Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет



Изтегляне 11.39 Mb.
страница56/60
Дата30.01.2017
Размер11.39 Mb.
#13882
ТипСборник
1   ...   52   53   54   55   56   57   58   59   60

210 Иван Ива­нов Фи­чев (1860, Тър­но­во ­ 1931, Со­фия) ­ ге­не­рал-лей­те­нант. За­вър­ш­ва Габ­ров­с­ка­та гим­на­зия и Ро­бърт ко­леж в Ца­риг­рад (1877). Учи във Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия (1882) и във Во­ен­на­та ака­де­мия в То­ри­но, Ита­лия (1889-1891). От 1910 г. е на­чал­ник на Ща­ба на войс­ка­та. Ми­нис­тър на вой­на­та (1914-1915). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Пъл­но­мо­щен ми­нис­тър в Ру­мъ­ния (1921-1924).

211 Пе­тър (Пе­ню) Дин­чев (1857, с. Лю­бе­но­во, Пър­во­майс­ко ­ не­изв.). За­вър­ш­ва пра­во с док­то­рат в Пра­га. Ми­нис­тър на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и бла­го­ус­т­ройс­т­во­то (1913); ми­нис­тър на зе­ме­де­ли­е­то и дър­жав­ни­те имо­ти (1913-1918). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХVII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Осъ­ден от Тре­тия дър­жа­вен съд (1923). Ам­нис­ти­ран през 1924 г.

212 Ни­ко­ла Нас­тев Апос­то­лов (1866, с. Пъ­те­ле, Ма­ке­до­ния ­ 1952, Со­фия). Учи­тел в Би­то­ля. За­вър­ш­ва пра­во в Ту­лу­за, Фран­ция. Ад­во­кат в Плов­див и Со­фия. Член на На­род­но­ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХIII, ХV, ХVII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Осъ­ден на 10 го­ди­ни зат­вор от Тре­тия дър­жа­вен съд (1923). Ам­нис­ти­ран през 1924 г. Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1907-1908); ми­нис­тър на же­лез­ни­ци­те, по­щи­те и те­лег­ра­фи­те (1913-1917).

213 Йов Ти­то­ров (Иван Ива­нов Сто­я­нов Ти­то­ров) (1854, Бол­г­рад, Бе­са­ра­бия ­ не­изв.). Член на Лом­с­кия око­лийс­ки съд (1879). Член и пред­се­да­тел на Ок­ръж­ния съд във Ви­дин (1880-1882). Под­п­ред­се­да­тел и пред­се­да­тел на Ок­ръж­ния съд в Со­фия (1882-1884). По­лиц­мейс­тер в Пи­рот по вре­ме на Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на (1885). Пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в IV, VI, IХ, Х Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Под­п­ред­се­да­тел на Х Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на тър­го­ви­я­та и зе­ме­де­ли­е­то (1900-1901).

214 Ге­ор­ги Ха­ра­лам­пи­ев ­ на­чал­ник на Сче­то­вод­но­то от­де­ле­ние при Ми­нис­тер­с­т­во на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и бла­го­ус­т­ройс­т­во­то. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 3, про­то­кол № 47/21 ап­рил 1915 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, пре­наз­на­чен на съ­ща­та длъж­ност с Указ от фев­ру­а­ри 1926 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 196/23 но­ем­в­ри 1934 г.

215 Хр. Ми­хай­лов ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 3, про­то­кол № 47/21 ап­рил 1915 г.

216 Бър­ни Бон­чев ­ юрист, про­ку­рор при Ви­дин­с­кия ок­ръ­жен съд. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 3, про­то­кол № 47/21 ап­рил 1915 г.

217 Иван Д. Го­ра­нов ­ на­чал­ник-сче­то­во­ди­тел при Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 3, про­то­кол № 47/21 ап­рил 1915 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, пре­наз­на­чен на съ­ща­та длъж­ност с Указ от фев­ру­а­ри 1926 г. По­дал ос­тав­ка, при­е­та с Указ № 12/23 сеп­тем­в­ри 1928 г.

218 Д-р Сте­фан Ав­ра­мов ­ Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 3, про­то­кол № 47/21 ап­рил 1915 г.

219 Ни­ко­ла То­до­ров Же­ков (1864, Сли­вен ­ 1949, Фю­сен-Ал­гой, Ба­ва­рия) ­ ге­не­рал-ма­йор. За­вър­ш­ва Во­ен­на­та ака­де­мия в То­ри­но, Ита­лия (1898). Пре­по­да­ва­тел във Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия. На­чал­ник на Шко­ла­та за за­пас­ни офи­це­ри (1903-1910) и на Во­ен­но­то учи­ли­ще (1912). На­чал­ник-щаб на Вто­ра бъл­гар­с­ка ар­мия по вре­ме на Бал­кан­с­ка­та вой­на (1912-1913). На­чал­ник-щаб на оку­па­ци­о­ни­те войс­ки в За­пад­на Тра­кия (1914). Ми­нис­тър на вой­на­та (1915). Глав­но­ко­ман­д­ващ дейс­т­ва­ща­та бъл­гар­с­ка ар­мия по вре­ме на Пър­ва­та сме­тов­на вой­на (1915-1918). Осъ­ден от Тре­тия дър­жа­вен съд (1923). Член на БЗНС (1928). Член и по­че­тен пред­се­да­тел на Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те на­ци­о­нал­ни ле­ги­о­ни (1940-1944). За­доч­но осъ­ден на смърт от На­род­ния съд.

220 Хрис­то Ге­ор­ги­ев По­пов (1858, Шу­мен ­ 1951, Со­фия). Учи­тел в Шу­мен. За­вър­ш­ва Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия (1879), Ни­ко­ла­ев­с­ка­та во­ен­на ака­де­мия в Санкт Пе­тер­бург и пра­во в Же­не­ва. Кмет на Со­фия (1899-1901). Член на Ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в Х, ХVI, ХVII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве (1915-1916). Съ­ден от Тре­тия дър­жа­вен съд (1918).

221 Ка­лин Ге­ор­ги­ев Най­де­нов (1865, с. Ши­ро­ка лъ­ка, Смо­лян­с­ко ­ 1925, Со­фия) ­ ге­не­рал-ма­йор. За­вър­ш­ва Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия (1885). Учас­т­ва в Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на (1885). За­вър­ш­ва Ар­ти­ле­рийс­ко-ин­же­нер­на ака­де­мия в То­ри­но, Ита­лия (1891). Спе­ци­а­ли­зи­ра в Гер­ма­ния, Фран­ция и Ан­г­лия. Пре­по­да­ва­тел във Во­ен­но­то учи­ли­ще (1894). На­чал­ник на Со­фийс­кия ар­ти­ле­рийс­ки ар­се­нал (1895-1899). На­чал­ник на Тех­ни­чес­ко­то от­де­ле­ние в Ар­ти­ле­рийс­ка­та ин­с­пек­ция (1901-1908). Учас­т­ва в Бал­кан­с­ка­та вой­на (1912-1913). Ин­с­пек­тор на ар­ти­ле­ри­я­та (1913-1915). Ми­нис­тър на вой­на­та (1915-1918). Ге­не­рал за осо­бе­ни по­ръч­ки при Ми­нис­тер­с­т­во на вой­на­та (1918). Осъ­ден от Тре­тия дър­жа­вен съд (1923). Ам­нис­ти­ран (1924). За­ги­ва при атен­та­та в цър­ка­ва­та “Св. Не­де­ля”.

222 Мар­ко Ива­нов Тур­ла­ков (1872, с. Сър­не­во, Ста­ро­за­гор­с­ко ­ 1941, Ста­ра За­го­ра). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Ста­ра За­го­ра. Учи­тел. Член и сек­ре­тар на БЗНС. След­ва пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет (1910-1918). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и в ХV, ХVI, ХVII, ХVIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на же­лез­ни­ци­те, по­щи­те и те­лег­ра­фи­те (1919-1920); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на пра­во­съ­ди­е­то (1919-1920); ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1920-1923); из­пъл­ня­ващ длъж­ност­та ми­нис­тър на вой­на­та (1920).

223 Н. С. Ру­сев ­ на­чал­ник от­де­ле­ние при Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те.

224 Р. Ман­чев ­ на­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХIХ Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

225 Кон­с­тан­тин Ко­цев То­мов (1888, с. Ку­ни­но ­ 1935, Со­фия) ­ де­ец на БЗНС. За­вър­ш­ва пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет. Ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве (1921); ми­нис­тър на вой­на­та (1921-1923). Зас­та­ва на­че­ло на БЗНС “Оран­жев” (1926). Вли­за в На­род­но­то со­ци­ал­но дви­же­ние на Алек­сан­дър Цан­ков (1934). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХVIII, ХIХ и ХХII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

226 Бо­рис III (1894, Со­фия ­ 1943, Со­фия) ­ бъл­гар­с­ки цар. Въз­кач­ва се на прес­то­ла на 3 ок­том­в­ри 1918 г. след аб­ди­ка­ци­я­та на цар Фер­ди­нанд I. Про­веж­да по­ли­ти­ка на по­ли­ти­чес­ко и сто­пан­с­ко ста­би­ли­зи­ра­не на стра­на­та. Из­вес­тен ка­то Цар ­ Обе­ди­ни­тел след ус­пеш­но­то под­пис­ва­не на Кра­йов­с­ка­та спо­год­ба през 1940 г. за връ­ща­не­то на Юж­на Доб­ру­д­жа към Бъл­га­рия, как­то и за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то към нея на Ма­ке­до­ния, Тра­кия и За­пад­ни­те пок­рай­ни­ни.

227 Ка­лю Ма­лев ­ пред­се­да­тел на ХIХ Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

228 Х. Стан­чов ­ сек­ре­тар на ХIХ Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

229 Пе­тър То­до­ров (Пе­тър То­до­ров Ца­чев) (1881, Ло­веч ­ 1955, Со­фия). Учи във Ви­е­на и Бер­лин. Член на Ра­ди­кал­де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия. Учас­т­ник в Де­ве­то­юн­с­кия прев­рат от 1923 г. Член на Де­мок­ра­ти­чес­кия сго­вор и на по­ли­ти­чес­кия кръг “Зве­но”. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХIХ и ХХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Под­п­ред­се­да­тел на ХХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1923-1926, 1934-1935).

230 Ив. Ши­ва­ров ­ пред­се­да­тел на Бур­гас­ка­та око­лийс­ка ор­га­ни­за­ция на слу­жи­те­ли­те при из­бор­ни­те уч­реж­де­ния.

231 Б. Рай­нов ­ сек­ре­тар на Бур­гас­ка­та око­лийс­ка ор­га­ни­за­ция на слу­жи­те­ли­те при из­бор­ни­те уч­реж­де­ния.

232 Бо­рис Т. Ва­нов ­ пред­се­да­тел на ко­ми­сия при Вра­чан­с­ка­та ок­ръж­на пос­то­ян­на ко­ми­сия.

233 Це­но Ив. Вел­ков­с­ки ­ член на ко­ми­сия при Вра­чан­с­ка­та ок­ръж­на пос­то­ян­на ко­ми­сия.

234 Иван Ди­мит­ров ­ член на ко­ми­сия при Вра­чан­с­ка­та ок­ръж­на пос­то­ян­на ко­ми­сия.

235 Цве­та­нов ­ сек­ре­тар-бир­ник при Вра­чан­с­ка­та ок­ръж­на пос­то­ян­на ко­ми­сия.

236 Д-р Бо­рис Мин­чев Ва­зов (1873, Со­пот ­ 1957). За­вър­ш­ва пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет. Ад­во­кат; об­щес­т­вен де­ец; пуб­ли­цист и жур­на­лист. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел. Под­п­ред­се­да­тел на ХХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Пъл­но­мо­щен ми­нис­тър в Че­хос­ло­ва­кия (1927).

237 Д. Цв. Ми­ков ­ сек­ре­тар на ХХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

238 За­ха­ри Кръс­тев ­ на­чал­ник на кан­це­ла­ри­я­та на ХХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние; от Де­мок­ра­ти­чес­кия сго­вор.

239 Алек­сан­дър Цо­лов Цан­ков (1879, Оря­хо­во ­ 1959, Бу­е­нос Ай­рес, Ар­жен­ти­на). Учи в кла­си­чес­ка­та гим­на­зия в Ру­се. След­ва пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет (1901-1904). Спе­ци­а­ли­зи­ра по­ли­ти­чес­ка ико­но­мия и дър­жав­ни на­у­ки в Мюн­хен, Брес­лау и Бер­лин (1904-1907). Ра­бо­ти в БНБ (1908-1910). Гла­вен ин­с­пек­тор в Ми­нис­тер­с­т­во­то на тър­го­ви­я­та и зе­ме­де­ли­е­то (1910-1911). Пре­по­да­ва­тел и Рек­тор (1919-1920) на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет. Член на БРСДП. Пред­се­да­тел на На­род­ния сго­вор. Ми­нис­тър-пред­се­да­тел (1923-1926); ми­нис­тър на вой­на­та (1923); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1923); ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1923-1926, 1930-1932). Член на БАН. Пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­ко­то ико­но­ми­чес­ко дру­жес­т­во. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХХI, ХХII, ХХIII, ХХIV, ХХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на ХХI и ХХII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Зас­та­ва на­че­ло на На­род­но­то со­ци­ал­но дви­же­ние. Сфор­ми­ра във Ви­е­на на­ци­о­нал­но пра­ви­тел­с­т­во и ста­ва ми­нис­тър-пред­се­да­тел (1944). Осъ­ден за­доч­но на смърт от На­род­ния съд.

240 Хрис­то Ди­мов Кал­фов (1883, Ка­ло­фер ­ 1945). За­вър­ш­ва Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия (1903). След­ва във Во­ен­на­та ака­де­мия в То­ри­но, Ита­лия (1907-1911). Во­е­нен учи­тел на княз Бо­рис Тър­нов­с­ки, а след въз­ца­ря­ва­не­то му (1918) е не­гов фли­гел-адю­тант. Един от ор­га­ни­за­то­ри­те на Де­ве­то­юн­с­кия прев­рат през 1923 г. Ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1923-1926). Сек­ре­тар на Де­мок­ра­ти­чес­кия сго­вор. Член на Цен­т­рал­но­то бю­ро на На­род­но­то со­ци­ал­но дви­же­ние. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХХI, ХХII, ХХIII, ХХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на ХХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Пред­с­та­ви­тел на Бъл­га­рия в Съ­ве­та на Об­щес­т­во­то на на­ро­ди­те в Же­не­ва. Осъ­ден на смърт от На­род­ния съд.

241 Иван Ата­на­сов Ру­сев (1872, Шу­мен ­ 1945). За­вър­ш­ва Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия (1892) и Ни­ко­ла­ев­с­ка­та во­ен­на ака­де­мия в Санкт Пе­тер­бург (1900). На­чал­ник на мо­би­ли­за­ци­он­на­та част в Ми­нис­тер­с­т­во на вой­на­та (1908). На­чал­ник на Шко­ла­та за за­пас­ни офи­це­ри (1910-1912). Гла­вен ди­рек­тор на Тру­до­ва­та по­вин­ност (1920-1921). Член на Во­ен­ния съ­юз, На­род­ния сго­вор и Де­мок­ра­ти­чес­кия сго­вор. Един от ор­га­ни­за­то­ри­те на Де­ве­то­юн­с­кия прев­рат през 1923 г. Ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве (1923-1926). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХХI, ХХII, ХХIII и ХХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Осъ­ден на смърт от На­род­ния съд (1945).

242 Цвят­ко Пет­ров Бо­бо­шев­с­ки (1884, Вра­ца ­ 1952, Со­фия). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Со­фия и пра­во в Па­риж (1906). Член на На­род­на­та и Обе­ди­не­на­та на­род­ноп­рог­ре­сив­на пар­тия (1920). От но­ем­в­ри 1920 г. сек­ре­тар на Обе­ди­не­на­та на­род­ноп­рог­ре­сив­на пар­тия. Член на Кон­с­ти­ту­ци­он­ния блок (1922) и Де­мок­ра­ти­чес­кия сго­вор (след 9 юни 1923 г.). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХХI, ХХII и ХХIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на тър­го­ви­я­та, про­миш­ле­ност­та и тру­да (1923-1930). Пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­ка­та ипо­те­кар­на бан­ка (1934-1936). Ре­гент (1944-1946).

243 Иван Въл­ков Въл­ков (1875, Ка­зан­лък ­ 1962, Ста­ра За­го­ра) ­ ге­не­рал-лей­те­нант. За­вър­ш­ва Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия и Ни­ко­ла­ев­с­ка­та ака­де­мия на Ге­не­рал­ния щаб ­ Ге­о­де­зич­но от­де­ле­ние в Санкт Пе­тер­бург (1909). На­чал­ник-щаб на Из­точ­ния сек­тор при об­са­да­та на Од­рин по вре­ме на Бал­кан­с­ка­та вой­на (1912-1913). Пре­по­да­ва­тел във Во­ен­но­то учи­ли­ще (1913-1915). По вре­ме на Пър­ва­та све­тов­на вой­на (1915-1918) е пос­ле­до­ва­тел­но на­чал­ник на опе­ра­тив­но­то от­де­ле­ние при ща­ба на Вто­ра ар­мия, ко­ман­дир на 44-ти пе­хо­тен полк, на­чал­ник-щаб на 7-ма пе­хот­на ди­ви­зия и на 10-та пе­хот­на ди­ви­зия. Ди­рек­тор на Кар­тог­раф­с­кия ин­с­ти­тут (1919-1923). Един от съз­да­те­ли­те на Во­ен­ния съ­юз (1919) и не­гов пред­се­да­тел (1920-1923). Ми­нис­тър на вой­на­та (1923-1929). Пъл­но­мо­щен ми­нис­тър в Ита­лия (1929-1934). Ге­не­рал-ма­йор от 1923 г., ге­не­рал-лей­те­нант от 1925 г., ге­не­рал от пе­хо­та­та от 1928 г. През 1954 г. е осъ­ден на до­жи­во­тен зат­вор за про­ти­во­на­род­на дей­ност.

244 Яна­ки Сте­фа­нов Мол­лов (1882, с. Беб­ро­во, Елен­с­ко ­ 1948, Со­фия). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Со­фия и Вис­ше­то зе­ме­дел­с­ко учи­ли­ще в Мос­к­ва (1905). Пре­по­да­ва­тел в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет. Де­кан на Аг­ро­но­мо-ле­со­въд­ния фа­кул­тет (1921, 1923, 1927-1929, 1930-1931, 1937-1939) и Рек­тор на Уни­вер­си­те­та (1939-1940). Член на БАН. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХХI, ХХII, ХХIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на зе­ме­де­ли­е­то и дър­жав­ни­те имо­ти (1923-1926); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1923, 1934-1935); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на же­лез­ни­ци­те, по­щи­те и те­лег­ра­фи­те (1924). Член на На­род­но­то со­ци­ал­но дви­же­ние. Член на Аме­ри­кан­с­ка­та асо­ци­а­ция за ико­но­ми­ка на сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во. До­пи­сен член на Сла­вян­с­кия ин­с­ти­тут в Пра­га. Пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­ко­то зе­ме­дел­с­ко дру­жес­т­во.

245 Раш­ко Прой­чев Ма­д­жа­ров (1874, Коп­рив­щи­ца ­ 1943, Со­фия). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Со­фия. След­ва пра­во в Санкт Пе­тер­бург, Па­риж и Ли­он (1898). Член на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия и на Де­мок­ра­ти­чес­кия сго­вор. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХIV, ХV, ХVI, ХVII, ХVIII, ХIХ, ХХ, ХХI, ХХII, ХХIII, ХХIV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и в V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Об­щин­с­ки съ­вет­ник на Со­фийс­ка­та об­щи­на (1908-1911). Ок­ръ­жен съ­вет­ник на Со­фийс­кия ок­ръ­жен съ­вет (1911-1932). Член и пред­се­да­тел на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на Об­щия съ­вет на Бъл­гар­с­ки­те зе­ме­дел­с­ки ко­о­пе­ра­ции. Ми­нис­тър на зе­ме­де­ли­е­то и дър­жав­ни­те имо­ти (1918); ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1924); ми­нис­тър на же­лез­ни­ци­те, по­щи­те и те­лег­ра­фи­те (1924-1926, 1928-1930).

246 Па­да­рев ­ на­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

247 Ван­ко Ге­ор­ги­ев ­ на­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние от Де­мок­ра­ти­чес­кия сго­вор.

248 Пан­то Дра­га­нов ­ на­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние от Де­мок­ра­ти­чес­кия сго­вор.

249 Ан­ге­лов ­ Ви­дин­с­ки ок­ръ­жен уп­ра­ви­тел.

250 Ми­ха­ил Иванов Ге­на­ди­ев (към 1863, Битоля ­ 1945, София). Учи в Битоля и Пловдив. Завършва право в Монпелие, Франция (1894). Ко­рек­тор и ад­ми­нис­т­ра­тор на пър­вия бъл­гар­с­ки вес­т­ник все­кид­нев­ник “Бал­кан­с­ка зо­ра”, из­да­ван в Пловдив от брат му Ха­ри­тон Ге­на­ди­ев през 1890. Преводач от франски в сп. “Библиотека”, издавано от брат му Павел Генадиев. Съдия в Русе и Търново. Член на Върховния касационен съд. Пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (1925 ­ [1934]). Член на Македонския национален комитет.

251 Ди­ми­тър Ма­те­ев ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/5 юни 1925 г.

252 Иван Пет­ков ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/5 юни 1925 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 196/23 но­ем­в­ри 1934 г.

253 Йор­дан Ва­си­лев Зо­ло­тов ­ пред­се­да­тел на Со­фийс­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

254 То­дор Да­ра­ки­ев ­ съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г.Увол­нен по­ра­ди зак­ри­ва­не на длъж­ност­та с Указ № 6/24 юни 1928 г.

255 Ми­ха­ил Цо­нев ­ съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 4/3 юли 1932 г. Увол­нен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г.

256 Отон Иг­на­то­вич Бар­бар ­ съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г.

257 Ни­ко­ла Ган­чев ­ пред­се­да­тел на Бур­гас­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г.

258 Па­вел Или­ев Ко­ра­ков ­ съ­вет­ник при Бур­гас­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 4/3 юли 1932 г. Увол­нен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Пред­се­да­тел на Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Увол­нен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

259 Ди­ми­тър Мих. Пе­тев ­ съ­вет­ник при Бур­гас­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 4/3 юли 1932 г. Увол­нен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Сек­ре­тар-ка­си­ер при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 181/22 но­ем­в­ри 1939 г.

260 Сте­фан Герг. Ме­рак­чийс­ки ­ съ­вет­ник при Бур­гас­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. С Указ № 8/29 юни 1926 г. пре­мес­тен по соб­с­т­ве­но же­ла­ние от пос­та съ­вет­ник при Бур­гас­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та за член на Вра­чан­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г. Пред­се­да­тел на Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Пред­се­да­тел на Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/18 фев­ру­а­ри 1941 г. Пред­се­да­тел на Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

261 Вла­ди­мир Цвет­ков ­ пред­се­да­тел на Пле­вен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Увол­нен по бо­лест с Указ № 3/3 фев­ру­а­ри 1931 г.

262 Ге­ор­ги Сто­я­нов Пет­ков ­ съ­вет­ник при Пле­вен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Пред­се­да­тел на Шу­мен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 13/20 ок­том­в­ри 1928 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 64/3 март 1935 г. Увол­нен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

263 Ни­ко­ла Бо­ча­ров ­ съ­вет­ник при Пле­вен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ №7/5 юни 1925 г. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/24 юни 1928 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Съ­вет­ник при Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 64/3 март 1935 г. Съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 327/1 сеп­тем­в­ри 1935 г. Пред­се­да­тел на Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 271/4 но­ем­в­ри 1937 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 14/13 ав­густ 1941 г.

264 Иван Же­ле­зов ­ пред­се­да­тел на Вра­чан­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г.

265 Хрис­то Сте­фа­нов ­ съ­вет­ник при Вра­чан­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г.

266 Мос­ко Ро­гев ­ съ­вет­ник при Вра­чан­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Увол­нен по­ра­ди зак­ри­ва­не на длъж­ност­та с Указ № 6/24 юни 1928 г.

267 Ме­то­ди Ге­лев ­ пред­се­да­тел на Плов­див­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Увол­нен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Пред­се­да­тел на Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 419/19 ок­том­в­ри 1935 г.

268 Ди­мо (Ди­ми­тър) То­до­ров ­ съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 6/24 юни 1928 г.

269 Ана­ни Си­ме­о­нов ­ съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г.

270 Ди­ми­тър Пе­ев ­ пред­се­да­тел на Ста­ро­за­гор­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г.

271 Иван Хр. Ар­мя­нов ­ съ­вет­ник при Ста­ро­за­гор­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г.

272 Иван Де­чев ­ съ­вет­ник при Ста­ро­за­гор­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. С Указ № 6/2 сеп­тем­в­ри 1927 г. е пре­мес­тен по соб­с­т­ве­но же­ла­ние от пос­та съ­вет­ник при Ста­ро­за­гор­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та за съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та. Пред­се­да­тел на Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 4/3 юли 1932 г. Увол­нен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 64/3 март 1935 г. Увол­нен с Указ № 41/20 фев­ру­а­ри 1937 г.

273 Ган­чо Пе­ев ­ пред­се­да­тел на Тър­нов­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г.

274 Ни­ко­ла Ста­нев ­ съ­вет­ник при Тър­нов­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/24 юни 1928 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г. Съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г.

275 Стан­ко В. Ле­сийс­ки ­ съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/24 юни 1928 г. Съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 4/3 юли 1932 г. Увол­нен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Съ­вет­ник при Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 271/4 но­ем­в­ри 1937 г.

276 Алек­сан­дър Дип­чи­ков ­ пред­се­да­тел на Хас­ков­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. По­дал ос­тав­ка, при­е­та с Указ № 3/15 март 1929 г. Пред­се­да­тел на Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Увол­нен с Указ № 252/7 ок­том­в­ри 1937 г.

277 Бо­рис Ши­ва­чев ­ съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. По­дал ос­тав­ка, при­е­та с Указ № 5/9 май 1929 г. и наз­на­чен със съ­щия указ за на­чал­ник на служ­ба при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Пред­се­да­тел на Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/18 фев­ру­а­ри 1941 г.

278 Ни­ко­ла А. Си­ме­о­нов ­ съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Увол­нен по­ра­ди зак­ри­ва­не на длъж­ност­та с Указ № 6/24 юни 1928 г. Съ­вет­ник при Пле­вен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 13/20 ок­том­в­ри 1928 г. Съ­вет­ник при Шу­мен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/12 сеп­тем­в­ри 1930 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г.

279 Ен­чо Ца­нев ­ съ­вет­ник при Шу­мен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/12 сеп­тем­в­ри 1930 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г.

280 Иван Н. Ми­тев ­ съ­вет­ник при Шу­мен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Съ­вет­ник при Ста­ро­за­гор­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/24 юни 1928 г. Увол­нен по бо­лест с Указ № 5/11 но­ем­в­ри 1931 г.

281 Ата­нас Са­вов ­ съ­вет­ник при Шу­мен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 7/5 юни 1925 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г.

282 Б. Ива­нов ­ на­чал­ник на От­дел за бю­д­же­та и от­чет­ност­та при Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те.

283 Атен­тат в цър­к­ва­та “Св. Не­де­ля” ­ 16 ап­рил 1925 г. Из­вър­шен от пред­с­та­ви­те­ли на во­ен­на­та ор­га­ни­за­ция на БКП. Цел­та е да се лик­ви­ди­ра уп­рав­ля­ва­щия в Бъл­га­рия по­ли­ти­чес­ки елит. Атен­та­тът е из­вър­шен по вре­ме на опе­ло­то на уби­тия от съ­ща­та ор­га­ни­за­ция на 14 ап­рил о.з. ге­не­рал Кон­с­тан­тин Ге­ор­ги­ев. В ре­зул­тат на атен­та­та за­ги­ват 150 ду­ши граж­да­ни и са ра­не­ни 500.

284 Ни­ко­ла Ст. Ико­но­мов ­ съ­вет­ник при Пле­вен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ №4/3 яну­а­ри 1926 г. Пред­се­да­тел на Пле­вен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 3/3 фев­ру­а­ри 1931 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г.

285 Ди­ми­тър Хрис­тов ­ съ­вет­ник при Вра­чан­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ №4/3 яну­а­ри 1926 г. С Указ № 8/29 юни 1926 г. е пре­мес­тен от пос­та съ­вет­ник при Вра­чан­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та за съ­вет­ник при Ста­ро­за­гор­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 6/24 юни 1928 г.

286 Па­на­йот Кон­дев ­ съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ №4/3 яну­а­ри 1926 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г.

287 Спас Д. Трич­ков ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, пре­наз­на­чен с Указ от фев­ру­а­ри 1926 г. По­дал ос­тав­ка, при­е­та с Указ № 16/7 но­ем­в­ри 1928 г.

288 Ян­ко Юр­да­нов (Йор­да­нов) ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, пре­наз­на­чен с Указ от фев­ру­а­ри 1926 г. Увол­нен с Указ № 196/23 но­ем­в­ри 1934 г.

289 Вла­ди­мир Ди­мит­ров Мол­лов (1873, Ки­ев ­ 1935, Со­фия). За­вър­ш­ва кла­си­чес­ка гим­на­зия в Со­фия (1890) и пра­во в Мос­ков­с­кия уни­вер­си­тет (1894). Спе­ци­а­ли­зи­ра в Па­риж, Ха­ле, Лайп­циг, Ви­е­на и То­рон­то. Пре­по­да­ва­тел във Вис­ше­то учи­ли­ще (от 1904 г. ­ Со­фийс­ки уни­вер­си­тет). Де­кан на Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет (1905-1906). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во (по-къс­но БАН). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХIV, ХVI, ХVII, ХVIII, ХIХ, ХХI, ХХII, ХХIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1910-1911); ми­нис­тър на же­лез­ни­ци­те, по­щи­те и те­лег­ра­фи­те (1918); ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1926-1931). Член на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия. Учас­т­ва в Де­ве­то­юн­с­кия прев­рат през 1923 г. Член на Меж­ду­на­род­на­та дип­ло­ма­ти­чес­ка ака­де­мия в Па­риж.

290 Ан­д­рей Та­сев Ляп­чев (1866, гр. Ре­сен, Ма­ке­до­ния ­ 1933, Со­фия). Учи гим­на­зия в Би­то­ля, Со­лун и Плов­див. След­ва фи­нан­со­ви и сто­пан­с­ки на­у­ки в Цю­рих, Бер­лин и Па­риж. Ра­бо­ти в Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те. Член на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХIV, ХVI, ХVII, ХVIII, ХIХ, ХХI, ХХII, ХХIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ръ­ко­во­ди­тел на бъл­гар­с­ка­та де­ле­га­ция за под­пис­ва­не на Со­лун­с­ко­то при­ми­рие (1918). Ми­нис­тър на тър­го­ви­я­та и зе­ме­де­ли­е­то (1908-1910); ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1910-1911, 1918); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на зе­ме­де­ли­е­то и дър­жав­ни­те имо­ти (1918); ми­нис­тър на вой­на­та (1918-1919); ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве (1926-1928). Съ­ден от Тре­тия дър­жа­вен съд (1923). Член на Кон­с­ти­ту­ци­он­ния блок и Де­мок­ра­ти­чес­кия сго­вор. Един от ос­но­ва­те­ли­те на Съ­ю­за на зе­ме­дел­с­ки­те ко­о­пе­ра­ции и на Съ­ю­за на по­пу­ляр­ни­те бан­ки.

291 Ив. Ру­сев ­ ад­ми­нис­т­ра­тор в БНБ.

292 Доб­ри Бо­жи­лов (Доб­ри Бо­жи­лов Ха­д­жи­я­на­ки­ев) (1884, Ко­тел ­ 1945). За­вър­ш­ва тър­гов­с­ка гим­на­зия в Сви­щов (1902). Ин­с­пек­тор, на­чал­ник на от­де­ле­ние, гла­вен сче­то­во­ди­тел в БНБ (1902-1922). Член на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на БНБ (1922-1935). По­дуп­ра­ви­тел (от 1924 г.) и уп­ра­ви­тел на БНБ (1935-1938). Ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1938-1943); ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1943-1944). Пре­по­да­ва­тел по фи­нан­си в Сво­бод­ния уни­вер­си­тет. Член на Бел­гийс­ко­то дру­жес­т­во за сто­пан­с­ки про­уч­ва­ния в Ли­еж. Осъ­ден на смърт от На­род­ния съд.

293 Кос­та Гри­го­ров ­ член на Вра­чан­с­ка­та ок­ръж­на пос­то­ян­на ко­ми­сия. Съ­вет­ник при Ста­ро­за­гор­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/2 сеп­тем­в­ри 1927 г. Увол­нен по­ра­ди зак­ри­ва­не на длъж­ност с Указ № 6/24 юни 1928 г.

294 Ни­ко­ла Ко­цев ­ Ок­ръ­жен уп­ра­ви­тел на Кюс­тен­дил. Пред­се­да­тел на Шу­мен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 1/1 фев­ру­а­ри 1928 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 сеп­тем­в­ри 1928 г. Увол­нен с Указ № 196/23 но­ем­в­ри 1934 г.

295 Д-р Хрис­то Аба­д­жи­ев ­ на­чал­ник на От­де­ле­ни­е­то за Мит­ни­ци­те при Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 16/7 но­ем­в­ри 1928 г. Член-пред­с­та­ви­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в ко­ми­сия по про­вер­ка на бю­д­жет­ни­те раз­хо­ди на БНБ за 1934 г., съг­лас­но пис­мо от Иван Крас­нов­с­ки до Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те от 11 май 1935 г. Член-пред­с­та­ви­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в ко­ми­сия по про­вер­ка бю­д­жет­ни­те раз­хо­ди на БНБ, съг­лас­но пис­мо на Иван Крас­нов­с­ки до Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те от 17 март 1936 г. Пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (1941-1942, 1944-1945). Пред­с­та­ви­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в ко­ми­сия при Ми­нис­тер­с­т­во на вой­на­та съг­лас­но чл. 120 от За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та, увол­нен с 5 пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, про­то­кол № 21/1 фев­ру­а­ри 1945 г.

296 Сте­фан Ши­ва­ров ­ под­п­ред­се­да­тел на Со­фийс­кия Ок­ръ­жен съд. Ок­ръ­жен уп­ра­ви­тел на Ве­ли­ко Тър­но­во. Пред­се­да­тел на Хас­ков­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 3/15 март 1929 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г.

297 Асен Ки­ров ­ на­чал­ник на служ­ба при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 5/9 май 1929 г. Съ­вет­ник при Пле­вен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/12 сеп­тем­в­ри 1930 г. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 4/3 юли 1932 г. Увол­нен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г.

298 Ге­ор­ги Стай­ков ­ ад­во­кат. Ок­ръ­жен уп­ра­ви­тел на Пле­вен. Съ­вет­ник при Пле­вен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 3/3 фев­ру­а­ри 1931 г. Увол­нен по сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност с Указ № 4/3 юли 1932 г.

299 Ни­ко­ла Стой­чев Му­ша­нов (1872, Дря­но­во ­ 1951). За­вър­ш­ва пра­во в Екс ан Про­ванс, Фран­ция (1893). Съ­дия, про­ку­рор в Ста­ра За­го­ра и Вар­на (189301896). Ад­во­кат в Ру­се (1897-1908). Член на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия и не­ин пред­се­да­тел (1938-1947). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХII, ХIV, ХVI, ХVII, ХVIII, ХIХ, ХХI, ХХII, ХХIII, ХХIV, ХХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на ХХIV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1908-1910); ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (1910-1911); ми­нис­тър на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и бла­го­ус­т­ройс­т­во­то (1918); ми­нис­тър на же­лез­ни­ци­те, по­щи­те и те­лег­ра­фи­те (1918, 1934); ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве (1918-1919, 1931); ми­нис­тър-пред­се­да­тел (1931-1934); ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1931-1934); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на пра­во­съ­ди­е­то (1932-1933); ми­нис­тър без пор­т­фейл (1944). Член на На­род­ния блок. Осъ­ден на зат­вор от На­род­ния съд. Въз­с­та­но­вя­ва Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия (1945).

300 Доб­ри Из­во­ров ­ от гр. Ру­се. Ад­во­кат. Фи­нан­сов ин­с­пек­тор. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 4/3 юли 1932 г. Увол­нен по не­за­е­ма­не на длъж­ност с Указ № 8/8 сеп­тем­в­ри 1932 г.

301 Сто­ян Стой­чев ­ съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 4/3 юли 1932 г. Увол­нен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Пред­се­да­тел на Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/18 фев­ру­а­ри 1941 г.

302 Алек­сан­дър Ка­зас­ки ­ от гр. Вра­ца. Ад­во­кат. Пред­се­да­тел на Ве­ли­ко­тър­нов­с­кия ок­ръ­жен съд. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 4/3 юли 1932 г. Увол­нен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 287/14 ав­густ 1935 г.

303 Ана­то­лий Пет­ров Бе­ров ­ от гр. Пле­вен. Ад­во­кат. Съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 4/3 юли 1932 г. Пред­се­да­тел на Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 41/20 фев­ру­а­ри 1937 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

304 Н. Б. Не­де­лев ­ гла­вен сек­ре­тар на Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те (към 1932 г.).

305 Б. Ар­на­у­дов ­ на­чал­ник на от­дел в Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те (към 1935 г.).

306 Ха­ра­лам­би Пе­тев Въл­ча­нов ­ юрист, спе­ци­а­ли­зи­ра граж­дан­с­ко пра­во в Рим­с­кия уни­вер­си­тет. Ад­во­кат. На­чал­ник на от­де­ле­ние при Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 8/8 сеп­тем­в­ри 1932 г. Увол­нен с Указ № 196/23 но­ем­в­ри 1934 г. Съ­вет­ник при Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 41/20 фев­ру­а­ри 1937 г. Увол­нен по бо­лест с Указ № 184/23 де­кем­в­ри 1939 г. Съ­дия в Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Пре­по­да­ва­тел по бю­д­жет­на от­чет­ност при Дър­жав­но­то вис­ше учи­ли­ще за фи­нан­со­ви и ад­ми­нис­т­ра­тив­ни на­у­ки.

307 Ки­мон Ге­ор­ги­ев (Ки­мон Ге­ор­ги­ев Сто­я­нов) (1882, Па­зар­д­жик ­ 1969, Со­фия). За­вър­ш­ва Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия (1902). Един от ос­но­ва­те­ли­те на Во­ен­ния съ­юз (1919) и член на цен­т­рал­но­то му ръ­ко­вод­с­т­во. Учас­т­ва в съз­да­ва­не­то на На­род­ния сго­вор (1922). Учас­т­ва в Де­ве­то­юн­с­кия прев­рат през 1923 г. и вли­за в ръ­ко­вод­с­т­во­то на Де­мок­ра­ти­чес­кия сго­вор. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХХI, ХХII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на же­лез­ни­ци­те, по­щи­те и те­лег­ра­фи­те (1926-1928). Един от ръ­ко­вод­ни­те дей­ци на по­ли­ти­чес­кия кръг “Зве­но”. Учас­т­ва в под­го­тов­ка­та на Де­вет­на­де­се­то­майс­кия прев­рат през 1934 г. Ми­нис­тър-пред­се­да­тел (1934-1935); ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1934); ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1934-1935); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на вой­на­та (1934). Член на На­ци­о­нал­ния ко­ми­тет на ОФ (от 1943 г.). Учас­т­ва в под­го­тов­ка­та на прев­ра­та на 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. Пред­се­да­тел на На­ро­ден съ­юз “Зве­но” (1944-1949). Ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър без пор­т­фейл (1944-1946). Вре­мен­но уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на вой­на­та (1946); под­п­ред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет и ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти (1946-1947); под­п­ред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет и ми­нис­тър на елек­т­ри­фи­ка­ци­я­та и ме­ли­о­ра­ци­и­те (1947-1950); ми­нис­тър на елек­т­ри­фи­ка­ци­я­та и ме­ли­о­ра­ци­и­те (1950-1951); ми­нис­тър на елек­т­ри­фи­ка­ци­я­та (1951-1957); ми­нис­тър на елек­т­ри­фи­ка­ци­и­те и вод­но­то сто­пан­с­т­во (1957-1959). Пред­се­да­тел на Ко­ми­те­та по стро­и­тел­с­т­во и ар­хи­тек­ту­ра с ранг на ми­нис­тър (1959). За­мес­т­ник-пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет (1959-1962). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в VI Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и в ХХVI, I, II, III, IV На­род­но съб­ра­ние. Член на Пре­зи­ди­у­ма на На­род­но­то съб­ра­ние (1962-1966, 1966-1969).

308 Д-р Хрис­то Ива­нов ­ сек­ре­тар на Ко­ди­фи­ка­ци­он­на­та ко­ми­сия. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 196/23 но­ем­в­ри 1934 г. Пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (1942-1943, 1944, 1945-[1947]).

309 Ди­ми­тър Гри­го­ров ­ ад­во­кат. На­чал­ник на от­де­ле­ние. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 196/23 но­ем­в­ри 1934 г. Увол­нен по не­за­е­ма­не на длъж­ност­та с Указ № 64/3 март 1935 г.

310 Ни­ко­ла Т. Бой­чев ­ ин­с­пек­тор в Бъл­гар­с­ка Зе­ме­дел­с­ка и Ко­о­пе­ра­тив­на Бан­ка. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 196/23 но­ем­в­ри 1934 г. Пред­се­да­тел на Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 15/13 ав­густ 1941 г.

311 Ни­ко­ла Нел­чи­нов ­ на­чал­ник на бю­д­же­то-кон­т­рол­но от­де­ле­ние. Съ­вет­ник при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г.Увол­нен с Указ № 287/14 ав­густ 1935 г.

312 Иван Хрис­тов ­ фи­нан­сов ин­с­пек­тор. Съ­вет­ник при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 287/14 ав­густ 1935 г. Увол­нен с Указ № 175/2 май 1939 г.

313 Хрис­то Джу­ров ­ под­п­ред­се­да­тел на Со­фийс­кия Апе­ла­ти­вен съд. Пред­се­да­тел на Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Увол­нен с Указ № 41/20 фев­ру­а­ри 1937 г.

314 Ми­ха­ил Дас­ка­лов ­ кон­т­ро­льор при Об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г.

315 Ди­ми­тър Ни­ко­лов ­ на­чал­ник на бю­д­же­то-кон­т­рол­на служ­ба. Съ­вет­ник при Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г.

316 Ме­то­ди Кай­дъ­мов ­ юрист, юрис­кон­султ при Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти. Съ­вет­ник при Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Увол­нен по не­за­е­ма­не на длъж­ност с Указ № 64/3 март 1935 г. Пред­се­да­тел на Скоп­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г.

317 Вла­ди­мир Нес­то­ров ­ кон­т­ро­льор при Об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 271/4 но­ем­в­ри 1937 г.

318 Иван Ца­нев ­ кон­т­ро­льор при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 41/20 фев­ру­а­ри 1937 г. Пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (към 1947 г.).

319 Ди­ми­тър Н. Лу­чан­с­ки ­ ад­во­кат. Съ­вет­ник при Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Пред­се­да­тел на Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г. Съ­вет­ник при Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Пред­се­да­тел на Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 38/9 ап­рил 1946 г.

320 Кон­с­тан­тин Ан­ге­лов ­ про­ку­рор. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Пред­се­да­тел на Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/18 фев­ру­а­ри 1941 г.

321 Ан­гел За­ха­ри­ев ­ фи­нан­сов ин­с­пек­тор. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Увол­нен с Указ № 80/21 март 1938 г.

322 Ан­гел Хрис­тов ­ дър­жа­вен юрис­кон­султ. Пред­се­да­тел на Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Увол­нен с Указ № 286/14 ав­густ 1935 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 286/8 юли 1936 г. Пред­с­та­ви­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в ко­ми­сия при Ми­нис­тер­с­т­во­то на вой­на­та съг­лас­но чл. 120 от За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 5, про­то­кол № 21/1 фев­ру­а­ри 1945 г.

323 Па­вел Ко­ла­ров ­ на­чал­ник на служ­ба при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Съ­вет­ник при Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 327/1 сеп­тем­в­ри 1935 г. Съ­вет­ник при Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/18 фев­ру­а­ри 1941 г. Съ­вет­ник при Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г. Пред­се­да­тел на Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

324 Иван П. Ан­д­ре­ев ­ фи­нан­сов ин­с­пек­тор. Съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Гла­вен сче­то­во­ди­тел при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 24/19 но­ем­в­ри 1940 г.

325 Ата­нас Хрис­тос­ков ­ кон­т­ро­льор при Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г.

326 Ата­нас Анас­та­сов ­ на­чал­ник на служ­ба при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Увол­нен с Указ № 287/14 ав­густ 1935 г.

327 Вла­ди­мир Стой­нов ­ на­чал­ник на бю­д­же­то-кон­т­рол­но от­де­ле­ние. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г. Увол­нен с Указ № 287/14 ав­густ 1935 г.

328 Ди­ми­тър Стой­чев ­ фи­нан­сов ин­с­пек­тор. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 197/23 но­ем­в­ри 1934 г.

329 Иван Пет­ров Крас­нов­с­ки (1882, Па­зар­д­жик ­ 1941, Ви­е­на). За­вър­ш­ва Шко­ла­та за за­пас­ни офи­це­ри (1910). След­ва пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет и се дип­ло­ми­ра в Заг­реб. Слу­жи във во­ен­но-съ­деб­но­то ве­дом­с­т­во по вре­ме на Пър­ва­та све­тов­на вой­на (1915-1918). Съ­дия (1918-1934). Член на Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд. Пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (1934-1936, 1938-1941). Ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве (1936-1938).

330 Ст. Цар­вул­ков ­ гла­вен сек­ре­тар на Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те (към 1935 г.).

331 Пен­чо Ива­нов Зла­тев (1883, Еле­на ­ 1948, Со­фия) ­ ге­не­рал-лей­те­нант. За­вър­ш­ва Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия (1903). Един от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на “Во­ен­ния съ­юз” (1919-1935). Учас­т­ва в Де­вет­на­де­се­то­майс­кия прев­рат през 1934 г. Ми­нис­тър на вой­на­та (1934-1935); ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на вой­на­та (1935).

332 Д-р Лю­бен Ан­ге­лов Ди­ков (1895, Оря­хо­во ­ 1973, Со­фия). След­ва пра­во в Же­не­ва и в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет. За­щи­та­ва док­то­рат в Гьо­тин­ген­с­кия уни­вер­си­тет, Гер­ма­ния (1922). Пре­по­да­ва­тел и де­кан (1927-1929) на Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет. Рек­тор на Уни­вер­си­те­та (1933-1934). Пре­по­да­ва­тел във Вис­ша­та ко­о­пе­ра­тив­на шко­ла. Член на БАН. Ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1935). Член-ко­рес­пон­дент на Ака­де­ми­я­та в Мюн­хен. Осъ­ден от На­род­ния съд на зат­вор.

333 Ан­д­рей Сла­вов То­шев (1867, Ста­ра За­го­ра ­ 1944, Со­фия). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Од­рин и ес­тес­т­ве­ни на­у­ки в Же­не­ва и Брюк­сел (1891). Тър­гов­с­ки пред­с­та­ви­тел на Бъл­га­рия в Би­то­ля (1903-1905). Дип­ло­ма­ти­чес­ки агент в Чер­на го­ра (1905-1906), в Гър­ция (1906-1908), в Сър­бия (1908-1909). Пъл­но­мо­щен ми­нис­тър в Сър­бия (1909-1913), в Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия (1913-1914), в Швей­ца­рия (1915-1916), в Ав­с­т­ро-Ун­га­рия (1917-1919) и в Ав­с­т­рия (1919-1920). Ми­нис­тър-пред­се­да­тел (1935). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во.

334 Вла­ди­мир Стой­чев (не­изв. ­ 1935). Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та.

335 То­дор Ив. Кли­су­ров ­ на­чал­ник на бю­ро за фи­нан­сов кон­т­рол. Съ­вет­ник при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 287/14 ав­густ 1935 г. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 80/21 март 1938 г. Съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 181/22 но­ем­в­ри 1939 г.

336 Ди­ми­тър Ми­хай­лов Мин­ков ­ кон­т­ро­льор-док­лад­чик при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 287/14 ав­густ 1935 г. Съ­вет­ник при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 173/29 март 1939 г.; наз­на­че­ни­е­то се от­ме­ня с Указ № 175/2 май 1939 г. Пред­се­да­тел на Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 11/25 яну­а­ри 1946 г.

337 Бо­рис Ге­ор­ги­ев ­ кон­т­ро­льор-док­лад­чик при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 287/14 ав­густ 1935 г. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 173/29 март 1939 г.

338 Ге­ор­ги Ива­нов Кьо­се­и­ва­нов (1884, Пе­ще­ра ­ 1960, Швей­ца­рия). За­вър­ш­ва пра­во в Па­риж. На дип­ло­ма­ти­чес­ка служ­ба в Рим (1912), Ца­риг­рад (1913-1915), Берн (1918-1920), Бер­лин (1920) и Па­риж (1923-1924). Уп­рав­ля­ващ Бъл­гар­с­ка­та ле­га­ция в Бу­ку­рещ (1925). Ра­бо­ти в Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1925-1929). Пъл­но­мо­щен ми­нис­тър в Гър­ция (1926-1931), Ру­мъ­ния (1931-1933) и Югос­ла­вия (1933-1934). На­чал­ник на Кан­це­ла­ри­я­та на цар Бо­рис III (1934-1935). Ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1935); ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1935-1940). Пъл­но­мо­щен ми­нис­тър в Швей­ца­рия (1940-1944).

339 Сто­ян Или­ев ­ сек­ре­тар във Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

340 Ан­гел Ди­мит­ров Ка­ра­гьо­зов (1875, Тър­но­во ­ 1961, Со­фия). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Тър­но­во (1893) и пра­во в Ту­лу­за, Фран­ция (1898). Съ­дия и ад­во­кат в Со­фия. Пред­се­да­тел на Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд (1927-1934). Ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1935, 1936-1937).

341 То­дор Ата­на­сов Стам­бо­лов ­ кон­т­ро­льор по от­чет­ност­та при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 41/20 фев­ру­а­ри 1937 г. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 20/21 юли 1940 г.

342 То­дор Пет­ков ­ юрист. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 44/25 фев­ру­а­ри 1937 г. Увол­нен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 2/3 яну­а­ри 1945 г. Пред­с­та­ви­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в ко­ми­сия при Ми­нис­тер­с­т­во на вой­на­та съг­лас­но чл. 120 от За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та, увол­нен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 5, про­то­кол № 21/1 фев­ру­а­ри 1945 г.

343 Сто­ян Янев ­ на­чал­ник на служ­ба при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 200/17 юли 1937 г. Съ­вет­ник при Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/18 фев­ру­а­ри 1941 г.

344 Кън­чо Ге­ор­ги­ев Къ­нев ­ кон­т­ро­льор-док­лад­чик при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. На­чал­ник на служ­ба при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 1861/12 сеп­тем­в­ри 1937 г. Съ­вет­ник при Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 184/23 де­кем­в­ри 1939 г.

345 Алек­сан­дър Пър­ва­нов ­ кон­т­ро­льор-док­лад­чик при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 80/21 март 1938 г.

346 Кос­та Или­ев ­ фи­нан­сов ин­с­пек­тор III сте­пен. Съ­вет­ник при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 175/2 май 1939 г.

347 Ге­ор­ги Дран­да­ров Са­вов ­ гла­вен сче­то­во­ди­тел при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 181/22 но­ем­в­ри 1939 г.

348 Сто­ян Янев Пла­шен­ков ­ съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Гла­вен сче­то­во­ди­тел при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 181/22 но­ем­в­ри 1939 г. Съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 24/18 но­ем­в­ри 1940 г.

349 Илия На­чев Меч­ков ­ кон­т­ро­льор-док­лад­чик I сте­пен при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. На­чал­ник на служ­ба при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 205/7 фев­ру­а­ри 1940 г.

350 Ва­сил Ни­ко­лов Ми­та­ков (1891, с. Дол­но Ка­мар­ци, Со­фийс­ко ­ 1945). За­вър­ш­ва гим­на­зия и Шко­ла за за­пас­ни офи­це­ри в Со­фия. За­вър­ш­ва пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет. По вре­ме на Пър­ва­та све­тов­на вой­на (1915-1918) е во­е­нен съ­дия в Со­фийс­кия во­ен­но­по­ле­ви съд и про­ку­рор при во­ен­но­по­ле­вия съд в Сед­ма пе­хот­на ди­ви­зия. Член и пред­се­да­тел на от­де­ле­ние на Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд. На­чал­ник на Граж­дан­с­ко­то от­де­ле­ние при Ми­нис­тер­с­т­во на пра­во­съ­ди­е­то (1923-1925). Член на Тре­тия дър­жа­вен съд (1921-1922). Пред­се­да­тел на Ко­ди­фи­ка­ци­он­на­та ко­ми­сия при Ми­нис­тер­с­т­во на пра­во­съ­ди­е­то (1931-1935). Ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1939-1942). Осъ­ден на смърт от На­род­ния съд.

351 Йо­сиф Сте­фа­нов Пет­ков ­ сек­ре­тар-ка­си­ер при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 20/21 юли 1940 г. Съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Увол­нен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

352 Бог­дан Ди­мит­ров Фи­лов (1883, Ста­ра За­го­ра ­ 1945) ­ про­фе­сор. За­вър­ш­ва кла­си­чес­кия от­дел на Пър­ва мъж­ка гим­на­зия в Со­фия (1900). Учи кла­си­чес­ка фи­ло­ло­гия и ста­ра ис­то­рия във Вюр­ц­бург (1901), кла­си­чес­ка фи­ло­ло­гия и срав­ни­тел­но ези­коз­на­ние в Лайп­циг­с­кия уни­вер­си­тет (1902-1903). За­щи­та­ва док­то­рат във Фрай­бур­г­с­кия уни­вер­си­тет (1906). Ди­рек­тор на На­род­ния му­зей (1911-1920). По вре­ме на Бал­кан­с­ка­та вой­на (1912-1913) е на­то­ва­рен от Ми­нис­тер­с­т­во­то на прос­ве­ще­ни­е­то да от­к­ри­ва, опис­ва и съ­би­ра ар­хе­о­ло­ги­чес­ки­те и ет­ног­раф­с­ки­те ста­ри­ни в Од­рин­с­ко. Ар­хе­о­лог при ща­ба на Пър­ва от­дел­на ар­мия по вре­ме на Пър­ва­та све­тов­на вой­на (1915-1918). Про­фе­сор по ар­хе­о­ло­гия (1920-1944). Де­кан на Ис­то­ри­ко-фи­ло­ло­ги­чес­кия фа­кул­тет (1924-1925) и Рек­тор на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет (1931-1932). Съз­да­тел и ди­рек­тор на Бъл­гар­с­кия ар­хе­о­ло­ги­чес­ки ин­с­ти­тут (1921-1929). Член и пред­се­да­тел (1937-1944) на БАН. Пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­кия Пен­к­луб (1928). Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1938-1942); ми­нис­тър-пред­се­да­тел (1940-1943); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на зе­ме­де­ли­е­то и дър­жав­ни­те имо­ти (1941); ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1942-1943). Ре­гент на Бъл­га­рия (1943-1944). Осъ­ден на смърт от На­род­ния съд.

353 Юж­на Доб­ру­д­жа се при­съ­е­ди­ня­ва от­но­во към Бъл­га­рия съг­лас­но Кра­йов­с­ка­та спо­год­ба, под­пи­са­на меж­ду Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния на 7 сеп­тем­в­ри 1940 г.

354 Ни­ко­ла Пет­ров Ло­го­фе­тов (1880, с. Но­во се­ло, Ви­дин­с­ко ­ 1945). За­вър­ш­ва Ви­дин­с­ка­та гим­на­зия и пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет (1909). Учас­т­ва в Бал­кан­с­ка­та (1912-1913) и в I Све­тов­на вой­на (1915-1918). Об­щин­с­ки съ­вет­ник в Лом и ок­ръ­жен съ­вет­ник във Ви­дин. Ад­во­кат в Лом (1909-1943). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХХIV и ХХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на ХХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Осъ­ден на смърт от На­род­ния съд.

355 Ата­нас Цвет­ков Цвет­ков (1903, с. Ба­так, Сви­щов­с­ко ­ не­изв.). Учи в Тър­нов­с­ка­та гим­на­зия. След­ва фар­ма­ция във Ви­е­на (1923-1926). За­вър­ш­ва пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет (1934). Ста­жант в Со­фийс­кия и Пле­вен­с­кия об­лас­тен съд (1934-1936). Кмет на с. Ка­ра­и­сен, Сви­щов­с­ка око­лия (1937-1939). Сек­ре­тар на ХХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

356 То­дор­ка Ни­ко­ло­ва Ти­ле­ва ­ юрист. Кни­го­во­ди­тел­ка при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Сек­ре­тар на Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­че­на със за­по­вед № 553/18 фев­ру­а­ри 1941 г. на Бог­дан Фи­лов, ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние. Сек­ре­тар I сте­пен на Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та., наз­на­че­на със за­по­вед № 13/12 фев­ру­а­ри 1943 г. на Бог­дан Фи­лов, ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та.

357 Ан­на Сте­фа­но­ва Ко­жу­ха­ро­ва ­ юрист. Ста­жант при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Под­сек­ре­тар на Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­че­на със за­по­вед № 553/18 фев­ру­а­ри 1941 г. на Бог­дан Фи­лов, ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние. Увол­не­на със за­по­вед № 3831/17 сеп­тем­в­ри 1941 г. на Бог­дан Фи­лов, ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние.

358 Кон­с­тан­тин Сто­лев ­ кон­т­ро­льор-док­лад­чик I сте­пен при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/18 фев­ру­а­ри 1941 г. Съ­вет­ник при Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 17/21 ав­густ 1941 г.

359 Ни­ко­ла Бо­ри­сов ­ сек­ре­тар на Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/18 фев­ру­а­ри 1941 г.

360 Ки­рил Ли­пощ­ли­ев ­ кон­т­ро­льор-док­лад­чик I сте­пен при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/18 фев­ру­а­ри 1941 г.

361 Иван Ма­д­жа­ров ­ фи­нан­сов ин­с­пек­тор III сте­пен при Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те. Съ­вет­ник при Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/18 фев­ру­а­ри 1941 г.

362 Ни­ко­ла Ан­ге­лов ­ дър­жа­вен ад­во­кат в Бур­гас. Съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 6/18 фев­ру­а­ри 1941 г.

363 Ме­то­ди Кай­дъ­мов ­ юрист. Пред­се­да­тел на Скоп­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г.

364 Ан­гел Узу­нов ­ юрист. Фи­нан­сов ин­с­пек­тор I сте­пен при Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те. Съ­вет­ник при Скоп­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г. Съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

365 Ва­сил Доб­ри­нов ­ юрист. Съ­вет­ник при Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г.

366 Ди­ми­тър Ни­ко­лов Га­д­жа­лов ­ съ­вет­ник при Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Пред­се­да­тел на Ксан­тийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г. Пред­се­да­тел на Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

367 Ди­мо Въ­лев ­ юрист. Кон­т­ро­льор-док­лад­чик при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Скоп­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г.

368 Сте­фан Ст. Вач­ков (Вач­щов) ­ фи­нан­сист. Кон­т­ро­льор-док­лад­чик I сте­пен при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Скоп­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г. Съ­вет­ник при Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 38/9 ап­рил 1946 г.

369 Сто­ян Чу­кур­ли­ев ­ фи­нан­сист. Съ­вет­ник при Би­тол­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г.

370 Дра­го­мир П. То­до­ров ­ юрист. Кон­т­ро­льор-док­лад­чик I сте­пен при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Би­тол­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г. Съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 38/9 ап­рил 1946 г.

371 Ге­ор­ги Кон­с­тан­ти­нов ­ фи­нан­сист. Кон­т­ро­льор-док­лад­чик II сте­пен при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Ксан­тийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г.

372 Илия К. Ко­ев­с­ки ­ юрист. I стар­ши кон­т­ро­льор-док­лад­чик при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Ксан­тийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г.

373 Ди­ми­тър Ст. Дра­го­ев ­ фи­нан­сист. I стар­ши кон­т­ро­льор-док­лад­чик при Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 12/23 юли 1941 г. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 17/21 ав­густ 1941 г. Увол­нен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

374 Пе­тър Ди­мит­ров Габ­ров­с­ки (1898, Раз­г­рад ­ 1945). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Тър­но­во (1916) и Шко­ла­та за за­пас­ни офи­це­ри (1917). Взво­ден ко­ман­дир по вре­ме на Пър­ва­та сме­тов­на вой­на (1915-1918). За­вър­ш­ва пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет (1923) и спе­ци­а­ли­зи­ра във Ви­ен­с­кия уни­вер­си­тет (1924). Ад­во­кат, член на Вис­шия ад­во­кат­с­ки съ­вет и член на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те ад­во­ка­ти. Ми­нис­тър на же­лез­ни­ци­те, по­щи­те и те­лег­ра­фи­те (1939-1940); ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве (1940-1943); и.д. ми­нис­тър-пред­се­да­тел (1943).

375 Хрис­то Ве­лев ­ юрист. Фи­нан­сов ин­с­пек­тор при Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те. Съ­вет­ник при Би­тол­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 16/13 ав­густ 1941 г.

376 Ди­ми­тър Йор­да­нов Дра­га­нов ­ ма­те­ма­тик. I стар­ши кон­т­ро­льор-док­лад­чик при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Ксан­тийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 16/13 ав­густ 1941 г. Съ­вет­ник при Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Увол­нен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

377 Ди­ми­тър Ат. Ста­ро­ма­нов ­ юрист. Под­сек­ре­тар на Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен със за­по­вед № 3831/17 сеп­тем­в­ри 1941 г. на Бог­дан Фи­лов, ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние.

378 Ев­до­кия Тас­ко­ва Ман­че­ва ­ юрист. Кни­го­во­ди­тел­ка при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Под­сек­ре­тар I сте­пен на Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­че­на със за­по­вед № 13/12 фев­ру­а­ри 1943 г. на Бог­дан Фи­лов, ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та.

379 Ки­рил Прес­лав­с­ки (1895, Со­фия ­ 1945) ­ бъл­гар­с­ки княз. Брат на цар Бо­рис III. След Пър­ва­та све­тов­на вой­на на­пус­ка за­ед­но с цар Фер­ди­нанд I Бъл­га­рия и жи­вее в Гер­ма­ния. Зав­ръ­ща се от­но­во в стра­на­та след прев­ра­та на 9 юни 1923 г. От сеп­тем­в­ри 1943 г. до сеп­тем­в­ри 1944 г. е член на Ре­ген­т­с­кия съ­вет. Осъ­ден на смърт от На­род­ния съд.

380 Ни­ко­ла Ми­хай­лов Ми­хов (1891, Тър­но­во ­ 1945) ­ ге­не­рал. За­вър­ш­ва Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия (1911). Учас­т­ва в Бал­кан­с­ка­та (1912-1913) и в Пър­ва­та све­тов­на вой­на (1915-1918). На­чал­ник на Во­ен­но­то учи­ли­ще (1938-1941). Ми­нис­тър на вой­на­та (1942-1943). Ре­гент на Бъл­га­рия (1943-1944). Осъ­ден на смърт от На­род­ния съд.

381 Си­ме­он II (1937, Со­фия) ­ бъл­гар­с­ки цар след смърт­та на цар Бо­рис III на 28 ав­густ 1943 г. По­ра­ди не­пъл­но­ле­тие уп­рав­ля­ва с ре­ген­ти в със­тав: княз Ки­рил Прес­лав­с­ки, проф. Бог­дан Фи­лов и ген. Ни­ко­ла Ми­хов. След обя­вя­ва­не­то на Бъл­га­рия за на­род­на ре­пуб­ли­ка (15 сеп­тем­в­ри 1946 г.) е из­го­нен за­ед­но със се­мейс­т­во­то от стра­на­та си и жи­вее в из­г­на­ние в Еги­пет и в Ис­па­ния.

382 Кон­с­тан­тин Йо­цов Пар­тов (1894, Вра­ца ­ 1945). След­ва пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет и за­вър­ш­ва с док­то­рат в Гер­ма­ния (1923). Про­ку­рор при Со­фийс­кия об­лас­тен съд. Член на Дър­жав­ния ад­ми­нис­т­ра­ти­вен съд и на Съ­ю­за на съ­ди­и­те. Ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1942-1944). Осъ­ден на смърт от На­род­ния съд.

383 Ни­ко­ла А. Дой­чев ­ съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Увол­нен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

384 Кос­та Или­ев Кос­та­ди­нов ­ съ­вет­ник при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Увол­нен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

385 Кон­с­тан­тин Ан­ге­лов Ган­чев ­ пред­се­да­тел на Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

386 Вла­ди­мир Нес­то­ров По­пов ­ от гр. Ка­зан­лък. Пред­се­да­тел на Об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Пред­се­да­тел на Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

387 Ни­ко­ла Ста­нев Над­лен­ков ­ съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Пред­се­да­тел на Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

388 Д-р Хрис­то П. Гю­ле­ме­тов ­ от гр. Ста­ра За­го­ра. Съ­вет­ник при Об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г. Съ­вет­ник при Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 38/9 ап­рил 1946 г.

389 Ан­д­рей Ди­мит­ров ­ кон­т­ро­льор при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

390 Лю­бен Кл. Ста­нис­ла­вов ­ кон­т­ро­льор при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 24/6 фев­ру­а­ри 1945 г.

391 Ва­си­лев ­ сек­ре­тар на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет (1945).

392 На­ро­ден съд ­ вре­мен­но дейс­т­ващ съд, съз­да­ден от пра­ви­тел­с­т­во­то на Оте­чес­т­ве­ния фронт въз ос­но­ва на На­ред­ба­та-за­кон за съ­де­не от На­род­ния съд на ви­нов­ни­ци­те за във­ли­ча­не­то на Бъл­га­рия в Све­тов­на­та вой­на (ок­том­в­ри 1944 г.). На­род­ни­ят съд има 13 със­та­ва в Со­фия и око­ло 80 със­та­ва в 63 се­ли­ща в стра­на­та. При­съ­ди­те на На­род­ния съд са окон­ча­тел­ни, не под­ле­жат на об­жал­ва­не и вли­зат в си­ла вед­на­га след обя­вя­ва­не­то им. Ра­бо­та­та на На­род­ния съд за­поч­ва на 20 де­кем­в­ри 1944 г. с два про­це­са в Со­фия: I със­тав на На­род­ния съд ­ сре­щу ре­ген­ти­те, ми­нис­т­ри­те от пет­те пра­ви­тел­с­т­ва (1940-1944) и двор­цо­ви­те съ­вет­ни­ци и II със­тав ­ сре­щу на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли от ХХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. На­род­ни­ят съд за­вър­ш­ва про­це­си­те през ап­рил 1945 г. През 1996 г. с ре­ше­ние на Вър­хов­ния съд на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия при­съ­ди­те на На­род­ния съд се от­ме­нят.

393 Алек­сан­дър Да­мев ­ сек­ре­тар на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (към 1945 г.).

394 Н. Хрис­тов ­ пред­се­да­тел на Съ­ве­та по за­ко­но­да­тел­с­т­во при Ми­нис­тер­с­т­во­то на пра­во­съ­ди­е­то (сеп­тем­в­ри 1945 г.).

395 19 май 1934 г., прев­рат, из­вър­шен от По­ли­ти­чес­кия кръг “Зве­но” и Во­ен­ния съ­юз с по­мощ­та на ар­ми­я­та. От­ме­ня се кон­с­ти­ту­ци­я­та, раз­пус­кат се пар­ла­мен­тът и по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии. Въ­веж­да се но­ва сис­те­ма в дър­жав­ния и по­ли­ти­чес­кия жи­вот ­ кме­то­ве­те се наз­на­ча­ват от цен­т­рал­на­та власт, об­ра­зу­ват се дър­жав­ни про­фе­си­о­нал­ни ор­га­ни­за­ции и др. Въ­веж­дат се дър­жав­ни мо­но­по­ли.

396 К. Н. Ива­нов ­ ин­же­нер, ди­рек­тор на Ди­рек­ция на трам­ва­и­те и ос­вет­ле­ни­е­то при Сто­лич­на на­род­на об­щи­на (де­кем­в­ри 1945 г.).

397 Ив. Тр. Га­тев ­ ин­же­нер, на­чал­ник-от­дел в Ди­рек­ция на трам­ва­и­те и ос­вет­ле­ни­е­то при Сто­лич­на на­род­на об­щи­на (де­кем­в­ри 1945 г.).

398 Бо­рис Ге­ор­ги­ев Ди­мов ­ съ­вет­ник при Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Пред­се­да­тел на Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 38/9 ап­рил 1946 г.

399 Иван Ди­мит­ров Злат­ков ­ кон­т­ро­льор при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 38/9 ап­рил 1946 г.

400 Проф. д-р Иван Ма­те­ев Сте­фа­нов (1899, Вар­на ­ 1980, Со­фия). Член на БКП (1919). За­вър­ш­ва дър­жав­ни на­у­ки и спе­ци­а­ли­зи­ра в Бер­лин­с­кия уни­вер­си­тет (1920-1924). Ра­бо­ти в съ­вет­с­ко­то тър­гов­с­ко пред­с­та­ви­тел­с­т­во в Бер­лин (1924). Член на Гер­ман­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия (1920-1925). На­чал­ник на Ста­тис­ти­чес­кия от­дел на тър­гов­с­ко­то пред­с­та­ви­тел­с­т­во на СССР в Па­риж (1925-1927). Член на Френ­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия. Спе­ци­а­ли­зи­ра ста­тис­ти­ка в Сор­бо­на­та, Па­риж. Ра­бо­ти в Глав­на­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та в Со­фия. Един от ос­но­ва­те­ли­те на На­уч­но­то со­ци­о­ло­ги­чес­ко дру­жес­т­во (1932). Пре­по­да­ва­тел във Вис­ше­то тър­гов­с­ко учи­ли­ще в Сви­щов( Уп­ра­ви­тел на БНБ (1944-1946). Ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1946-1949). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние.

401 Крум Зел­ков ­ на­чал­ник на служ­ба при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. След зак­ри­ва­не­то на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (1948) пос­тъп­ва на ра­бо­та в Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те.

402 Ди­мо Въ­лев Мюф­ти­ев ­ пред­се­да­тел на Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Увол­нен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 155/10 ок­том­в­ри 1947 г.

403 Ни­ки­фор Йон­ков Ми­хай­лов ­ пред­се­да­тел на Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 155/10 ок­том­в­ри 1947 г.

404 Трай­чо Кос­тов (Трай­чо Кос­тов Джу­нев) (1897, Со­фия ­ 1949, Со­фия). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Со­фия и Шко­ла­та за за­пас­ни офи­це­ри в Со­фия (1916). Учас­т­ва в Пър­ва­та све­тов­на вой­на (1915-1918). След­ва пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет. Сте­ног­раф в На­род­но­то съб­ра­ние (1918-1921). Член на БКМС и БКП. Учас­т­ва в под­го­тов­ка­та на Сеп­тем­в­рийс­ко­то въс­та­ние (1923). Член на Все­ру­сийс­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия (бол­ше­ви­ки). Ра­бо­ти в Зад­г­ра­нич­но­то бю­ро на ЦК на БКП и в Из­пъл­ни­тел­ния ко­ми­тет на Ко­мин­тер­на. Член на ЦК на БКП (от 1931 г.). След 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. е сек­ре­тар на ЦК на БКП и член на По­лит­бю­ро. Член на бъл­гар­с­ка­та де­ле­га­ция, под­пи­са­ла Па­риж­кия ми­рен до­го­вор (1947). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХХVI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и в VI Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Под­п­ред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет (1946-1949); ми­нис­тър на елек­т­ри­фи­ка­ци­я­та, во­ди­те и при­род­ни­те бо­гат­с­т­ва (1946); ми­нис­тър без пор­т­фейл (1946-1947). Пред­се­да­тел на Пра­ви­тел­с­т­ве­ния ко­ми­тет за сто­пан­с­ки и фи­нан­со­ви въп­ро­си при Ми­нис­тер­с­кия съ­вет (1947-1949). Ди­рек­тор на На­род­на биб­ли­о­те­ка (1949). Не­о­бос­но­ва­но об­ви­нен в ан­ти­пар­тий­на и ан­ти­дър­жав­на дей­ност, из­к­лю­чен от пар­ти­я­та и осъ­ден на смърт (1949). На сеп­тем­в­рийс­кия пле­нум на ЦК на БКП (1956) е час­тич­но ре­а­би­ли­ти­ран. Пос­мър­т­но е удос­то­ен с по­чет­но зва­ние “Ге­рой на со­ци­а­лис­ти­чес­кия труд” (1963). Де­кем­в­рийс­ки­ят пле­нум на ЦК на БКП (1989) взе­ма ре­ше­ние за пъл­на по­ли­ти­чес­ка ре­а­би­ли­та­ция.

405 Ва­сил Пет­ров Ко­ла­ров (1877, Шу­мен ­ 1950, Со­фия). За­вър­ш­ва гим­на­зия във Вар­на (1895). Учи­тел в Ни­ко­пол (1895-1897). Член на БРСДП. За­вър­ш­ва пра­во в Же­не­ва (1900) и Шко­ла­та за за­пас­ни офи­це­ри (1901). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХVI, ХVII, ХVIII, ХIХ и ХХ Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Сек­ре­тар на Цен­т­рал­ния ко­ми­тет на Бъл­гар­с­ка­та ра­бот­ни­чес­ка пар­тия (тес­ни со­ци­а­лис­ти) (1919). Член на Из­пъл­ни­тел­ния ко­ми­тет на Ко­мин­тер­на (1921-1943) и не­гов сек­ре­тар (1922-1923). Един от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на Сеп­тем­в­рийс­ко­то въс­та­ние (1923). Член на Зад­г­ра­нич­но­то бю­ро на ЦК на БКП (1928-1944). Пред­се­да­тел на ХХVI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и на VI Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на Вре­мен­но­то пред­се­да­тел­с­т­во на ре­пуб­ли­ка­та (1946-1947). Член на БАН (1946). Ръ­ко­во­ди­тел на бъл­гар­с­ка­та де­ле­га­ция на Па­риж­ка­та мир­на кон­фе­рен­ция (1946). Под­п­ред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет и ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти (1947-1949); ми­нис­тър-пред­се­да­тел (1949-1950).

406 Юр­дан (Йор­дан) Ди­мит­ров Бо­жи­лов (1883, с. Из­вор, Плов­див­с­ко ­ 1955, Со­фия). За­вър­ш­ва Зе­ме­дел­с­ко­то учи­ли­ще в Са­до­во (1901). Член на БРСДП (т.с.). За­вър­ш­ва Шко­ла­та за за­пас­ни офи­це­ри в Со­фия. Ак­ти­вен де­ец на БКП. Об­лас­тен ди­рек­тор на Плов­див (1944-1946). Пъл­но­мо­щен ми­нис­тър в Ав­с­т­рия (1948-1949). Ми­нис­тър на тър­го­ви­я­та, про­миш­ле­ност­та и тру­да (1946-1947).

407 Ра­ди Най­де­нов (Ра­ди Най­де­нов Драг­нев) (1895, с. Бър­кач, Пле­вен­с­ко ­ 1985, Со­фия). След­ва пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет. За­вър­ш­ва Шко­ла­та за за­пас­ни офи­це­ри. Член на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на БЗНС (1932-1985). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХХIV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние, в VI Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние, в I, II, III, IV, V, VI, VII На­род­но съб­ра­ние. Член на Пре­зи­ди­у­ма на На­род­но­то съб­ра­ние (1962-1971). Ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1946-1962).

408 Ив. Или­ев ­ сек­ре­тар на проф­г­ру­па­та при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (към 1947 г.).

409 Ив. Ан­д­ре­ев ­ ди­рек­тор на Ди­рек­ция при Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те [към 1948 г.].

Каталог: articles -> download
download -> Закон за върховната сметна палата на 14 декември 2005 г се навършват 125 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата
download -> Одитен доклад №0400005712 за извършен одит за съответствие на декларираните приходи
download -> Одитирани обекти и дейности от сметната палата І. Първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити
download -> Закон за върховната сметна палата на българия уважаеми господин председател на Народното събрание
download -> Указания за финансов одит
download -> За извършен финансов одит на годишния финансов отчет
download -> Доклад №0100005213 за извършен финансов одит на годишния финансов отчет на община Бяла, област Русе, за 2012 г. София 2013 г. Съдържание

Изтегляне 11.39 Mb.

Сподели с приятели:
1   ...   52   53   54   55   56   57   58   59   60



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание