Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Действие на договора

1. 
   Правоотношението между залогодателя и заложния длъжник: залогът не променя качеството на кредитора (залогодателя), който си остава кредитор по вземането. Затова той може да го цедира, да го залага повторно, но всички тези действия не могат да се противопоставят на заложния кредитор.
   

2. 
   Правоотношението между залогодателя и заложния кредитор: тези отношения приличат много на отношенията между цедента и цесионера, тъй като залогът възниква по силата на едно учредително правоприемство. Залогодателят е длъжен да предаде на заложния кредитор документите, с които се доказва заложеното вземане. Залогоприемателят в отношенията между двамата разбира се продължава да е кредитор, но заложният кредитор има задължение да се грижи за запазване на вземането - чл.164/1 ЗЗД: Кредиторът, който има залог върху вземане, е длъжен да извършва всички действия, които са нужни, за да се запази то. Той е длъжен:
   
   1. 
      да следи кога вземането става изискуемо;
      
   2. 
      да изпраща покана за забава;
      
   3. 
      да прекъсва давността и т.н.
      
   4. 
      да събира вземането, заедно с лихвите, когато те станат изискуеми;
      
   5. 
      само заложният кредитор е активно легитимиран да предяви иск за заложеното вземане - при такъв случай обаче той води иск за чуждо право и е процесуален субституент, положението му прилича на това на кредитора по чл.134;
      
   6. 
      заложният кредитор не е титуляр на вземането, а само титуляр на заложно право - затова той не може:
      
      1. 
         да се разпорежда с вземането;
         
      2. 
         да го прихваща със свое задължение към заложния длъжник.
         

Понеже той е заложен кредитор и има заложно право той може да се удовлетвори от заложеното вземане, обаче това ще стане поначало по съдебен ред: той трябва да си извади изпълнителен лист и тогава става присъединен по право взискател, привилегирован кредитор и като насочи изпълнението ще се удовлетвори по общите правила на изпълнителния процес.

Но той не може да се удовлетворява от това вземане, преди да има изпълнителен лист.

3. 
   Правоотношението между заложния кредитор и длъжника: заложният кредитор не е кредитор на заложния длъжник (негов кредитор е залогодателят), но той може да събира това вземане, да предявява искове и т.н. Затова длъжникът може да противопостави на заложния кредитор всички възражения, които има срещу залогодателя към момента на получаването на съобщението за залога, освен ако не се е отказал от тези свои възражения и не е приел закона.
   

Прехвърляне и погасяване на залога върху вземания:

Прехвърлянето на заложното право е възможно само заедно с обезпеченото вземане. Ако цесията на главното вземане е частична, тогава не възникват две самостоятелни заложни права, а един общ залог, който принадлежи на стария и на новия заложен кредитор, защото залогът е неделим.

Заложното право се погасява:

• 
  в случай, че се погаси главния дълг;
  

• 
  на самостоятелно основание:
  

• 
  новация;
  
• 
  опрощаване;
  

Връщането на документа за вземането предполага погасяване на залога.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели: