Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8
Въпрос 27 - Отговорност за вреди при неизпълнение на договора и непозволено увреждане. Граници на гражданската отговорност. Компенсации на вини
Изтегляне 4.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Основание
Въпрос 27 - Отговорност за вреди при неизпълнение на договора и непозволено увреждане. Граници на гражданската отговорност. Компенсации на вини.Какво представлява гражданската отговорност?Това е едно задължение, едно правоотношение. Гражданската отговорност е правоотношението, чието съдържание е задължението да се поправят вредите, причинени от едно правонарушение. Съответно гражданската отговорност е правото на увреденото лице да иска поправянето на тези вреди - това, което разгледахме като поправяне на вредите, като обезщетение е съдържанието на гражданската отговорност: правните последици, които настъпват, когато е налице един противоправен резултат, едно противоправно състояние, причинено от поведението на едно лице (правонарушение) и това правонарушение причинява вредите. Когато това е налице за извършилия нарушението, за отговорния за противоправния резултат възниква задължението да поправи тези вреди, да плати обезщетение и в това обезщетение, схванато като правоотношение се състои гражданската отговорност. Можем да говорим за гражданската отговорност като институт: нормите, които уреждат гражданската отговорност като правоотношение. ОснованиеОснованието на гражданската отговорност е извършеното правонарушение. Фактическият състав на правонарушението е източникът на гражданската отговорност, самото правонарушение е източник на гражданската отговорност като задължение за обезщетяване на вредите. Можем обаче да говорим за:
Когато обаче стигнем до невиновната невъзможност, до отговорността при случайно събитие, ако се питаме за основанието от субективна страна ще се окаже, че това е единствено поемането на риска, свободния избор на поведение: решил съм, че мога да имам кола и да карам същата и макар да съм причинил катастрофата без да съм нарушил правилата ще нося отговорност по правилата за вреди от вещи. В този смисъл аз съм поел риска въз основа на една свободна преценка, на една съзнателна дейност - собственото си поведение. С други думи вината тук ще бъде следната граница: има неща, които са опасни и затова са забранени или са поставени в някакви рамки (да се кара с ограничена скорост, да се спазват правилата за движението) - когато действаме в тези рамки, без да сме ги превишили ние действаме правомерно, но все пак причинявайки един нежелан резултат (увреждането, блъскането на пешеходеца) ще трябва да обезщетим неговите последици: вредите, т.е. ще носим гражданска отговорност. При това: без вина. Когато караме извън правилата и причиним същия този резултат ние пак ще носим същата тази отговорност, само че заради неправилното ни поведение, заради това, че сме нарушили правилата (виновна отговорност). В зависимост от фактическия състав на отговорността традиционно отговорността се разделя на два вида:
И в двата случая съдържанието на отговорността е все поправянето на вредите, но договорна ще бъде тази отговорност, по силата на която сме длъжни да поправим вредите, причинени от неизпълнението на едно предшестващо облигационно отношение, от неосъществяването на един резултат, който се дължи. И обезщетението ще трябва да замести липсващата промяна, да постави кредитора в положението, което би съществувало, ако задължението беше изпълнено. Така е и при някои извъндоговорни източници, които създават относително задължение - гестията. В този смисъл делението договорна - деликтна е относително. Определящ е момента, че в единия случай съществува една правна връзка, по силата на която някой дължи един резултат и когато този резултат не настъпи е налице неизпълнение и оттам отговорността за това неизпълнение ще бъде договорна. Деликтна или извъндоговорна е отговорността за поправяне на вредите причинени от едно правонарушение, което не се състои в неизпълнението на едно относително задължение. В какво точно се състои основанието е малко спорно. Смята се, че основанието на деликтната отговорност включва елементите: действие, противоправност, вина, причинна връзка и вреда. Правени са опити това двойно деление на отговорността да бъде обогатено с някаква sui generis отговорност - в областта на отговорността за преддоговорна вина най-вече. Оказва се, ч такава особена отговорност няма как точно да се дефинира. Вярно е, че тя не е деликтна по чл.45 и сл. ЗЗД, но е вярно също така, че е извъндоговорна. Отсъствието на трети вид бихме могли да си обясним по друг начин: може да се окаже, че различието между договорната и деликтната отговорност е по някакъв начин обусловено от интереса, който се засяга, а не само от това, че в единия случай има, а в другия - няма договор. При договорната отговорност всъщност не е налице едно положително събитие, което беше интересно за кредитора, липсва дължимата промяна и този интерес на кредитора определихме като позитивен: да го поставим в положението, което би съществувало, ако промяната беше причинена и настъпила - това е целта на договорната отговорност, това е целта на обезщетението на договорно основание. При деликта виждаме, че самото правонарушение има като елемент един резултат, който е нещо ново, една промяна, която е нежелана за увредения. Тъй като той е претърпял увреждането не са настъпили нови хубави неща, а напротив: от деликта са възникнали нови, лоши неща. Този интерес от липсата на промяната можем да определим като негативен. Оказва се, че деликтната отговорност ще е насочена към обезщетяване на негативния интерес (в смисъл, че отрича съществуването на тези нежелани промени - искам да ме поставите в положение такова, каквото щеше да бъде, ако не беше промяната, деликта). И понеже двете неща се оказват по някакъв начин противоположни и можем в тях да видим насочеността на отговорността допълнително можем да ги използваме като критерий за определяне на вида на гражданската отговорност. Деликтната отговорност е призвана да обезщетява вредите от една нежелана промяна, докато договорната отговорност замества неосъщественото ново, което е било желано. Извод: деликтът се състои в нежеланата промяна. Това може да се оспорва, но разликата между двете отговорности в смисъл на това, какво обезщетение по размер се заплаща, кои вреди се обезщетяват е съществена с оглед интереса на кредитора, на увредения. Оттук и големият проблем за кумулацията и конкуренцията между тези две отговорности. Има някои гранични случаи все пак, в които като че се колебаем дали това е така. Така напр. има деликти чрез бездействие: учителят по физкултура не си гледа достатъчно добре работата при изпълнението на скок през две медицински топки - ученикът получава някакви увреждания - деликтно е отговорен учителя за това, че бил бездействал. Може ли бездействието да е тази промяна, която обявяваме за деликт. Обратно: имаме и договорни задължения за бездействие и можем да се запитаме може ли да разглеждаме несвиренето на длъжника като едно ново нещо, като промяна, която задоволява позитивния ни интерес. Комисивен деликт е възможен само тогава, когато имаме извъндоговорно задължение за действие - едно задължение за действие, което не е между страните по едни договор, защото учителят и ученикът не са помежду кредитор и длъжник по един договор - учителят е длъжен да действа по някакъв начин от гледна точка на трудовата си функция, от гледна точка на това, че му е възложено да върши това, но не е длъжен към ученика по договор. И въпреки това неговото бездействие е правно релевантно, то е противоправно само при наличие на задължение за действие. В този смисъл можем да очакваме и е нормално учителят да действа в този случай, нормално е спасителят на плажа да спасява удавниците, регулировчикът да регулира движението защото тези неща се дължат не на тясно правно, договорно основание - затова и очакваме, че те ще ги извършат. И когато това, което очакваме да стане, което е нормалният фон на действителността (стрелочникът вдига стрелките) не стане, неговата липса е една промяна, която обърква нещата и причинява увреждането. В този смисъл може да се окаже, че и отсъствието на една очаквана и дължима промяна е промяната, която обърква нещата. Така че при този деликт, макар и чрез бездействие ще е налице една промяна, която ние искаме да отречем. Обратно: при договорните задължения за бездействие е вярно, че длъжникът трябва да бездейства, но той трябва да бездейства в една обстановка, в която е нормално да се очаква, че той може и да действа. Иначе би било излишно да убеждаваме някого да не свири, да не продава или да не прави нещо, при положение, че това нещо и без това не се прави. Така че нашият интерес от договора е също един специален интерес, с който искаме да вкараме някаква промяна в общия фон на действителността (да не се свири) - в този смисъл липсата на поведение (свирня) е за нас едно ново положение - наличие на тишина-и оттам: една промяна, която ние желаем да постигнем чрез договора (отново е налице позитивен интерес). Всичко това е от значение с оглед съществуващата разлика в начина, по който се обезщетяват вредите на деликтно или на договорно основание. Тази разлика съществува веднъж благодарение на практиката, която отричаше неимуществените вреди при договорна отговорност, втори път: с оглед границите на гражданската отговорност, вредите, които се обезщетяват. Налице е проблемът може ли някой, след като има иск на договорно основание да претендира и деликтно обезщетение, защото то ще му даде повече. Ясно е, че той може би не може да претендира и двете и оттук въпросът за конкуренцията. Но някои автори казват, че той имал правото на избор в някои случаи и, че можел да кумулира тези две възможности. Поради разликите в отговорността въпросът става твърде съществен. Напр. ако ще отговаряме само на договорно основание, тогава според практиката няма да можем да искаме неимуществени вреди, но ако можем да видим в това отношение деликт ще можем да претендираме тези неимуществени вреди, плюс разликата в обема на отговорността, плюс и една разлика в несеквестируемостта наимота, който по отношение на договорната отговорност на длъжника е несеквестируем, а по отношение на деликтната се оказва, че е секвестируем. Доц. Гоцев "Договорна и деликтна отговорност. Сравнение, конкуренция и кумулация" Доц. Васил Берон Един от съществуващите възгледи е, че договорната отговорност изключва деликтната, че деликтната може да съществува само между юридически чужди лица и когато имаме договор между тях ще важи договора. Все пак стои въпросът не можем ли да претендираме нещо повече на деликтно основание с оглед на интересите: неимуществените вреди и разликата в размера на обезщетението, разликата въобще в правилата относно обезщетението. Ако тръгнем от разликата позитивен - негативен интерес и идеята, че деликтната отговорност обезщетява негативния, а договорната - позитивния ще видим, че и при наличие на договор е възможно едновременното засягане на двата интереса. Напр. при договор за превоз на пътници - влакът катастрофира и не пристига във Варна. Нарушен е позитивният интерес на всички пътници, защото те вместо да бъдат в 6 часа във Варна, от 3 до 12 са в Плевен. Те не са пристигнали във Варна, което е дължимата им промяна, в резултат на чието неосъществяване са пропуснали ред други полезни неща. Това положение безспорно ще бъде обезщетено като договорна вреда и ще искаме пътниците да бъдат поставени в положението, което би съществувало, ако бяха пристигнали навреме. Но същата тази катастрофа в Плевен част от пътниците е убила, а друга е наранила. Оказва се, че това не само че не е дължимата промяна, но е едно ново положение, една промяна, която на свой ред поставя началото на нов причинен ред от промени, на нови вреди, които се състоят в нови негативно неща (близките на роднините страдат, ранените ги боли и т.н.). Оказва се, че при все, че имаме договор за превоз имаме и деликт по отношение на вредите от който ще трябва да приложим принципите на деликтната отговорност и никой не се съмнява, че на увредените пътници ще им се плати обезщетение за неимуществени вреди (счупените крака и ръце), докато по силата на договорната отговорност ще им се платят само имуществените. Така се оказва, че едно и също основание, една и съща случка едновременно може да увреди и двата интереса, така както би могло да се получи само едното. Това положение се приема и от практиката, но то е ключ да видим как, за да решим каква отговорност можем да претендираме е важно да разберем кой интерес е нарушен. Защото и в други случаи ще се получи такова съчетание и принципът ще можем да приложим спрямо тях, при все че практиката се колебае или го отрича. Напр. купил съм си вещ с недостатъци, поради които не мога да я ползвам по начина, по който бих ползвал една изправна вещ. Нарушен е позитивният ми интерес доколкото не е налице дължимата промяна - вещта да функционира правилно. Това са договорни вреди. Но когато поради тези недостатъци тази вещ причини вреди на други мои вещи, несвързани с тази вещ, а странични или ме увреди мен лично, тогава тези факти се оказват една нежелана промяна. Ослепялата жена - ВС казва: след като е купила препарата от ЦУМ е в договорни отношения с ЦУМ. ЦУМ не е виновен за това, че е имало недостатък - можете да върнете дефектната тубичка и да искате нова или да я върнете и да искате да ви върнат парите, или да искате отбив от цената. Жената не е в други договорни отношения с никой и понеже вредата се дължи на недостатъка не можем да и платим обезщетение за неимуществени вреди, защото те не се дължат при договорна отговорност. По-късно ВС застана на друга позиция и каза: ЦУМ може да не отговаря за това, защото не е виновен за недостатъка и отговаря само в смисъл, че може да се върне тубичката и т.н., но производителят на тази тубичка е допуснал небрежност, като е пуснал на пазара опасно нещо и затова отговаря деликтно и директно пред увреденото лице - потребителя. С това бе възприета световно признатата концепция за отговорност за продукцията. Затова ще се окаже, че от една известна гледна точка идеята, че договорната отговорност не обезщетява неимуществени вреди може да намери някакво основание - защото в повечето случаи релевантните неимуществени вреди ги възприемаме като последица от нещо лошо станало, от деликта, който може да се свързан с договора. Това ще бъдат болките и страданията, които изживяваме заради телесното увреждане, заради опозоряването и т.н. По отношение на позитивния интерес, чистия интерес от договора, като неимуществени вреди ще се явят само: пропуснатото удоволствие. Изтегляне 4.72 Mb. Сподели с приятели:
|