Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8
Изтегляне 4.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Частично изпълнение
- Престиране на повече от дължимото
- Въпрос 25 – Вреда. Поняние и видове.
- Вредата - понятие
Лошо изпълнениеНеизпълнението бива:
При лошото изпълнение кредиторът има по-различни възможности в сравнение с възможностите, които има при неизпълнение с недостатъци. Специалните последици - уредени са при съответните договори, а не общо (както при забавата):
По съвременните правила обаче отговорността за недостатъци не е обвързана от вината, от дължимата грижа и от каквото и да е друго. Възможността купувачът да върне продадената вещ и да си иска обратно цената, поради това, че вещта е имала недостатъци е абсолютно независима от това дали продавачът е знаел за тези недостатъци, дали той ги е причинил или вещта е била със скрити недостатъци, когато той на свой ред я е купил и т.н. В този смисъл тази отговорност е напълно обективна, а и тя е отговорност в широкия смисъл на думата, защото не става въпрос за обезщетяване на вредите от недостатъците, а просто за ликвидиране на отношенията, по повод на това, че ви е предадена една вещ, която има недостатъци, правещи я значително по-малко годна за употреба или намаляват значително нейната стойност.
Частично изпълнениеПринципът на точното изпълнение изисква длъжникът да изпълни цялото количество, което дължи. Когато престацията е неделима обективно е невъзможно изпълнение на части. Частичното изпълнение е невъзможно и когато престацията е делима със специалното правило на чл.66 ЗЗД: Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Смисълът на това правилото, че частичното изпълнение е неизгодно икономически за кредитора или поне може да бъде неизгодно. То се прилага и когато задължението е лихвоносно, т.е. ако длъжникът предложи напр. да изпълни само главницата, без да изпълни лихвите - тогава кредиторът може да откаже да приеме изпълнение; или обратното: ако длъжникът предложи само лихвите без главницата. Но правилото на чл.66 се прилага само за случаите, при които става дума за едно задължение. Ако кредиторът има няколко вземания и длъжникът предложи изпълнение на едно от тях, кредиторът не може да откаже да получи изпълнение под предлог, че не му се престират всичките задължения. Нормата на чл.66 е диспозитивна и кредиторът може, ако поиска да приеме частичното изпълнение. В такъв случай задължението на длъжника се погасява в рамките на изпълнената част, а за неизпълнената част длъжникът изпада в забава. Интерес представлява и една особена хипотеза на частично изпълнение: става дума за изпълнение на частично обезпечен дълг. Тази хипотеза има предвид напр. залог, с който е обезпечен половината от дълга. Какви ще бъдат последиците, ако длъжникът изпълни половината от дълга? Коя половина е обезпечавало обезпечението: изпълнената или неизпълнената? В закона липсва отговор на този въпрос и няма общо правило, а трябва да се тълкува конкретно волята на страните и да се види какво те са желали. Вероятно в повечето случаи третото лице, обезпечило дълга ще бъде освободено, но не винаги. Изпълнението на части обаче е допустимо в някои случаи:
Престиране на повече от дължимотоВ тази ситуация кредиторът не е длъжен да приеме горницата, но ако той пожелае страните могат да сключат едно ново съглашение (то може да се сключи и мълчаливо, разбира се) за разликата. В случаите обаче на частично изпълнение и на изпълнение на повече от дължимото трябва да се различават от случаите, при които е уговорена възможност за отклонение от дължимото количество в определени граници. Напр. може да се уговори, че се дължат 5 тона ябълки плюс минус 5%. В такъв случай се говори за "толеранс" и ако длъжникът изпълни в границите на толеранса, той изпълнява точно своето задължение. Ако договорът е двустранен и кредиторът има някаква насрещна престация, той трябва да съобрази своята престация с изпълненото количество - напр. ако се дължат 5 тона, но длъжникът е изпълнил 2% по-малко, тогава и насрещната престация на кредитора ще бъде с 2% по-малко.
Тези възможности, които разгледахме не са насочени само към обезщетяване на кредитора, а и към това той да получи реално, макар и късно изпълнение, да му се намали цената, да му се поправи вещта и т.н. Отговорността за вреди е свързана с обезщетяването, с поправянето на вредите, които са причинени от неизпълнението (деликт).
Вредата най-общо казано е това зло, което неизпълнението оставя в очакванията на кредитора. Изпълнението на задължението, престацията беше една полезна за кредитора промяна, която му е обещана от длъжника. тази промяна е полезна за кредитора и затова той е сключил договора, по силата на който длъжникът се ангажира да причини тази промяна, доколкото кредиторът не може сам да я причини или не иска. Дължимата промяна обхваща легитимният кредиторов интерес. Той е задоволен когато тази промяна настъпи и обещаният резултат се реализира. Легитимният кредиторов интерес не е самоцел, той слага началото на нови промени, които са полезни за кредитора и който той желае да осъществи (пълният интерес на желаещия да му се поправи пишещата машина е той да стане велик писател). Когато дължимият резултат не настъпи, не е настъпила една желана от кредитора промяна, незадоволен е легитимният кредиторов интерес, но заедно с това липсата на тази промяна пречи да настъпят и по-далечните промени, които обуславят целия интерес на кредитора - състоянието, с оглед на което той е искал да се изпълни спрямо него. Интерес - inter res - разстоянието, разликата между положението на кредитора, такова каквото е сега и такова, каквото би било, ако беше изпълнено задължението. До тук стига позитивния интерес. Нещата, които причинява неизпълнението са вредите на кредитора. Свързването на понятието "вреда" с "неизпълнение", с деликта, с противоправния резултат понякога ни пречи да видим вредата в нейния истински смисъл. Оттук и маса заблуждаващи формулировки: "нарушените права", "нарушени лични права" и т.н. Но вреди може да се претърпят и без да има правонарушение, и без да има неизпълнение или деликт. Вредите не се състоят в самите нарушени права, а в последицата на едно правонарушение, което може да се състои в нарушаване на права. При неизпълнение на договора всъщност остава неудовлетворена претенцията на кредитора и това е едно нарушаване на неговото вземане. От нарушеното вземане (право) на кредитора следват останалите вреди. При деликта също обикновено се нарушава субективно право, при това в повечето случаи абсолютно право: някой, блъскайки ме на светофара е нарушил моето право на телесна неприкосновеност, счупил ми е крака, аз страдам, лежа в болница, не мога да работя и получавам пари и т.н., танцувам, карам ски. Така че вредата е някаква негативна последица, а не самото нарушаване на права. Това ясно се вижда в хипотезите, в които имаме нарушаване на права, но нямаме вреда: напр. някой ми е откраднал велосипеда, който аз и без това не ползвам през ноември и полицията го е намерила и върнала през януари. На велосипеда нищо му няма, но моето право е нарушено и вещта ми е била отнета, правото ми на собственост е нарушено, но аз не съм претърпял никакви вреди - няма ги последиците от това. От друга страна се вижда, че вреди могат да се претърпят и без да е налице правонарушение - напр. съседът ми има къща, която аз почиствам за пари. Ако някой ме блъсне с кола и аз не съм в състояние да почиствам къщата и получавам парите - това е вреда, която се дължи на правонарушението. но аз бих могъл да не получавам тези пари и защото напр. е умрял съседа или е заминал, като е заключил къщата. В този случай това ще създаде за мен една неблагоприятна последица, но тя няма да се дължи на някакво правонарушение. В този смисъл вредите са някакво зло, което ни сполетява, но връзката му с правонарушението е доколкото се обезщетяват тези вреди, които са последица от едно правонарушение. Вредите, настъпили случайно (напр. от земетресение) могат да се обезщетяват, но от застрахователя, както и болките и страданията, психическите неудобства, които наричаме неимуществени вреди. Ако някой умре ние страдаме и бихме казали, че претърпяваме вреди, които не отнасяме обаче в ничия тежест, защото е умрял от естествена смърт. Когато близкият ни е умрял при злополука смъртта представлява противоправен резултат, а не състояние и ние ще можем да искаме обезщетение на тези вреди. Вредите сами за себе си не се определят с нарушението на права. Самото понятие за вреда не включва по необходимост правонарушението. Но тъй като се занимаваме с вредите, които се обезщетяват по гражданското право, вредите, за които се носи отговорност, за да се носи отговорност те трябва да бъдат свързани с нарушение на права и с противоправни действия и резултати. Вредата е всяка неблагоприятна последица на едно правонарушение, на едно договорно неизпълнение или на един деликт, това зло, което кредитора респективно. увреденият от деликта, пострадалия претърпява. Целта на отговорността за вреди е да освободи кредитора от тези вреди и те да бъдат поправени по някакъв начин. Вреди ще се окажат и тези, които не са последица от едно правонарушение, но тях няма да обезщетяваме и затова те не ни интересуват. Поведение. Противоправен резултат (деликвент, неизпълнил, длъжник) Вредите (последицата) Правонарушение. Неизпълнение на договор. Деликт
Получава се просто смешение (езиково), защото казваме, че вредите са последица на увреждането. Деликтът всъщност е причината на деликта, а самият той е едно правонарушение, така както неизпълнението е причина на вредите. Изтегляне 4.72 Mb. Сподели с приятели:
|