Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8



страница46/90
Дата23.12.2016
Размер4.72 Mb.
#11383
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   90

Залог върху кораби

Правна уредба: чл.15 до 21 на Указа за търговско корабоплаване.

Този залог върху кораби се отнася само до речните и езерните кораби.

Този залог може да бъде само договорен. Съглашението трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите и това е форма за валидност.

Договорът има сила за третите лица от вписването му в пристанищния корабен регистър.

Този залог не е реален - корабът не се предава.



Залог на търговско предприятие

Търговското предприятие е съвкупността от всички права, задължения и фактически отношения на един търговец. Търговското предприятие може да се продава и да се залага.

За да се заложи е необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Този договор изисква вписване в Търговския регистър по партидата на залогодателя и залогоприемателя. Ако в предприятието има недвижим имот договорът се вписва и в нотариата.

Този договор не е реален.

Залогодателят трябва да уведоми кредиторите и длъжниците за залога (своите).



Залог върху вземания

Договор, който много прилича на цесията, но вместо да се прехвърля вземането се залага.

Страните по договора:


  • залогодателят;

  • заложният кредитор.

Длъжникът по заложеното вземане не е страна по този договор.

Необходимо е съгласие между заложния кредитор и залогодателя. Съгласие на длъжника не е необходимо.

Договорът не изисква форма за действителност, но за да може да бъде противопоставен на третите лица, когато вземането е по-голямо от 5000 лв. той трябва да има достоверна дата.

Трябва да бъде означено в договора заложеното вземане и главното вземане.

Предаване на вземането не е възможно.

Залогът поражда действие между страните от момента на сключването си. Но поражда действие за длъжника по вземането от момента, в който залогодателя го уведоми за залога (както при цесията/. Залогът поражда действие и за третите лица от момента на уведомлението, което уведомление е неформално, със свободно избрано съдържание. и без особености.

Предмет на залога могат да бъдат само прехвърляеми вземания, както и бъдещи, условни и срочни вземания.

Длъжникът по едно вземане може да заложи на кредитора друго свое вземане към кредитора, напр. лице, което взима банков кредит може да заложи на банката вземането си по влог (тъй като по влога то е кредитор, а взимайки кредит от банката той става длъжник).

Не могат да се залагат непрехвърляеми, запорирани вземания.

Заложното право се отнася до всички привилегии, обезпечения и принадлежности на заложеното вземане (както при цесията) - залогът има действие не само за вземането, но и за всички акцесорни права на това вземане.


Действие на договора





  1. Правоотношението между залогодателя и заложния длъжник: залогът не променя качеството на кредитора (залогодателя), който си остава кредитор по вземането. Затова той може да го цедира, да го залага повторно, но всички тези действия не могат да се противопоставят на заложния кредитор.

Възможно ли е залогодателят едностранно или по уговорка с длъжника да го освободи от неговото задължение, напр. може ли залогодателят да опрости длъжника. Това не е уредено, но се смята, че ако длъжникът бъде освободен от задължението си от залогодателя това действие не може да се противопостави на заложния кредитор, т.е., че то е относително недействително спрямо него, тъй като той ще остане без обезпечение. Аргумент в полза на това виждане се извежда по аналогия от правилата на чл.157/1,3 ЗЗД.

  1. Правоотношението между залогодателя и заложния кредитор: тези отношения приличат много на отношенията между цедента и цесионера, тъй като залогът възниква по силата на едно учредително правоприемство. Залогодателят е длъжен да предаде на заложния кредитор документите, с които се доказва заложеното вземане. Залогоприемателят в отношенията между двамата разбира се продължава да е кредитор, но заложният кредитор има задължение да се грижи за запазване на вземането - чл.164/1 ЗЗД: Кредиторът, който има залог върху вземане, е длъжен да извършва всички действия, които са нужни, за да се запази то. Той е длъжен:

    1. да следи кога вземането става изискуемо;

    2. да изпраща покана за забава;

    3. да прекъсва давността и т.н.

    4. да събира вземането, заедно с лихвите, когато те станат изискуеми;

    5. само заложният кредитор е активно легитимиран да предяви иск за заложеното вземане - при такъв случай обаче той води иск за чуждо право и е процесуален субституент, положението му прилича на това на кредитора по чл.134;

    6. заложният кредитор не е титуляр на вземането, а само титуляр на заложно право - затова той не може:

      1. да се разпорежда с вземането;

      2. да го прихваща със свое задължение към заложния длъжник.

Това, което той събере остава у него като залог, а ако е парична сума той трябва да я вложи в банка и въобще да се грижи за това вземане с грижата на добрия стопанин.

Понеже той е заложен кредитор и има заложно право той може да се удовлетвори от заложеното вземане, обаче това ще стане поначало по съдебен ред: той трябва да си извади изпълнителен лист и тогава става присъединен по право взискател, привилегирован кредитор и като насочи изпълнението ще се удовлетвори по общите правила на изпълнителния процес.

Но той не може да се удовлетворява от това вземане, преди да има изпълнителен лист.


  1. Правоотношението между заложния кредитор и длъжника: заложният кредитор не е кредитор на заложния длъжник (негов кредитор е залогодателят), но той може да събира това вземане, да предявява искове и т.н. Затова длъжникът може да противопостави на заложния кредитор всички възражения, които има срещу залогодателя към момента на получаването на съобщението за залога, освен ако не се е отказал от тези свои възражения и не е приел закона.



Прехвърляне и погасяване на залога върху вземания:

Прехвърлянето на заложното право е възможно само заедно с обезпеченото вземане. Ако цесията на главното вземане е частична, тогава не възникват две самостоятелни заложни права, а един общ залог, който принадлежи на стария и на новия заложен кредитор, защото залогът е неделим.

Заложното право се погасява:


  • в случай, че се погаси главния дълг;

  • на самостоятелно основание:

  • новация;

  • опрощаване;

Връщането на документа за вземането предполага погасяване на залога.



Сподели с приятели:
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   90




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница