Въпрос 28 - Разваляне на двустранни договори поради неизпълнение

Предпоставките на развалянето

Кои са елементите на юридическия факт, който поражда правото а се развали договора?

1. 
   Наличие на неизпълнение, което трябва да представлява едно съществено нарушение. Това следва от чл.87/4 ЗЗД: Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора.
   
2. 
   Наличие на вина - неизпълнението трябва да бъде виновно
   
3. 
   Страната, която разваля двустранния договор трябва да бъде изправна - тя трябва или да е изпълнила, или да е готова да изпълни. Ако страната е изпаднала в забава като кредитор, тя не може да развали двустранния договор. Тя не може да го развали и, ако може да и се противопостави възражение за неизпълнен договор. Възможно е обаче и двете страни да са неизправни - това само по себе си не прекратява облигационното отношение. Може ли да се развали такъв договор?
   

Самото разваляне може да се извърши по два начина:

І. Правилото: развалянето става е едностранно изявление. Според практиката на ВС страната, която може да развали договора с едностранно изявление няма интерес да го разваля по съдебен ред, следователно не може да предявява иск, такъв иск е недопустим. Самото едностранно изявление от гледна точка на неговото съдържание е обикновено изявление, в което се посочва, че страната смята или ще смята след изтичането на определен период от време договора за развален. Едностранното изявление за разваляне трябва да се различава от "предизвестието". Предизвестието има действие за в бъдеще, с предизвестие се прекратяват някои договори, напр. за наем, влог, дружество.

Едностранното изявление за разваляне трябва да се различава и от т.нар. "отмяна" или "оттегляне" - в тези хипотези няма все още сключен договор.

Правната същност на едностранното изявление: упражняване на едно преобразуващо право.

Самото право да се развали договора е неоттеглимо, но е неоттеглимо от момента, в който бъде получено, т.е. преди това може да се оттегли.

Трябва да достигне до насрещната страна, за да породи действие.

Наследимо е. Ако има обаче няколко наследници всеки от тях може да разваля само такава част от договора, каквато съответства на неговия дял в наследствената маса.

Ако обаче задължението, което не се изпълнява е неделимо и ако длъжници по такова неделимо задължение са две лица, достатъчно е само единият от длъжниците да не го изпълни, за да може кредиторът да развали целия договор - в този смисъл е неделимо право.

По принцип изявлението е неформално, но ако договорът е бил сключен в писмена форма, то трябва да бъде направено писмено. Съществува спор за значението на тази писмена форма:

• 
  проф. Кожухаров: форма та е за доказване;
  
• 
  проф. Сталев (Калайджиев): формата е за действителност, тъй като формата за действителност се установява в материалния закон (ЗЗД).
  

По принцип изявлението за разваляне може да бъде условно или безусловно:

1. 
   по правило е условно: законодателят нарича условното изявление за разваляне предупреждение. Условното изявление за разваляне съдържа една покана за изпълнение под краен срок, т.е. дава се срок на длъжника за изпълнение и развалянето настъпва в случай, че длъжникът не изпълни в рамките на този срок, който се дава от кредитора. Самото изявление, тази покана, която се съдържа в него трябва да се различава от поканата, която поставя длъжника в забава. На практика обаче ВС смята, че ако длъжникът е бил поканен да изпълни и той е изпаднал в забава, в изявлението за разваляне не е нужно да се определя нов срок - такова решение има практическата си стойност, макар че едно буквално тълкуване на ЗЗД е неправилно. Самият срок трябва да бъде ясно определен и подходящ за съответния вид задължение;
   
2. 
   безусловно: може да бъде такова в няколко случая, които са посочени в чл.87/2 ЗЗД:
   

• 
  Виновна невъзможност за изпълнение, която може да бъде пълна или частична. Когато тя е налице не е нужно кредиторът да дава срок за изпълнение и може направо да развали договора;
  
• 
  При фикс - сделките, при които срокът е съществен елемент от съдържанието, т.е те не могат да бъдат изпълнени в друго време, освен в установеното;
  
• 
  Ако длъжникът е изпаднал в забава и кредиторът няма интерес от късното изпълнение също може да развали договора без да дава срок.
  

Ако е по-голяма по големина неустойката е компенсаторна. Мораторната лихва се установява за всеки просрочен ден, т.е. тя се установява ежедневно.

В зависимост от съотношението между неустойката и обезщетението за вреди:

1. 
   Зачетна неустойка - уредена единствено в чл.92 :
   

При зачетната неустойка страните могат да търсят обезщетение за вреди, само за по-големите си вреди над неустойката, само за горницата. Това е най-често срещаният вид неустойка.

2. 
   Алтернативна неустойка - кредиторът може да избира между неустойката и обезщетението за вреди: или - или, но не и двете заедно, или двете в някакво съотношение.
   
3. 
   Кумулативна неустойка - има санкционен характер, дължи се едновременно неустойката и обезщетението за претърпени вреди; неустойката се заплаща допълнително.
   
4. 
   Изключителна неустойка - кредиторът може да търси само неустойката и нищо друго.
   
5. 
   Евентуална неустойка - може да се търси само, ако вредите са до определен размер. Ако са по-големи от определения размер се търси само обезщетение за вреди.