Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Предмет на спогодбата

1. Движими вещи

2. Недвижими вещи

3. Вземания

4. Бъдещи вещи

5. Чужди вещи

6. Пари

7. Предмет на спогодбата не могат да бъдат лични права - напр. спогодбата не може да има за предмет гражданското състояние на едно лице; семейните права също не могат да бъдат предмет на спогодба.

1. 
   Напр. едно лице е собственик на недвижим имот и това от фактическа и правна гледна точка да е така. Възможно е обаче някакво друго лице да претендира права върху същия имот. И тогава, макар че собственика е първото лице, то за да запази имота (може би, защото няма достатъчно доказателства или защото иска да избегне скъпия процес) прехвърля на лицето, което оспорва неговите права върху имота някакъв друг имот. В този случай е възможно, макар че другия имот не е предмет на спора, самата спогодба да породи, прекрати или измени права, които не са били предмет на спора (чл.365/2). Разбира се това първо лице може и да не е със съвсем сигурни права - това е въпрос, който ще се установява.
   
2. 
   Напр. друго - прието в съдебната практика: едно наследство - и двама наследници. Наследството може да се подели реално, т.е. има вила и кола. Възможно е страните да се спогодят така, че единият от наследниците да вземе и вилата и колата, а другият - сума пари или някаква друга вещ, която не е била предмет на спора. В тези случаи спогодбата засяга права, които не са били предмет на спора и по своята същност много прилича на някаква продажба, защото не само че се установява безспорност, но се прехвърлят и някакви други права, които не са били предмет на спора, за да се постигне това състояние на безспорност.
   

Иначе спогодбата поначало е неформален договор, но ако засяга вещни права върху недвижими имоти, тя трябва да бъде вписана в нотариалните книги (извън разгледаните случаи, в които тя има и транслативен ефект). Преди да се спази тази форма, която е необходима за прехвърлянето на права, за които законът изисква специална форма и които не са били предмет на спора спогодбата може да има за тях значението на предварителен договор. Това предвижда ВС в ТП 7 от 1993 г. на Пленума.

Действие на спогодбата

Множество спорове и колебания в съдебната практика.

1. 
   Декларативно действие - това означава, че двете страни се задължават да считат правното положение, което са уредили със спогодбата за безспорно и то обикновено от момента на възникването на правата, а не от момента на сключването на спогодбата (с обратна сила).
   
2. 
   Регулиращо действие - страните се задължават да спазват занапред поведение, което отговаря на установеното със спогодбата положение, т.е. те се задължават да не оспорват за в бъдеще установеното положение и да не вършат каквито и да било други действия, които са в противоречие с това установено положение.
   
3. 
   Преобразуващо действие - то е налице тогава и дотолкова, доколкото договорно установеното положение се отклонява от действителното положение. Това преобразуващо действие е обратно, т.е. отказът от права и поемането на задължения поражда действие от възникването на тези права и задължения, а не от момента на сключването на спогодбата.
   
4. 
   Транслативно действие - често го има, когато спогодбата засяга правоотношения, които не са били предмет на спора., т.е. могат да се прехвърлят права, които не са били предмет на спора (вж. по-горе). Въпросът за това дали спогодбата трябва да има транслативно действие или не е спорен.
   

Съдебна спогодба

Вж. Сталев.

Потвърден от съда договор между страните по висящо дело, с който те чрез взаимни отстъпки уреждат със сила на присъдено нещо изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда и слагат край на делото в рамките на постигнатото съглашение.

Съдебната спогодба е смесен фактически състав. Тя включва три елемента:

1. 
   Договор за спогодба - вж. всичко по-горе. Особеността е, че този договор изисква особена форма за действителност и тя е протокол от съдебното заседание, т.е. тази спогодба трябва да бъде вписана, включена в протокола за съдебното заседание.
   

Два акта на съда:

2. 
   Определение за потвърждаване на спогодбата - това определение по своята същност е охранителен акт, с него не се разрешава правен спор, а съдът само потвърждава спогодбата, извършвайки една проверка за законосъобразност и ако спогодбата отговаря на изискванията на закона съдът я потвърждава с определение. Но той не може да се произнася по същество, той не може да отказва сключването на спогодба, напр. защото тя е неизгодна за една от страните;
   

3. Определение за слагане край на делото. - съдебната спогодба се ползва със сила на присъдено нещо или с действие, което прилича на тази сила (спор). Общо взето, ако спорът се разреши със съдебна спогодба въпросът не може да бъде вече пререшаван от съда по правило.

Установителен договор

Установителният договор не е уреден. Той прилича на спогодбата, но за разлика от нея при него липсва воля за взаимни отстъпки. Този договор е насочен към установяване единствено на действителното правно положение. Затова той има декларативно и регулиращо, но не и преобразуващо действие.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели: