Заложното право се прехвърля с цесия. Поначало вещта или трябва да бъде предадена на цесионера и при всички положения залогодателят трябва да се съгласи с цесията, защото залогът създава задължения за залогоприемателя и по отношение на заложното право прехвърлянето има значението и на заместване в дълг.
Погасяването на заложното право
-
важат всички общи способи;
-
специално правило на чл.159 ЗЗД: доброволното връщане на заложената вещ погасява залога.
Правна характеристика на договора за залог
-
Договорът е поначало едностранен, тъй като поражда облигационни задължения само за заложния кредитор. Но ако този заложен кредитор понесе разноски тогава той придобива вземане за тях и договорът се превръща в несъвършен двустранен.
-
Поначало договорът е безвъзмезден, но ако залогодателят получава насрещна престация става възмезден.
-
Реален договор - смята се, че е акт на разпореждане, т.е. това не е действие на обикновено управление.
-
Каузален
-
Обезпечителен
-
Акцесорен договор със същите особености, които има поръчителството (вж.) - също както и поръчителя и третото лице, което е дало своя вещ в залог може да противопостави на кредитора всички възражения, които има главния длъжник - чл.151 ЗЗД:
Ако залогът или ипотеката обезпечават чуждо задължение, собственикът на заложената вещ или на ипотекирания имот може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, както и да иска прихващания с вземания, които длъжникът има срещу кредитора.
Виж всичко за поръчителството.
-
Заложното право е неделимо. Това означава, че залогоприемателят може да държи вещта, дори и залогодателят да е изпълнил част от вземането - той не дължи връщане на част от вещта, пропорционално на изпълнената част от вземането, а може да държи цялата вещ до изпълнението на целия дълг. това положение важи и при наследяване, когато се разделят задълженията. Но страните могат да уговорят делимост на залога.
-
Спорно е дали заложното право е вещно или преобразуващо. Калайджиев: споровете са до голяма степен излишни, защото има установен режим, който се прилага. Правото да се държи вещта, правомощието да се държи вещта има вещен характер, защото то е абсолютно. Правомощието на залогоприемателя да се удовлетвори с предпочитание от вещта това правомощие също има абсолютен характер, тъй като то може да се противопостави на всяко трето лице. Особеното е, че то има като че ли и процесуален характер, тъй като това правомощие може да се упражнява само в изпълнителния процес. Калайджиев: това е едно особено право с вещни и процесуални елементи. Калайджиев: залогът не може да се разглежда като преобразуващо право, защото всеки кредитор може да иска продаване на вещта, а не само заложният.
-
Заложното право е обезпечително право.
Права и задължения на залогоприемателя
-
Заложният кредитор не може да си служи със заложената вещ, освен при противна уговорка.
-
Трябва да пази вещта с грижата на добрия стопанин.
-
Ако съществува опасност вещта да се развали кредиторът може да иска от съда разрешение вещта да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка като обезпечение на кредитора - в този случай залогът се пренася върху сумата.
-
Когато заложното право се погаси заложният кредитор трябва да върне вещта, заедно с нейните плодове. Но ако заложният кредитор е понесъл разноски по запазването на вещта, той има вземане за тези разноски срещу влогодателя.
-
Залогоприемателят има обезщетение и за вредите и разноските, причинени от скритите недостатъци на вещта, ако не ги е знаел: това правило се извежда от правилата на влога.
-
Залогоприемателят има изобщо вземане за обезщетение за причинените му вреди.
Хипотеза на залогодател, който не е длъжник
За разлика от длъжника-залогодател, залогодателят трето лице отговаря ограничено само до размера на стойността на вещта. Ако вещта погине той се освобождава от задължението си.
Третото лице разполага с всички възражения на длъжника срещу кредитора и може и да прихваща с вземане на длъжника срещу кредитора - чл.151 ЗЗД.
Едно трето лице, което не е длъжник, ако изпълни дълга се суброгира в правата на кредитора - чл.155/1,2) ЗЗД. Третото лице, което е дало своя вещ в залог като обезпечение на чужд дълг не се суброгира в правата на кредитора срещу други трети лица - заложни длъжници. Това следва от правилото на чл.155/2, то се суброгира:
-
срещу поръчителите;
-
срещу главния длъжник,
-
но не срещу трети лица, които са дали залог.
Вж. П. Венедиков.
Законен залог
При законния залог заложното право възниква без договор, а по силата на юридически факти посочени в закона. Няма изявление на страните. Такъв залог напр. възниква в полза на ДСК при наличието на два елемента:
-
договор за заем;
-
придобиване на движими вещи с заетите от заемателя суми - чл.24, ал.6 ЗДСК./сб. "Банково право"/
Съдебен залог
Правна уредба: чл.180-182 на ЗЗД.
Това е залог, който служи като обезпечение пред съд или друго държавно учреждение. Този залог възниква чрез едностранен акт на залогодателя.
Влагане на предмета на залога в банка
Предмет на залога може да бъде парична сума или държавни ценни книги. Стойността на държавните ценни книги се пресмята 20% под пазарната им цена.
Особени залози
Особените залози по силата на правилото на чл.161 ЗЗД могат да се уреждат само със закон:
Правилата на тази глава не отменяват особените разпореждания на други закони за учредяването и действието на залога.
От гледна точка на сегашното законодателство особени залози могат да се учредяват:
- в полза на ДСК;
- в полза на банките.
Видове:
-
Законни - в полза на ДСК (той е и особен/
-
Договорни - възникват по силата на чл.36/2,3 ЗБКД в полза на банките - по силата на договор
Отлики между общите и особените залози
-
Залогодателят не губи фактическата власт върху вещта, следователно няма реален характер, както при залога в полза на ДСК, така и при залозите, които се учредяват в полза на банките, като при последните е допустимо да се залагат стоки и материали в обработка или в оборот. Т.е.:
-
залог на стоки и материали в обработка - заложените вещи могат да се преработват от залогодателя, той може и да ги продава, но в такъв случай трябва или със сумата, която е получил да погаси част от дълга или да замести стоки и материалите равностойни на тях;
-
залог на стоки в оборот - залогодателят може да ги продава, но също трябва или със сумата да погаси дълга или да учреди залог върху равноценна вещ.
-
При особения законен залог в полза на ДСК - залогодателят не може да отчуждава или да залага повторно заложените вещи.
-
Заложният кредитор може да се удовлетвори като продаде заложената вещ без съдебна намеса. За ДСК нищо не е казано.
Сподели с приятели: |