127 Д-р Никола Иванов Генадиев (1868, Битоля 1923, София). Завършва гимназия в Пловдив (1885). Участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885) и в Сръбско-българската война (1885). Завършва право с докторат в Брюксел (1886-1891). Член и председател (1907) на Народнолибералната партия. Народен представител в Х, ХI, ХII, ХIII, ХV, ХVI, ХVII, ХVIII Обикновено народно събрание. Министър на правосъдието (1903-1904); управляващ Министерството на търговията и земеделието (1903-1908); министър на външните работи и на изповеданията (1913); управляващ Министерството на земеделието и държавните имоти (1913). Един от създателите на Националлибералната партия (1920). Формира политическа партия “Народното единство” (1923). Убит от Вътрешната македонска революционна организация (1923).
128 Михаил Попов Савов (1857, Стара Загора 1928, Валие дьо Тией, Франция) полковник. Учи в Галатасарайския лицей в Цариград (1876). Завършва Военното училище в София (1879) и Николаевската военна академия в Санкт Петербург. Почетен флигел-адютант на княз Фердинанд (от 1888 г.). Министър на войната (1891-1894, 1903-1907). Помощник-главнокомандващ на Действащата армия по време на Балканската война (1912-1913). Съден от Държавен съд през 1907 и 1914 г. Пълномощен министър във Франция (1920-1923) и Белгия (1922-1923).
129 Димитър Марков Яблански (1858, с. Ябланица, Ловешко 1937, София). Завършва Военното училище в София (1879) и офицерска стрелкова школа в Санкт Петербург (1885). Следва държавни и стопански науки в Париж. Главен касиер, подуправител и директор на Земеделските каси (1896-1903). Кмет на София (1897-1899). Член на Народната партия. Народен представител в VIII, IХ, ХII, ХIII, ХV, ХVII Обикновено народно събрание и в V Велико народно събрание. Директор и член на Управителния съвет на застрахователно дружество “Балкан” (1895-1920). Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1912-1913). Член и подуправител на Управителния съвет на Кредитна банка (1908-1917). Член на Обединената Народнопрогресивна партия (1920). Член на Управителния съвет на Българския червен кръст. Съден от Третия държавен съд (1923).
130 Константин Панайодов член на Народнолибералната партия. Народен представител в Х, ХIII, ХVI, ХVII Обикновено народно събрание. Подпредседател на Х Обикновено народно събрание. Министър на правосъдието (1905-1908).
131 Петър Тодоров Гудев (1862, с. Градец, Сливенско 1932, София). Следва право в Париж и Брюксел. Началник на отделение в Министерство на правосъдието. Юрисконсулт в Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията (от 1893 г.). Член на Народнолибералната партия. Народен представител в IХ, Х, ХI, ХII, ХIII Обикновено народно събрание. Председател на ХIII Обикновено народно събрание. Министър-председател и министър на вътрешните работи (1907-1908). Съден от Втория държавен съд (1910). Публицист.
132 Д-р Димитър Янев Станчов (1863, Свищов 1940, София). Завършва Виенската академия “Терезианум” (1886). Личен секретар, а по-късно и началник на Тайния кабинет на княз Фердинанд (1889-1894). Дипломатически агент в Румъния (1894-1895), в Австро-Унгария (1895-1897) и в Русия (1896-1906). Министър на външните работи и на изповеданията (1906-1908); министър-председател (1907); управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1907). Дипломатически агент във Великобритания (1908) и във Франция (1908-1915). Пълномощен министър в Белгия (1910-1915), Италия (1915-1920), във Великобритания (1920-1924), Белгия (1921-1922) и Холандия (1922-1924).
133 Никола Настев Апостолов (1866, с. Пътеле, Битолско 1952, София). Завършва право в Тулуза, Франция. Адвокат в Пловдив и София. Член на Народнолибералната партия. Народен представител в ХIII, ХV и ХVII Обикновено народно събрание. Министър на народното просвещение (1907-1908); министър на железниците, пощите и телеграфите (1913). Съден от Третия държавен съд (1923).
134 Иван Халачев (1860, Търново неизв.). Член на Либералната партия. Председател на Окръжния съд в Търново. Народен представител в III и IV Велико народно събрание и в VI, VII, ХIII, ХV, ХVI Обикновено народно събрание. Подпредседател на VI и ХIII Обикновено народно събрание. Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1907-1908). Съден от Държавен съд (1911).
135 Стефан Савов Бобчев (1853, Елена 1940, София). Учи във Военномедицинското училище в Цариград. Журналист. Емигрира в Одеса през 1876 г. След Априлското въстание (1876) се установява в Букурещ. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е чиновник за особени поръчения при гражданското управление на княз Черкаски. Следва право в Московския университет (1878-1880). Съдия в Пловдив (1880). Народен представител в Областното събрание (1883-1884) и директор на правосъдието в Източна Румелия (1884-1885). Член на Народната партия. Народен представител в I, VIII, IХ, ХI, ХII, ХIII, ХV, ХVI, ХVII, ХVIII, ХIХ Обикновено народно събрание и III и V Велико народно събрание. Министър на народното просвещение (1911-1912). Пълномощен министър в Русия (1912-1913). Член на Българското книжовно дружество (по-късно БАН). Преподавател в Софийския университет и в Балканския близкоизточен институт (по-късно Свободния университет) (1902-1937). Подпредседател на Юридическото дружество в София (1900). Основател и председател на Дружеството на българските публицисти и писатели (1901-1921). Председател на Славянското дружество в България (1903-1940). Дописен член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб (1909), на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910), на Полското научно дружество в Лвов (1925), на Славянския институт в Прага, на Славянския семинар при Кралския колеж на Лондонския университет.
136 Никифор Петров Никифоров (1858, Ловеч 1935, София) генерал-майор. Завършва търговско училище в Германия и Австрия, Военното училище в София (1879) и Офицерската стрелкова школа в гр. Ораниенбаум, Русия (1884). Участва в Сръбско-българската война (1885). Началник на Административния отдел и началник на Канцеларията в Министерството на войната (1895-1904). Дипломатически агент в Германия (1904-1909) и в Сакскобургготското херцогство (1906-1909). Пълномощен министър в Германия (1909-1910) и в Сакскобургготското херцогство (1909-1910). Министър на войната (1911-1913).
137 Димитър Христов (1871, с. Градец, Котленско 1944, София). Следва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и завършва право и икономически науки в Цюрих (1893). Член на Прогресивнолибералната партия. Секретар на Софийската търговско-индустриална камара (1895-1902). Народен представител в V Велико народно събрание и в ХI, ХII, ХIII, ХIV, ХVIII, ХIХ, ХХI Обикновено народно събрание. Министър на търговията и земеделието (1911); управляващ Министерството на търговията, промишлеността и труда (1911-1912, 1924-1926); министър на земеделието и държавните имоти (1911-1913, 1926-1930); министър на железниците, пощите и телеграфите (1913).
138 Антон Франгя (1856, Русе 1917). Учи в Галатасарайския лицей в Цариград. Завършва право в Париж (1871). Адвокат и чиновник в Европейската дунавска комисия (1871-1877). Преводач във Френското консулство в Пловдив (1879) и в Руското консулство в Тулча (1881-1882). Административен инспектор при Министерството на вътрешните работи. Помощник-деловодител и санитар в Червения кръст. Член на Прогресивнолибералната партия. Народен представител в V Велико народно събрание и в ХI, ХII и ХV Обикновено народно събрание. Подпредседател на ХII Обикновено народно събрание. Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (от юли 1911 г. Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството) (1911); министър на железниците, пощите и телеграфите (1911-1913).
139 Коста Стефанов жител на гр. Видин. Предоставя под наем своята къща на ул. “Раковски” и ул. “Славянска” в гр. София за нуждите на Върховната сметна палата.
140 Георги Минчов Вазов (1860, Сопот 1934, София) генерал-лейтенант. Учи в Априловската гимназия в Габрово (1874). Завършва Одеското пехотно училище (1880). Служи в Източнорумелийската милиция. Учи в Николаевското военно-инженерно училище в Санкт Петербург (1882-1883). Следва в Николаевската военно-инженерна академия. Участва в Сръбско-българската война (1885). Преподавател във Военното училище. Участва в детронирането на княз Александър I Батенберг (1886). По време на Балканската война (1912-1913) е последователно началник на военните съобщения и транспорта, военен губернатор на Лозенград и началник на Източния сектор при Одрин, който осъществява пробив в отбраната на Одринската крепост. Министър на войната (1913). Общински съветник в София (1915-1919). Генерал-майор от 1906 г. и генерал-лейтенант от 1913 г.
141 Жечо Атанасов Бакалов (неизв. 1921, София). Адвокат в София. Член на Младолибералната партия. Народен представител в Х, ХIII, ХVI и ХVII Обикновено народно събрание. Председател на Х Обикновено народно събрание. Министър на търговията, промишлеността и труда. 1913-1918). Съден от Третия държавен съд.
142 Богдан Василев Морфов (1870, Калофер 1948). Завършва гимназия в София. Следва строително инженерство в Гатд, Белгия (1890-1894). Главен директор на БДЖ (1907-1920). Министър на железниците, пощите и телеграфите (1913). Управляващ Българската легация в Белгия (1923). Пълномощен министър във Франция (1923-1927) и в Испания (1927).
143Д-р Ст. Цонев началник на Отделение при Министерство на финансите. Съветник при Върховната сметна палата, назначен с Постановление на Министерския съвет № 7, протокол № 200/10 август 1913 г. Съветник при Върховната сметна палата, назначен с Постановление на Министерския съвет № 3, протокол № 47/21 април 1915 г.
144 Начо Д. Начев народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Гюмюрджинска околия, Либерална партия.
145 Никола Марчев народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Старозагорска околия, Либерална партия.
146 Георги Занков народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Струмишка околия, Либерална партия.
147 Юрдан Рашев народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Русенска околия, Либерална партия.
148 Никола Ц. Калчев народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Русенска околия, Либерална партия.
149 Христо П. хаджи Димитров народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Пловдивска околия, Либерална партия.
150 Стоян Божков народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Варненска околия, Либерална партия.
151 Христо Гендович народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Гюмюрджинска околия, Либерална партия.
152 Александър Станчов народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Търновска околия, Либерална партия.
153 Еню Петков народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Старозагорска околия, Либерална партия.
154 Ив. М. Костов народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Русенска околия, Либерална партия.
155 Д-р Димитър Димитров народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Видинска околия, Либерална партия.
156 Д-р Иван Момчилов народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Търновска околия, Либерална партия.
157 Михаил Патев народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Търновска околия, Либерална партия.
158 Ангел П. Киров народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Гюмюрджинска околия, Либерална партия.
159 Христо Марковски народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Плевенска околия, Либерална партия.
160 Георги П. Анастасов народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Гюмюрджинска околия, Либерална партия.
161 Христо Янков народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Кюстендилска околия, Либерална партия.
162 Йонко Веселинов народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Плевенска околия, Либерална партия.
163 Ангел Крушков народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Русенска околия, Либерална партия.
164 Константин Апостолов народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Старозагорска околия, Либерална партия.
165 Иван Т. Попов народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Гюмюрджинска околия, Либерална партия.
166 Михаил К. Аврамов народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Търновска околия, Либерална партия.
167 Атанас Чернев народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Варненска околия, Либерална партия.
168 М. Облаков народен представител в ХVII Обикновено народно събрание.
169 Белизар Каракашев народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Плевенска околия, Либерална партия.
189 Юрдан Дечев народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Шуменска околия, Либерална партия.
190 Исмаил Хакъ бей народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Гюмюрджинска околия, Либерална партия.
191 Стойко Немски народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Пловдивска околия, Либерална партия.
192 Панайот Чорбаджиев народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Плевенска околия, Либерална партия.
193 Д-р Фоти Симеонов народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Бургаска околия, Либерална партия.
194 Константин Николов народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Струмишка околия, Либерална партия.
195 Ненко Хранов народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Кюстендилска околия, Либерална партия.
196 Христо Бояджиев народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Плевенска околия, Либерална партия.
197 Христо Чернопеев (Черньо Пеев) (1868, с. Дерманци, Ловешко 1915, Криволак) деец на македоно-одринското революционно движение. От 1899 г. е активен революционер. Войвода на чета в Кукушко; обучава бъдещи войводи на ВМОРО. Последователно се бори срещу върховизма в четите, изпращани от ген. Ив. Цончев. Участва в аферата “Мис Стоун” и в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Делегат на Рилския конгрес на ВМОРО (1905). Ръководител на Струмишки революционен окръг и привърженик на лявото течение в революционното движение. Заедно с Яне Сандански развива значителна дейност по време на Младотурската революция (1908). Подкрепя Махмуд Шевкет паша при предотвратяването на контрареволюционния преврат (април 1909 г.). Един от учредителите на Народната федеративна партия и член на ръководството й (1909). През 1911 г. е избран за член на ЦК на възобновената ВМОРО. По време на Балканската война (1912-1913) е в Македоно-одринското опълчение; получава чин подпоручик, начело е на доброволческа чета в Родопския отряд. Народен представител в ХVI и ХVII Обикновено събрание. Загива като офицер в Първата световна война.
198 Пою Табаков народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Плевенска околия, Либерална партия.
199 Йордан Йонов народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Врачанска околия, Либерална партия.
200 Димо Кьорчев (1884, Търново 1928, Париж). Учи в Търново. Следва право в Лайпциг (1905-1906) и Загреб (1907) и завършва Юридическия факултет на Софийския университет (1908). Публицист, философ, литературен критик. Народен представител в ХVII, ХХI, ХХII Обикновено народно събрание. Деец на Либералната партия. Политически секретар и един от основателите на Национал-либералната партия.
201Етхем Рухи бей народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Гюмюрджинска околия, Либерална партия.
202 Стефан Петков народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Пловдивска околия, Либерална партия.
203 Иван Г. Попов народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Струмишка околия, Либерална партия.
204Д-р Киряк Провадалиев народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Кюстендилска околия, Либерална партия.
205 Яков Матакиев народен представител в ХVII Обикновено народно събрание от Пловдивска околия, Либерална партия.
206Т. Гълъбов началник на Стенографското бюро при Народното събрание.
207 Георгиев секретар на ХVII Обикновено народно събрание.
208 Хр. Михайлов началник на канцеларията на ХVII Обикновено народно събрание.
209 Христо Иванов Попов (1862, с. Стояново, Македония 1933). Адвокат в Пловдив. Член на Либералната партия. Народен представител в Х, ХV, ХVI, ХVII Обикновено народно събрание. Министър на правосъдието (1913-1918). Осъден от Третия държавен съд (1923).