Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8
Граници на гражданската отговорност. Компенсации на вини
Изтегляне 4.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Преките вреди
- Кои вреди са преки (непосредствени) и кои косвени
- Компенсация на вини
Граници на гражданската отговорност. Компенсации на виниГражданската отговорност се състоеше в задължението да поправим вредите. Целта на тази отговорност е единствено да поправи вредите, да върне на увредения засегнатите блага, свободата, която му е отнета от това, че е станало нещо, което не е трябвало да стане (деликт) или, че не е станало нещо, което е трябвало да стане - едно договорно неизпълнение. Тази отговорност, която няма никакви наказателни функции и в това отношение не се влия много от моралния упрек, няма го степенуването от НП на смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства, целта е да се плати това, което ще замести липсващото благо. От тази гледна точка обезщетението се дължи за вреди. Вредите са граница на обезщетението, на гражданската отговорност и, ако нямаме вреди, дори да имаме една нежелана промяна (някой е умрял, но никой не страда за него) ясно е, че няма да се плати обезщетение и няма да има гражданска отговорност за вреди, доколкото ги няма. Но ние видяхме, че вредите са последица, която се навързва като верига от факта на неизпълнението, респ. от деликта. И тази верига може да бъде много дълга. Въпросът за границите на гражданската отговорност е не само това, че тя се простира само до вредите, всъщност тя по линия на някаква абстрактна икономическа справедливост и целесъобразност ограничава обезщетението не до всички вреди, които имат по-случайна връзка с увреждането или неизпълнението, а до някои вреди. Преките вредиЧл.51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. Чл.82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Кои вреди са преки (непосредствени) и кои косвени?Понятието "косвени вреди" легално може де си изведе у нас от факта, че говорим за "преки" такива. Но други законодателства не говорят за преки вреди, а както BGB излизат от идеята, че нещата трябва да се върнат в предишното им състояние. В този случаи тези правни системи си помагат с адекватната теория: тези вреди не са адекватни, между тях и увреждането няма причинна връзка и затова няма да ги обезщетяваме. Там където имаме критерият "преки вреди" работим с този критерий, който всъщност допълва теорията за необходимото условие (condicio sine qua non). Смята се, че макар заченки на идеята, че се обезщетяват не всички, а само преките вреди да има още в римско време във френското право, а оттам и в целия романски правен кръг идеята за преки и косвени вреди е обоснована от Потие. Примерът на Потие във Франция е касаел договорната отговорност и затова легално ограничението е залегнало в договорната отговорност, но доктринерно, чрез тълкуване се прилага и към деликтната - следователно, както и при нас отново имаме общата максимална граница: преките вреди. Един търговец продал на друг болна крава. Тя умира, заразявайки останалия добитък, който също умира. Търговецът не могъл да изоре нивите си и не получил реколта. Не можейки да я продаде не си платил дълговете, кредиторите му изнесли на публична продан имота му в неблагоприятен момент и го продали много евтино. Ако прилагаме теорията condicio sine qua non е очевидно, че отрицателната проверка ще ни даде резултат за всички вреди. Навсякъде съществува фактическа връзка, която да отнесе резултатите към продажбата на болната крава, към неизпълнението на договорното задължение. Стойността на умрялата болна крава във всички случаи можем да отнесем като причинена от неизпълнението на договора. Стойността на останалия добитък също ще подлежи на обезщетяване - пряка последица на неизпълнението. Неизораните ниви не може да се привърже пряко към продажбата на болната крава - защото неизораването им се дължи веднъж на това, че са му умрели кравите, но втори път на това, че той не си е купил други крави, защото нямал пари , а тогава пък е можел да наеме от друго място крави или да отдаде под аренда имота си, с което той щеше да бъде изоран. Неполучаването на реколта се дължи на факта повече, че не е изорал, а можеше да изоре по начина, по който посочихме. Неплащането на дълговете се дължи както на смъртта на кравите, така и на това, че той е имал дългове, а не е имал друго имущество, с което да ги гарантира. Оказва се, че тези вреди са косвени защото зависят от цял комплекс неща, безспорен елемент на който комплекс е и продажбата на болната крава, но останалите елементи, необходими условия: липса на пари, наличие на дългове, недаване на имота под аренда, ненаемане на крави ни се виждат достатъчно интензивно действащи житейски. Това са неща, които лежат в сферата на кредитора и той е можел да ги избегне. Тези вреди следователно се дължат едновременно и на действието на длъжника, но и на действието на кредитора - това са всъщност косвените вреди. От гледна точка на адекватната теория това се некаузални вреди, защото не са причинени адекватно. От гледна точка на теорията condicio sine qua non това са каузални вреди, за които действието, чиято отговорност претендираме е каузално, то е едно необходимо условие, но за настъпването им са необходими и други условия, които ни се виждат правно релевантни. В този смисъл причинната връзка с първоначалното условие започва да се прекъсва, защото, за да настъпи този резултат е необходимо да настъпи още един, разглеждан от нас като правно релевантен факт. Косвени са тези вреди, които се дължат както на поведението, на противоправния резултат, така и на други неща, които са правно релевантни - чл.83/2 ЗЗД: Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижа на добър стопанин. Това са всъщност косвените вреди. Налице е неизпълнение, което слага началото на един вредоносен процес, но част от вредите се дължат повече на нещо друго, а не толкова на неизпълнението. При деликтната отговорност се дължи обезщетение за всички преки вреди. При договорната отговорност: чл.82 вж. Вкарва се едно допълнително изискване: за да се дължат всички преки и непосредствени вреди трябва да установим умисъла и недобросъвстността на длъжника. Когато длъжникът е действал без умисъл, т.е. действал е небрежно и тази негова вина ние предполагаме, тогава той отговаря само за тези преки и непосредствени вреди, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, т.е. отговаря само за предвидимите вреди. И за предвидимите вреди Потие казва: ако съм сключил договор за наем на една къща с едно лице за 15 години, смятайки, че тази къща е моя, а впоследствие на 6-тата година се установява, че тя не е моя и лицето е евинцирано от къщата. Аз трябва да му платя вредите: той трябва да се пренася, налице е неудобството, че ще трябва да наеме къща по-скъпа, отколкото е наел при мене, защото са се сменили цените, на 3 -тата година е открил адвокатска кантора и преместването му ще доведе до загуба на клиентела. Предвидими при поемането на задължението ще се окажат вредите от местенето, евентуално разликата в цените, но ние не сме имали предвид, че той ще използва жилището за кантора и затова при пораждането на задължението тези вреди са били непредвидими за мен и тъй като аз не съм действал умишлено, няма да нося отговорност за тях. Оттукизлиза, че това ограничение е една стопански оправдана гаранция за смекчение на отговорността, защото ако бихме отговаряли за всякакви преки и непосредствени вреди договорно, бихме се въздържали да сключваме договори. А от друга страна това изисква кредитора да сподели с длъжника своя специален интерес от договора, което щеше да се отрази на цената. Така че, за да можем да получим по-адекватно обезщетение за вредите от договора, трябва целите, за които престацията ще бъде използвана от кредитора да бъдат споделени с длъжника, за да могат да бъдат предвидени вредите при пораждане на задължението. Когато длъжникът обаче действа умишлено ние приравняваме по обем отговорността на деликтната, защото нямаме основание да го щадим доколкото той е действал умишлено. Тук възниква проблем: кое да е предвидимо:
Класическата теория изисква да е предвидима причината, независимо от стойността. В по-ново време редица нормативни актове ограничават до някакъв размер вредите, за които се отговаря по линия на предвидимостта - напр. за багажа ви Балкан отговаря в рамките на 50 долара на кг., ако вие не сте обявили истинската му стойност, за което бихте платили допълнително нещо. Това кара някои автори да смятат, че съвременното право върви по линия на предвидимост както на причината за вредите, така и на нейния размер. Конов смята, че от тези специални актове не може да се направи подобен извод, защото ако такава бе и общата тенденция на тълкуване тези актове биха били излишни. Извод: при липсата на такива ограничения, които се явяват главно при превозите и влоговете би следвало да смятаме, че е достатъчна предвидимостта на естеството на вредата, на нейната причина, а не и нейния размер. Размерът ще трябва да бъде предвидим когато нормативната уредба или договорът посочва този размер, с цел да не се шикани. Компенсация на виниУсловно понятие - по-скоро би трябвало да говорим за съпричиняване. Защото не винаги се питаме за наличието на вина, особено като психическо отношение у увредения. Това е ситуацията, в която поведението на две лица - на длъжник и кредитор (респ. на деликвент и увреден) - едновременно и неразделно е довело до причиняването на резултата (не на вредите). Неделим трябва да бъде резултатът (деликт, неизпълнение). Пешеходецът пресича на червено, колата се движи с непозволена скорост: и двамата действат противоправно и тяхното поведение е релевантно за съпричиняването. Чл.51/2 ЗЗД: Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Но се има предвид увреденият да е допринесъл за първия вредоносен резултат. Защото, ако е избягал със счупен крак от болницата и в резултат на получената гангрена са му го отрязали това е една изцяло нерелевантна вреда - тя се дължи изцяло или в много голяма степен на поведението на увредения и тя може да се отдели. Неделимият резултат е счупването на крака. В областта на деликтната отговорност последицата е, че обезщетението може да бъде намалено, но никога изключено защото има деликвент. В областта на договорната отговорност едновременно поведението на длъжника и кредитора съпричинява резултата неизпълнение или късно изпълнение: Чл.83/1 ЗЗД: Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. При деликтната отговорност съпричиняването води само до намаляване на обезщетението по преценка на съда, при договорната отговорност съдът има по-широка възможност: въпреки, че и длъжникът е виновен за неизпълнението той може да бъде изцяло освободен от отговорност заради приноса от страна на кредитора. Това разбира се касае за неделимия резултат, но не и за косвените вреди. Изтегляне 4.72 Mb. Сподели с приятели:
|