Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8



страница70/90
Дата23.12.2016
Размер4.72 Mb.
#11383
1   ...   66   67   68   69   70   71   72   73   ...   90

Неправилен влог

Неправилният влог е онзи, при който собствеността върху парите или заместимите вещи преминава върху влогоприемателя. Всъщност това е един договор, който има вещно действие, но това вещно действие не се предполага - то трябва ада бъде уговорено - следователно неправилният влог е онзи, при който влогоприемателят става собственик на вещите и той има за предмет пари или заместими вещи.



Неправилен влог и заем за потребление

Разлика в това, в чий интерес е сключен договора, което поражда разлика в режима на срока.



Действие





              1. Влогоприемателят се задължава да върне вещи от същия вид, количество и качество.

              2. Влогодателят става кредитор.

              3. За неправилния влог се прилагат правилата на заема, но те се прилагат съответно.



Режим на срока

Влогодателят винаги може да иска вещите или парите - предмет на този неправилен влог преди срока (за разлика от договора за заем за потребление). Неправилният влог е уреден в чл.257 ЗЗД:



Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.

В този случай важат правилата за заема.

Разпореждането на ал. 1 не се прилага по отношение на банките и на Спестовната каса.

Неправилният влог всъщност е банковият влог.



Необходим влог

Правната му уредба е в чл.251 ЗЗД. Необходим влог има в два случая и особеностите са с оглед на обстоятелствата, при които се сключва договора.

1. В случай на природни бедствия или някакви изключителни събития.

2. В случай, когато се влагат вещи при посещения на театър и др. подобни.



Особености

Особената обстановка на сключването на договора освобождава страните от ограниченията при доказване, които съществуват в ГПК. Този договор може да бъде доказван със свидетели, независимо от стойността на вложените вещи - не е необходимо да бъде доказван с писмени доказателства. Необходимият влог по установеният днес в ЗЗД режим не създава за влогоприемателя някаква обективна отговорност (за разлика от други правни системи).


Въпрос 78, 79 и 80 - Договор за гражданско дружество

Правна уредба:


Чл.357. С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.

(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

Чл.358. За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти.

Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго.

Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползуване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост.

Чл.359. Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците.

Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.

Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.

Чл.360. Решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас.

Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява. Но в този случай всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде извършено. По разногласието решава мнозинството от съдружниците.

Чл.361. Ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял.

Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.

Чл.362. Съдружникът не може да прехвърли своето право на участие в дружеството без съгласието на другите съдружници.

Чл.363. Дружеството се прекратява:

а) с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно;

б) с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано;

в) със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго;

г) с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници, и

д) по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок.

Чл.364. Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.

Определение

Дружеството е сделка, с която две или повече лица се съгласяват да обединят дейността си за постигане на една обща стопанска цел.



Правна характеристика





  1. Многостранна сделка. Често се казва, че дружеството е многостранен договор, самият ЗЗД говори за договор за дружество, но дружеството не е договор по смисъла на двустранна сделка, защото липсва насрещност на задълженията на страните. Затова при него няма тази синалагматичност, която характеризира договорите. Изявленията на страните са успоредни и са насочени към една цел, а не са насрещни. Те обикновено имат едно и също съдържание, но не винаги. Затова и законът не нарича лицата, които участват в дружеството страни, а ги именува съдружници. Този многостранен характер е предпоставка основанието, правна цел на всички съдружници, поради която се поемат всички изявления да е едно и също - и това е постигането на стопанската цел, която са си поставили съдружниците. Тази успоредност или насоченост към една цел на изявленията поражда други особености: напр. ако едно от изявленията е опорочено съдружникът може да го унищожи, но това няма да доведе до унищожаване на цялото дружество, на цялата сделка, а само на неговото изявление. Друг е въпросът, че договорът може да се прекрати на друго основание в този случай. Също така ако изпълнението на задълженията на един от съдружниците към останалите стане невъзможно поради случайно събитие, това ще доведе до погасяване на задължението само на този съдружник, а не на цялата сделка.

  2. Цел на гражданското дружество. Тази цел трябва да бъде стопанска. Необяснимо защо във всички редакции на ЗЗД думата "стопанска" се изпуска. Но в ДВ от 1951 г. тя стои. Терминът "стопанска" би могъл да се разтълкува като "производство на стоки и услуги срещу заплащане". Трябва да се има предвид, че "стопанската цел" е понятие - по-широко от "търговската цел" или "търговската дейност", която всъщност представлява реализацията на тази цел. Така че в ТЗ, когато се говори за "търговска дейност" там се има предвид нещо, което е по-тясно от стопанската цел в ЗЗД. Напр. търговската дейност трябва да се извършва "по занятие" - нещо, което тук не е необходимо. Има лица, които извършват стопански дейности и не са търговци, напр. селските стопани - в ТЗ те не са търговци. Стопанската цел не е необходимо да съвпада с дейността, която извършват отделните съдружници. Стопанската цел не е нужно да се ограничава до ползите от внесеното имущество от съдружниците - тя може да има съвсем различно от това значение.

  3. Консенсуална сделка.

  4. Дали гражданското дружество от една страна е престационна и организационна сделка - този въпрос е спорен, защото липсва насрещност. Според Калайджиев по-правилно е виждането, че дружеството е престационна сделка, тъй като съдружниците извършват вноски и има някакво разместване на имущество.

  5. Възмездна или безвъзмездна сделка - спорен въпрос, доминира виждането, че е безвъзмездна сделка, понеже липсва еквивалентност, а еквивалентност липсва, защото липсва насрещност. Калайджиев: би могло да се сметне, че дружеството е възмездна сделка, като се използват аргументи, извлечени от чл.358/3: Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползуване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост. За недостатъци и евикция отделните съдружници отговарят или като продавачи или като наемодатели, в зависимост от различни обстоятелства, а наемът и продажбата са възмездни сделки.

  6. Сделката е свързана с личността на съдружниците – чл.362 и чл.363/бк.В.

  7. Сделката е неформална поначало. Съдружниците поначало трябва да бъдат дееспособни лица и да притежават разпоредителна способност, тъй като едно от действията на дружеството е задължението за вноски. Изпълнението на това задължение може да прехвърля права, включително и вещни права





Сподели с приятели:
1   ...   66   67   68   69   70   71   72   73   ...   90




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница