Елементи на задължението:
-
Да се отчете, да даде сметка - т.е. трябва да изложи пред доверителя всички приходи и разходи, цялата сметка. Трябва да отчете:
-
Актив:
-
приходите от изпълнението на поръчката. В тези приходи се включва всичко, което довереникът е получил от третите лица в изпълнение на поръчката. Но в актива не се включва онова, което довереникът е придобил на някакво лично основание: напр. ако довереникът е получил някаква комисионна или някакъв бакшиш, той не е длъжен да отчита тези суми на доверителя, той може да отговаря за неизпълнение на своето задължение, но не е длъжен да отчита тези суми. Ако обаче довереникът е получил нещо в повече от уговореното, но във връзка с изпълнението на поръчката, той е длъжен да го отчете. Това не се отнася обаче до случая, в който са заплатени в повече суми в грешка - налице е неоснователно обогатяване и тогава се минава по общия ред;
-
всичко онова, което е получил от доверителя в изпълнение на поръчката;
-
в приходите довереникът трябва да отчете и всички вреди и всички насъбрани приходи, които всъщност са в тежест на доверителя.
-
Пасив:
-
всички разноски;
-
всички лихви върху разноските;
-
всички вреди, които довереникът е понесъл в изпълнение на поръчката;
-
онова, което той вече е върнал на доверителя.
-
Да върне, да предаде онова, което е получил в изпълнение на поръчката - документите, които са издадени във връзка с изпълнението на поръчката;
-
Да прехвърли правата и задълженията по поръчката, но това задължение е налице само в случай, че довереникът е действал от свое име, защото ако е действал от името на доверителя всички права и задължения се пораждат директно в неговия (на доверителя) патримониум и не е нужно да има отчетна сделка. Тази отчетна сделка се урежда по общите правила: напр. ако довереникът е придобил недвижим имот, той трябва да го прехвърли на доверителя с нотариален акт, ако е действал от свое име (ако е придобил вземане - чрез цесия; ценна книга - по съответния ред; лек автомобил - чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите).
Конкуренция на права та на довереник и доверител с оглед на третите лица
Тази конкуренция възниква в случай, че довереникът действа от свое име.
Правилото е чл.292/2 ЗЗД:
Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
Тази разпоредба поставя една фикция, тъй като преди прехвърлянето, преди отчетната сделка, правата, които довереникът е придобил се смятат за права на доверителя за определени лица и в определени случаи.
Независимо че няма извършена отчетна сделка, правата, които довереникът е придобил от третите лица по изпълнителната сделка се смятат за права на доверителя във вътрешните отношения довереник-доверител спрямо недобросъвестните трети лица и спрямо недобросъвестните кредитори на довереника. А недобросъвестни са онези лица и кредитори, които знаят, че довереникът действа за друг. Нещо повече: правата, които довереникът е придобил се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, предхождаща налагането на запор. Това правило е създадено за защита интереса на доверителя пред този на кредиторите на довереника.
-
Без значение е момента, в който възниква недобросъвестността, защото по принцип има едно общо правило, което казва, че последваща недобросъвестност не вреди, т.е. ако едно лице е било добросъвестно напр. в момента на установяването на владението, то дори да стане недобросъвестно по-късно: не губи от това. Обаче това правило няма действие в хипотезата на чл.292/2: ако третите лица станат недобросъвестни по-късно, след сключването на изпълнителната сделка за тях ще важи това правило.
-
Третото изречения на ал.2: Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. Това изречение има значение само относно движимите вещи. При недвижимите имоти важи конкуренцията между вписването на нотариалния акт по отчетната сделка и възбраната от кредиторите.
-
Правилото на чл.292/2/изр.2, 3 и 4 се отнасят само за придобитите права, но не и за задълженията.
-
Смята се, че в случаите когато правата се смятат за права на доверителя третите лица имат пряк иск срещу него.
Задължения на доверителя
-
Ако довереникът е понесъл някакви разноски доверителят е длъжен да му ги заплати. Вземането за разноски става изискуемо поначало след понасянето на разноските, но е възможно да се уговори авансиране. Освен това се дължат и лихви върху разноските по силата на правилото на чл.285 (става дума за законна лихва): Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.
Законната лихва не е мораторна по своята същност, тъй като доверителят не е изпаднал в забава. Това е един от случаите, в които се дължи законна лихва "в изрично посочените в закона случаи".
-
Доверителят е длъжен да заплати обезщетение за понесените от довереника вреди. Разграничаването между вредите и разноските: за разлика от разноските се смята, че вредите имат случаен характер, т.е. това са разноските, които са понесени от довереника, но имат извънреден и случаен характер. Те може и да не са така тясно свързани с изпълнението на самата поръчка, но при всички положения трябва да има пряка причинна връзка между вредите и изпълнението на поръчката.
Смята се, че доверителят дължи обезщетение само за претърпените загуби, а не за пропуснатите ползи. Това виждане е основателно: идеята е, че в основата на всички тези вземания, които има довереника спрямо доверителя (вкл. и вземането за обезщетение за вреди) стои не принципа за непозволено увреждане, а принципа за забрана на неоснователното обогатяване. Това изрично не е посочено, но така се приема в литературата, а такъв е бил и текста на стария ЗЗД, откъдето е заимствано това правило (там се говори само за загуби). Има специални правила за посочените вземания - чл.288
Сподели с приятели: |
