Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет



Изтегляне 11.39 Mb.
страница53/60
Дата30.01.2017
Размер11.39 Mb.
#13882
ТипСборник
1   ...   49   50   51   52   53   54   55   56   ...   60

29 Ан­дон Цан­ков ­ уп­ра­ви­тел на Сви­щов­с­ка­та мит­ни­ца. Член на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 4, про­то­кол № 75/20 де­кем­в­ри 1880 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 238/31 март 1883 г.

30 Вла­дис­лав Ди­мит­ров Зо­ло­тов (Зо­ло­то­вич) ­ по­мощ­ник на кон­т­ро­льо­ра в Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те. Член на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с 4 Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, про­то­кол № 75/20 де­кем­в­ри 1880 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 238/31 март 1883 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 15/31 де­кем­в­ри 1899 г.

31 Ге­ор­ги Ма­нов ­ член на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с 4 Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, про­то­кол № 75/20 де­кем­в­ри 1880 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 238/31 март 1883 г.

32 Ге­ор­ги Кон­с­тан­ти­нов Же­ляз­ко­вич (1846, Сви­щов ­ 1889, Со­фия). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Бу­ку­рещ и фи­нан­со­ви на­у­ки в Па­риж (1870). Член и сек­ре­тар (от 1870 г.) на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во в Га­лац. Пос­тъп­ва на служ­ба при Вре­мен­но­то рус­ко уп­рав­ле­ние (1878). Ди­рек­тор на БНБ (1879-1881). Ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1881-1882). Ко­ми­сар на жп ли­ни­я­та Ру­се-Вар­на (1881). Гла­вен ко­ми­сар по юши­ри­те (хра­ни­те) (1884-1885).

33 Н. Ми­хай­лов­с­ки ­ под­п­ред­се­да­тел на Дър­жав­ния съ­вет.

34 Н. Дас­ка­лов ­ пред­се­да­тел­с­т­ващ Дър­жав­ния съ­вет.

35 Ян­ко Ко­ва­чев ­ пе­ча­тар.

36 Те­о­ха­ров ­ над­во­рен съ­вет­ник при Им­пе­ра­тор­с­кия рус­ки ко­ми­сар в Бъл­га­рия.

37 Алек­сан­дър Ми­хай­ло­вич Дон­ду­ков-Кор­са­ков (1820, Псков­с­ка гу­бер­ния, Ру­сия ­ 1893, Пор­хов­с­ки уезд, Ру­сия) ­ княз, ге­не­рал-адю­тант. За­вър­ш­ва пра­во в Мос­ков­с­кия уни­вер­си­тет (1840). Слу­жи в рус­ка­та ар­мия. Ге­не­рал-гу­бер­на­тор на Ки­ев­с­ка, Во­лон­с­ка и По­дол­с­ка гу­бер­ния (1869-1876). Учас­т­ва в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878). Рус­ки им­пе­ра­тор­с­ки ко­ми­сар в Бъл­га­рия (1878-1879). След 1879 г. е ге­не­рал-гу­бер­на­тор на Оде­са и Хар­ков. Глав­но­ко­ман­д­ващ рус­ки­те войс­ки в Кав­каз (от 1882 г.). Наз­на­чен за член на Дър­жав­ния съ­вет на Ру­сия (1890).

38 Вайс ­ кни­жар в Ца­риг­рад.

39 Ва­сил Ап­ри­лов (1789, Габ­ро­во ­ 1847, Га­лац, Ру­мъ­ния). Учи в Мос­к­ва. За­вър­ш­ва нем­с­ка гим­на­зия в Бра­шов. След­ва ме­ди­ци­на във Ви­е­на. На 2 яну­а­ри 1835 г. от­к­ри­ва Габ­ров­с­ко­то вза­им­но учи­ли­ще ­ пър­во­то но­во­бъл­гар­с­ко свет­с­ко учи­ли­ще (Ап­ри­лов­с­ка­та гим­на­зия). Кни­жов­ник.

40 Ма­рин Дри­нов (1838, Па­на­гю­ри­ще ­ 1906, Хар­ков). За­вър­ш­ва Ки­ев­с­ка­та ду­хов­на се­ми­на­рия (1861) и Мос­ков­с­кия уни­вер­си­тет, док­тор на ис­то­ри­ко-фи­ло­ло­ги­чес­ки­те на­у­ки. Съ­би­ра ма­те­ри­а­ли за бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия (1865-1870). Един от ос­но­ва­те­ли­те и пръв пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во в Бра­и­ла (1869). Пре­по­да­ва­тел в Хар­ков­с­кия уни­вер­си­тет. Съ­вет­ник в Кан­це­ла­ри­я­та за граж­дан­с­ко уп­рав­ле­ние на княз Вла­ди­мир Чер­кас­ки (1877-1878). Ви­це­гу­бер­на­тор на Со­фия (1878). Един­с­т­ве­ни­ят бъл­га­рин в Съ­ве­та на им­пе­ра­тор­с­кия рус­ки ко­ми­сар в Бъл­га­рия, от­го­ва­ря за на­род­но­то прос­ве­ще­ние и за ду­хов­ни­те де­ла (1878-1879). Взе­ма ак­тив­но учас­тие при из­ра­бот­ва­не­то на про­ек­та за Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция (1879). Учас­т­ва в съз­да­ва­не­то на Со­фийс­ка­та пуб­лич­на биб­ли­о­те­ка (1879). Под­гот­вя про­ек­та за съз­да­ва­не­то на Дър­жав­ния съ­вет (1881).

41 П. Стан­чев ­ ок­ръ­жен уп­ра­ви­тел на гр. Вар­на. Член на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ от 24 де­кем­в­ри 1882 г.

42 Си­ме­он, Вар­нен­с­ки и Прес­лав­с­ки мит­ро­по­лит (1840, Бур­гас ­ 1937, Вар­на). За­вър­ш­ва Бо­гос­лов­с­ко­то учи­ли­ще в Хал­ки (1863). Учи­тел в Ца­риг­рад (1864-1866) и Бур­гас (1866-1868). Учас­т­ник в цър­ков­но-на­ци­о­нал­на­та бор­ба. Про­то­син­гел на Ви­дин­с­ка­та мит­ро­по­лия (1870-1872). От 1872 г. за­е­ма длъж­ност­та Вар­нен­с­ки и Прес­лав­с­ки мит­ро­по­лит. Под­п­ред­се­да­тел на Уч­ре­ди­тел­но­то съб­ра­ние, на­ро­ден пред­с­та­ви­тел в I Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на III Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Член на БАН.

43 Д. По­пов ­ гла­вен сек­ре­тар на На­род­но­то съб­ра­ние (към на­ча­ло­то на 1883 г.)

44 Гри­гор Ди­мит­ров На­чо­вич (1845, Сви­щов ­ 1920, Со­фия). За­вър­ш­ва Френ­с­кия ка­то­ли­чес­ки ко­леж в Бе­бек край Ца­риг­рад (1860). Учи в тър­гов­с­ки учи­ли­ща в Па­риж и Ви­е­на. За­вър­ш­ва вис­ши по­ли­ти­ко-ико­но­ми­чес­ки на­у­ки в Па­риж. Пред­се­да­тел на Сви­щов­с­кия ре­во­лю­ци­о­нен ко­ми­тет (1866). Съ­би­ра и из­п­ра­ща доб­ро­вол­ци за Вто­ра­та бъл­гар­с­ка ле­гия в Бел­г­рад (1867-1868). По вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878) слу­жи в Глав­но­то ко­ман­д­ва­не ка­то ра­зуз­на­вач. Де­пу­тат в Уч­ре­ди­тел­но­то съб­ра­ние. Член на Кон­сер­ва­тив­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в III Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и в I, II, III, V, VIII, IХ, Х Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1879, 1882-1883, 1887-1888, 1891-1892); ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1879-1880, 1886-1887, 1894-1896); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те (1879-1880, 1886); ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (1881-1882); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, зе­ме­де­ли­е­то и тър­го­ви­я­та (1883, 1894); ми­нис­тър на тър­го­ви­я­та и зе­ме­де­ли­е­то (1896, 1899-1900). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. По­мощ­ник-кмет (1880-1881) и кмет на Со­фия (1896-1897). Член на Дър­жав­ния съ­вет (1881-1883). Дип­ло­ма­ти­чес­ки агент в Ру­мъ­ния (1884-1889), в Ав­с­т­ро-Ун­га­рия (1889-1891) и в Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия (1903-1906).

45 Кос­та Ко­ев ­ ар­хи­вар в На­род­но­то съб­ра­ние. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 237/31 март 1883 г.

46 То­дор Сто­я­нов Бур­мов (1834, с. Но­ва ма­ха­ла (Дра­га­нов­ци), Габ­ров­с­ко ­ 1906, Со­фия). Учи в ки­лий­но и вза­им­но учи­ли­ще в Габ­ро­во. За­вър­ш­ва се­ми­на­рия (1853) и Ду­хов­на ака­де­мия (1857) в Ки­ев. Учи­тел в Габ­ро­во (1857-1860). От 1860 г. учи­тел в учи­ли­ще­то при бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва в Ца­риг­рад. Учас­т­ник в цър­ков­но-на­ци­о­нал­ни­те бор­би. Сек­ре­тар на бъл­гар­с­ка­та об­щи­на в Ца­риг­рад. Ков­чеж­ник на княз Чер­кас­ки по вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878). Ви­це­гу­бер­на­тор на Плов­див (1878) и гу­бер­на­тор на Со­фия (1879). Член на Кон­сер­ва­тив­на­та и на Прог­ре­сив­но­ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в I Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и в I и II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър-пред­се­да­тел, ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и вре­мен­но уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1879). Член на Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд (1880). Член на Дър­жав­ния съ­вет (1881-1883). Уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те (1883); ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1886). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во.

47 Г. Д. Ди­мов ­ сче­то­во­ди­тел при От­де­ле­ни­е­то на пря­ми­те даж­дия в Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те. Де­ло­во­ди­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 237/31 март 1883 г.

48 С. Да­цов ­ сек­ре­тар-бух­гал­тер при Ру­сен­с­ка­та мит­ни­ца. Док­лад­чик I клас във Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 237/31 март 1883 г.

49 Ян­ко Ико­но­мов ­ док­лад­чик I клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

50 Те­о­дор Ти­шев ­ бух­гал­тер при Глав­но те­лег­ра­фо-по­щен­с­ко уп­рав­ле­ние. Из­пъл­ня­ващ длъж­ност­та док­лад­чик при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 237/31 март 1883 г.

51 Хр. Н. Да­бов­с­ки ­ док­лад­чик III сте­пен при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Док­лад­чик II клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 237/31 март 1883 г. Док­лад­чик I клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 814/3 ок­том­в­ри 1883 г.

52 Алек­сан­дър Зла­тар­с­ки ­ член на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 238/31 март 1883 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Увол­нен с Указ № 14/31 де­кем­в­ри 1899 г.

53 Пе­тър Стан­чов ­ член на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 238/31 март 1883 г.

54 Д. По­пов ­ вре­мен­но уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те (към май 1883 г.).

55 Алек­сан­дър Ва­си­ли­е­вич Ка­ул­барс (1844, Санкт Пе­тер­бург ­ 1922, Фран­ция) ­ ба­рон, ге­не­рал-ма­йор. За­вър­ш­ва шко­ла за гвар­дейс­ки юн­ке­ри (1863) и Ни­ко­ла­ев­с­ка­та ге­не­рал­щаб­на ака­де­мия в Санкт Пе­тер­бург. Учас­т­ва в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878). Ми­нис­тър на вой­на­та (1882-1883). След на­пус­ка­не­то на Бъл­га­рия слу­жи в рус­ка­та ар­мия.

56 М. Мар­ти­нов ­ док­лад­чик II клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Док­лад­чик I клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 814/3 ок­том­в­ри 1883 г.

57 Д. Елен­ков ­ док­лад­чик II клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Док­лад­чик I клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 814/3 ок­том­в­ри 1883 г.

58 Г. На­ков ­ кон­т­ро­льор при Дуп­ниш­ко­то ков­чеж­ни­чес­т­во. Док­лад­чик I клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 814/3 ок­том­в­ри 1883 г.

59 Ст. Ива­нов ­ учи­тел в Ца­риб­род­с­ко­то тре­ток­лас­но учи­ли­ще. Док­лад­чик II клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 814/3 ок­том­в­ри 1883 г.

60 Ге­ор­ги Мен­ка­до­си­ев ­ кон­т­ро­льор при Кюс­тен­дил­с­ко­то ок­ръж­но ков­чеж­ни­чес­т­во. Док­лад­чик II клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 814/3 ок­том­в­ри 1883 г.

61 Сп. Трич­ков ­ кон­т­ро­льор при Ви­дин­с­ко­то ок­ръж­но ков­чеж­ни­чес­т­во. Док­лад­чик II клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 814/3 ок­том­в­ри 1883 г.

62 Пе­тър Мит­ков ­ кон­т­ро­льор при Вра­чан­с­ко­то ков­чеж­ни­чес­т­во. Док­лад­чик II клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 814/3 ок­том­в­ри 1883 г.

63 А. В. Дас­ка­лов ­ оце­ни­тел при Ви­дин­с­ка­та мит­ни­ца. Док­лад­чик II клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 814/3 ок­том­в­ри 1883 г.

64 А. Бар­га­зов ­ по­мощ­ник на ков­чеж­ни­ка при БНБ. Док­лад­чик II клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 814/3 ок­том­в­ри 1883 г.

65 Хр. Г. Еки­мов ­ ре­гис­т­ра­тор при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Док­лад­чик II клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 814/3 ок­том­в­ри 1883 г.

66 К. Ген­дов ­ уп­ра­ви­тел на Дъс­че­но-Кла­ден­с­ка­та мит­ни­ца. Док­лад­чик II клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 814/3 ок­том­в­ри 1883 г.

67 Н. Юр­да­но­вич ­ кон­т­ро­льор при Доб­рич­ко­то око­лийс­ко ков­чеж­ни­чес­т­во. Док­лад­чик II клас при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 814/3 ок­том­в­ри 1883 г.

68 То­ма Ге­ор­ги­ев ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Увол­нен с Указ № 22) 21 но­ем­в­ри 1886 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Увол­нен с ре­ше­ние на На­род­но­то съб­ра­ние от 9 но­ем­в­ри 1887 г.

69 Са­ва Ата­на­сов Мут­ку­ров (1852, Тър­но­во ­ 1891, Не­а­пол, Ита­лия) ­ под­пол­ков­ник. Учи във Во­ен­но­ме­ди­цин­с­ко­то учи­ли­ще в Ца­риг­рад (1868) и за­вър­ш­ва Юн­кер­с­ко­то пе­хот­но учи­ли­ще в Оде­са (1872). Слу­жи в рус­ка­та ар­мия (1872-1876). Доб­ро­во­лец в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­но­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878). След Ос­во­бож­де­ни­е­то (1878) слу­жи в Ге­не­рал­ния щаб на ми­ли­ци­я­та и жан­дар­ме­ри­я­та на Из­точ­на Ру­ме­лия. Взе­ма ак­тив­но учас­тие в Съ­е­ди­не­ни­е­то на Кня­жес­т­во Бъл­га­рия и Из­точ­на Ру­ме­лия (1885). Член на Вре­мен­но­то пра­ви­тел­с­т­во. Учас­т­ник в Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на (1885). Един от ор­га­ни­за­то­ри­те на кон­т­рап­рев­ра­та след дет­ро­на­ци­я­та на княз Алек­сан­дър I Ба­тен­берг (1886). Глав­но­ко­ман­д­ващ ар­ми­я­та (1886). Ре­гент на Бъл­га­рия (1886-1887). Ми­нис­тър на вой­на­та (1887-1891).

70 Ге­ор­ги Ата­на­сов Жив­ков (1844, Тър­но­во ­ 1890). За­вър­ш­ва Клас­но­то учи­ли­ще в Тър­но­во (1860). Учи във Во­ен­но­ме­ди­цин­с­ко­то учи­ли­ще в Ца­риг­рад. Учи­тел в Ес­ки Джу­мая (дн. Тър­го­ви­ще), Вар­на, Ру­се (1862-1869). След Ос­во­бож­де­ни­е­то (1878) е кмет на Тър­но­во, ок­ръ­жен уп­ра­ви­тел на Со­фия, ди­рек­тор на Вар­нен­с­ка­та де­ви­чес­ка гим­на­зия и ок­ръ­жен учи­ли­щен ин­с­пек­тор. Член на Ли­бе­рал­на­та и На­род­но­ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в I, II, IV, V, VII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и в III Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на IV, VII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и на III Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Член на Ре­ген­т­с­кия съ­вет (1886-1887). Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1886, 1887-1893); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те (1890).

71 Б. Го­ра­нов ­ сек­ре­тар на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет.

72 То­дор Ата­на­сов Иван­чов (1858, Тър­но­во ­ 1905, Па­риж). За­вър­ш­ва Ро­бърт ко­леж в Ца­риг­рад (1875). След­ва ме­ди­ци­на в Мон­пе­лие, Фран­ция. Ди­рек­тор на Пе­да­го­ги­чес­ко­то учи­ли­ще в Кюс­тен­дил (1880-1883). Ди­рек­тор на Ста­тис­ти­чес­ко­то бю­ро в Со­фия. Пос­то­я­нен член на Меж­ду­на­род­ния ста­тис­ти­чес­ки ко­ми­тет в Санкт Пе­тер­бург (1897) и член на Па­риж­ко­то ста­тис­ти­чес­ко дру­жес­т­во. Член на Ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в III Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и в V и Х Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1886-1887, 1899); ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1899-1900); ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1900-1901). Осъ­ден на зат­вор от Дър­жав­ния съд за зло­у­пот­ре­ба с дър­жав­ни сред­с­т­ва (1903).

73 Да­на­ил Цо­нев Ни­ко­ла­ев (1852, Бол­г­рад, Бе­са­ра­бия ­ 1942, Бан­кя) ­ ге­не­рал. За­вър­ш­ва Бол­г­рад­с­ка­та гим­на­зия и Пе­хот­но­то во­ен­но учи­ли­ще в Оде­са (1875). Учас­т­ник в Съ­е­ди­не­ни­е­то на Кня­жес­т­во Бъл­га­рия и Из­точ­на Ру­ме­лия (1885). Член на Вре­мен­но­то пра­ви­тел­с­т­во и глав­но­ко­ман­д­ващ Из­точ­но­ру­ме­лийс­ка­та ми­ли­ция и жан­дар­ме­рия (1885). Ко­ман­дир на За­пад­ния кор­пус по вре­ме на Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на (1885). Ми­нис­тър на вой­на­та (1886-1887, 1907-1911). Пред­се­да­тел на Вър­хов­ния ма­ке­дон­с­ки ко­ми­тет (1895-1897). Ге­не­рал-адю­тант на княз Фер­ди­нанд (1897-1907).

74 Ва­сил Хр. Дюс­та­ба­нов ­ гла­вен сче­то­во­ди­тел при Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с про­то­кол № 1 на Ми­нис­тер­с­ки съ­вет от 3 яну­а­ри 1887 г.

75 Ми­ха­ил Те­нев (Ми­ха­ил Те­нев Ха­д­жи­ко­лев) (1856, Ка­зан­лък ­ 1943). Учи в Плов­див. За­вър­ш­ва Тър­гов­с­кия от­дел на гим­на­зи­я­та в Же­не­ва (1874). След­ва във Фи­зи­ко-ма­те­ма­ти­чес­кия фа­кул­тет на Же­нев­с­кия уни­вер­си­тет (1874-1877). Слу­жи­тел в глав­но­то уп­рав­ле­ние на княз Алек­сан­дър Дон­ду­ков-Кор­са­ков. Ин­с­пек­тор (1880) и на­чал­ник на от­де­ле­ние (1881) в Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те. Уп­ра­ви­тел на мит­ни­ци­те. На­чал­ник на Счет­но­то от­де­ле­ние при Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те (1885). Ад­ми­нис­т­ра­тор (1887) и уп­ра­ви­тел на БНБ (1894-1899). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в Х Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1899-1900).

76 Иван Ев­с­т­ра­ти­ев Ге­шов (1849, Плов­див ­ 1924, Со­фия). Учи в гръц­ко и бъл­гар­с­ко учи­ли­ще в Плов­див. За­вър­ш­ва фи­нан­со­ви и по­ли­ти­чес­ки на­у­ки в Ман­чес­тър, Ан­г­лия (1869). Да­ва све­де­ния на в. “Таймс” за тур­с­ки­те жес­то­кос­ти по вре­ме на Ап­рил­с­ко­то въс­та­ние (1876), осъ­ден на смърт (1877) и по­мил­ван. Учас­т­ва ак­тив­но в ус­т­ройс­т­во­то на Из­точ­на Ру­ме­лия. Един от во­да­чи­те на На­род­на­та (Съ­е­ди­нис­т­ка­та) пар­тия. Де­пу­тат и пред­се­да­тел на Об­лас­т­но­то съб­ра­ние на Из­точ­на Ру­ме­лия (1879-1880). Ди­рек­тор на фи­нан­си­те на Из­точ­на Ру­ме­лия (1882-1883). Ди­рек­тор на БНБ (1883-1886). Пред­се­да­тел на Пър­вия бъл­гар­с­ки зе­ме­дел­с­ко-про­миш­лен съ­бор в Плов­див (1892). Пред­се­да­тел на На­род­на­та пар­тия (от 1901 г.) и на Обе­ди­не­на­та на­род­ноп­рог­ре­сив­на пар­тия (1920). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в VIII, IХ, ХI, ХII, ХIII, ХIV, ХV, ХVI, ХVII, ХVIII, ХIХ Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и в III и V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на ХI и ХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1886, 1894); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на тър­го­ви­я­та и зе­ме­де­ли­е­то (1894); ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1894-1897); уп­рав­ля­ващ ми­нис­тер­с­т­во­то на тър­го­ви­я­та и зе­ме­де­ли­е­то (1894-1897); ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1911-1913); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и бла­го­ус­т­ройс­т­во­то (1911-1912). Един от ини­ци­а­то­ри­те за съз­да­ва­не­то на Кон­с­ти­ту­ци­он­ния блок (1922). Член на Де­мок­ра­ти­чес­кия сго­вор (1923). Член и ков­чеж­ник на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во (1884-1898). Пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во (1898-1911) и на БАН (1911-1924). Пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­кия чер­вен кръст (1884-1924).

77 Ди­ми­тър Сто­я­нов Тон­чев (1859, Ка­ло­фер ­ 1937, Со­фия). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Ни­ко­ла­ев, Ру­сия (1880) и пра­во в Но­во­ру­сийс­кия уни­вер­си­тет в Оде­са (1883). По­мощ­ник-про­ку­рор и пред­се­да­тел на Плов­див­с­кия де­пар­та­мен­та­лен съд (1883) и пред­се­да­тел на Плов­див­с­ко­то уг­лав­но съ­ди­ли­ще (1884). Член на Ли­бе­рал­на­та пар­тия, на Мла­до­ли­бе­рал­на­та и На­ци­о­нал­ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в III Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и в IV, V, VI, VIII, Х, ХII, ХV, ХVI, ХVII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на III Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и на V Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Под­пер­д­се­да­тел на IV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1886, 1888-1891); ми­нис­тър на тър­го­ви­я­та и зе­ме­де­ли­е­то (1894); ми­нис­тър на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и съ­об­ще­ни­я­та (1899-1900); ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1900-1901); ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1913-1918). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Осъ­ден от Тре­тия дър­жа­вен съд (1923).

78 Д-р Ге­ор­ги Ива­нов Стран­с­ки (1847, Ка­ло­фер ­ 1904, Со­фия). За­вър­ш­ва Ме­ди­цин­с­ко­то учи­ли­ще и Фа­кул­те­та по ме­ди­ци­на в Бу­ку­рещ (1864-1874). Ра­бо­ти ка­то ок­ръ­жен ле­кар в гр. Бу­зъу и ор­ди­на­тор в бу­ку­рещ­ка­та бол­ни­ца “Ко­лен­ти­на”. Един от ос­но­ва­те­ли­те на Бъл­гар­с­ко­то чо­ве­ко­лю­би­во нас­то­я­тел­с­т­во в Бу­ку­рещ. Член на Бъл­гар­с­ко­то цен­т­рал­но бла­гот­во­ри­тел­но об­щес­т­во (1876). Учас­т­ва ка­то во­е­нен ле­кар в ру­мън­с­ка­та ар­мия по вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878). След Ос­во­бож­де­ни­е­то през 1878 г. е ок­ръ­жен ле­кар в Пле­вен. Де­пу­тат в Уч­ре­ди­тел­но­то съб­ра­ние. Член и пред­се­да­тел на Об­лас­т­но­то съб­ра­ние в Из­точ­на Ру­ме­лия (1883). Ди­рек­тор на фи­нан­си­те (1880-1881) и член на Пос­то­ян­ния ко­ми­тет (1879-1880, 1882-1883, 1883-1884). Един от во­да­чи­те на Ли­бе­рал­на­та пар­тия в об­ласт­та. Учас­т­ник в Съ­е­ди­не­ни­е­то на Кня­жес­т­во Бъл­га­рия и Из­точ­на Ру­ме­лия през 1885 г. Пред­се­да­тел на Вре­мен­но­то пра­ви­тел­с­т­во и наз­на­чен за кня­жес­ки ко­ми­сар в Юж­на Бъл­га­рия. Дип­ло­ма­ти­чес­ки агент в Сър­бия (1886-1887). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в I, V, VI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Уп­ра­ви­тел и гла­вен ле­кар на Алек­сан­д­ров­с­ка­та бол­ни­ца в Со­фия (1897-1899). Ок­ръ­жен ле­кар и уп­ра­ви­тел на бол­ни­ца­та в Ру­се (1899-1900). Пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (1900-1904).

79 Д-р Кон­с­тан­тин Сто­и­лов (Кон­с­тан­тин Сто­и­лов Кон­с­тан­ти­нов) (1853, Плов­див ­ 1901, Со­фия). За­вър­ш­ва Ро­бърт ко­леж в Ца­риг­рад (1871). Док­тор по пра­во на Хай­дел­бер­г­с­кия уни­вер­си­тет. Изу­ча­ва френ­с­ко граж­дан­с­ко пра­во в Па­риж (1877-1878). Член на Плов­див­с­кия апе­ла­ти­вен съд и пред­се­да­тел на Со­фийс­кия съд (1879). Де­пу­тат и сек­ре­тар на Уч­ре­ди­тел­но­то съб­ра­ние. На­чал­ник на По­ли­ти­чес­кия ка­би­нет на княз Алек­сан­дър I Ба­тен­берг (1880-1883). Член на Кон­сер­ва­тив­на­та пар­тия. Ос­но­ва­тел и во­дач на На­род­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в I, II, III Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и в I, II, IV, V, VI, VIII, IХ, Х Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1881, 1896); ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1883, 1886, 1896-1899); ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1883, 1886-1888); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на пра­во­съ­ди­е­то (1895-1896); ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (1894-1896). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во.

80 Пет­ко Въл­на­ров ­ на­ро­ден пред­с­та­ви­тел в V Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние от Раз­г­рад­с­ки ок­ръг, По­пов­с­ка око­лия. Пред­се­да­тел на Фи­нан­со­ва­та ко­ми­сия на V Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

81 Фер­ди­нанд I Сак­с­ко­бург­гот­с­ки (1861, Ви­е­на ­ 1948, Ко­бург). Бъл­гар­с­ки княз от 7 юли 1887 г. и цар от 22 сеп­тем­в­ри 1908 г. По­ра­ди зло­по­луч­ния за Бъл­га­рия край на Пър­ва­та све­тов­на вой­на, по нас­то­я­ва­не на по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии в стра­на­та, цар Фер­ди­нанд аб­ди­ки­ра от прес­то­ла на 3 ок­том­в­ри 1918 г. в пол­за на прес­то­ло­нас­лед­ни­ка княз Бо­рис Тър­нов­с­ки. Съ­щия ден на­пус­ка Бъл­га­рия и до смърт­та си жи­вее в Гер­ма­ния.

82 Иван Пет­ров Са­ла­ба­шев (1853, Ста­ра За­го­ра ­ 1924, Со­фия). Учи в Ста­ра За­го­ра и за­вър­ш­ва гим­на­зия в Та­бор, Че­хия (1872). След­ва ма­те­ма­ти­ка в Праж­ка­та по­ли­тех­ни­ка. Учи­тел по ма­те­ма­ти­ка в Бол­г­рад­с­ка­та гим­на­зия (1877-1879). Де­пу­тат в Об­лас­т­но­то съб­ра­ние на Из­точ­на Ру­ме­лия (1879). Гла­вен сек­ре­тар на Ди­рек­ци­я­та на на­род­но­то прос­ве­ще­ние. Член на Вър­хов­ния съд (1880) и ди­рек­тор на пра­во­съ­ди­е­то (1882-1884). Член на Ли­бе­рал­на­та пар­тия в Из­точ­на Ру­ме­лия. Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Член на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия (от 1903 г.). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в VI, VII, ХI, ХIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ос­но­ва­тел и пред­се­да­тел на Фи­зи­ко-ма­те­ма­ти­чес­ко­то дру­жес­т­во в Со­фия (1898). Пъл­но­мо­щен ми­нис­тър в Ав­с­т­ро-Ун­га­рия (1910-1914).

Каталог: articles -> download
download -> Закон за върховната сметна палата на 14 декември 2005 г се навършват 125 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата
download -> Одитен доклад №0400005712 за извършен одит за съответствие на декларираните приходи
download -> Одитирани обекти и дейности от сметната палата І. Първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити
download -> Закон за върховната сметна палата на българия уважаеми господин председател на Народното събрание
download -> Указания за финансов одит
download -> За извършен финансов одит на годишния финансов отчет
download -> Доклад №0100005213 за извършен финансов одит на годишния финансов отчет на община Бяла, област Русе, за 2012 г. София 2013 г. Съдържание

Изтегляне 11.39 Mb.

Сподели с приятели:
1   ...   49   50   51   52   53   54   55   56   ...   60



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание