Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8


Прехвърляне на заложното право



страница45/90
Дата23.12.2016
Размер4.72 Mb.
#11383
1   ...   41   42   43   44   45   46   47   48   ...   90

Прехвърляне на заложното право

Заложното право се прехвърля с цесия. Поначало вещта или трябва да бъде предадена на цесионера и при всички положения залогодателят трябва да се съгласи с цесията, защото залогът създава задължения за залогоприемателя и по отношение на заложното право прехвърлянето има значението и на заместване в дълг.



Погасяването на заложното право





  1. важат всички общи способи;

  2. специално правило на чл.159 ЗЗД: доброволното връщане на заложената вещ погасява залога.



Правна характеристика на договора за залог





  1. Договорът е поначало едностранен, тъй като поражда облигационни задължения само за заложния кредитор. Но ако този заложен кредитор понесе разноски тогава той придобива вземане за тях и договорът се превръща в несъвършен двустранен.

  2. Поначало договорът е безвъзмезден, но ако залогодателят получава насрещна престация става възмезден.

  3. Реален договор - смята се, че е акт на разпореждане, т.е. това не е действие на обикновено управление.

  4. Каузален

  5. Обезпечителен

  6. Акцесорен договор със същите особености, които има поръчителството (вж.) - също както и поръчителя и третото лице, което е дало своя вещ в залог може да противопостави на кредитора всички възражения, които има главния длъжник - чл.151 ЗЗД:

Ако залогът или ипотеката обезпечават чуждо задължение, собственикът на заложената вещ или на ипотекирания имот може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, както и да иска прихващания с вземания, които длъжникът има срещу кредитора.

Виж всичко за поръчителството.



  1. Заложното право е неделимо. Това означава, че залогоприемателят може да държи вещта, дори и залогодателят да е изпълнил част от вземането - той не дължи връщане на част от вещта, пропорционално на изпълнената част от вземането, а може да държи цялата вещ до изпълнението на целия дълг. това положение важи и при наследяване, когато се разделят задълженията. Но страните могат да уговорят делимост на залога.

  2. Спорно е дали заложното право е вещно или преобразуващо. Калайджиев: споровете са до голяма степен излишни, защото има установен режим, който се прилага. Правото да се държи вещта, правомощието да се държи вещта има вещен характер, защото то е абсолютно. Правомощието на залогоприемателя да се удовлетвори с предпочитание от вещта това правомощие също има абсолютен характер, тъй като то може да се противопостави на всяко трето лице. Особеното е, че то има като че ли и процесуален характер, тъй като това правомощие може да се упражнява само в изпълнителния процес. Калайджиев: това е едно особено право с вещни и процесуални елементи. Калайджиев: залогът не може да се разглежда като преобразуващо право, защото всеки кредитор може да иска продаване на вещта, а не само заложният.

  3. Заложното право е обезпечително право.



Права и задължения на залогоприемателя





  1. Заложният кредитор не може да си служи със заложената вещ, освен при противна уговорка.

  2. Трябва да пази вещта с грижата на добрия стопанин.

  3. Ако съществува опасност вещта да се развали кредиторът може да иска от съда разрешение вещта да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка като обезпечение на кредитора - в този случай залогът се пренася върху сумата.

  4. Когато заложното право се погаси заложният кредитор трябва да върне вещта, заедно с нейните плодове. Но ако заложният кредитор е понесъл разноски по запазването на вещта, той има вземане за тези разноски срещу влогодателя.

  5. Залогоприемателят има обезщетение и за вредите и разноските, причинени от скритите недостатъци на вещта, ако не ги е знаел: това правило се извежда от правилата на влога.

  6. Залогоприемателят има изобщо вземане за обезщетение за причинените му вреди.



Хипотеза на залогодател, който не е длъжник

За разлика от длъжника-залогодател, залогодателят трето лице отговаря ограничено само до размера на стойността на вещта. Ако вещта погине той се освобождава от задължението си.

Третото лице разполага с всички възражения на длъжника срещу кредитора и може и да прихваща с вземане на длъжника срещу кредитора - чл.151 ЗЗД.

Едно трето лице, което не е длъжник, ако изпълни дълга се суброгира в правата на кредитора - чл.155/1,2) ЗЗД. Третото лице, което е дало своя вещ в залог като обезпечение на чужд дълг не се суброгира в правата на кредитора срещу други трети лица - заложни длъжници. Това следва от правилото на чл.155/2, то се суброгира:



  • срещу поръчителите;

  • срещу главния длъжник,

  • но не срещу трети лица, които са дали залог.

Вж. П. Венедиков.

Законен залог

При законния залог заложното право възниква без договор, а по силата на юридически факти посочени в закона. Няма изявление на страните. Такъв залог напр. възниква в полза на ДСК при наличието на два елемента:



              1. договор за заем;

              2. придобиване на движими вещи с заетите от заемателя суми - чл.24, ал.6 ЗДСК./сб. "Банково право"/



Съдебен залог

Правна уредба: чл.180-182 на ЗЗД.

Това е залог, който служи като обезпечение пред съд или друго държавно учреждение. Този залог възниква чрез едностранен акт на залогодателя.

Влагане на предмета на залога в банка

Предмет на залога може да бъде парична сума или държавни ценни книги. Стойността на държавните ценни книги се пресмята 20% под пазарната им цена.



Особени залози

Особените залози по силата на правилото на чл.161 ЗЗД могат да се уреждат само със закон:



Правилата на тази глава не отменяват особените разпореждания на други закони за учредяването и действието на залога.

От гледна точка на сегашното законодателство особени залози могат да се учредяват:

- в полза на ДСК;

- в полза на банките.

Видове:


  1. Законни - в полза на ДСК (той е и особен/

  2. Договорни - възникват по силата на чл.36/2,3 ЗБКД в полза на банките - по силата на договор

Отлики между общите и особените залози





  1. Залогодателят не губи фактическата власт върху вещта, следователно няма реален характер, както при залога в полза на ДСК, така и при залозите, които се учредяват в полза на банките, като при последните е допустимо да се залагат стоки и материали в обработка или в оборот. Т.е.:

    1. залог на стоки и материали в обработка - заложените вещи могат да се преработват от залогодателя, той може и да ги продава, но в такъв случай трябва или със сумата, която е получил да погаси част от дълга или да замести стоки и материалите равностойни на тях;

    2. залог на стоки в оборот - залогодателят може да ги продава, но също трябва или със сумата да погаси дълга или да учреди залог върху равноценна вещ.

  2. При особения законен залог в полза на ДСК - залогодателят не може да отчуждава или да залага повторно заложените вещи.

  3. Заложният кредитор може да се удовлетвори като продаде заложената вещ без съдебна намеса. За ДСК нищо не е казано.





Сподели с приятели:
1   ...   41   42   43   44   45   46   47   48   ...   90




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница