Отчети на градски и селски общини. Непроверените отчети се връщат, без да се щемпелуват документите на съответните селски и градски народни съвети за съхраняване. При извършване ревизия на място, околийският народен съвет проверява разходите и приходите по приложените към отчета документи.
Проверените отчети по които има издадени привременни решения за неиздължение, се ликвидират от съвета натоварен с ликвидационната работа на областните сметни палати. Последният, по реда предвиден в чл.чл. 65 и 66 от Закона за Върховната и областните сметни палати (“Държавен вестник”, бр. 22 от 1925 год.), поканва отчетника в двумесечен срок да представи обяснения по начета и представи доказателства за отменяване на решението, ако намира, че неправилно е начетен.
Когато в този срок не се дадат обяснения, или представените такива и доказателствата не се намерят за даващи основание за отменяване на решението на сметната палата, председателя на съвета, натоварен с ликвидацията делата на сметната палата, издава постановление, което подлежи на обжалване в тримесечен срок пред ревизионната комисия при Министерството на финансите, съгласно с чл. 51, ал. II от Закона за бюджета и отчетността по бюджета.
Отчети на държавните учреждения. Непроверените отчети на учрежденията от местно значение, подведомствени на околийските народни съвети, се изпращат също така нещемпелувани на самите учреждения, за да се проверят разходооправдателните документи по тях при извършване ревизии на самото място от органите на околийските народни съвети. Отчетите на учрежденията преминали по бюджет към градски народни съвети, се проверяват по същия ред от контролните органи извършващи ревизии на тия съвети.
Непроверените отчети на учреждения, органи на централната власт, се проверяват и ликвидират от околийските народни съвети, натоварени с ликвидационната работа на областните сметни палати. При проверката на отчетите, когато се намерят за редовни, съобщава се с писмо за редовността, подписано от председателя на съвета и началника на финансовия отдел, а при установени неиздължения издава се привременно постановление за неиздължение (вместо привременното решение издавано от бившите сметни палати като колегиални учреждения), подписано от председателя на съвета. По така издадените привременни постановления, се следва процедурата установена за привременните решения на бившите сметни палати.
По отчети по които има издадени от сметните палати привременни решения за неиздължение, ще се постъпва по начина указан по-горе за издадените подобни решения по общински отчети.
Отчети за прехраната на хората и добитъка. Непроверените отчети по прехраната на хората и добитъка, се връщат на съответните учреждения, за съхраняване и проверка на самото място при извършване на ревизии. По проверените отчети, по които са издадени постановления за неиздължения, се постъпва по начина указан за привременните постановления по отчета на градски и селски общини и други учреждения.
г) с останалите неуредени на 31 юли 1948 година ревизионни актове, съставени от органи на областните сметни палати, по приложение на чл. 4, буква “к” от Закона за Върховната и областните сметни палати; от финансови инспектори и приравнени, съгласно с чл. 87 от бившия Закон за бюджета, отчетността и предприятията, както и по заповедите издадени по чл. 67 от казания закон, да се постъпи по следния начин:
Ревизионните актове и придружаващите ги отчетни дела, съставени от органи на бившите областни сметни палати, както и на приравнени с финансови инспектори по чл. 87 от казания Закон за б[юджета,] о[тчетността и] п[редприятията], отнасящи се до констатирани неиздължения на отчетни лица при градски и селски общини и учреждения подведомствени на околийските народни съвети, се изпращат на съответните околийски народни съвети, към които се числят ревизираните учреждения, за издаване постановления по реда предвиден в наредбата VI-5/1948 год. на Министерството на финансите, обнародвана в “Държавен вестник”, брой 103 от 1948 год., чл.чл. 110 и 111, с изключение на тия за начети над 100.000 лева, които се изпращат на Дирекцията за финансовата инспекция за издаване постановление от министра на финансите, по реда на Закона за финансовата инспекция.
Ревизионните актове на финансовите инспектори, независимо за какви начети се отнасят, се изпращат заедно с придружаващите ги книжа в Министерството на финансите Дирекция на финансовата инспекция, която ги ликвидира.
В Дирекцията на финансовата инспекция се изпращат по същия начин и всички ревизионни актове, съставени от длъжностни лица, облечени с права на финансови инспектори и от контролните органи на бившите областни сметни палати, когато се отнасят до ревизирани учреждения на централната власт или до стопански предприятия от общодържавно значение.
Заповедите за начет по чл. 67 от бившия Закон за бюджета, отчетността и предприятията и по чл. 47 от Закона за бюджета и отчетността по бюджета, както и преписките по издадени привременни решения по тях, да се ликвидират от околийските народни съвети, извършващи ликвидационната служба на сметните палати, като се следва процедурата, установена по-горе за непроверените отчети и привременни решения, отнасящи се до учреждения органи на централната власт, с тази разлика, че преди да се издаде окончателно постановление, обясненията на отчетника от привременното решение или постановление, ще се изпращат за проверка в Министерството на финансите Дирекция по бюджета и отчетността.
д) останалите на 31 юли т. г. неоправдани авансови платежни заповеди, да се съобщат при опис на съответните бюджето-контролни отдели и отделения, включително и на финансовия отдел при Столичния народен съвет, които са ги издали. Последните се задължават да следят за изискването на разходооправдателните документи и оправдаването на авансите в най-кратък срок, както и за начитането на отговорните лица за неоправдаването на авансите в законните срокове, без оправдателна причина.
3. Инвентарните предмети на закритите областни сметни палати се предават при опис на местния околийски народен съвет, който като има предвид исканията на останалите местни учреждения, след преценка на същите, разпределя и предава предметите на нуждаещите се учреждения, като задържа за себе си необходимите му такива. В известни случаи, където Министерството на финансите е направило вече разпределение на инвентарните предмети, ще се има предвид това разпределение.
Разпределянето на предметите става по кратък разпределителен протокол, а предаването им става по реда предвиден в чл. 11 от Закона за извършване на работи и доставки за сметка на държавата, обнародван в “Държавен вестник”, брой 13 от 1948 година.
4. Архивите на бившите областни сметни палати се предават на местния околийски народен съвет, извършващ ликвидацията. Архивата на бившата Върховна сметна палата се предава на Софийския околийски народен съвет, който прави необходимите справки по отправените искания и издава съответни удостоверения. Същото се върши и от останалите околийски народни съвети по предадените им архиви от бившите областни сметни палати.
5. В случай че се явят някои по-особени случаи при извършване на ликвидацията, да се искат указания и нареждания от Министерството на финансите Дирекция за бюджета и отчетността.
Министър: Проф. д-р Ив. Стефанов
Директор: Ив. Андреев409
ДВ, бр. 178, 31 юли 1948 г. Печатно.
БЕЛЕЖКИ
1 Никола Сукнаров (1848, Свищов 1894, София) политически и държавен деец. Учи в Свищов и Загреб. Завършва право в Белград (1875). До Освобождението (1878) е учител в Разград и Свищов. По време на Временното руско управление в България е съдия в Свищовския окръжен съд, по-късно в Русенския и Варненския апелативен съд. Привърженик на Либералната партия (до 1885 г.). Кмет на София (1883). Министър на вътрешните работи (31 януари 21 март 1885 г.) в кабинета на П. Каравелов. Народен представител (1880-1887); подпредседател и председател на II Обикновено народно събрание; подпредседател на IV Обикновено народно събрание. След 1885 г. се оттегля от активна политическа дейност. Служи в съдебно ведомство; член е на Върховния касационен съд. Редактира в. “Независимост” (1880-1881).
2 Д-р Васил Христов Радославов (1854, Ловеч 1929, Берлин). Завършва гимназия в Писек и Прага, Чехия (1874). Следва право във Виена и завършва с докторат в Хайделберг, Германия (1882). Работи в Министерството на правосъдието и като адвокат. Член на Българското книжовно дружество. Член на Либералната партия. Народен представител в III, V Велико народно събрание, във II, IV, VIII, Х, ХV, ХVI, ХVIII Обикновено народно събрание. Министър на правосъдието (1884-1886; 1894); министър на вътрешните работи (1886-1887, 1899-1900); министър-председател (1886-1887; 1913-1918); управляващ Министерството на финансите (1886-1887); управляващ Министерството на народното просвещение (1894); министър на народното просвещение (1894); министър на вътрешните работи и народното здраве (1913-1915); управляващ Министерството на вътрешните работи и народното здраве (1916-1918); управляващ Министерството на външните работи и на изповеданията (1913-1915); министър на външните работи и на изповеданията (1915-1918). Осъден от Първия (1903) и Третия държавен съд (1923).
3 Петко Стойчев Каравелов (1843, Копривщица 1903, София). Учи в Копривщица и в гръцко училище в Енос, Гърция. Завършва гимназия в Москва и право в Московския университет (1869). Вицегубернатор на Видин, окръжен управител на Търново. Член на Либералната партия (1879-1883). Председател на Демократическата партия (1896-1903). Народен представител в Учредителното събрание, в I, II, IV, VIII, IХ, Х, ХI Обикновено народно събрание. Председател на I, II, IV Обикновено народно събрание. Кмет на гр. Пловдив (1881-1883). Член на Българското книжовно дружество. Министър на финансите (1880-1881, 1884-1886, 1901); министър-председател (1880-1881, 1884-1886, 1886, 1901); управляващ Министерството на правосъдието (1880-1881); управляващ Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията (1884-1885); управляващ Министерството на вътрешните работи (1885-1886). Регент (1886). Управляващ Министерството на народното просвещение (1901).
4 Димитър Петрушов Каранфилович (1839, Велес 1906) главен секретар при Министерство на финансите. Член на Върховната сметна палата, назначен с Указ от 20 май 1881 г., на длъжност до 10 юни 1881 г. Член на Пограничната българо-сръбска комисия, назначен с писмо № 1820/10 юни 1881 г. на Министерство на външните работи и на изповеданията. Деловодител при постройката на двореца, назначен с Указ № 787/7 септември 1881 г.
5 Иван Недялков Бракалов началник на Счетното отделение в Министерство на финансите. Член-делопроизводител във Върховната сметна палата, назначен с 4 Постановление на Министерски съвет, протокол № 75/20 декември 1880. Прокурор при Върховната сметна палата, назначен с Указ № 237/31 март 1883 г. Член на Върховната сметна палата, назначен с Указ № 36/16 февруари 1885 г.
6 Хр. Грънчаров секретар на II Обикновено народно събрание. Народен представител от Трънски окръг, Царибродска околия.
7 Дюкмеджиев народен представител във II Обикновено народно събрание.
8 Михаил Паничерски народен представител във II Обикновено народно събрание от Русенски окръг, Брестенска околия
9 Иван Радев свещеник, народен представител във II Обикновено народно събрание от Провадийски окръг, Провадийска околия.
10 Сава Илиев народен представител във II Обикновено народно събрание от Севлиевски окръг, Батошевска околия.
11 Петър Станчов секретар на II Обикновено народно събрание.
12 Стефан Николов Стамболов (1854, Търново 1895, София). Учи в Търново и в Духовната семинария в Одеса (1870-1872). Делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет в Букурещ (1874). Апостол на Българския революционен централен комитет за вътрешността на България. Един от ръководителите на Старозагорското въстание (1875). Главен апостол на Първи (Търновски) революционен окръг по време на Априлското въстание (1876). Участва в ръководството на Българското централно благотворително общество. Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Един от основателите на Търновския комитет “Единство”. Член на Либералната партия. Народен представител във II, III, IV, V, VI, VII, VIII Обикновено народно събрание. Подпредседател на II и IV Обикновено народно събрание и председател на IV Обикновено народно събрание. Член на Българското книжовно дружество. Участник в Съединението (1885) и в Сръбско-българската война (1885). След детронацията на княз Александър I Батенберг оглавява контрапреврата. Регент на България (1886-1887). Свиква III Велико народно събрание за избирането на български княз. Основател на Народнолибералната партия. Министър-председател и министър на вътрешните работи (1887-1894); управляващ Министерството на външните работи и на изповеданията (1890); управляващ Министерството на народното просвещение (1893-1894). Съсечен на ул. “Раковски” в София от политическите си противници (1895).
13 Трифон Панов подпредседател на II Обикновено народно събрание. Народен представител от Ломски окръг, Ломска околия.
14 Иван Данев книжовник, общественик, редовен член на Българското книжовно дружество. Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Народен представител в Учредителното събрание. Секретар на II Обикновено народно събрание. Учи в Табор, Чехия; завършва административни науки в Париж (1881). Учител в Русе, окръжен управител в Търново, служител в Министерство на правосъдието, член на Кодификационната комисия при Министерския съвет (1884), извънреден преподавател във Висшето училище (1888-1889).
15 Хр. Баларев секретар на II Обикновено народно събрание. Народен представител от Плевенски окръг, Плевенска околия.
16 В. П. Золотов секретар на II Обикновено народно събрание.
17 Хр. Бръснаров секретар на II Обикновено народно събрание. Народен представител от Силистренски окръг, Алфатарска околия.
18 Райчо Попов секретар на II Обикновено народно събрание. Народен представител от Севлиевски окръг, Ломнидолска околия.
19 Антон Безеншек (1853, с. Буковье, Щирия, Австрия 1915). Съставител на българската стенография. Дългогодишен преподавател по стенография в България. Ръководител на Стенографското бюро в Народното събрание. Автор на книги и учебници по стенография и немски език.
20 Д-р Стат (Евстати) Антонов (1844, Търново 1926, София). Участник в националноосвободителното движение. Завършва медицина в Букурещ (1870). От 1871 г. е лекар в Търново, от 1879 г. ординатор и от 1888 г. главен лекар на Търновската първокласна болница. Специализира в Париж (1889). От 1905 г. е управител на Пловдивската държавна болница. Депутат в Учредителното събрание и във II Обикновено народно събрание от Севлиевски окръг, Батошевска околия.
21 Йордан Наумов народен представител във II Обикновено народно събрание от Трънски окръг, Брезнишка околия
22 Лазар Дуков народен представител във II Обикновено народно събрание от Провадийски окръг, Провадийска околия
23 Филип Стоянов Симидов (1851 или 1852, Търново 1925, Русе) участник в националноосвободителното движение, книжовник. Завършва петокласното училище в Търново, след това учи в земеделско училище в Букурещ. През 1871-1872 г. е учител в Лясковец; член е на местния революционен комитет. Заподозрян от турските власти, напуска града. Става учител в Цариград (1872-1874). Организира театрални представления на пиеси от Васил Друмев и Добри Войников. През 1874 г. е учител във Велес, където основава революционен комитет, заради което е арестуван. След освобождението си е учител в Бяла Слатина (1875). През Сръбско-турската война (1876) е секретар на четата на Филип Тотю. През Руско-турската война (1877-1878) е в помощ на руските войски като разузнавач. След Освобождението (1878) заема административни постове във Видин, Бяла, Плевен, Ловеч. Народен представител във II Обикновено народно събрание. Училищен инспектор (1885-1900). Открива фабрика за мастило и червен восък в Оряхово (1890).
24 Александър I Батенберг (1857, Верона, Италия 1893, Грац, Австрия) княз на България. Получава военно образование в Потсдам. Като офицер от руската армия участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Избран за княз на България от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. На 27 април 1881 г. извършва преврат, сваля правителството на Либералната партия, отменя Търновската конституция и установява т. нар. Режим на пълномощията (1881-1883). Оказва подкрепа на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Главнокомандващ българската армия по време на Сръбско-българската война (1885). Детрониран от офицери русофили на 9 август 1886 г., абдикира на 26 август 1886 г.
25 Никола С. Стойчев (1845, Шумен 1899, Битоля). Завършва английския колеж на остров Малта. Работи в английска компания. Председател на Русенския губернски съд. Депутат в Учредителното събрание. Народен представител в I и II Обикновено народно събрание. Министър на външните работи и на изповеданията (1880-1881). Управител на телеграфните съобщения (1880) и началник на пощенското и телеграфно управление (1880). Член на Върховния касационен съд (1881). Търговски агент в Битоля (1897).
26 Петко Рачов Славейков (1827, Търново 1895, София). Учи в килийните училища в Търново, Трявна, Габрово и Свищов (1832-1843). Учител в Търново, Килифарево, Бяла, Севлиево, Ловеч, Плевен, Враца, Трявна, Ески Джумая и Варна. Участник в църковно-националните борби. Член на Българската община, председател на Българското читалище в Цариград, учител в училището при Българската екзархия. Открива българско класно училище в Одрин (1874). Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Депутат в Учредителното събрание. Един от лидерите на Либералната партия. Народен представител в I, II, III Велико народно събрание и в I, II, IV Обикновено народно събрание; подпредседател и председател на II Обикновено народно събрание. Министър на народното просвещение (1880); министър на вътрешните работи (1880-1881; 1884-1885). Член на Българското книжовно дружество. Публицист и общественик.
27 Михаил Константинов Сарафов (1854, Търново 1924, София). Завършва гимназия в Загреб (1875). Следва във Философския факултет на Загребския университет (1878). Слуша лекции по математика, физика и химия в Политехниката в Мюнхен и по политическа икономия в Сорбоната, Париж (1880). Началник на Статистическото бюро към Министерството на финансите (1881-1883). Министър на народното просвещение (1880-1881); министър на финансите (1884; 1902-1903); управляващ Министерството на финансите (1901-1902); министър на вътрешните работи (1901-1902). Член на Българското книжовно дружество. Администратор на БНБ (1885). Дипломатически агент в Австро-Унгария (1904-1909). Пълномощен министър в Османската империя (1909-1913). Представител на Министерството на външните работи и на изповеданията в Солун (1913). Член на Прогресивнолибералната партия. Народен представител в IV, Х, ХI, ХII Обикновено народно събрание.
28 Иван Недев Гюзелев (1844, Габрово 1916, София). Завършва Херсонската семинария (1867) и Физико-математическия факултет в Одеса (1871). Учител по математика и физика в Габровската гимназия (1871-1876). Депутат в Учредителното събрание и народен представител в I Обикновено народно събрание. Министър на народното просвещение (1880). Член на Българското книжовно дружество. Председател на Върховната сметна палата (1880-1894), назначен с Постановление на Министерския съвет № 4, протокол № 75/20 декември 1880 г. Основател на Чиновническото застрахователно дружество.
Сподели с приятели: |