Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8
Прекратяване на дружеството
Изтегляне 4.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Въпрос 81 - Спогодба
- Определение
- Отграничение на спогодбата от
- Новация
- Страни по договора за спогодба
Прекратяване на дружествотоОснованията чл.363/2: Дружеството се прекратява: а) с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно; б) с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано; в) със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго; г) с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници, и д) по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок. Правилото за прекратяването на дружеството със смъртта на един от съдружниците - бк.В е диспозитивно: съдружниците могат да уговорят, че смъртта или прекратяването на ридическото лице на съдружника няма да доведат до прекратяването на цялото дружество. Поставянето под запрещение е основание за прекратяване - вж. поръчката. В случая на бк.Д прекратяването би следвало да стане по исков ред, вероятно и основателните причини могат да бъдат както виновно поведение на някой от съдружниците така и обективната невъзможност на някой от съдружниците да изпълнява своите задължения. Когато се прекратява дружеството трябва да се разпредели имуществото и това поначало става чрез делба. Възможно е, вместо да бъде прекратено дружеството, да бъде прекратено само участието на даден съдружник. Това може да стане главно в две хипотези:
Поначало, извън случаите, когато даденият съдружник е внесъл в ползване вещи (ако той е внесъл дадени вещи той има ревандикационен иск за тях), ако е внесъл някакви други права, вещи - заместими или потребими, или пари делът е само паричен (на съдружника). Това важи както при напускане, при прекратяване на членствено правоотношение, така и при прекратяване на самото дружество - т.е. поначало той може да иска само парична сума и нищо повече. Въпрос 81 - СпогодбаПравна уредба: Чл.365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма. Чл.366. Спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност. Чл.367. Унищожаема е спогодбата, сключена въз основа на документи, които по-късно са били признати за лъжовни. ОпределениеСпогодбата е договор, с който страните си правят взаимни отстъпки и прекратяват съществуващ или избягват възможен правен спор. Освен обикновената спогодба (договорът за спогодба, който е уреден в ЗЗД) има и още един вид спогодба - съдебна спогодба.
правна Характеристика
Отграничение на спогодбата от:Дарение и опрощаване
Новация
Страни по договора за спогодбаПри спогодбата се извършват взаимни отстъпки, които могат да се изразяват в отказ от права и в поемане на задължения. Страните е необходимо да притежават разпоредителна способност и затова те поначало трябва да бъдат дееспособни. Но това не е достатъчно: напр. не всички пълномощници или представители могат да извършват и сключват спогодба, а само изрично упълномощените за това. Кредиторите не могат, ако упражняват правата на своя длъжник с косвен иск, да сключват спогодба относно тези права, защото те нямат разпоредителна способност. Предпоставка на спогодбата е наличието на правен спор. Този правен спор не е необходимо да е обективно сериозен. От друга страна не е необходимо да има заведено дело, за да може да се сключва спогодба. Съгласието относно съдържанието му - взаимните отстъпки, на които страните се съгласяват - представляват отказ от първоначално правно твърдение и е възможно тези отстъпки да представляват отказ от съществуващо право или поемане на несъществуващо задължение. Това не винаги е така, но много често. Взаимните отстъпки са средство за постигане на една цел, която страните желаят, а именно - установяване на безспорност в техните отношения и към това е насочено съгласието им. Няма значение дали взаимните отстъпки са еднакви по стойност. Съгласието при спогодбата може да страда от пороци (чл.366).Така че, ако правата, относно които се постига спогодба произтичат от договор, който е нищожен поради противоречие със закона спогодбата също е нищожна. Това правило е реминисценция от миналото: и да го нямаше щеше да е безспорно, че е така. щом самите права, които са предмет на спогодбата произтичат от нищожен юридически факт очевидно е, че и спогодбата ще е нищожна. В чл.367 е уредено и едно основание за унищожаемост. Текстът е архаичен, но става дума за това: спогодбата е сключена въз основа на някакви документи, които по-късно са били признати, очевидно от съд и то вероятно от наказателен съд, за неистински. Основанието на практика е едно приложение на общите основания за унищожаемост на сделката поради измама или грешка, тъй като именно в тези два случая, когато има неистински документи, страната, чиято воля е била опорочена може да иска унищожаването на договора.
Изтегляне 4.72 Mb. Сподели с приятели:
|