Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8
Момент на изчисляване на стойността
Изтегляне 4.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Компенсация на вредите
- Особености при поправянето на вредите от неизпълнение на парично задължение
Момент на изчисляване на стойността.И тук са възможни три теории:
Като че ли най-адекватно обезщетение ни дава третата теория. Но трябва да си дадем сметка (защото съдът е длъжен да съобразява всички промени, които са станали през време на процеса), че този момент на практика не е момента на постановяване на решението, а момента на края на откритите заседания, моментът в края на устните състезания, на пледоариите на страните. След това съдът се оттегля да мисли и казва, че ще се произнесе в срок. Но смята се, че нещата са застинали в момента на устните състезания. За да получим обаче такова обезщетение трябва да сме го поискали по адекватен начин. Ако се окаже, че съдът е склонен да присъди повече, защото му се вижда, че вредите имат по-голяма стойност, но ние не сме изменили иска си и не сме поискали повече, той не може да ни присъди повече, отколкото сме поискали, защото с това би постановил едно недопустимо решение и би допуснал plus petitum, което противоречи на диспозитивното начало. Така че, в рамките на предявения иск бихме могли да съобразим изменението на стойността на вредите. Вижда се, че стойността на вредите е нещо, което подлежи на доуточняване и на доказване в процеса. ГПК Чл.130 Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице. На практика по този начин ще бъде определена стойността на вредите. Що се отнася до неимуществените вреди съдът ще ги определи по справедливост, съобразявайки се с някои от принципите, за които стана дума.
Понякога едно и също деяние причинява различни последици. Заедно с вредите, със загубата, която нанася, деянието води и до спестяване на някакви разходи и до придобиване на нещо странично. И понеже се присъжда не вещта (колкото струва), а интереса, разликата между нещата ще трябва да съобразим, определяйки обезщетението това, което кредиторът на отговорността (увредения; неудовлетворения от договора кредитор) е спестил или придобил като странична последица. Трябва обаче между тази последица и вредите да има пряка причинна връзка. Напр. този, чиито кон сме убили, вече няма кон, който ние трябва да платим, но му е останала една конска кожа и, ако тя може да се използва за нещо, ще трябва да приспаднем от обезщетението тази облага, която кредиторът е получил. Оттук се препраща към компенсация на вредите с ползите (compensatio lucri cum damino). Особености при поправянето на вредите от неизпълнение на парично задължениеКогато не се изпълни едно парично задължение, единствената форма на неизпълнение е забавата, защото изпълнението е винаги възможно, защото пари винаги ще има. Дори и при частично плащане, ако кредиторът го приеме: дължа ви 10 лв. и ви престирам само 5 лв., аз оставам в забава за останалите 5 лв.. Как да определим обезщетението за забава, след като тя е единствената мислима логически форма при неизпълнение на паричните задължения? Ако кредиторът не е получил дължимата сума в момента, защото е налице забавата той би могъл да претърпи две групи вреди: - загуба, защото му трябват пари и недостигът поради неплащането на неговия длъжник ще трябва да компенсира като вземе пари назаем, взимайки назаем ще трябва да плати лихва. Т.е. неговата пряка загуба ще бъде лихвата, която плаща, за да си набави липсващата му поради неизпълнението сума. Ако такава сума не му липсва, т.е. няма недостиг на пари, а сумата, която би получил от длъжника би инвестирал някъде. Когато човек инвестира, го прави, за да получи пари и най-сигурно инвестира в депозити, защото всички останали инвестиции могат и да дадат, но могат и да не дадат дивиденти - парите, които не сте получили и затова не сте сложили в банка, за да получите оттам лихва, за това, че стоят там. Лихвата, която бихте получили, ако бяхте вложили парите на влог ще се яви като една пропусната полза. Оттук и идеята, че неизпълнението на едно парично задължение винаги дава вреди, които можем донякъде предварително (текущо) да определим като процент от самата сума. При това вероятността от настъпване на тези или онези вреди е толкова сигурна, че не е нужно да ги доказваме. Оттук и положението, че при неизпълнение на парични задължения:
"...от деня на забавата..." без да е необходимо кредиторът да доказва каквито и да било вреди. Основният лихвен процент е плаващ, увеличаваме го с 10 пункта. Идеята е, че около основния лихвен процент въобще се върти цената на парите. Когато теглите кредит, за да попълните недостига, причинен от неизпълнението на вашия длъжник, ще платите лихва, която е във някаква връзка с този основен лихвен процент. Когато инвестирате парите си също ще получите лихва, която е в някаква връзка с този лихвен процент. Днес фиксирането на лихвата не е удачно. "За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила." т.е. кредиторът доказвайки размерът на вредите, търсейки обезщетение, все едно, че задължението не е парично. това ще бъдат някакви много специални вреди, които са различни от общоприетите и предполагаемите. За съжаление в повечето случаи ще се окаже, че това са косвени вреди. Така че те едва ли ще подлежат на обезщетение. Така или иначе обаче възможността да се претендира това е открита и, ако вие успеете да установите, че сте претърпели такива вреди и те са в причинна връзка с неизпълнението, а не са косвени, ще получите осъждане за разликата: ако в абсолютна стойност законната мораторна лихва е напр. 10 единици (лева), изчислена за това време на забавата и вие претендирате, че сте претърпели специални вреди в размер на 15 лева, ще ви бъдат присъдени плюс лихвата само 5 лв., т.е. повечето вреди, които сте претърпели над размера на законната лихва. Но съществуването на това обезщетение ни показва, че ние бихме могли да го заместим с една предварително уговорена неустойка, която ще ни освободи от необходимостта да доказваме тези специални вреди, а за времето, за което сме уговорили неустойката (напр. по 1% на ден, но не повече от 20%) ще се начислява тази неустойка без лихвата, а когато изтече този срок главницата плюс неустойката ще ни дадат сумата, за която длъжника и в забава и върху тази сума ще започне да се начислява до окончателното изпълнение - законната мораторна лихва. Изтегляне 4.72 Mb. Сподели с приятели:
|