Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8
Изтегляне 4.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Съставни части на вредата
Видове вреди
Обезщетяване на неимуществените вреди - това са неща, които не могат да бъдат оценени в пари и не могат да бъдат върнати. Но все пак парите са един универсален изразител на стойност и оттам универсален източник на блага. И единственият начин, по който можем да тушираме едни отрицателни емоции е да създадем положителни емоции с даването на пари, които като се имат или харчат, според човешките разбирания ще тушират отрицателните емоции. Ако не можем да дадем нещо повече все пак справедливо е да се даде поне това (парите), другото е оставяне на необезщетени последици и психически страдания без никаква помощ. Към това се прибавя и моралната утеха на възмездието, което ще сполети правонарушителя по линия на наказателното преследване. Гражданското право обаче поправя вредите с потребителната стойност на обезщетението - парите. В областта на някои обезщетения, напр. за обида или клевета наистина размерът на обезщетението би трябвало да е символичен.
Това деление касае един конкретен случай на договорна отговорност.
По-точно е да се говори за позитивен и негативен интерес. Така че можем да говорим за вреди, които са последица от нарушаването на негативния интерес и съответно между тях би се явила някаква, макар и не много ясна разлика. Но насочеността на обезщетението ще бъде действително различна. Негативни вреди - вредите, последица от нарушен негативен интерес. Съставни части на вредатаСмята се, че вредите (главно имуществените) могат да се разделят на:
Претърпяната загуба - това, което пряко е сполетяло кредитора (скъсан панталон, счупена вещ, съборената ми къща). Пропуснатата полза - неполучаването на едно ново състояние, което щеше да се получи в имуществото ми, ако не беше неизпълнението, деликта. Защото вещта, която вие ми продавате не е предназначена винаги да я ползвам аз и ако я препродам ще получа един нов приход, който не съм получил, защото вие не сте ми я доставили и това за мен е една пропусната полза. Поради деликта по същия начин не съм успял да сключа сделка, да изпълня концерт също ще е пропусната полза. Разликите:
Традицията свързва двете съставни части на вредата само с имуществените вреди. Смята се, че има само претърпяна имуществена вреда и пропусната печалба. Законът никъде не е казал, че именно имуществените вреди се делят на претърпяна загуба и пропусната полза, а се говори в чл.82 ЗЗД за обезщетението. Ползата е нещо по-широко от печалбата, а загубата от нищо не следва да е само имуществена. Следователно е възможно да мислим, че и неимуществената вреда би могла да се разгледа в тези две части: в смисъл на претърпени вече психически страдания и негативни емоции (претърпяна неимуществена загуба), както биха могли да се конструират и неосъществени удоволствия (пропуснати положителни емоции) - пропусната полза. Логически това е възможно. Факт е, че традицията не го прави. Пропуснатото удоволствие логически обаче може да се разглежда като една релевантна вреда, защото между другото пропуснатото удоволствие, освен че ни помага да имаме едно ново психическо състояние, а оттам и нова работоспособност и т.н. може да се окаже и една налична отрицателна емоция (ядосвам се от това, че съм пропуснал нещо и след известно време ми става лошо). Вл. Петров. "Обезщетение за неимуществени вреди..." В Америка не се притесняват от това да дават обезщетение за неосъществено удоволствие - а това ще бъде от съществено значение при договорите, чийто смисъл за клиента е именно получаването на удоволствие. У нас тъй като обезщетението се определя по справедливост (а и няма как иначе да се определи) прагът на тази справедливост е доста нисък поради стандарта ни и мисленото ни. Изтегляне 4.72 Mb. Сподели с приятели:
|