Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет


От­че­ти на град­с­ки и сел­с­ки об­щи­ни



страница52/60
Дата30.01.2017
Размер11.39 Mb.
#13882
ТипСборник
1   ...   48   49   50   51   52   53   54   55   ...   60

От­че­ти на град­с­ки и сел­с­ки об­щи­ни. ­ Неп­ро­ве­ре­ни­те от­че­ти се връ­щат, без да се щем­пе­лу­ват до­ку­мен­ти­те на съ­от­вет­ни­те сел­с­ки и град­с­ки на­род­ни съ­ве­ти за съх­ра­ня­ва­не. При из­вър­ш­ва­не ре­ви­зия на мяс­то, око­лийс­ки­ят на­ро­ден съ­вет про­ве­ря­ва раз­хо­ди­те и при­хо­ди­те по при­ло­же­ни­те към от­че­та до­ку­мен­ти.

Про­ве­ре­ни­те от­че­ти по ко­и­то има из­да­де­ни прив­ре­мен­ни ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ние, се лик­ви­ди­рат от съ­ве­та на­то­ва­рен с лик­ви­да­ци­он­на­та ра­бо­та на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти. Пос­лед­ни­ят, по ре­да пред­ви­ден в чл.чл. 65 и 66 от За­ко­на за Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти (“Дър­жа­вен вес­т­ник”, бр. 22 от 1925 год.), по­кан­ва от­чет­ни­ка в дву­ме­се­чен срок да пред­с­та­ви обяс­не­ния по на­че­та и пред­с­та­ви до­ка­за­тел­с­т­ва за от­ме­ня­ва­не на ре­ше­ни­е­то, ако на­ми­ра, че неп­ра­вил­но е на­че­тен.

Ко­га­то в то­зи срок не се да­дат обяс­не­ния, или пред­с­та­ве­ни­те та­ки­ва и до­ка­за­тел­с­т­ва­та не се на­ме­рят за да­ва­щи ос­но­ва­ние за от­ме­ня­ва­не на ре­ше­ни­е­то на смет­на­та па­ла­та, пред­се­да­те­ля на съ­ве­та, на­то­ва­рен с лик­ви­да­ци­я­та де­ла­та на смет­на­та па­ла­та, из­да­ва пос­та­нов­ле­ние, ко­е­то под­ле­жи на об­жал­ва­не в три­ме­се­чен срок пред ре­ви­зи­он­на­та ко­ми­сия при Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, съг­лас­но с чл. 51, ал. II от За­ко­на за бю­д­же­та и от­чет­ност­та по бю­д­же­та.

От­че­ти на дър­жав­ни­те уч­реж­де­ния. ­ Неп­ро­ве­ре­ни­те от­че­ти на уч­реж­де­ни­я­та от мес­т­но зна­че­ние, под­ве­дом­с­т­ве­ни на око­лийс­ки­те на­род­ни съ­ве­ти, се из­п­ра­щат съ­що та­ка не­щем­пе­лу­ва­ни на са­ми­те уч­реж­де­ния, за да се про­ве­рят раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти по тях при из­вър­ш­ва­не ре­ви­зии на са­мо­то мяс­то от ор­га­ни­те на око­лийс­ки­те на­род­ни съ­ве­ти. От­че­ти­те на уч­реж­де­ни­я­та пре­ми­на­ли по бю­д­жет към град­с­ки на­род­ни съ­ве­ти, се про­ве­ря­ват по съ­щия ред от кон­т­рол­ни­те ор­га­ни из­вър­ш­ва­щи ре­ви­зии на тия съ­ве­ти.

Неп­ро­ве­ре­ни­те от­че­ти на уч­реж­де­ния, ор­га­ни на цен­т­рал­на­та власт, се про­ве­ря­ват и лик­ви­ди­рат от око­лийс­ки­те на­род­ни съ­ве­ти, на­то­ва­ре­ни с лик­ви­да­ци­он­на­та ра­бо­та на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти. При про­вер­ка­та на от­че­ти­те, ко­га­то се на­ме­рят за ре­дов­ни, съ­об­ща­ва се с пис­мо за ре­дов­ност­та, под­пи­са­но от пред­се­да­те­ля на съ­ве­та и на­чал­ни­ка на фи­нан­со­вия от­дел, а при ус­та­но­ве­ни не­из­дъл­же­ния ­ из­да­ва се прив­ре­мен­но пос­та­нов­ле­ние за не­из­дъл­же­ние (вмес­то прив­ре­мен­но­то ре­ше­ние из­да­ва­но от бив­ши­те смет­ни па­ла­ти ка­то ко­ле­ги­ал­ни уч­реж­де­ния), под­пи­са­но от пред­се­да­те­ля на съ­ве­та. По та­ка из­да­де­ни­те прив­ре­мен­ни пос­та­нов­ле­ния, се след­ва про­це­ду­ра­та ус­та­но­ве­на за прив­ре­мен­ни­те ре­ше­ния на бив­ши­те смет­ни па­ла­ти.

По от­че­ти по ко­и­то има из­да­де­ни от смет­ни­те па­ла­ти прив­ре­мен­ни ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ние, ще се пос­тъп­ва по на­чи­на ука­зан по-го­ре за из­да­де­ни­те по­доб­ни ре­ше­ния по об­щин­с­ки от­че­ти.

От­че­ти за прех­ра­на­та на хо­ра­та и до­би­тъ­ка. ­ Неп­ро­ве­ре­ни­те от­че­ти по прех­ра­на­та на хо­ра­та и до­би­тъ­ка, се връ­щат на съ­от­вет­ни­те уч­реж­де­ния, за съх­ра­ня­ва­не и про­вер­ка на са­мо­то мяс­то при из­вър­ш­ва­не на ре­ви­зии. По про­ве­ре­ни­те от­че­ти, по ко­и­то са из­да­де­ни пос­та­нов­ле­ния за не­из­дъл­же­ния, се пос­тъп­ва по на­чи­на ука­зан за прив­ре­мен­ни­те пос­та­нов­ле­ния по от­че­та на град­с­ки и сел­с­ки об­щи­ни и дру­ги уч­реж­де­ния.

г) с ос­та­на­ли­те не­у­ре­де­ни на 31 юли 1948 го­ди­на ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, със­та­ве­ни от ор­га­ни на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, по при­ло­же­ние на чл. 4, бук­ва “к” от За­ко­на за Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти; от фи­нан­со­ви ин­с­пек­то­ри и при­рав­не­ни, съг­лас­но с чл. 87 от бив­шия За­кон за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та, как­то и по за­по­ве­ди­те из­да­де­ни по чл. 67 от ка­за­ния за­кон, да се пос­тъ­пи по след­ния на­чин:

Ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве и прид­ру­жа­ва­щи­те ги от­чет­ни де­ла, със­та­ве­ни от ор­га­ни на бив­ши­те об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти, как­то и на при­рав­не­ни с фи­нан­со­ви ин­с­пек­то­ри по чл. 87 от ка­за­ния За­кон за б[юд­же­та,] о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та], от­на­ся­щи се до кон­с­та­ти­ра­ни не­из­дъл­же­ния на от­чет­ни ли­ца при град­с­ки и сел­с­ки об­щи­ни и уч­реж­де­ния под­ве­дом­с­т­ве­ни на око­лийс­ки­те на­род­ни съ­ве­ти, се из­п­ра­щат на съ­от­вет­ни­те око­лийс­ки на­род­ни съ­ве­ти, към ко­и­то се чис­лят ре­ви­зи­ра­ни­те уч­реж­де­ния, за из­да­ва­не пос­та­нов­ле­ния по ре­да пред­ви­ден в на­ред­ба­та VI-5/1948 год. на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, об­на­род­ва­на в “Дър­жа­вен вес­т­ник”, брой 103 от 1948 год., чл.чл. 110 и 111, с из­к­лю­че­ние на тия за на­че­ти над 100.000 ле­ва, ко­и­то се из­п­ра­щат на Ди­рек­ци­я­та за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция за из­да­ва­не пос­та­нов­ле­ние от ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те, по ре­да на За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция.

Ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве на фи­нан­со­ви­те ин­с­пек­то­ри, не­за­ви­си­мо за как­ви на­че­ти се от­на­сят, се из­п­ра­щат за­ед­но с прид­ру­жа­ва­щи­те ги кни­жа в Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те ­ Ди­рек­ция на фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция, ко­я­то ги лик­ви­ди­ра.

В Ди­рек­ци­я­та на фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция се из­п­ра­щат по съ­щия на­чин и всич­ки ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, със­та­ве­ни от длъж­нос­т­ни ли­ца, об­ле­че­ни с пра­ва на фи­нан­со­ви ин­с­пек­то­ри и от кон­т­рол­ни­те ор­га­ни на бив­ши­те об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти, ко­га­то се от­на­сят до ре­ви­зи­ра­ни уч­реж­де­ния на цен­т­рал­на­та власт или до сто­пан­с­ки пред­п­ри­я­тия от об­що­дър­жав­но зна­че­ние.

За­по­ве­ди­те за на­чет по чл. 67 от бив­шия За­кон за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та и по чл. 47 от За­ко­на за бю­д­же­та и от­чет­ност­та по бю­д­же­та, как­то и пре­пис­ки­те по из­да­де­ни прив­ре­мен­ни ре­ше­ния по тях, да се лик­ви­ди­рат от око­лийс­ки­те на­род­ни съ­ве­ти, из­вър­ш­ва­щи лик­ви­да­ци­он­на­та служ­ба на смет­ни­те па­ла­ти, ка­то се след­ва про­це­ду­ра­та, ус­та­но­ве­на по-го­ре за неп­ро­ве­ре­ни­те от­че­ти и прив­ре­мен­ни ре­ше­ния, от­на­ся­щи се до уч­реж­де­ния ­ ор­га­ни на цен­т­рал­на­та власт, с та­зи раз­ли­ка, че пре­ди да се из­да­де окон­ча­тел­но пос­та­нов­ле­ние, обяс­не­ни­я­та на от­чет­ни­ка от прив­ре­мен­но­то ре­ше­ние или пос­та­нов­ле­ние, ще се из­п­ра­щат за про­вер­ка в Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те ­ Ди­рек­ция по бю­д­же­та и от­чет­ност­та.

д) ос­та­на­ли­те на 31 юли т. г. не­оп­рав­да­ни аван­со­ви пла­теж­ни за­по­ве­ди, да се съ­об­щат при опис на съ­от­вет­ни­те бю­д­же­то-кон­т­рол­ни от­де­ли и от­де­ле­ния, вклю­чи­тел­но и на фи­нан­со­вия от­дел при Сто­лич­ния на­ро­ден съ­вет, ко­и­то са ги из­да­ли. Пос­лед­ни­те се за­дъл­жа­ват да сле­дят за изис­к­ва­не­то на раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти и оп­рав­да­ва­не­то на аван­си­те в най-кра­тък срок, как­то и за на­чи­та­не­то на от­го­вор­ни­те ли­ца за не­оп­рав­да­ва­не­то на аван­си­те в за­кон­ни­те сро­ко­ве, без оп­рав­да­тел­на при­чи­на.

3. Ин­вен­тар­ни­те пред­ме­ти на зак­ри­ти­те об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти се пре­да­ват при опис на мес­т­ния око­лийс­ки на­ро­ден съ­вет, кой­то ка­то има пред­вид ис­ка­ни­я­та на ос­та­на­ли­те мес­т­ни уч­реж­де­ния, след пре­цен­ка на съ­щи­те, раз­п­ре­де­ля и пре­да­ва пред­ме­ти­те на нуж­да­е­щи­те се уч­реж­де­ния, ка­то за­дър­жа за се­бе си не­об­хо­ди­ми­те му та­ки­ва. В из­вес­т­ни слу­чаи, къ­де­то Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те е нап­ра­ви­ло ве­че раз­п­ре­де­ле­ние на ин­вен­тар­ни­те пред­ме­ти, ще се има пред­вид то­ва раз­п­ре­де­ле­ние.

Раз­п­ре­де­ля­не­то на пред­ме­ти­те ста­ва по кра­тък раз­п­ре­де­ли­те­лен про­то­кол, а пре­да­ва­не­то им ста­ва по ре­да пред­ви­ден в чл. 11 от За­ко­на за из­вър­ш­ва­не на ра­бо­ти и дос­тав­ки за смет­ка на дър­жа­ва­та, об­на­род­ван в “Дър­жа­вен вес­т­ник”, брой 13 от 1948 го­ди­на.

4. Ар­хи­ви­те на бив­ши­те об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти се пре­да­ват на мес­т­ния око­лийс­ки на­ро­ден съ­вет, из­вър­ш­ващ лик­ви­да­ци­я­та. Ар­хи­ва­та на бив­ша­та Вър­хов­на смет­на па­ла­та се пре­да­ва на Со­фийс­кия око­лийс­ки на­ро­ден съ­вет, кой­то пра­ви не­об­хо­ди­ми­те справ­ки по от­п­ра­ве­ни­те ис­ка­ния и из­да­ва съ­от­вет­ни удос­то­ве­ре­ния. Съ­що­то се вър­ши и от ос­та­на­ли­те око­лийс­ки на­род­ни съ­ве­ти по пре­да­де­ни­те им ар­хи­ви от бив­ши­те об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти.

5. В слу­чай че се явят ня­кои по-осо­бе­ни слу­чаи при из­вър­ш­ва­не на лик­ви­да­ци­я­та, да се ис­кат ука­за­ния и на­реж­да­ния от Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те ­ Ди­рек­ция за бю­д­же­та и от­чет­ност­та.

Ми­нис­тър: Проф. д-р Ив. Сте­фа­нов



Ди­рек­тор: Ив. Ан­д­ре­ев409

ДВ, бр. 178, 31 юли 1948 г. Пе­чат­но.
БЕЛЕЖКИ

1 Ни­ко­ла Сук­на­ров (1848, Сви­щов ­ 1894, Со­фия) ­ по­ли­ти­чес­ки и дър­жа­вен де­ец. Учи в Сви­щов и Заг­реб. За­вър­ш­ва пра­во в Бел­г­рад (1875). До Ос­во­бож­де­ни­е­то (1878) е учи­тел в Раз­г­рад и Сви­щов. По вре­ме на Вре­мен­но­то рус­ко уп­рав­ле­ние в Бъл­га­рия е съ­дия в Сви­щов­с­кия ок­ръ­жен съд, по-къс­но ­ в Ру­сен­с­кия и Вар­нен­с­кия апе­ла­ти­вен съд. При­вър­же­ник на Ли­бе­рал­на­та пар­тия (до 1885 г.). Кмет на Со­фия (1883). Ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (31 яну­а­ри ­ 21 март 1885 г.) в ка­би­не­та на П. Ка­ра­ве­лов. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел (1880-1887); под­п­ред­се­да­тел и пред­се­да­тел на II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние; под­п­ред­се­да­тел на IV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. След 1885 г. се от­тег­ля от ак­тив­на по­ли­ти­чес­ка дей­ност. Слу­жи в съ­деб­но ве­дом­с­т­во; член е на Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд. Ре­дак­ти­ра в. “Не­за­ви­си­мост” (1880-1881).

2 Д-р Ва­сил Хрис­тов Ра­дос­ла­вов (1854, Ло­веч ­ 1929, Бер­лин). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Пи­сек и Пра­га, Че­хия (1874). След­ва пра­во във Ви­е­на и за­вър­ш­ва с док­то­рат в Хай­дел­берг, Гер­ма­ния (1882). Ра­бо­ти в Ми­нис­тер­с­т­во­то на пра­во­съ­ди­е­то и ка­то ад­во­кат. Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Член на Ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в III, V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние, във II, IV, VIII, Х, ХV, ХVI, ХVIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1884-1886; 1894); ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (1886-1887, 1899-1900); ми­нис­тър-пред­се­да­тел (1886-1887; 1913-1918); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те (1886-1887); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1894); ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1894); ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве (1913-1915); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве (1916-1918); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1913-1915); ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1915-1918). Осъ­ден от Пър­вия (1903) и Тре­тия дър­жа­вен съд (1923).

3 Пет­ко Стой­чев Ка­ра­ве­лов (1843, Коп­рив­щи­ца ­ 1903, Со­фия). Учи в Коп­рив­щи­ца и в гръц­ко учи­ли­ще в Енос, Гър­ция. За­вър­ш­ва гим­на­зия в Мос­к­ва и пра­во в Мос­ков­с­кия уни­вер­си­тет (1869). Ви­це­гу­бер­на­тор на Ви­дин, ок­ръ­жен уп­ра­ви­тел на Тър­но­во. Член на Ли­бе­рал­на­та пар­тия (1879-1883). Пред­се­да­тел на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия (1896-1903). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в Уч­ре­ди­тел­но­то съб­ра­ние, в I, II, IV, VIII, IХ, Х, ХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на I, II, IV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Кмет на гр. Плов­див (1881-1883). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1880-1881, 1884-1886, 1901); ми­нис­тър-пред­се­да­тел (1880-1881, 1884-1886, 1886, 1901); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на пра­во­съ­ди­е­то (1880-1881); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, зе­ме­де­ли­е­то и тър­го­ви­я­та (1884-1885); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (1885-1886). Ре­гент (1886). Уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1901).

4 Ди­ми­тър Пет­ру­шов Ка­ран­фи­ло­вич (1839, Ве­лес ­ 1906) ­ гла­вен сек­ре­тар при Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те. Член на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ от 20 май 1881 г., на длъж­ност до 10 юни 1881 г. Член на Пог­ра­нич­на­та бъл­га­ро-сръб­с­ка ко­ми­сия, наз­на­чен с пис­мо № 1820/10 юни 1881 г. на Ми­нис­тер­с­т­во на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та. Де­ло­во­ди­тел при пос­т­рой­ка­та на дво­ре­ца, наз­на­чен с Указ № 787/7 сеп­тем­в­ри 1881 г.

5 Иван Не­дял­ков Бра­ка­лов ­ на­чал­ник на Счет­но­то от­де­ле­ние в Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те. Член-де­лоп­ро­из­во­ди­тел във Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с 4 Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­ки съ­вет, про­то­кол № 75/20 де­кем­в­ри 1880. Про­ку­рор при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 237/31 март 1883 г. Член на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 36/16 фев­ру­а­ри 1885 г.

6 Хр. Грън­ча­ров ­ сек­ре­тар на II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел от Трън­с­ки ок­ръг, Ца­риб­род­с­ка око­лия.

7 Дюк­ме­д­жи­ев ­ на­ро­ден пред­с­та­ви­тел във II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

8 Ми­ха­ил Па­ни­чер­с­ки ­ на­ро­ден пред­с­та­ви­тел във II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние от Ру­сен­с­ки ок­ръг, Брес­тен­с­ка око­лия

9 Иван Ра­дев ­ све­ще­ник, на­ро­ден пред­с­та­ви­тел във II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние от Про­ва­дийс­ки ок­ръг, Про­ва­дийс­ка око­лия.

10 Са­ва Или­ев ­ на­ро­ден пред­с­та­ви­тел във II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние от Сев­ли­ев­с­ки ок­ръг, Ба­то­шев­с­ка око­лия.

11 Пе­тър Стан­чов ­ сек­ре­тар на II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

12 Сте­фан Ни­ко­лов Стам­бо­лов (1854, Тър­но­во ­ 1895, Со­фия). Учи в Тър­но­во и в Ду­хов­на­та се­ми­на­рия в Оде­са (1870-1872). Де­ле­гат на Тър­нов­с­кия ре­во­лю­ци­о­нен ко­ми­тет на Об­що­то съб­ра­ние на Бъл­гар­с­кия ре­во­лю­ци­о­нен цен­т­ра­лен ко­ми­тет в Бу­ку­рещ (1874). Апос­тол на Бъл­гар­с­кия ре­во­лю­ци­о­нен цен­т­ра­лен ко­ми­тет за вът­реш­ност­та на Бъл­га­рия. Един от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на Ста­ро­за­гор­с­ко­то въс­та­ние (1875). Гла­вен апос­тол на Пър­ви (Тър­нов­с­ки) ре­во­лю­ци­о­нен ок­ръг по вре­ме на Ап­рил­с­ко­то въс­та­ние (1876). Учас­т­ва в ръ­ко­вод­с­т­во­то на Бъл­гар­с­ко­то цен­т­рал­но бла­гот­во­ри­тел­но об­щес­т­во. Учас­т­ва в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878). Един от ос­но­ва­те­ли­те на Тър­нов­с­кия ко­ми­тет “Един­с­т­во”. Член на Ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел във II, III, IV, V, VI, VII, VIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Под­п­ред­се­да­тел на II и IV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и пред­се­да­тел на IV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Учас­т­ник в Съ­е­ди­не­ни­е­то (1885) и в Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на (1885). След дет­ро­на­ци­я­та на княз Алек­сан­дър I Ба­тен­берг ог­ла­вя­ва кон­т­рап­рев­ра­та. Ре­гент на Бъл­га­рия (1886-1887). Свик­ва III Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние за из­би­ра­не­то на бъл­гар­с­ки княз. Ос­но­ва­тел на На­род­но­ли­бе­рал­на­та пар­тия. Ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (1887-1894); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1890); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1893-1894). Съ­се­чен на ул. “Ра­ков­с­ки” в Со­фия от по­ли­ти­чес­ки­те си про­тив­ни­ци (1895).

13 Три­фон Па­нов ­ под­п­ред­се­да­тел на II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел от Лом­с­ки ок­ръг, Лом­с­ка око­лия.

14 Иван Да­нев ­ кни­жов­ник, об­щес­т­ве­ник, ре­до­вен член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Учас­т­ва в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в Уч­ре­ди­тел­но­то съб­ра­ние. Сек­ре­тар на II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Учи в Та­бор, Че­хия; за­вър­ш­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­ни на­у­ки в Па­риж (1881). Учи­тел в Ру­се, ок­ръ­жен уп­ра­ви­тел в Тър­но­во, слу­жи­тел в Ми­нис­тер­с­т­во на пра­во­съ­ди­е­то, член на Ко­ди­фи­ка­ци­он­на­та ко­ми­сия при Ми­нис­тер­с­кия съ­вет (1884), из­вън­ре­ден пре­по­да­ва­тел във Вис­ше­то учи­ли­ще (1888-1889).

15 Хр. Ба­ла­рев ­ сек­ре­тар на II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел от Пле­вен­с­ки ок­ръг, Пле­вен­с­ка око­лия.

16 В. П. Зо­ло­тов ­ сек­ре­тар на II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

17 Хр. Бръс­на­ров ­ сек­ре­тар на II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел от Си­лис­т­рен­с­ки ок­ръг, Ал­фа­тар­с­ка око­лия.

18 Рай­чо По­пов ­ сек­ре­тар на II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел от Сев­ли­ев­с­ки ок­ръг, Лом­ни­дол­с­ка око­лия.

19 Ан­тон Бе­зен­шек (1853, с. Бу­ковье, Щи­рия, Ав­с­т­рия ­ 1915). Със­та­ви­тел на бъл­гар­с­ка­та сте­ног­ра­фия. Дъл­го­го­ди­шен пре­по­да­ва­тел по сте­ног­ра­фия в Бъл­га­рия. Ръ­ко­во­ди­тел на Сте­ног­раф­с­ко­то бю­ро в На­род­но­то съб­ра­ние. Ав­тор на кни­ги и учеб­ни­ци по сте­ног­ра­фия и нем­с­ки език.

20 Д-р Стат (Ев­с­та­ти) Ан­то­нов (1844, Тър­но­во ­ 1926, Со­фия). Учас­т­ник в на­ци­о­нал­но­ос­во­бо­ди­тел­но­то дви­же­ние. За­вър­ш­ва ме­ди­ци­на в Бу­ку­рещ (1870). От 1871 г. е ле­кар в Тър­но­во, от 1879 г. ­ ор­ди­на­тор и от 1888 г. ­ гла­вен ле­кар на Тър­нов­с­ка­та пър­вок­лас­на бол­ни­ца. Спе­ци­а­ли­зи­ра в Па­риж (1889). От 1905 г. е уп­ра­ви­тел на Плов­див­с­ка­та дър­жав­на бол­ни­ца. Де­пу­тат в Уч­ре­ди­тел­но­то съб­ра­ние и във II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние от Сев­ли­ев­с­ки ок­ръг, Ба­то­шев­с­ка око­лия.

21 Йор­дан На­у­мов ­ на­ро­ден пред­с­та­ви­тел във II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние от Трън­с­ки ок­ръг, Брез­ниш­ка око­лия

22 Ла­зар Ду­ков ­ на­ро­ден пред­с­та­ви­тел във II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние от Про­ва­дийс­ки ок­ръг, Про­ва­дийс­ка око­лия

23 Фи­лип Сто­я­нов Си­ми­дов (1851 или 1852, Тър­но­во ­ 1925, Ру­се) ­ учас­т­ник в на­ци­о­нал­но­ос­во­бо­ди­тел­но­то дви­же­ние, кни­жов­ник. За­вър­ш­ва пе­ток­лас­но­то учи­ли­ще в Тър­но­во, след то­ва учи в зе­ме­дел­с­ко учи­ли­ще в Бу­ку­рещ. През 1871-1872 г. е учи­тел в Ляс­ко­вец; член е на мес­т­ния ре­во­лю­ци­о­нен ко­ми­тет. За­по­доз­рян от тур­с­ки­те влас­ти, на­пус­ка гра­да. Ста­ва учи­тел в Ца­риг­рад (1872-1874). Ор­га­ни­зи­ра те­ат­рал­ни пред­с­тав­ле­ния на пи­е­си от Ва­сил Дру­мев и Доб­ри Вой­ни­ков. През 1874 г. е учи­тел във Ве­лес, къ­де­то ос­но­ва­ва ре­во­лю­ци­о­нен ко­ми­тет, за­ра­ди ко­е­то е арес­ту­ван. След ос­во­бож­де­ни­е­то си е учи­тел в Бя­ла Сла­ти­на (1875). През Сръб­с­ко-тур­с­ка­та вой­на (1876) е сек­ре­тар на че­та­та на Фи­лип То­тю. През Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на (1877-1878) е в по­мощ на рус­ки­те войс­ки ка­то ра­зуз­на­вач. След Ос­во­бож­де­ни­е­то (1878) за­е­ма ад­ми­нис­т­ра­тив­ни пос­то­ве във Ви­дин, Бя­ла, Пле­вен, Ло­веч. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел във II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Учи­ли­щен ин­с­пек­тор (1885-1900). От­к­ри­ва фаб­ри­ка за мас­ти­ло и чер­вен во­сък в Оря­хо­во (1890).

24 Алек­сан­дър I Ба­тен­берг (1857, Ве­ро­на, Ита­лия ­ 1893, Грац, Ав­с­т­рия) ­ княз на Бъл­га­рия. По­лу­ча­ва во­ен­но об­ра­зо­ва­ние в Пот­с­дам. Ка­то офи­цер от рус­ка­та ар­мия учас­т­ва в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878). Из­б­ран за княз на Бъл­га­рия от I Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние на 17 ап­рил 1879 г. На 27 ап­рил 1881 г. из­вър­ш­ва прев­рат, сва­ля пра­ви­тел­с­т­во­то на Ли­бе­рал­на­та пар­тия, от­ме­ня Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция и ус­та­но­вя­ва т. нар. Ре­жим на пъл­но­мо­щи­я­та (1881-1883). Оказ­ва под­к­ре­па на Съ­е­ди­не­ни­е­то на Кня­жес­т­во Бъл­га­рия и Из­точ­на Ру­ме­лия (1885). Глав­но­ко­ман­д­ващ бъл­гар­с­ка­та ар­мия по вре­ме на Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на (1885). Дет­ро­ни­ран от офи­це­ри ру­со­фи­ли на 9 ав­густ 1886 г., аб­ди­ки­ра на 26 ав­густ 1886 г.

25 Ни­ко­ла С. Стой­чев (1845, Шу­мен ­ 1899, Би­то­ля). За­вър­ш­ва ан­г­лийс­кия ко­леж на ос­т­ров Мал­та. Ра­бо­ти в ан­г­лийс­ка ком­па­ния. Пред­се­да­тел на Ру­сен­с­кия гу­бер­н­с­ки съд. Де­пу­тат в Уч­ре­ди­тел­но­то съб­ра­ние. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в I и II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1880-1881). Уп­ра­ви­тел на те­лег­раф­ни­те съ­об­ще­ния (1880) и на­чал­ник на по­щен­с­ко­то и те­лег­раф­но уп­рав­ле­ние (1880). Член на Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд (1881). Тър­гов­с­ки агент в Би­то­ля (1897).

26 Пет­ко Ра­чов Сла­вей­ков (1827, Тър­но­во ­ 1895, Со­фия). Учи в ки­лий­ни­те учи­ли­ща в Тър­но­во, Тряв­на, Габ­ро­во и Сви­щов (1832-1843). Учи­тел в Тър­но­во, Ки­ли­фа­ре­во, Бя­ла, Сев­ли­е­во, Ло­веч, Пле­вен, Вра­ца, Тряв­на, Ес­ки Джу­мая и Вар­на. Учас­т­ник в цър­ков­но-на­ци­о­нал­ни­те бор­би. Член на Бъл­гар­с­ка­та об­щи­на, пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­ко­то чи­та­ли­ще в Ца­риг­рад, учи­тел в учи­ли­ще­то при Бъл­гар­с­ка­та ек­зар­хия. От­к­ри­ва бъл­гар­с­ко клас­но учи­ли­ще в Од­рин (1874). Учас­т­ва в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878). Де­пу­тат в Уч­ре­ди­тел­но­то съб­ра­ние. Един от ли­де­ри­те на Ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в I, II, III Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и в I, II, IV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние; под­п­ред­се­да­тел и пред­се­да­тел на II Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1880); ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (1880-1881; 1884-1885). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Пуб­ли­цист и об­щес­т­ве­ник.

27 Ми­ха­ил Кон­с­тан­ти­нов Са­ра­фов (1854, Тър­но­во ­ 1924, Со­фия). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Заг­реб (1875). След­ва във Фи­ло­соф­с­кия фа­кул­тет на Заг­реб­с­кия уни­вер­си­тет (1878). Слу­ша лек­ции по ма­те­ма­ти­ка, фи­зи­ка и хи­мия в По­ли­тех­ни­ка­та в Мюн­хен и по по­ли­ти­чес­ка ико­но­мия в Сор­бо­на­та, Па­риж (1880). На­чал­ник на Ста­тис­ти­чес­ко­то бю­ро към Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те (1881-1883). Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1880-1881); ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1884; 1902-1903); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те (1901-1902); ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (1901-1902). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Ад­ми­нис­т­ра­тор на БНБ (1885). Дип­ло­ма­ти­чес­ки агент в Ав­с­т­ро-Ун­га­рия (1904-1909). Пъл­но­мо­щен ми­нис­тър в Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия (1909-1913). Пред­с­та­ви­тел на Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та в Со­лун (1913). Член на Прог­ре­сив­но­ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в IV, Х, ХI, ХII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

28 Иван Не­дев Гю­зе­лев (1844, Габ­ро­во ­ 1916, Со­фия). За­вър­ш­ва Хер­сон­с­ка­та се­ми­на­рия (1867) и Фи­зи­ко-ма­те­ма­ти­чес­кия фа­кул­тет в Оде­са (1871). Учи­тел по ма­те­ма­ти­ка и фи­зи­ка в Габ­ров­с­ка­та гим­на­зия (1871-1876). Де­пу­тат в Уч­ре­ди­тел­но­то съб­ра­ние и на­ро­ден пред­с­та­ви­тел в I Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1880). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (1880-1894), наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 4, про­то­кол № 75/20 де­кем­в­ри 1880 г. Ос­но­ва­тел на Чи­нов­ни­чес­ко­то зас­т­ра­хо­ва­тел­но дру­жес­т­во.

Каталог: articles -> download
download -> Закон за върховната сметна палата на 14 декември 2005 г се навършват 125 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата
download -> Одитен доклад №0400005712 за извършен одит за съответствие на декларираните приходи
download -> Одитирани обекти и дейности от сметната палата І. Първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити
download -> Закон за върховната сметна палата на българия уважаеми господин председател на Народното събрание
download -> Указания за финансов одит
download -> За извършен финансов одит на годишния финансов отчет
download -> Доклад №0100005213 за извършен финансов одит на годишния финансов отчет на община Бяла, област Русе, за 2012 г. София 2013 г. Съдържание


Сподели с приятели:
1   ...   48   49   50   51   52   53   54   55   ...   60




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница