дов­но и точ­но про­вер­ка­та, и

2) да раз­г­ле­да да­ли са ос­но­ва­тел­ни бе­леж­ки­те на кон­т­ро­льо­ра-док­лад­чик по про­ве­ря­ва­не на от­че­та.

Чл. 65. Ако съ­вет­ни­кът на­ме­ри, че от­че­тът и до­ку­мен­ти­те не са про­ве­ре­ни вни­ма­тел­но от кон­т­ро­льо­ра-док­лад­чик, въз­ла­га на друг кон­т­ро­льор-док­лад­чик да про­ве­ри от­че­та.

Чл. 66. За нев­ни­ма­тел­но и неп­ра­вил­но про­ве­ря­ва­не на от­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те, кон­т­ро­льо­ри­те-док­лад­чи­ци под­ле­жат на дис­цип­ли­нар­но на­ка­за­ние.

Чл. 67. Съ­ве­тът на Па­ла­та­та из­с­луш­ва док­ла­ди­те на съ­вет­ни­ци­те по из­ло­же­ни­я­та на кон­т­ро­льо­ри­те-док­лад­чи­ци за про­ве­ре­ни­те от тях от­че­ти и до­ку­мен­ти и из­да­ва съ­от­вет­ни ре­ше­ния.

Чл. 68. При раз­г­леж­да­не из­ло­же­ни­я­та на кон­т­ро­льо­ри­те-док­лад­чи­ци, ко­га­то се на­ме­ри за не­об­хо­ди­мо, пос­лед­ни­те се по­кан­ват в за­се­да­ни­е­то на съ­ве­та със съ­ве­ща­те­лен глас, за да да­ват не­об­хо­ди­ми­те по про­вер­ка­та обяс­не­ния..

Чл. 69. Кон­т­ро­льо­рът-док­лад­чик, кой­то се из­п­ра­ща съг­лас­но с чл. 4, бук­ва н, да из­вър­ш­ва на са­мо­то мяс­то пе­ри­о­ди­чес­ка про­вер­ка по съ­би­ра­не­то и вна­ся­не­то на дър­жав­ни­те при­хо­ди, за ре­зул­та­та от тая про­вер­ка да­ва на над­леж­ния съ­вет­ник пис­ме­но из­ло­же­ние, ко­е­то след­ва ре­да, пред­ви­ден в чл. 64 и след­ва­щи­те.

Чл. 70. Ре­ше­ни­я­та на Па­ла­та­та се из­да­ват в име­то на Не­го­во Ве­ли­чес­т­во Ца­ря.

Ори­ги­на­ли­те се под­пис­ват от пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те, ко­и­то са учас­т­ва­ли в за­се­да­ни­е­то на съ­ве­та, а се при­под­пис­ват от сек­ре­та­ря.

Пре­пи­си­те се под­пис­ват са­мо от пред­се­да­те­ля и при­под­пис­ват от сек­ре­та­ря.

Гла­ва IХ

Чл. 71. Ре­ше­ни­я­та, ко­и­то се из­да­ват от смет­ни­те па­ла­ти са прив­ре­мен­ни и окон­ча­тел­ни.

Прив­ре­мен­ни ре­ше­ния се из­да­ват ко­га­то Смет­на­та па­ла­та на­ме­ри, че от­чет­ни­ци­те са до­пус­на­ли не­ре­дов­нос­ти по про­из­веж­да­не­то на раз­хо­ди­те или при съ­би­ра­не­то на при­хо­ди­те, с ко­е­то са още­ти­ли дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, ка­са­та на из­бор­но или дру­го уч­реж­де­ние. С те­зи ре­ше­ния Смет­на­та па­ла­та обя­вя­ва от­чет­ни­ци­те, ка­то по­соч­ва до­пус­на­ти­те не­ре­дов­нос­ти, кои за­ко­ни и пра­вил­ни­ци са на­ру­ше­ни и су­ми­те, ко­и­то неп­ра­вил­но са из­раз­ход­ва­ни, или пък су­ми­те, ко­и­то не­дос­та­тъч­но са съб­ра­ни.

Окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния се из­да­ват, ко­га­то Смет­на­та па­ла­та на­ме­ри, че от­че­ти­те и прид­ру­жа­ва­щи­те ги до­ку­мен­ти са ре­дов­ни. С тях Па­ла­та­та обя­вя­ва от­чет­ни­ци­те за из­дъл­же­ни пред дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, ка­са­та на из­бор­ни­те или дру­ги уч­реж­де­ния, или че имат да взе­мат от пос­лед­ни­те.

Окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния за из­дъл­же­ние се из­п­ра­щат на от­чет­ни­ци­те за ос­во­бож­да­ва­не­то им от от­го­вор­ност пред дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, из­бор­но­то или дру­го уч­реж­де­ние, спо­ред слу­чая, как­то и да мо­гат с тях да изис­к­ват су­ми­те, ко­и­то са над­в­не­се­ни в дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще или в ка­са­та на из­бор­но­то или дру­го уч­реж­де­ние.

Чл. 72. Прив­ре­мен­ни­те ре­ше­ния на Смет­на­та па­ла­та се из­п­ра­щат най-къс­но в раз­с­то­я­ние на един ме­сец от­ка­то са из­да­де­ни, до око­лийс­ки­те или град­с­ки на­чал­ни­ци, за да ги връ­чат на от­чет­ни­ци­те, най-къс­но в про­дъл­же­ние на се­дем дни, под раз­пис­ки, ко­и­то се из­п­ра­щат не­за­бав­но в Па­ла­та­та.

Ко­га­то ня­кой от­чет­ник, за кой­то има из­да­де­но прив­ре­мен­но ре­ше­ние, из­п­ра­те­но за връч­ва­не, не се на­ме­ри в мес­то­жи­тел­с­т­во­то, ко­е­то е имал в[ъв] вре­ме на слу­же­не­то си и не мо­же да му се връ­чи лич­но то­ва ре­ше­ние, то се пре­да­ва на ближ­ни­те му, съг­лас­но с чл. 221 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во. В та­къв слу­чай раз­пис­ка­та, ко­я­то се взе­ма, се из­п­ра­ща в Па­ла­та­та и се счи­та, че ре­ше­ни­е­то е връ­че­но.

Ко­га­то, оба­че, в мес­то­жи­тел­с­т­во­то на от­със­т­ву­ва­щия от­чет­ник не се на­ме­рят ни­как­ви близ­ки не­го­ви ли­ца и, след съб­ра­ни­те све­де­ния, не мо­же да се от­к­рие се­гаш­но­то му мес­то­жи­тел­с­т­во, ре­ше­ни­е­то и съб­ра­ни­те све­де­ния се връ­щат в Смет­на­та па­ла­та, ко­я­то, след ка­то се уве­ри, че се­гаш­но­то мес­то­жи­тел­с­т­во на от­чет­ни­ка не мо­же да се уз­нае, раз­по­реж­да да се нап­ра­ви съ­об­ще­ние на от­чет­ни­ка чрез “Дър­жа­вен вес­т­ник”. В съ­об­ще­ни­е­то си, Па­ла­та­та из­вес­тя­ва на от­чет­ни­ка, че е из­да­ла сре­щу не­го прив­ре­мен­но ре­ше­ние, ка­то по­соч­ва но­ме­ра и да­та­та му, как­то и су­ма­та, ко­я­то се ис­ка, и го при­кан­ва да се яви в дву­ме­се­чен срок в Па­ла­та­та, за да го по­лу­чи и да да­де обяс­не­ни­я­та си.

По съ­щия на­чин се пос­тъп­ва и то­га­ва, ко­га­то има све­де­ния, че ня­кой от­чет­ник е за­ми­нал в стран­с­т­во, а в цар­с­т­во­то ня­ма свои близ­ки.

Спо­ме­на­ти­те по-го­ре съ­об­ще­ния се пуб­ли­ку­ват са­мо вед­наж, сро­кът им те­че от де­ня, в кой­то е из­ля­зъл “Дър­жа­вен вес­т­ник”, и, след из­ти­ча­не­то на то­зи срок, се счи­та, че прив­ре­мен­но­то ре­ше­ние е връ­че­но на от­чет­ни­ка.

Раз­нос­ки­те за об­на­род­ва­не­то на та­ки­ва ре­ше­ния се при­ба­вят към су­ма­та, с ко­я­то е на­че­тен от­чет­ни­кът, и се съ­би­рат от съ­щия за­ед­но с на­че­те­на­та су­ма.

Чл. 73. От­го­вор­ни­те ли­ца са длъж­ни да из­пъл­ня­ват изис­к­ва­ни­я­та на прив­ре­мен­но­то ре­ше­ние или с прос­та­та пре­пис­ка на Смет­на­та па­ла­та, в про­дъл­же­ние на два ме­се­ца от­ка­то са ги по­лу­чи­ли, да из­п­ра­тят в Смет­на­та па­ла­та пис­ме­ни обяс­не­ния вър­ху кон­с­та­ти­ра­ни­те от нея неп­ра­вил­нос­ти, де­фи­цит, лип­са на до­ку­мен­ти и пр.

Обяс­не­ни­я­та на от­чет­ни­ци­те, след ка­то из­ми­не дву­ме­сеч­ния срок, се раз­г­леж­дат и об­съж­дат от Па­ла­та­та, ко­я­то из­да­ва окон­ча­тел­ни ре­ше­ния: а) за из­дъл­же­ние на от­чет­ни­ци­те, ко­га­то те са внес­ли в дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще или в ка­са­та на из­бор­но­то или дру­го уч­реж­де­ние су­ми­те, с ко­и­то оп­рав­да­ват дейс­т­ви­я­та си и те­зи им обяс­не­ния се на­ме­рят ос­но­ва­тел­ни или, най-пос­ле, ко­га­то из­п­ра­тят до­ку­мен­ти, неп­ред­с­та­ве­ни по-ра­но, с ко­и­то оп­рав­да­ват на­че­ти­те, и б) за не­из­дъл­же­ние на от­чет­ни­ци­те, ко­га­то не са внес­ли в дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, в ка­са­та на из­бор­но­то или дру­го уч­реж­де­ние су­ми­те, с ко­и­то са би­ли на­че­те­ни и ко­га­то обяс­не­ни­я­та, ко­и­то са да­ли, не са ос­но­ва­тел­ни.

Съ­що та­ка, Па­ла­та­та из­да­ва окон­ча­тел­ни ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ние на оне­зи от­чет­ни­ци, ко­и­то са при­е­ли прив­ре­мен­ни ре­ше­ния, но в дву­ме­се­чен срок не са да­ли ни­как­ви пис­ме­ни обяс­не­ния.

Чл. 74. Окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния на Смет­на­та па­ла­та под­ле­жат на из­пъл­не­ние.

Те се из­п­ра­щат за из­пъл­не­ние на съ­от­вет­ни­те фи­нан­со­ви уп­рав­ле­ния, ко­и­то, след из­пъл­не­ни­е­то им, са длъж­ни да вър­нат пре­пис­ки­те по тях на над­леж­ни­те смет­ни па­ла­ти, за да мо­гат пос­лед­ни­те да сле­дят за пра­вил­но­то им из­пъл­не­ние.

Чл. 75. Окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния на Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та мо­же да се об­тъ­жат, по ка­са­ци­о­нен ред, пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в те­че­ние на три ме­се­ци от по­лу­ча­ва­не­то им, ако от­чет­ни­кът на­ме­ри, че Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та е на­ру­ши­ла ня­коя фор­мал­ност или за­кон при про­ве­ря­ва­не­то на от­че­та и до­ку­мен­ти­те му или при из­да­ва­не­то на ре­ше­ни­е­то. При ка­са­ци­он­на­та тъж­ба, ко­я­то под­ле­жи на гер­бов на­лог, се при­ла­га и са­мо­то ре­ше­ние на ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та и се пред­с­та­вя за­лог съг­лас­но с чл. 714 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во.

Из­пъл­не­ни­е­то на окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние на Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та, сре­щу ко­я­то от­чет­ни­кът е по­дал, в пред­ви­де­ния в за­ко­на срок, ка­са­ци­он­на тъж­ба, се спи­ра са­мо в та­къв слу­чай, ко­га­то от­чет­ни­кът, сре­щу кой­то се при­веж­да ре­ше­ни­е­то в из­пъл­не­ние, пред­с­та­ви над­леж­но обез­пе­че­ние.

За то­ва обез­пе­че­ние се пред­с­та­вя в над­леж­на­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та съ­от­ве­тен до­ку­мент. Обез­пе­че­ни­е­то мо­же да се да­де в на­лич­ни па­ри или цен­ни дър­жав­ни или га­ран­ти­ра­ни от дър­жа­ва­та кни­жа, или нед­ви­жи­ми имо­ти, ко­и­то слу­жат за из­к­лю­чи­тел­но удов­лет­во­ре­ние на взе­ма­не­то.

Чл. 76. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, след ка­то раз­г­ле­да тъж­ба­та, ако я на­ме­ри ос­но­ва­тел­на, ка­си­ра ре­ше­ни­е­то на Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та и го из­п­ра­ща за пов­тор­но раз­г­леж­да­не от дру­га ок­ръж­на смет­на па­ла­та, на ко­я­то се из­п­ра­щат и не­об­хо­ди­ми­те кни­жа.

Чл. 77. Ко­га­то и дру­га­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та по­дър­жа пър­во­то ре­ше­ние, съ­об­ща­ва мо­ти­ви­те си на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­я­то, в об­що съб­ра­ние на от­де­ле­ни­я­та си, се про­из­на­ся окон­ча­тел­но вър­ху ка­са­ци­он­на­та тъж­ба на от­чет­ни­ка.

Чл. 78. От­чет­ни­кът има пра­во да за­я­ви пис­ме­но на смет­на­та па­ла­та да раз­г­ле­да от­но­во от­че­та и до­ку­мен­ти­те му, ако след из­да­ва­не­то на окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние, той е от­к­рил в смет­ки­те си ня­кои греш­ки, или пък е на­ме­рил до­ку­мен­ти, ко­и­то са му лип­с­ва­ли. В та­къв слу­чай, при пис­ме­на­та си тъж­ба, от­чет­ни­кът е длъ­жен да при­ло­жи всич­ки­те до­ку­мен­ти или кни­жа, ко­и­то са му пос­лу­жи­ли за по­вод да ис­ка пов­тор­но прег­леж­да­не.

И в тоя слу­чай из­пъл­не­ни­е­то на окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние на Смет­на­та па­ла­та мо­же да бъ­де спря­но от от­чет­ни­ка, ако пред­с­та­ви до­ку­мент за над­леж­но обез­пе­че­ние, съг­лас­но с чл. 75.

Чл. 79. Пов­тор­но раз­г­леж­да­не на от­че­ти и до­ку­мен­ти, по ко­и­то е из­да­де­но ве­че окон­ча­тел­но ре­ше­ние, мо­же да се из­вър­ши и от смет­на­та па­ла­та, ако при про­ве­ря­ва­не­то на дру­ги ня­кои от­че­ти и до­ку­мен­ти се из­на­ме­ри, че в по-пър­вия от­чет или до­ку­мент съ­щес­т­ву­ват греш­ки, опу­ще­ния, пре­ми­на­ва­не два пъ­ти ед­на и съ­ща су­ма или длъж­ност и пр.

Чл. 80. Пов­тор­но прег­леж­да­не на от­че­ти или до­ку­мен­ти се до­пу­ща са­мо в про­дъл­же­ние на пет го­ди­ни, от­ка­то е връ­че­но окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние на Па­ла­та­та.

Гла­ва Х