Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8



страница48/90
Дата23.12.2016
Размер4.72 Mb.
#11383
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   ...   90

Вписване на ипотеката

Вписването на ипотеката е особено производство. То има следните функции:



              1. Елемент от фактическия състав, за разлика от всички останали вписвания.

              2. Осигурява публичност на ипотеката, третите лица са информирани за ипотеката

              3. Определя реда на ипотеката - кредиторът, чиято ипотека е вписана по-рано има по-силни права от другите кредитори.



Процедурата по вписването





  1. Вписването на договорната ипотека се извършва служебно от нотариуса, в чиито район се намира недвижимия имот. Процедурата е следната:

    1. изповядва се (извършва се) самият нотариален акт:

      1. представя се един писмен договор;

      2. нотариусът прочита договора;

      3. нотариусът пита страните дали са съгласни;

      4. страните подписват;

      5. нотариусът подписва.

    2. нотариусът вписва акта във входящия регистър и отбелязва върху самия акт номера, под който той е вписан във входящия регистър и тома и страницата на партидната книга;

    3. нотариусът подрежда акта в самата ипотечна книга - тази книга всъщност се състои от нотариалните актове, тя е съставена от тях;

Самият нотариален акт, който е още проект за нотариален акт се представя в два еднакви първообраза и единият от тях остава в ипотечната книга, а другия - се връща на страните и върху него се отбелязва номера във входящия регистър и тома и страницата в книгата. Но обикновено когато се говори за "вписване на ипотеката" се има предвид понякога самото подреждане на нотариалния акт в нотариалната книга, а не извършваните предварителни действия.

Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, като тази молба също трябва да бъде представена в два първообраза и тя трябва да съдържа всички данни, които съдържа договорната ипотека. Към тази молба се прилага и документ, който представлява правното основание за законната ипотека. Този документ удостоверява наличието на юридическия факт, който поражда правото на законна ипотека. Тази молба се подрежда в ипотечната книга при законните ипотеки.

Когато се учредява законна ипотека в полза на ДСК това става само на базата на специално писмо, което се изпраща от ДСК, а не на молба.

Подновяване

Ипотеката има действие 10 години от деня на вписването. Ако тя бъде подновена преди да изтече този 10 годишен срок тя продължава за още един 10 годишен период от време. Тя може да бъде вписана и след изтичането на първия 10 годишен срок, но в този случай е налице не подновяване, а ново вписване на ипотеката придобива нов ред, следователно тя не може да се противопостави на актовете, които са били вписани през изтеклия 10 годишен период.



Процедурата по подновяването





  1. Представя се молба в два екземпляра, която молба трябва да съдържа данните на първоначалното вписване.

  2. Молбата трябва да бъде придружена с препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката.

  3. Самото подновяване се осъществява чрез подреждане на молбата в ипотечната книга.

Някои ипотеки не се нуждаят от подновяване, такава е напр. ипотеката в полза на ДСК и на държавата.

По същия начин се внасят и поправки.

По същия начин се извършват и отбелязвания към вписванията и такова отбелязване напр. трябва да бъде направено:


  • при цесия;

  • при залог на вземане;

  • при суброгация;

  • при запор;

  • при новация;

  • при встъпване в дълг и др. ЮФ, които имат значение за главното вземане. За да имат значение тези ЮФ и за ипотеката те трябва да бъдат отбелязани по горния ред.



Заличаване на вписването

Представлява отбелязване встрани на ипотечния акт, че станалото вписване трябва да се смята за несъществуващо. То се подписва от нотариуса и се посочва акта, въз основа на който се извършва.

Заличаването на вписването прекратява ипотеката.

Искането за заличаване може да се прави:



              1. От кредитора с молба в нотариално заверена форма, напр. ако на кредитора е изплатено вземането той трябва да подаде такава молба с нотариално заверена форма. Такава форма обаче не е нужна, ако ипотеката е учредена в полза на държавата или на ДСК.

              2. Искане за заличаване може да се прави въз основа на влязло в сила съдебно решение от ползващите се от това решение.

              3. От купувача на имота на публична продан, която погасява всички ипотеки. Но купувачът трябва да удостовери пред нотариуса, че той не е дал съгласие пред съдия-изпълнителя ипотеката да остане.

              4. Ако ипотеката не е подновена всеки заинтересуван може да иска заличаване на вписването.

Въпрос 50 – Съдържание и същност на ипотечното право.

Ипотекарният кредитор има две правомощия:



  1. Правото да иска запазване на целостта на ипотекирания имот. Това право се упражнява срещу фактически въздействия. Ипотекарният кредитор е защитен срещу разпоредителни сделки с имота - ипотеката продължава да тежи. Но неговата възможност за удовлетворяване се намалява, ако имота по някакъв начин се нарушава, разрушава, уврежда и т.н. По принцип следователно такъв иск може да се предявява когато има фактическо въздействие върху имота и действието трябва да не е завършило. Това право на ипотекарния кредитор се нарича деватационен иск и по същество това е един квазинегаторен иск. Той може да бъде предявен както срещу всяко трето лица, така и срещу собственика на имота. Решението се изпълнява принудително по реда на чл.422 ГПК.

Вземане за обезщетение за вреди, които са му причинени.

Ако лицето, което е причинило вредите, увреждайки имота е трето лице - държател, което не е главен длъжник - то отговаря само за вредите, причинени от груба небрежност и разбира се за умисъл по аргумент за по-силното основание.

Ако обаче вредите се причиняват от трето лице, включително и от главния длъжник (дори и той да е собственик на имота) тогава тези лица отговарят за всяка небрежност.

Причиняването на вреди, засягането на целостта на имота има още една последица, която е уредена в чл.71 ЗЗД: кредиторът може да смята вземането си за изискуемо, тъй като се намалява даденото обезпечение.



  1. Право на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от цената на недвижимия имот. Той може да направи това само по съдебен ред. Уговарянето на някакъв друг начин е забранено с императивното правило на чл.152 ЗЗД (както при залога). Но също както при залога и тук може да се направи уговорката, че последващи клаузи, които последват възникването на ипотечното право не са недопустими, тъй като те могат да се разглеждат като даване вместо изпълнение.

Това право има абсолютен характер, тъй като то може да бъде противопоставяно на всяко трето лице, колкото и пъти да се прехвърли имота.

Това право е неделимо, тъй като ипотекарният кредитор може да изнесе имота на публична продан дори и някаква малка част от вземането му да не е само изпълнена.

Това правомощие се упражнява по същия начин, както се упражнява то и при залога: има няколко възможности и има различие в това, дали собственик на имота е главният длъжник или е трето лице:


  • кредиторът може да осъди главния длъжник по общия исков ред - той се снабдява с изпълнителен лист и след това този изпълнителен лист може да се противопостави не само на главния длъжник, но и по силата на правилото на чл.326/3 ЗЗД и на третото лице - собственик на имота (ако има такова);

  • ако главното вземане е парично или ако за него е уговорена парична неустойка ипотекарният кредитор може да се снабди с изпълнителен лист направо въз основа на ипотечния акт - той е несъдебно изпълнително основание. Прескача целия исков процес (както при залога/: направо с ипотечния акт се подава една молба до съда и съдът вади изпълнителен лист, ако прецени че са налице предпоставките за това. Този изпълнителен лист също може да бъде противопоставен на общо основание на третото лице-държател.

В случаите когато кредиторът се насочи към главния длъжник няма отделен ипотечен иск. Проф. Кожухаров и проф. П.Венедиков говорят за ипотечен иск, но всъщност когато се съди главния длъжник или се вади изпълнителен лист срещу него, някакъв отделен иск за упражняване на ипотечното право не се води - затова не е точно да се говори за ипотечен иск в този случай. Но ако кредиторът предпочете да се обърне директно към третото лице-държател, собственик на имота - в този случай според проф. Сталев той може да води самостоятелен осъдителен иск, с който да упражни ипотечното си право и това е неговия ипотечен иск. Той може и да прескочи исковия процес и ако са спазени условията, той може да извади направо изпълнителен лист въз основа на ипотечния акт. В тези случаи е по-правилно да се говори за отделен ипотечен иск, и то при съмнение.



Сподели с приятели:
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   ...   90




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница