Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет



Изтегляне 11.39 Mb.
страница54/60
Дата30.01.2017
Размер11.39 Mb.
#13882
ТипСборник
1   ...   50   51   52   53   54   55   56   57   ...   60

83 Ра­чо Пет­ров (Ра­чо Пет­ров Сто­я­нов) (1861, Шу­мен ­ 1942, с. Бе­ло­во, Па­зар­д­жиш­ко) ­ ге­не­рал. Учи в Че­ти­рик­лас­но­то учи­ли­ще в Шу­мен. За­вър­ш­ва Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия (1879) и Ни­ко­ла­ев­с­ка­та во­ен­на ака­де­мия в Санкт Пе­тер­бург (1883). На­чал­ник-щаб на Дейс­т­ва­ща­та ар­мия (от 1885 г.). По­че­тен фли­гел-адю­тант на княз Фер­ди­нанд. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХI и ХIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на вой­на­та (1887, 1894-1896); ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (1900-1901); ми­нис­тър-пред­се­да­тел (1901, 1903-1906); ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1901, 1903-1906). Ко­ман­д­ващ Тре­та бъл­гар­с­ка ар­мия по вре­ме на Меж­ду­съ­юз­ни­чес­ка­та вой­на (1913). Во­е­нен гу­бер­на­тор на Ма­ке­до­ния (1915-1918). Осъ­ден от Дър­жав­ния съд (1920).

84 Кон­с­тан­тин Ве­лич­ков (Кон­с­тан­тин Ве­лич­ков Пет­ков) (1855, Па­зар­д­жик ­ 1907, Гре­но­бъл, Фран­ция). За­вър­ш­ва Га­ла­та­са­райс­кия ли­цей в Ца­риг­рад (1874). Учи­тел в Па­зар­д­жик. Член на ре­во­лю­ци­он­ния ко­ми­тет (1874) в гра­да и пред­се­да­тел на чи­та­ли­ще “Ви­де­ли­на”. Учас­т­ва в под­го­тов­ка­та на Ап­рил­с­ко­то въс­та­ние (1876), арес­ту­ван и осъ­ден на смърт, но ос­во­бо­ден със зас­тъп­ни­чес­т­во­то на Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия. Пи­сар в Бъл­гар­с­ка­та ек­зар­хия в Ца­риг­рад (1876-1877). Пре­во­дач на рус­ки­те войс­ки по вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878). Пред­се­да­тел на Ок­ръж­ния ад­ми­нис­т­ра­ти­вен съд в Па­зар­д­жик (1879-1880). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в Об­лас­т­но­то съб­ра­ние на Из­точ­на Ру­ме­лия (1879-1885), член на Пос­то­ян­ния ко­ми­тет на об­ласт­та. След­ва пра­во в Па­риж (1880-1881). Учи жи­во­пис във Фло­рен­ция, Ита­лия (1886-1889). Учи­тел в Со­лун­с­ка­та гим­на­зия (1890-1891). Пос­тъп­ва на ра­бо­та в Бъл­гар­с­ка­та ек­зар­хия в Ца­риг­рад (1890-1894). Член на На­род­на­та и Прог­ре­сив­но­ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в VIII, IХ и ХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1886, 1894-1897); ми­нис­тър на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и съ­об­ще­ни­я­та (1894); ми­нис­тър на зе­ме­де­ли­е­то и тър­го­ви­я­та (1897-1898); Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Дип­ло­ма­ти­чес­ки агент в Сър­бия (1902-1904).

85 Пе­тър Ива­нов Пе­шев (1858, Сев­ли­е­во ­ 1931, Со­фия). Учи в Бо­гос­лов­с­ко­то учи­ли­ще в Ляс­ков­с­кия ма­нас­тир. За­вър­ш­ва гим­на­зия в Ни­ко­ла­ев (1880) и пра­во в Мос­ков­с­кия уни­вер­си­тет (1884). Ра­бо­ти в Ми­нис­тер­с­т­во­то на пра­во­съ­ди­е­то (1884-1887). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в VII, VIII, Х, ХI, ХII, ХIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1894, 1899-1900, 1913); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1913); ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1913-1918). Член на Ли­бе­рал­на­та пар­тия. Пред­се­да­тел на Со­фийс­кия ад­во­кат­с­ки съ­юз (1910-1912). Съ­ден от Тре­тия дър­жа­вен съд.

86 Те­о­дор Ива­нов Те­о­до­ров (1859, Еле­на ­ 1924, Бо­ро­вец). Учи в Габ­ров­с­ко­то клас­но учи­ли­ще. За­вър­ш­ва гим­на­зия в Ни­ко­ла­ев (1880) и пра­во в Но­во­ру­сийс­кия уни­вер­си­тет в Оде­са (1883). По­мощ­ник-про­ку­рор в Со­фийс­кия ок­ръ­жен съд и съ­дия в Апе­ла­тив­ния съд в Ру­се (1883-1885). Док­тор по пра­во в Па­риж­кия уни­вер­си­тет (1886). Про­ку­рор в Со­фийс­кия съд, член на Апе­ла­тив­ния съд и ад­во­кат. Член на На­род­на­та и Обе­ди­не­на­та на­род­ноп­рог­ре­сив­на пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и в VIII, IХ, ХI, ХII, ХIII, ХIV, ХV, ХVI, ХVII, ХVIII, ХIХ, ХХ и ХХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на VIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1896-1897); ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1897-1899, 1911-1913); ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1918-1919); ми­нис­тър-пред­се­да­тел (1918-1919). Съ­ден от Тре­тия дър­жа­вен съд. Член на Де­мок­ра­ти­чес­кия сго­вор.

87 Ми­ха­ил Ива­нов Ма­д­жа­ров (1854, Коп­рив­щи­ца ­ 1944, Со­фия). За­вър­ш­ва Ро­бърт ко­леж в Ца­риг­рад (1877). Гла­вен учи­тел в Па­зар­д­жик (1877-1879). Член на На­род­на­та пар­тия в Из­точ­на Ру­ме­лия. Де­пу­тат в Об­лас­т­но­то съб­ра­ние (1880-1885), член на Пос­то­ян­ния ко­ми­тет (1880), Ди­рек­тор на фи­нан­си­те (1882-1885) на Из­точ­на Ру­ме­лия. Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел във II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IХ, Х, ХI, ХII, ХIII, ХIV, ХVIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и в V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Под­п­ред­се­да­тел на V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и на ХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и съ­об­ще­ни­я­та (1894-1899); ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве (1913); ми­нис­тър на вой­на­та (1919); ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1919-1920). Пъл­но­мо­щен ми­нис­тър във Ве­ли­коб­ри­та­ния (1913-1914) и в Ру­сия (1914-1915). Съ­ден от Дър­жав­ния съд (1923). Член на Обе­ди­не­на­та на­род­но-прог­ре­сив­на пар­тия.

88 Най­ден Лу­ков Бе­нев (1857, Коп­рив­щи­ца ­ 1909, Со­фия). За­вър­ш­ва Плов­див­с­ко­то глав­но учи­ли­ще. Учи­тел в Коп­рив­щи­ца. Сек­ре­тар на Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд (1879-1883). Ад­во­кат (1883-1894, 1899-1907). Гла­вен сек­ре­тар на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет (1894-1896). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в V, IХ, ХI, ХII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и в III Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на тър­го­ви­я­та и зе­ме­де­ли­е­то (1898-1899).

89 Ни­ко­ла Ива­нов Ива­нов (1861, Ка­ло­фер ­ 1940, Со­фия) ­ ге­не­рал-лей­те­нант. Учи в Га­ла­та­са­райс­кия ли­цей в Ца­риг­рад. За­вър­ш­ва Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия (1879) и Ни­ко­ла­ев­с­ка­та ге­не­рал­щаб­на ака­де­мия в Санкт Пе­тер­бург (1885). Фли­гел-адю­тант на княз Алек­сан­дър I Ба­тен­берг (1886). На­чал­ник на от­де­ле­ние в Ми­нис­тер­с­т­во­то на вой­на­та (1887). На­чал­ник на Ге­не­рал­ния щаб (1894-1896). Ми­нис­тър на вой­на­та (1896-1899). Ко­ман­д­ващ Вто­ра бъл­гар­с­ка ар­мия по вре­ме на Бал­кан­с­ки­те вой­ни (1912-1913). Пред­се­да­тел на Со­фийс­ко­то дру­жес­т­во на за­пас­ни­те офи­це­ри.

90 Пет­ко Хр. Тъп­чи­ле­щов ­ Гла­вен сек­ре­тар на Ми­нис­тер­с­ки съ­вет (към март 1898 г.).

91 Ди­ми­тър Па­на­йо­тов Гре­ков (1847, Бол­г­рад, Бе­са­ра­бия ­ 1901, Со­фия). За­вър­ш­ва Бол­г­рад­с­ка­та гим­на­зия (1868). След­ва пра­во в Екс ан Про­ванс, Фран­ция (1868-1875). Ад­во­кат и член на Бра­ил­с­кия съд (1875-1877). Пред­се­да­тел на Со­фийс­кия об­лас­тен съд и на Вър­хов­ния съд (1879). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в Уч­ре­ди­тел­но­то съб­ра­ние, в I, II, III, V, VI, VII, Х Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и в III Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на III Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Под­п­ред­се­да­тел на Дър­жав­ния съ­вет (1881-1882). Член на Кон­сер­ва­тив­на­та пар­тия. Ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1879-1880, 1882-1883); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (1879); ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1890-1894); вре­мен­но уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на пра­во­съ­ди­е­то (1891-1892); ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1899). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Из­вън­ре­ден пра­те­ник и дип­ло­ма­ти­чес­ки агент при Ви­со­ка­та пор­та (1885).

92 Ге­ор­ги Йор­да­нов Ти­шев (1847, Сви­щов ­ 1926, Со­фия). Учи в Сви­щов и в Ду­хов­на­та ака­де­мия в Ки­ев (1863-1872). Сек­ре­тар на Бъл­гар­с­ка­та ек­зар­хия в Ца­риг­рад (1872-1877). През 1877 г. е за­то­чен за­ед­но с ек­зарх Ан­тим I в Ан­го­ра (дн. Ан­ка­ра). Чи­нов­ник за осо­бе­ни по­ръ­че­ния при Ру­сен­с­кия гу­бер­на­тор (1878). Ок­ръ­жен уп­ра­ви­тел на Ло­веч и гу­бер­на­тор на Тър­но­во. На­чал­ник на от­де­ле­ние в Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти. Член на Ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в I, II и ХIV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Под­п­ред­се­да­тел на I Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (1880). Член на Дър­жав­ния съ­вет (1881-1883). Ок­ръ­жен уп­ра­ви­тел на Вар­на (1883-1892), Ру­се (1892), Плов­див (1893) и Со­фия (1894). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (1899).

93 Хрис­то Ба­ка­лов ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, увол­нен с Указ № 14/31 де­кем­в­ри 1899 г.

94 К. Апос­то­лов ­ под­сек­ре­тар в Ми­нис­тер­с­ки съ­вет (към сеп­тем­в­ри 1899 г.).

95 Ге­ор­ги П. Ива­нов ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, увол­нен с Указ № 14/31 де­кем­в­ри 1899 г.

96 Сто­ян Н. Тъп­чи­ле­щов ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, увол­нен с Указ № 14/31 де­кем­в­ри 1899 г.

97 Сто­ян Ве­же­нов ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, увол­нен с Указ № 14/31 де­кем­в­ри 1899 г.

98 Ев­с­та­тий Цо­на­ков ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, увол­нен с Указ № 14/31 де­кем­в­ри 1899 г.

99 Д-р Ди­ми­тър К. Ва­чов (Ва­чев) (1855, Ло­веч ­ 1922, Со­фия). Учи в Габ­ров­с­ка­та гим­на­зия. Про­дъл­жа­ва об­ра­зо­ва­ни­е­то си в Пи­сек, Че­хия (1875). След­ва хи­мия във Ви­е­на и пра­во в Хай­дел­берг. Ра­бо­ти в Апе­ла­ци­он­ния съд в Ру­се и ка­то ад­во­кат. По вре­ме на Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на (1885) ор­га­ни­зи­ра доб­ро­вол­чес­ки ко­ми­тет, кой­то из­п­ра­ща че­ти към Ви­дин. Член на Ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел във II Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и в IV, VIII, Х, ХVI, ХVII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Под­п­ред­се­да­тел на III Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и пред­се­да­тел на Х, ХVI и ХVII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1899-1900).

100 Сте­фан Ге­ор­ги­ев Пап­ри­ков (1858, Пир­доп ­ 1920, Со­фия) ­ ге­не­рал. Учи­тел в Па­на­гю­ри­ще (1875-1876). Учас­т­ва в Ап­рил­с­ко­то въс­та­ние (1876). За­вър­ш­ва Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия (1879) и Во­ен­на­та ака­де­мия в Санкт Пе­тер­бург (1884). На­чал­ник-щаб на За­пад­ния кор­пус по вре­ме на Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на (1885). На­чал­ник на Во­ен­но­то учи­ли­ще (1887-1891). На­чал­ник на Ад­ми­нис­т­ра­тив­ния от­дел в Ща­ба на войс­ка­та (1891-1895). На­чал­ник-щаб на войс­ка­та (1896-1899). Ми­нис­тър на вой­на­та (1899-1903). Ин­с­пек­тор на пе­хо­та­та (1904-1905). Дип­ло­ма­ти­чес­ки агент в Ру­сия (1906-1908). Ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1908-1910). Пъл­но­мо­щен ми­нис­тър в Ру­сия (1910-1912). Член на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХVII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

101 Иван Ра­дой­чев ­ де­ло­во­ди­тел в Ми­нис­тер­с­ки съ­вет.

102 Т. Мом­чи­лов ­ ар­хи­тект. На­чал­ник на От­де­ле­ние “Ар­хи­тек­тур­но” при Ми­нис­тер­с­т­во­то на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и съ­об­ще­ни­я­та (към де­кем­в­ри 1899 г.).

103 Иван Ата­на­сов ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 15/31 де­кем­в­ри 1899 г.

104 Спас Трич­ков ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 15/31 де­кем­в­ри 1899 г. Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 3, про­то­кол № 47/21 ап­рил 1915 г.

105 Ни­ко­ла Пи­пе­ров ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Указ № 15/31 де­кем­в­ри 1899 г.

106 Г. Вир­чев ­ сек­ре­тар във Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

107 Иван Пе­ев (Иван Пе­ев Плач­ков) (1864, Коп­рив­щи­ца ­ 1942, Со­фия). За­вър­ш­ва Ро­бърт ко­леж в Ца­риг­рад (1882). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Сек­ре­тар на БАН (1911-1939). Член на Вис­шия уче­бен съ­вет при Ми­нис­тер­с­т­во на на­род­но­то прос­ве­ще­ние. Член на На­род­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХV, ХVI, ХVII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и в V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Под­п­ред­се­да­тел на V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и на ХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1900-1901, 1912-1913).

108 Д-р Пе­тър Ива­нов Дан­чов (Дан­чев) (1857, Сли­вен ­ 1913, Со­фия). За­вър­ш­ва кла­си­чес­ка гим­на­зия в Ке­ниг­рец, Че­хия (1878). След­ва пра­во в Пра­га и Йе­на. Член на Вър­хов­но­то съ­ди­ли­ще в Из­точ­на Ру­ме­лия (1882-1884). Пред­се­да­тел на Ка­са­ци­он­ния съд. Пре­по­да­ва­тел и де­кан на Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет (1899-1900) на Вис­ше­то учи­ли­ще в Со­фия. Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. Ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1900-1901); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на тър­го­ви­я­та и зе­ме­де­ли­е­то (1901). Гла­вен про­ку­рор, пред­се­да­тел на Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд (1901-1913).

109 Хрис­то М. Бон­чев ­ уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те (1901). Гла­вен сек­ре­тар на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те (1901). Съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 36/22 ав­густ 1901 г.

110 Сте­фан Ар­се­ни­ев ­ на­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние от Лом­с­ка око­лия

111 Г. Бо­го­ев ­ на­чал­ник на кан­це­ла­ри­я­та при ХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние.

112 Д-р Алек­сан­дър Пет­ров Ра­дев (1864, Би­то­ля ­ 1911, Ви­е­на). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Би­то­ля и пра­во в Атин­с­кия уни­вер­си­тет (1888). Съ­дия в Ло­веч, Трън, Тър­но­во и Со­фия. Ад­во­кат в Со­фия (от 1892 г.). Учас­т­ва в Ма­ке­до­но-од­рин­с­ко­то ос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние. Член на Прог­ре­сив­но­ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХI и ХII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1901-1902); ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1902-1903). Пред­се­да­тел на Юри­ди­чес­ко­то дру­жес­т­во и на Ад­во­кат­с­кия съ­вет. Пре­по­да­ва­тел в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет.

113 Д-р Сто­ян Пет­ров Да­нев (1858, Шу­мен ­ 1949, Со­фия). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Пра­га (1878). След­ва пра­во в Цю­рих, Лайп­циг и Хай­дел­берг и по­ли­ти­чес­ки на­у­ки в Па­риж. Гла­вен ин­с­пек­тор в Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те (1883-1884). Член и пред­се­да­тел (от 1897 г.) на Ли­бе­рал­на­та пар­тия. Пред­се­да­тел на Прог­ре­сив­но­ли­бе­рал­на­та пар­тия (от 1899 г.). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в VIII, Х, ХI, ХII, ХIII, ХIV, ХV, ХVI, ХVII, ХVIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и в V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и на ХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Под­п­ред­се­да­тел на VIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1901); ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1901-1902, 1902-1903, 1913); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1902); ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1918-1920). Пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­кия чер­вен кръст (1924-1939) и под­п­ред­се­да­тел на Меж­ду­на­род­ния съ­юз на Чер­ве­ния кръст в Же­не­ва. Член на пос­то­ян­ния Ар­бит­ра­жен съд в Ха­га.

114 Иван Ива­нов Бе­ли­нов (1859, Ко­тел ­ 1902, Со­фия). Учи в Ро­бърт ко­леж в Ца­риг­рад. За­вър­ш­ва пър­вия ви­пуск на Во­ен­но­то учи­ли­ще в Со­фия (1879). След­ва във Во­ен­на­та юри­ди­чес­ка ака­де­мия в Санкт Пе­тер­бург (1884). Учас­т­ва в Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на (1885). За­вър­ш­ва пра­во в Швей­ца­рия. Ад­во­кат в Ру­се и Со­фия. Член на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в Х и ХI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и съ­об­ще­ни­я­та (1901).

115 Алек­сан­дър Ко­чов (Ни­ко­лов) Люд­с­ка­нов (1854, Тър­но­во ­ 1922, Лон­дон). За­вър­ш­ва Ро­бърт ко­леж в Ца­риг­рад (1875). След­ва в Но­во­ру­сийс­кия уни­вер­си­тет в Оде­са. Пре­во­дач в ща­ба на ген. Ско­бе­лев по вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878). Де­пу­тат в Уч­ре­ди­тел­но­то съб­ра­ние. Вто­ри сек­ре­тар в Бъл­гар­с­ко­то дип­ло­ма­ти­чес­ко аген­т­с­т­во в Ца­риг­рад (1879-1880). Гла­вен сек­ре­тар в Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (1880). За­вър­ш­ва прав­ни и дип­ло­ма­ти­чес­ки на­у­ки в Па­риж (1884). Под­п­ред­се­да­тел на Цен­т­рал­но­то бю­ро на Прог­ре­сив­но-ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в Х, ХI, ХII, ХV, ХVIII, ХIХ Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и в V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Сек­ре­тар на дру­жес­т­во “Чер­вен кръст” (1884-1885). Ми­нис­тър на тър­го­ви­я­та и зе­ме­де­ли­е­то (1901-1902); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и съ­об­ще­ни­я­та (1901-1902); ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (Ми­нис­тер­с­т­во на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве от 1912 г.) (1902-1903, 1911-1913); ми­нис­тър на зе­ме­де­ли­е­то и дър­жав­ни­те имо­ти (1913). Ос­но­ва­тел и пред­се­да­тел на Ан­г­лийс­ка­та ли­га в Бъл­га­рия (1911). Член на Ан­г­ло-бъл­гар­с­кия ар­бит­ра­жен съд в Лон­дон (1921-1922).

116 Хрис­то То­до­ров (1860, Шу­мен ­ 1927, Шу­мен). За­вър­ш­ва Ро­бърт ко­леж в Ца­риг­рад. След­ва пра­во в Же­не­ва и Па­риж (1884-1886). Съ­дия и про­ку­рор в Шу­мен (1887-1890). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в IХ, ХV, ХVIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1902); ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1902-1903); ми­нис­тър на тър­го­ви­я­та, про­миш­ле­ност­та и тру­да (1912-1913). Съ­ден от Тре­тия дър­жа­вен съд (1923).

117 Пе­тър Пен­чев Аб­ра­шев (1866, Ко­тел ­ 1930, Со­фия). За­вър­ш­ва кла­си­чес­ка гим­на­зия в Ни­ко­ла­ев, Ру­сия. След­ва прав­ни на­у­ки в Оде­са и Же­не­ва (1887-1891). Съ­дия в Ок­ръж­ни­те съ­ди­ли­ща в Раз­г­рад, Вар­на, Ру­се, Со­фия (1891-1895). Хо­но­ру­ван до­цент и ре­до­вен про­фе­сор в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет по граж­дан­с­ко съ­доп­ро­из­вод­с­т­во (1901-1930); про­фе­сор по съ­деб­но и граж­дан­с­ко пра­во в Близ­ко­из­точ­ния ин­с­ти­тут (Сво­бод­ния уни­вер­си­тет) (1921-1930). До­пи­сен член на БАН (1922). Член на Прог­ре­сив­но­ли­бе­рал­на­та пар­тия. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХII и ХV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и в V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на тър­го­ви­я­та и зе­ме­де­ли­е­то (1902-1905); ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то (1911-1913). Съ­ден от Тре­тия дър­жа­вен съд (1923).

118 Ни­ко­ла Хрис­тов Кон­с­тан­ти­нов (1862, Ру­се ­ 1953, Со­фия). За­вър­ш­ва пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет (1893). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в Х, ХII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и в V Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и съ­об­ще­ни­я­та (1902). Ди­рек­тор на пре­ки­те да­нъ­ци (1919, 1923-1932).

119 К. Ата­на­сов ­ сек­ре­тар в Ми­нис­тер­с­ки съ­вет.

120 Ди­ми­тър Кръс­тев По­пов (1855, Ка­ло­фер ­ 1908, Со­фия). Учи в се­ми­на­рия в Плов­див и Ро­бърт ко­леж в Ца­риг­рад. За­вър­ш­ва Га­ла­та­са­райс­кия ли­цей в Ца­риг­рад (1876). След Ос­во­бож­де­ни­е­то (1878) ра­бо­ти в На­род­на биб­ли­о­те­ка. Сек­ре­тар на Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд. На­чал­ник на Ста­тис­ти­чес­ко бю­ро. Член на Вър­хов­ния ад­ми­нис­т­ра­ти­вен съд на Из­точ­на Ру­ме­лия, про­ку­рор и На­чал­ник на кан­це­ла­ри­я­та на Ди­рек­ци­я­та на вът­реш­ни­те ра­бо­ти в об­ласт­та. Учас­т­ник в Съ­е­ди­не­ни­е­то (1885). Член на На­род­на­та, Прог­ре­сив­но­ли­бе­рал­на­та и На­ро­до­ли­бе­рал­на­та пар­тии. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в VIII, IХ, ХI, ХII и ХIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и съ­об­ще­ни­я­та (1902-1905); вре­мен­но уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на тър­го­ви­я­та и зе­ме­де­ли­е­то (1903).

121 Е. Д-р Бра­дел ­ со­фийс­ка жи­тел­ка, чи­я­то сгра­да на ул. “6-ти сеп­тем­в­ри” е на­е­та за нуж­ди­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 6, про­то­кол № 66/28 но­ем­в­ри 1902 г.

122 Д-р Йор­дан Бра­дел (1847, Еле­на ­ 1899, Со­фия). За­вър­ш­ва гим­на­зия в Оде­са и ме­ди­ци­на в Мос­к­ва (1875). Учас­т­ва в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878). Член и пред­се­да­тел (1885-1886) на Ме­ди­цин­с­кия съ­вет. Гла­вен ле­кар на Граж­дан­с­ко­то ме­ди­цин­с­ко уп­рав­ле­ние (1884-1886). Пре­по­да­ва­тел по съ­деб­на ме­ди­ци­на във Вис­ше­то учи­ли­ще (1896-1898). Ра­бо­ти ка­то ме­ди­цин­с­ки ад­ми­нис­т­ра­тор и в об­ласт­та на съ­деб­на­та ме­ди­ци­на. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел във II Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во.

123 Спас Кон­с­тан­ти­но­вич ­ съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, наз­на­чен с Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет № 1, про­то­кол № 23/22 ап­рил 1903 г.

124 Ди­ми­тър Ни­ко­лов Пет­ков (1858, с. Баш­кьой, Тул­чан­с­ко ­ 1907, Со­фия). Учи в Тул­ча. Опъл­че­нец по вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на (1877-1878). Чи­нов­ник в Уп­рав­ле­ни­е­то на им­пе­ра­тор­с­кия рус­ки ко­ми­сар в от­де­ла за вът­реш­ни­те ра­бо­ти (1878-1882). Член на Ли­бе­рал­на­та пар­тия. Кмет на Со­фия (1888-1893). Член на На­род­но­ли­бе­рал­на­та пар­тия (от 1886 г.). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в IV, V, VI, VII, Х, ХI, ХIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние и в IV Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние. Пред­се­да­тел на IV Ве­ли­ко на­род­но съб­ра­ние и на VI и VII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Под­п­ред­се­да­тел на V и VI Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и съ­об­ще­ни­я­та (1893-1894); ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (1903-1907); уп­рав­ля­ващ Ми­нис­тер­с­т­во­то на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и съ­об­ще­ни­я­та (1905-1907); ми­нис­тър-пред­се­да­тел (1906-1907). Убит на бул. “Цар Ос­во­бо­ди­тел” в Со­фия (1907).

125 Иван Ди­мит­ров Шиш­ма­нов (1862, Сви­щов ­ 1928, Ос­ло). За­вър­ш­ва пе­да­го­ги­чес­ко учи­ли­ще и учи­тел­с­ки курс във Ви­е­на (1882). След­ва фи­ло­ло­гия и фи­ло­со­фия в Йе­на (1884) и в Же­не­ва (1885-1886). За­щи­та­ва док­то­рат по фи­ло­со­фия в Лайп­циг­с­кия уни­вер­си­тет (1889). Един от ос­но­ва­те­ли­те на Вис­ше­то учи­ли­ще в Со­фия (1888). Пре­по­да­ва­тел във Вис­ше­то учи­ли­ще (Со­фийс­кия уни­вер­си­тет). Член на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во. На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние (1903-1907). Пъл­но­мо­щен ми­нис­тър в Ук­рай­на (1918). Ос­но­ва­тел на Дру­жес­т­во­то за под­дър­жа­не на из­кус­т­ва­та в Бъл­га­рия (1892). Член-ос­но­ва­тел и пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­ко­то ар­хе­о­ло­ги­чес­ко дру­жес­т­во (1901). Пред­се­да­тел на Чи­та­лищ­ния съ­юз (1911). Член-ос­но­ва­тел и по­че­тен член на Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те пи­са­те­ли (1913). Член-ос­но­ва­тел и пред­се­да­тел на Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те уче­ни, пи­са­те­ли и ху­дож­ни­ци (1917). Член на Бъл­гар­с­кия ар­хе­о­ло­ги­чес­ки ин­с­ти­тут (1921). Член-ос­но­ва­тел и пред­се­да­тел на бъл­гар­с­кия Пен­к­луб (1926). Член на чуж­дес­т­ран­ни на­уч­ни дру­жес­т­ва, ака­де­мии и уни­вер­си­те­ти.

126 Ла­зар Ла­за­ров Па­я­ков (1860, Габ­ро­во ­ 1910, Со­фия). Учи в Ро­бърт ко­леж в Ца­риг­рад и за­вър­ш­ва сто­пан­с­ки и тър­гов­с­ки на­у­ки в Па­риж (1883). Учи­тел в Со­лун­с­ка­та гим­на­зия (1884-1886). Ди­рек­тор на Тър­гов­с­ка­та гим­на­зия в Сви­щов (1887-1892). Член и пред­се­да­тел на Вар­нен­с­ка­та тър­гов­с­ко-ин­дус­т­ри­ал­на ка­ма­ра (1895-1902). На­ро­ден пред­с­та­ви­тел в ХIII Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние. Ми­нис­тър на фи­нан­си­те (1903-1907).

Каталог: articles -> download
download -> Закон за върховната сметна палата на 14 декември 2005 г се навършват 125 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата
download -> Одитен доклад №0400005712 за извършен одит за съответствие на декларираните приходи
download -> Одитирани обекти и дейности от сметната палата І. Първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити
download -> Закон за върховната сметна палата на българия уважаеми господин председател на Народното събрание
download -> Указания за финансов одит
download -> За извършен финансов одит на годишния финансов отчет
download -> Доклад №0100005213 за извършен финансов одит на годишния финансов отчет на община Бяла, област Русе, за 2012 г. София 2013 г. Съдържание

Изтегляне 11.39 Mb.

Сподели с приятели:
1   ...   50   51   52   53   54   55   56   57   ...   60



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание