Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Действие на дружеството (последици)

1. 
   Действие между страните (съдружниците).
   
   1. 
      Задължения на съдружниците:
      
      1. 
         За вноска. Вноската може да бъде в пари или в друго имущество. Ако друго не е уговорено предполага се, че вноските са равни. Поначало съдружникът не може да бъде принуден да направи по-голяма вноска от установената в сделката, а от друга страна, той сам еднолично не може да увеличава или намалява вноската си, защото вноската по правило е основание за определяне на дела от печалбите и загубите (макар и това не винаги да е така). Така че вноските могат да бъдат и нееднакви. Могат да се внасят заместими и потребими вещи и пари. В този случай внесените стават съсобствени на всички съдружници. Този, който е извършил вноската отговаря като продавач за евикция и недостатъци. В останалите случаи, когато вноската не е от пари, заместими или потребими вещи поначало вещите и онова, което се внася (правата) се внасят в общо ползване, а титуляр или собственик остава съответния съдружник - това правило е диспозитивно: възможно е да се внесе и недвижим имот в дружеството и той да стане съсобствен на съдружниците. Но ако не е уговорено друго такива вещи се внасят само в общо ползване - в такъв случай съдружникът, който ги е внесъл отговаря за недостатъци и евикция като наемодател и той поначало няма вземане за ползването, някаква цена на ползването поначало не му се дължи. И това правило разбира се е диспозитивно. В закона нищо не е казано за това, в каква форма се правят вноските. Затова важат общите правила. Следователно, ако напр. се внася недвижим имот в дружеството това трябва да стане чрез нотариален акт, ако се внася лек автомобил - с писмен договор с нотариална заверка на подписите, ако се внася вземане - чрез цесия в съответната форма (законодателят не е предвидил облекчена форма за тези вноски). Подобна форма е предвидена при търговските дружества, но правилата за търговските дружества не могат да се прилагат по аналогия при гражданското дружество.
         
      2. 
         Да сътрудничат за постигане на общата стопанска цел, като полагат лични усилия и грижи. Това задължение трябва да бъде изпълнено с грижата на добрия стопанин.
         
      3. 
         Чл.362 ЗЗД: Съдружникът не може да прехвърли своето право на участие в дружеството без съгласието на другите съдружници. Става въпрос за дела на съдружника. Ако го направят това води до прекратяване на дружеството.
         
      4. 
         Да понасят загубите от дейността на дружеството. това задължение е пропорционално на дела на съдружника, но може да се уговори и друго.
         
   2. 
      Права на съдружниците
      
      1. 
         Имуществени
         
         1. 
            Всеки съдружник става съсобственик на внесените заместими и потребими вещи и пари. Съдружниците стават съсобственици и на всичко онова, което е придобито с общи усилия на съдружниците. Тази съсобственост е особена - тя е дялова съсобственост, но е неделима (докато трае дружеството или докато съответният съдружник напусне дружеството). Съдружникът не може свободно да се разпорежда с дела си, независимо че го има. Дяловете на съдружниците са равни, ако не е уговорено друго.
            
         2. 
            Всеки от съдружниците има право на част от печалбата. Тази част от печалбата е съответна на дела, но това правило е диспозитивно. Може частта от печалбата да не съответства на вноската, защото поначало делът се определя от вноската, но това също е диспозитивно правило. Нещо, което е забранено с императивното правило на чл.361/2. Т.нар. лъвско дружество е забранено от закона. но забранено е само цялостното изключване на даден съдружник от печалбите или загубите. Но може да се уговарят най-разнообразни други разрешения и възможности, напр.:
            
            1. 
               че печалбата няма да бъде равна на загубите, т.е. някой ще участва с по-голям дял в печалбата и с по-малък дял в загубите;
               
            2. 
               уговорката, че цялата печалба се дава на преживелия съдружник има алеаторен характер и не е забранена;
               
            3. 
               може да се уговори, че даден съдружник ще получи или печалбата или определена парична сума;
               
            4. 
               може да се уговори някои от съдружниците да бъдат привилегировани и да получават освен печалбата и някакво допълнително вземане, напр. някаква допълнителна сума;
               
            5. 
               може да се уговори, че някои от съдружниците ще получават лихви преди разпределянето на печалбата върху техните вноски.
               

• 
  ако дадени загуби се дължат на вината на даден съдружник за даден конкретен случай - само той ще отговаря за тези загуби;
  
• 
  може участието на даден съдружник в загубите да е по-голямо от участието му в печалбите;
  
• 
  възможно е участието в загубите на някои от съдружниците да е ограничено, напр. само до определена сума или само до размера на тяхната вноска (такава уговорка е допустима) и т.н.
  

3. 
   Съдружникът има право на вземане за разноските, които е направил и на лихви върху тях - чл.364. Всъщност това вземане е абсолютно идентично с онова, което има довереникът при договора за поръчка - тази лихва също е законна.
   
4. 
   Съдружникът има и вземане за вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.
   

2. 
   Неимуществени
   
   1. 
      Да управлява - всеки има право, ако не е уговорено друго. Терминът "управление" при дружеството трябва да се разбира като "дейност по вземане на решения и извършване на действия, които са насочени към постигане на поставената в сделката цел".
      
   2. 
      Всеки съдружник има право на един глас, независимо от вноската си. Всички решения по правило се вземат с единодушие. Но това е диспозитивно правило - може да се уговори мнозинство.
      
   3. 
      Обратната страна на правото на управление на съдружниците е правото на вето. Според закона всеки съдружник може да се противопостави на управителните действия, извършени от друг съдружник, но преди тези действия да са били извършени - не след това. Какво ще стане, ако съдружникът е извършил управителните действия, напр. сключил е някакъв договор, независимо, че друг съдружник се е противопоставил. Смята се, че тази сделка не поражда правно действие, поради липса на елемент от фактическия състав. При спор между съдружниците относно извършването на дадено действие въпросът се решава с мнозинство.
      

Поначало се смята, че управителят трябва да бъде определен по единодушно решение на съдружниците, освен ако съдружниците не са се съгласили с нещо друго. Но ако напр. има спор и в договора нищо друго не е предвидено и някой от съдружниците се противопоставя на определянето на дадено лице като управител той не може да бъде определен за такъв. Смята се, че ако е определен управител, който да извършва тези действия, съдружниците нямат право на вето, т.е. те не могат да оспорват действията на управителя, освен ако не са предвидили такава възможност - това, което могат да направят поначало е да го сменят.

2. 
   Действие на сделката за дружество с оглед на третите лица.
   
   1. 
      Представляване - съдружникът може да управлява (всеки по дефиниция/, но той не е представител поначало на останалите. Следователно, ако той сключва сделка с трето лице страна по сделката ще стане само той. Тъй като всеки има право да управлява и даден съдружник е извършил управително действие, а никой не се е противопоставил, останалите съдружници във вътрешните им отношения ще бъдат обвързани от това действие и те ще му дължат разноски, лихви и т.н., но няма да станат страна по сделката с третото лице и правата и задълженията по тази сделка ще настъпят само в патримониума на дадения съдружник. Във вътрешните отношения правата и задълженията по тази сделка ще се разпределят съобразно с дела на съдружниците (на всеки един). Възможно е обаче съдружникът, или управителят, който не е съдружник да е упълномощен от останалите съдружници. Тогава те са пряко обвързани от действията му и правата и задълженията се пораждат направо за тях.
      
   2. 
      Отговорността - поначало съдружниците не отговарят към третите лица за действията на този съдружник, който извършва съответното действие. В случай на упълномощаване обаче се отговаря. Но отговорността не е солидарна, защото такава солидарност не е предвидена в закона - тя е разделна и всеки съдружник отговаря според дела си в дружеството. Няма обаче никаква пречка да се уговори солидарност. Така че в случай на неизпълнение поначало, кредиторите на дадения съдружник могат да насочат изпълнението само върху дела на този съдружник (освен ако няма упълномощаване). И тъй като тези кредитори не могат да имат повече права от самия съдружник, който е техен длъжник, те не могат и да искат делба, както не могат поначало да искат и прекратяване на дружеството. Такива права има предвидени при търговското (събирателно) дружество, но при гражданското дружество - няма.