Съдържание приети текстове p6 ta-prov(2008)0609
Изтегляне 4.95 Mb.
|
| Държавите-членки имат различен потенциал по отношение на енергията от възобновяеми източници и прилагат различни схеми на национално равнище за подпомагане в областта на енергията от възобновяеми източници. Повечето държави-членки прилагат схеми за подпомагане, които осигуряват предимства единствено за произведената на тяхна територия енергия от възобновяеми източници. За да функционират добре националните схеми за подпомагане, е изключително важно държавите-членки да могат да контролират ефекта и себестойността на националните схеми за подпомагане в зависимост от потенциала, с който разполагат. Едно от важните средства за постигане на целта на настоящата директива е да се гарантира правилното функциониране на националните схеми за подпомагане съгласно Директива 2001/77/ЕО, за да се поддържа доверието на инвеститорите и да се даде възможност на държавите-членки да разработят ефективни национални мерки за изпълнение на поставените цели. Настоящата директива цели да улесни трансграничното насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, без да се засегнат националните схеми за подпомагане. Тя въвежда незадължителни мерки на сътрудничество между държавите-членки, които дават възможност последните да се споразумеят до каква степен дадена държава-членка да подпомага производството на енергия в друга държава-членка, както и до каква степен производството на енергия от възобновяеми източници следва да се отчита като изпълнение на общите национални цели на всяка от тях. За да се осигури ефективността и на двете мерки за постигане на целите, т.е. на националните схеми за подпомагане и на механизмите за сътрудничество, е изключително важно държавите-членки да могат да определят дали и до каква степен националните им схеми за подпомагане се прилагат за енергията от възобновяеми източници, произведена в други държави-членки, и да се споразумеят за това, като прилагат мерките на сътрудничество, предвидени в настоящата директива.
(90) При съставянето на техните схеми за подпомагане, държавите-членки може да насърчават използването на такива биогорива, които осигуряват допълнителни ползи - включително ползите на разнообразяване на суровините в случаите на биогорива, произвеждани от отпадъци, от нехранителни целулозни материали, лигноцелулозни материали и водорасли, както и от неполивни растения, отглеждани в безводни области с цел борба срещу опустиняването, като бъде отчетена разликата в себестойността на произведената енергия при използването на традиционни биогорива - от една страна, и на тези видове биогорива, които са свързани с допълнителни странични ползи - от друга страна. Държавите-членки могат да насърчават инвестициите за научни изследвания и разработване на тези и други видове технологии за ║ енергия от възобновяеми източници, които се нуждаят от време, за да станат конкурентноспособни. (91) При изпълнението на настоящата директива следва да се отчитат, където е приложимо, разпоредбите на Конвенцията за достъп до информация, обществено участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, по-специално така, както се прилагат чрез Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г.относно обществения достъп до информация за околната среда1. (92) Тъй като ▌мерките, установени в членове 17 до 19 от настоящата директива имат съща така последици за функционирането на вътрешния пазар чрез хармонизиране на условията за устойчиво развитие, на които биогоривата и течните горива от биомаса трябва да отговарят с оглед на отчитането на целите по настоящата директива, като по този начин улесняват, в съответствие с член 17, параграф 8 от настоящата директива, търговията между държавите-членки с отговарящи на тези условия биогорива и други течни горива от биомаса, тези разпоредби се основават на член 95 от Договора. Тъй като основното предназначение на всички останали мерки, предвидени в настоящата директива, е защитата на околната среда, те се основават на член 175, параграф 1 от Договора. (93) Схемата за устойчивост не следва да препятства държавите-членки да отчитат в своите национални схеми за подпомагане по-високите производствени разходи за биогоривата и другите течни горива от биомаса, които създават ползи, надхвърлящи установените в схемата минимални стойности. (94) Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г., за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията2. (95) По-специално, на Комисията следва да се предостави правомощието да приспособи методологичните принципи и стойности, необходими за оценяване дали са изпълнени критериите за устойчивост по отношение на биогоривата и другите течни горива от биомаса и да актуализира данните за енергийното съдържание на транспортните горива, в съответствие с техническия и научния напредък. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез приспособяването на методологични принципи и стойности, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. (96) Тези разпоредби на Директива 2001/77/ЕО и Директива 2003/30/ЕО, които се припокриват с разпоредбите на настоящата директива, следва да бъдат отменени считано от най-късния възможен момент за нейното транспониране. Тези разпоредби, които се отнасят до цели и докладване за 2010 г., следва да останат в сила до края на 2011 г. По тези причини, необходимо е да бъдат съответно изменени Директива 2001/77/ЕО и Директива 2003/30/ЕО. (97) Тъй като общите цели за постигане до 2020 г. на 20 % дял на възобновяемите енергийни източници от брутното крайно потребление на енергия на Общността, както и на 10 % дял на енергията от възобновяеми енергийни източници от потреблението на енергия за транспортни цели във всяка държава-членка, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поотделно, но поради мащаба на действието могат да бъдат по-успешно осъществени от Общността, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. (98) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество1, държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, показват съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние. ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Обхват
Настоящата директива установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. С нея се задават задължителни национални цели за общия дял в брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници, както и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта. Също така, в нея се формулират правила относно статистическите прехвърляния между държави-членки, съвместните проекти между държави-членки и с трети държави, гаранциите за произход, административните процедури, информацията и обучението и достъпа до електроенергийната мрежа за енергията от възобновяеми източници. В нея са установени и ▌критерии за устойчиво развитие по отношение на биогоривата и другите течни горива от биомаса. Член 2
Определения За целите на настоящата директива се прилагат определенията в Директива 2003/54/ЕО. Прилагат се и следните определения: а) „енергия от възобновяеми източници║ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна, слънчева, въздушно-термална енергия, хидротермална енергия и океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове; б) „въздушно-термална енергия“ означава енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух; в) „геотермална енергия“ означава енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва; г) „хидротермална енергия“ означава енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води; д) „биомаса“ означава биоразградимата част на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от земеделието (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибно стопанство и производство на аквакултури, както и биоразградимата част на промишлени и битови отпадъци; е) „брутно крайно потребление на енергия“ обхваща енергийните продукти, доставяни за енергийни цели на промишлеността, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство, включително потреблението на електроенергия и топлинна енергия от енергийния сектор за целите на производството на електроенергия и топлинна енергия и включително загубите при разпределението и преноса на електроенергия и топлинна енергия; ж) „топлофикация или мрежови охладителни системи“ означава разпределението на топлинна енергия под формата на пара, гореща вода или охладени течности, от централен източник за производството им, по разпределителна мрежа, до множество сгради или обекти, за използване за отопление, технологична топлина или охлаждане; з) „течни горива от биомаса“ ║ означава течни горива за енергийни цели, включително за електроенергия, отопление и охлаждане, произведени от биомаса; и) „биогорива“ ║означава течни или газообразни горива за транспортни цели, произведени от биомаса; й) „гаранция за произход“ ║означава електронен документ, който служи единствено като доказателство пред краен потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници, съгласно изискванията на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО; к) „║схема за подпомагане“ ║означава схема или механизъм, прилагани от държава-членка или група държави-членки, които насърчават използването на енергия от възобновяеми източници чрез намаляване на себестойността на тази енергия, увеличаване на продажната ѝ цена или увеличаване, посредством задължение за възобновяема енергия или по друг начин, на обема на покупките на такава енергия; това включва, но не се ограничава до инвестиционни помощи, данъчни облекчения или намаления, връщане на платени данъци, схеми за подпомагане на задължението за използване на възобновяеми енергийни източници, включително тези, при които се използват зелени сертификати, и схеми за пряко ценово подпомагане, включително преференциални тарифи и премийни плащания; л) „задължение за възобновяема енергия“ ║ означава национална ║ схема за подпомагане, изискваща от производителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в тяхното производство, съответно изискваща от доставчиците на енергия да включат в своите доставки определен дял енергия от възобновяеми източници в техните доставки, или изискваща от потребителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в тяхното потребление. Включват се схеми, съгласно които тези изисквания може да бъдат изпълнени чрез използване на зелени сертификати; м) „действителна стойност“ означава намалението на емисии на парникови газове на някои или всички етапи на конкретен процес на производство на биогорива, изчислено според методиката, предвидена в приложение V, част В; н) „типична стойност“ означава прогноза за представителното намаление на емисиите на парникови газове за конкретен процес на производство на биогорива; о) „стойност по подразбиране“ означава стойност, получена от типична стойност чрез прилагане на предварително определени коефициенти, която при определените в настоящата директива обстоятелства може да бъде използвана вместо действителната стойност. Член 3
Общи национални цели и мерки за използване на енергия от възобновяеми източници 1. Всяка държава-членка гарантира, че нейният дял на енергия от възобновяеми източници, изчислен в съответствие с разпоредбите на членове от 5 до 11, в брутното крайно енергопотребление през 2020 г. е най-малко равен на нейната обща национална цел за дела на енергията от възобновяеми източници през тази година, посочен в третата колона на таблицата в приложение I, част А. Тези задължителни национални цели съответстват на цел от най-малко 20% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Общността. За да се постигнат по-лесно целите, определени в настоящия член, всяка държава-членка популяризира и насърчава енергийната ефективност и енергоспестяването. 2. Държавите-членки въвеждат ефективно определени мерки, предназначени да гарантират, че делът на енергията от възобновяеми източници се равнява на или надвишава посочения дял в индикативната крива, съдържаща се в ║ приложение I, част Б. 3. За да постигнат целите по параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите-членки може, наред с другото, да прилагат следните мерки: a) схеми за подпомагане; б) мерки на сътрудничество между различните държави-членки и с трети държави за постигането на техните общи национални цели в съответствие с членове 5 до 11 от настоящата директива. Без да се засягат разпоредбите на членове 87 и 88 от Договора, държавите-членки имат право да решат, в съответствие с членове от 5 до 11, до каква степен да подпомагат използването на енергия от възобновяеми източници, произведена в друга държава-членка. 4. Всяка държава-членка гарантира, че през 2020 г. делът на енергията от възобновяеми източници във всички видове транспорт се равнява поне на 10 % от крайното потребление на енергия в транспорта в тази държава-членка. Единствено за целите на настоящия параграф се прилагат следните разпоредби: a) за изчисляването на знаменателя, т.е. общото потребление на енергия в транспорта по смисъла на алинея първа, се отчитат единствено бензинът, дизеловото гориво, биогоривата, използвани в сухопътния транспорт, и електроенергията; б) за изчисляването на числителя, т.е. потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта по смисъла на алинея първа, се отчитат всички видове енергия от възобновяеми източници, използвана във всички видове транспорт; в) за изчисляването на приноса на електроенергията, произведена от възобновяеми източници и потребявана във всички видове електрически превозни средства по смисъла на букви а) и б), държавите-членки може да избират да използват или средния дял на електроенергията от възобновяеми източници за ЕС, или дела на електроенергията от възобновяеми източници в съответната държава-членка, измерен две години преди въпросната година. Освен това, за изчисляването на потребената електроенергия от възобновяеми източници от електрически пътни превозни средства, това потребление се счита, че е равно на 2,5 пъти енергийното съдържание на вложената електроенергия от възобновяеми източници. До края на 2011 г. Комисията представя, по целесъобразност, предложение, което позволява при определени условия да се отчита цялото количество електроенергия от възобновяеми източници, използвана за захранването на всички видове електрически превозни средства. г) По целесъобразност, Комисията представя също така до края на 2011 г. и методика за изчисление на приноса на водород, който произхожда от възобновяеми източници, в общия горивен състав. Член 4
Национални планове за действие 1. Всяка държава-членка приема ▌план за действие относно енергията, произведена от възобновяеми източници. В националните планове за действие в областта на възобновяемите енергийни източници се определят националните цели на държавите-членки за дела на енергията от възобновяеми източници съответно в транспорта, производството електроенергия и енергия за отопление и охлаждане през 2020 г., като се вземат предвид последиците от други свързани с енергийната ефективност мерки в тази област на политика за крайното потребление на енергия, както и подходящи мерки за постигане на тези общи национални цели, включително сътрудничество между местни, регионални и национални органи, планирани статистически прехвърляния или съвместни проекти, национални политики за разработване на съществуващите ресурси от биомаса и мобилизиране на нови ресурси от биомаса за различни приложения, както и мерки, които да се предприемат за изпълнение на изискванията на членове от 13 до 19. До 30 юни 2009 г. Комисията приема образец за националните планове за действие. Този образец включва минималните изисквания, посочени в приложение VI. Държавите-членки спазват този образец при представяне на своите национални планове за действие. 2. Държавите-членки съобщават своите национални планове за действие на Комисията най-късно до 30 юни 2010 г. 3. Шест месеца преди да изтече срокът за представяне на националния план за действие, всяка държава-членка публикува и нотифицира на Комисията прогнозен документ, в който се посочват: a) очакваното свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници в сравнение с индикативната крива, което може да се прехвърли на други държави-членки съгласно предвиденото в членове от 6 до 11 от настоящата директива, както и прогнозния потенциал за съвместни проекти до 2020 г.; б) прогнозното търсене на енергия от възобновяеми източници до 2020 г., което ще бъде задоволено по начини, различни от вътрешно производство. Тази информация може да включва елементи, свързани с разходите и ползите, както и с финансирането. Прогнозните данни се актуализират в докладите на държавите-членки, както е предвидено в член 22, параграф 1, букви л) и м). 4. Държава-членка, чийто дял на енергия от възобновяеми източници спадне под индикативната крива ▌през непосредствено предхождащия двегодишен период, установен в част Б на приложение І, представя на Комисията изменен план за действие до 30 юни следващата година, в който се определят подходящи и пропорционални мерки за привеждане в разумен срок на дела в съответствие с индикативната крива в част Б на приложение I. Ако държавата-членка не е постигнала общата си национална цел в рамките на ограничен предел, Комисията може, като надлежно отчете текущите и бъдещите мерки, предприети от държавата-членка, да приеме решение за освобождаване на държавата-членка от задължението за представяне на изменен план за действие. 5. Комисията оценява националните планове за действие, по-специално целесъобразността на мерките, предвидени от държавите-членки съгласно член 3, параграф 2. В отговор на национален план за действие или на изменен национален план за действие, Комисията може да издаде препоръка. 6. Комисията изпраща на Европейския парламент националните планове за действие и прогнозните документи във вида, в който същите са публикувани на платформата за прозрачност, посочена в член 24, параграф 2, както и евентуални препоръки по параграф 5 на настоящия член. Член 5
Изчисляване на дела на енергия от възобновяеми източници 1. Брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници във всяка държава-членка ║ се изчислява като сбор от: (а) брутното крайно потребление на електроенергия от възобновяеми източници; (б) брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане; и (в) крайното потребление на енергия от възобновяеми източници, използвана в транспорта. Газообразните горива, електроенергията и водорода от възобновяеми източници следва да бъдат отчитани само веднъж при изчислението на дела на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници — по буква а), по буква б) или по буква в) от параграф 1. При условията на член 17, параграф 1, последна алинея, биогорива и други течни горива от биомаса, които не отговарят на критериите за устойчивост, посочени в член 17, параграфи от 2 до 6, не се отчитат . ▌
3. За целите на параграф 1, буква а) от настоящия член, брутното крайно потребление на електроенергия от възобновяеми източници ║се изчислява като количеството електроенергия, произведено в ║ държава-членка от възобновяеми енергийни източници, с изключение на електроенергията в помпеноакумулиращи водноелектрически централи, произведена от предварително изпомпана на горното ниво вода ▌. По отношение на централите с няколко вида горива, които използват както възобновяеми, така и конвенционални енергийни източници, ще се взема предвид само електроенергията, произведена от възобновяеми източници. За целите на този вид изчисление, приносът на всеки енергиен източник ще се изчислява въз основа на неговото енергийно съдържание. Електроенергията, произведена от водноелектрически централи и съоръжения за вятърна енергия, се отчита в съответствие с правилата за нормализация, посочени в приложение II.
Каталог: RegData -> seance pleniere -> textes adoptes -> provisoire -> 2008 provisoire -> Приети текстове provisoire -> Приети текстове provisoire -> Приети текстове provisoire -> Кодекс на Общността I (A7-0441/2011 Докладчик: Louis Michel) 1 provisoire -> Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2011)0254 2008 -> Приети текстове на заседанието от Изтегляне 4.95 Mb. Сподели с приятели:
|