Съдържание приети текстове p6 ta-prov(2008)0609



страница6/28
Дата09.07.2017
Размер4.95 Mb.
#25334
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28
5. Държавите-членки гарантират, че новите обществени сгради, както и съществуващите обществени сгради, които подлежат на основен ремонт, на национално, регионално и местно равнище представляват образец в контекста на настоящата директива, считано от 2012 г. Наред с другото държавите-членки може да позволят това задължение да бъде изпълнявано чрез спазване на стандартите за жилищни сгради с нулево потребление на закупувана енергия или посредством осигуряване на използването на покривите на обществени или смесени публично-частни сгради от трети страни за съоръжения, произвеждащи енергия от възобновяеми източници.

6. Чрез своите строителни наредби и правилници, държавите-членки ║насърчават използването на такива отоплителни и охладителни системи и съоръжения на база възобновяема енергия, които постигат значително намаление на потреблението на енергия. Държавите-членки ║използват енергийни или екологични етикети и други подходящи сертификати или стандарти, разработени на национално или европейско равнище, когато подобни инструменти съществуват, като основа за насърчаване на такива системи и съоръжения.

По отношение на биомасата, държавите-членки ║ насърчават такива технологии за преобразуване, които постигат ефективност на преобразуването от поне 85 % при жилищни и търговски приложения и поне 70 % при промишлени приложения.

По отношение на термопомпите, държавите-членки ║насърчават използването на такива термопомпи, които постигат съответствие с минималните изисквания за екологично етикетиране, въведени с Решение 2007/742/ЕО.

В случая с топлинната слънчева енергия, държавите-членки ║насърчават сертифицирани съоръжения и системи въз основа на европейски стандарти, когато такива съществуват, в т.ч. екологични етикети, енергийни етикети и други технически нормативни системи, установени от европейските стандартизационни служби.

При определянето на общия к.п.д. и на съотношението вход/изход на системите и съоръженията, за целите на настоящия параграф, държавите-членки използват методики на Общността, а ако липсват такива – международни методики, в случай че те съществуват.

Член 14

Информация и обучение

1. Държавите-членки гарантират, че информацията относно насърчителните мерки се предоставя на всички заинтересовани лица, като потребителите, строителите, монтажниците, архитектите и доставчиците на отоплителни, охладителни и електрически съоръжения и системи, както и на доставчиците на автомобили, допускащи използването на енергия от възобновяеми източници.

2. Държавите-членки гарантират предоставянето на информация, от страна на доставчиците на съоръжения и системи или от страна на компетентните органи, относно чистите печалби, разходите и енергийната ефективност на съоръженията и системите за използване на възобновяема енергия за нуждите на отоплението, охлаждането и електроснабдяването.



3. Държавите-членки гарантират, че схеми за сертифициране или еквивалентни схеми за квалификация се предоставят на разположение или се намират на разположение на монтажници на малки котли и печки на биомаса, слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни системи, повърхностни геотермални системи и термопомпи до 31 декември 2012 г. Тези схеми или еквивалентни системи за квалификация могат да вземат под внимание съществуващите схеми и структури, в зависимост от случая, и се основават на критериите, посочени в приложение IV. Всяка държава-членка признава сертифицирането, извършено от други държави-членки в съответствие с тези критерии.

4. Държавите-членки осигуряват обществен достъп до информация относно схемите за сертифициране или еквивалентните схеми за квалификация, посочени в параграф 3. Държавите-членки могат също да осигурят достъп до списъка с монтажници, които са квалифицирани или сертифицирани в съответствие с посочените в параграф 3 разпоредби.

5. Държавите-членки гарантират, че на всички заинтересовани участници, предимно на проектанти и архитекти, се предоставят указания, така че те да могат по подходящ начин да разглеждат възможностите за оптимално съчетаване на възобновяеми енергийни източници, високоефективни технологии и топлофикационни и мрежови охладителни системи при планирането, проектирането, изграждането и обновяването на промишлени или жилищни райони.

6. Държавите-членки, с участието на местни и регионални органи, разработват подходящи информационни, осведомителни, насочващи и/или обучителни програми, с цел да информират гражданите за ползите и практическите особености на развитието и използването на енергия от възобновяеми източници.

Член 15

Гаранции за произход на електроенергията, топлинната и охладителната енергия, произведени от възобновяеми енергийни източници

1. За да се докаже на крайните потребители делът или количеството енергия от възобновяеми източници в енергийния баланс на доставчик на енергия, в съответствие с член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО, държавите-членки гарантират, че произходът на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, може да се гарантира като такъв по смисъла на настоящата директива съгласно обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.

2. За тази цел държавите-членки гарантират издаването на гаранция за произход в отговор на съответна заявка от страна на производител на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Държавите-членки могат да предвидят издаването на гаранции за произход в отговор на заявка на производители на топлинна и охладителна енергия от възобновяеми енергийни източници. Посоченото по-горе издаване може да се обвърже с изискване за минимален лимит на мощността. Гаранцията за произход стандартно се отнася за единица за количество енергия от 1 MWh. За всяка единица произведена енергия може да бъде издадена само една гаранция за произход.

Държавите-членки гарантират, че една и съща единица за количество енергия от възобновяеми източници се взема предвид само веднъж.

Държава-членка може да предвиди да не се осигурява подпомагане на производител, който получава гаранция за произход за същото производство на енергия от възобновяеми източници.

Гаранцията за произход не играе никаква роля във връзка със спазването на член 3 от настоящата директива от страна на държава-членка. Прехвърлянията на гаранции за произход, отделно или заедно с физическия пренос на енергия, не засяга решението на държавите-членки да използват статистически прехвърляния, съвместни проекти или съвместни схеми за подпомагане за съблюдаване на целите или за изчисляване на брутното крайно потребление на енергия, произведена от възобновяеми източници, изчислено в съответствие с член 5.

3. Гаранцията за произход може да се използва само в срок от 12 месеца от производството на съответната единица енергия. След като бъде използвана, тя се отменя.

4. Държавите-членки или определените компетентни органи упражняват надзор над издаването, прехвърлянето и отменянето на тези гаранции за произход. Определените компетентни органи имат отговорности, чийто географски обхват не се припокрива, и са независими от дейностите по производство, търговия и доставка.

5. Държавите-членки или компетентните органи създават подходящи механизми, за да осигурят, че гаранциите за произход се издават, прехвърлят и отменят по електронен път и са точни, надеждни и защитени от злоупотреби.

6. Гаранциите за произход съдържат най-малко следните данни:

a) какъв е енергийният източник, използван за производство на електроенергията, и началната и крайната дата за нейното производство;

б) информация дали гаранцията за произход се отнася за:

i) електроенергия; или

ii) топлинна и/или охладителна енергия;

в) наименованието, местоположението, вида и мощността на инсталацията, където енергията е била произведена;

г) дали и до каква степен инсталацията се е ползвала от инвестиционна помощ, дали и до каква степен единицата енергия се е ползвала по друг начин от национална схема за подпомагане, както и вида схема за подпомагане;

д) както и датата, на която инсталацията е влязла в експлоатация;

е) датата и държавата на издаване и уникален идентификационен номер.

7. Когато се изисква от доставчик на електроенергия да докаже дял или количество енергия от възобновяеми източници в неговия енергийния баланс, за целите на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО, той може да го направи, като използва своите гаранции за произход.

8. Количеството енергия от възобновяеми източници, съответстващо на гаранциите за произход, прехвърлени на трета страна от доставчик на енергия, се изважда от дела на енергията от възобновяеми източници в неговия енергиен баланс, за целите на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/EО.

9. Държавите-членки признават гаранциите за произход, издадени в друга държава-членка в съответствие с настоящата директива, само като доказателство за елементите, посочени в параграф 1 и параграф 6, букви а)—е). Държава-членка може да откаже да признае гаранция за произход само ако има добре обосновани съмнения за нейната точност, надеждност или достоверност. Държавата-членка уведомява Комисията за всеки такъв случай и за основанията за него.

10. Ако Комисията установи, че няма основания за отказ за признаване на гаранция за произход, Комисията може да приеме решение, изискващо от съответната държава-членка да я признае.

11. Държава-членка може да въведе, в съответствие със законодателството на Общността, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии за използването на гаранции за произход, съобразно задълженията по член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО.

12. Когато доставчиците на енергия предлагат на пазара енергия от възобновяеми източници на потребители, като се позовават на екологичните или други ползи от енергията от възобновяеми източници, държавите-членки може да изискват доставчиците на енергия да предоставят в кратка форма информация за количеството или дела енергия от възобновяеми източници, които идват от инсталации или увеличена мощност, въведени в експлоатация след влизането в сила на настоящата директива.

Член 16

Достъп до и експлоатация на мрежите

1. Държавите-членки ║ предприемат подходящите стъпки за развитие на електроенергийната мрежова инфраструктура ║ за пренос и разпределение, на интелигентни мрежи, складови съоръжения и на електроенергийната система, с цел да се позволи сигурното функциониране на електроенергийната система, тъй като това включва по-нататъшното развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници, включително междусистемни връзки между мрежите на отделните държави-членки. Държавите-членки предприемат подходящи стъпки и за ускоряване на разрешителните процедури за мрежова инфраструктура и за координиране на одобрението на мрежова инфраструктура с административни процедури и процедури по планиране.

2. Съгласно изискванията, свързани с поддържането на надеждността и безопасността на електроенергийната мрежа, въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии, определени от компетентните национални органи:

а) държавите-членки гарантират, че операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи на тяхна територия гарантират преноса и разпределението на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници;

б) държавите-членки предоставят също приоритетен достъп или гарантиран достъп до мрежата на произведената от възобновяеми енергийни източници електроенергия;

в) държавите-членки гарантират, че при диспечерското управление на електрогенериращите инсталации, операторите на преносните системи ║ дават приоритет на тези инсталации, които използват възобновяеми енергийни източници, доколкото това се позволява от сигурността на функционирането на националната електроенергийна система и въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии. Държавите-членки гарантират предприемането на подходящи оперативни мерки по отношение на мрежите и пазара, с цел да се ограничи до минимум намаляването на електроенергия, произведена от възобновяеми източници. Ако се предприемат значителни мерки за намаляване на възобновяемите енергийни източници, с цел да се гарантира сигурността нанационалната електроенергийна система и сигурността на доставките, държавите-членки правят необходимото отговорните оператори на системи да докладват на компетентния регулаторен орган за тези мерки и да посочат какви коректив ни мерки възнамеряват да вземат, за да предотвратят неуместното намаляване.

3. Държавите-членки ║ изискват от операторите на преносни системи и от операторите на разпределителни системи да определят и направят обществено достояние своите стандартни правила по отношение на покриването и разпределянето на разходите за технически изменения, като например свързване към мрежата или укрепване на мрежата, по-добра експлоатация на мрежата и правила за недискриминационно прилагане на мрежовите кодекси, които са необходими за включване на нови производители, подаващи към свързаната мрежа електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници.

Тези правила ║ се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, като по-специално следва да се отчитат всички разходи и приходи, отнасящи се до свързването на тези производители към мрежата, както и специфичните обстоятелства в случай на разположение на производителите в периферни райони или в райони с малка гъстота на населението. Тези правила могат да предвиждат различни видове свързване.

4. Когато е уместно, държавите-членки може да изискат от операторите на преносната система и от операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или частично, посочените в параграф 3 разходи. Държавите-членки преглеждат и да вземат необходимите мерки за подобряване на нормативните рамки и правилата за покриване и разпределяне на разходите, посочени в параграф 3, ▌ до 30 юни 2011 г. и след това периодично да ги преглеждат отново, през всеки две години, за да осигурят присъединяването на нови производители, съгласно разпоредбите на горепосочения параграф.

5. Държавите-членки ║ изискват от операторите на преносните системи и операторите на разпределителните системи да предоставят на всеки нов производител, който желае да бъде свързан към системата, изисканата от него изчерпателна и необходима информация, включваща

а) цялостна и подробна оценка на разходите, отнасящи се до свързването;

б) разумен и точен график за приемане и обработка на искането за свързване към мрежата;

в) разумен примерен график за всяко предложено свързване към мрежата;

Държавите-членки може да разрешат на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, които желаят да бъдат свързани към мрежата, да обявят търг за техническото осъществяване на свързването.

6. Разпределянето на разходите, посочено в параграф 3, се прилага според механизъм, основан на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, като се вземат предвид ползите, които първоначално или впоследствие присъединени производители, както и операторите на преносната система и операторите на разпределителната система, придобиват от свързването.

7. Държавите-членки гарантират, че при налагането на тарифите за пренос и разпределение не се допуска дискриминиране на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, включително и на такава електроенергия от възобновяеми енергийни източници, която е произведена в периферни райони, например в островни или в слабо населени райони. Държавите-членки гарантират, че налагането на такси за пренос и разпределение не се извършва дискриминационно спрямо газ от възобновяеми енергийни източници.

8. Държавите-членки гарантират, че тарифите, наложени от операторите на преносните системи и от операторите на разпределителните системи, съответно за пренос и разпределение на електроенергия от централи, които използват възобновяеми енергийни източници, съответствие с възможните намаления на мрежовите разходи в резултат на свързването на централата към мрежата. Такива намаления на мрежовите разходи могат да възникнат в резултат от прякото ползване на мрежата за ниско напрежение.

9. Когато е приложимо, държавите-членки извършват оценка на необходимостта от разширяване на съществуващата газопроводна инфраструктура за улесняване на включването на газ от възобновяеми енергийни източници.

10. Когато е приложимо, държавите-членки изискват от операторите на преносни системи и от операторите на разпределителни системи на тяхната територия да публикуват технически правила в съответствие с разпоредбите на член 6 от Директива 2003/55/ЕО, по-специално по отношение на правилата за свързване, включващи изисквания за качество на газта, ароматизиране на газта и налягане на газта. Държавите-членки изискват също от операторите на преносни системи и от операторите на разпределителни системи да публикуват тарифите за свързване към газ от възобновяеми източници, въз основа на прозрачни и недискриминационни стандарти.

11. В своите национални планове за действие държавите-членки оценяват необходимостта от изграждане на нова инфраструктура за централно отопление и охлаждане от възобновяеми енергийни източници с оглед постигане на националните цели до 2020 г. Съгласно тази оценка държавите-членки предприемат, при необходимост, стъпки с оглед разработване на инфраструктура за топлофикация, за да се даде възможност за развитие на централното произвеждане на отопление и охлаждане от широк набор от съоръжения, функциониращи с голяма биомаса, слънчева енергия и геотермална енергия.

Член 17

Критерии за устойчивост по отношение на биогоривата и другите течни горива от биомаса

1. Независимо дали суровините са отгледани на или извън територията на Общността, енергия от биогорива и други течни горива от биомаса се взема предвид за целите, изброени по-долу в букви а), б) и в), само при условие, че отговарят на критериите за устойчивост, посочени в параграфи от 2 до 5:

а) определяне на степента на съответствие с изискванията на настоящата директива относно националните цели;

б) измерване на степента на съответствие със задълженията за възобновяема енергия;

в) съответствие на условията за получаване на финансова помощ за потреблението на биогорива и други течни горива от биомаса.



Независимо от това, биогоривата и течните горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци, различни от остатъците от селското стопанство, аквакултурата, рибното и горското стопанство, трябва да отговарят само на критериите за устойчивост, изложени в параграф 2, за да бъдат взети предвид за целите, изброени в букви а), б) и в).

2. За да се отчита за целите, посочени в параграф 1 от настоящия член, ползването на биогорива и на други течни горива от биомаса трябва да води до намаление на емисии на парникови газове с ▌35 %.



Считано от 2017 г., намалението на емисиите на парникови газове при използване на биогорива и други течни горива от биомаса, взети предвид за целите, посочени в параграф 1 от настоящия член, е 50 %. След 2017 г. то е 60% за биогоривата и течните горива от биомаса, произведени в инсталации, чието производство е започнало от 2017 г.

Намалението на емисиите на парникови газове в резултат на използването на биогорива и други течни горива от биомаса се изчислява, както е предвидено в член 19, параграф 1.

В случай, че биогоривата и другите течни горива от биомаса, са произведени от инсталации, които вече са били в експлоатация през януари 2008 г., първото изречение на настоящия параграф ║ ще се прилага от 1 април 2013 г.

3. Биогоривата и другите течни горива, които се отчитат за целите, посочени в параграф 1 от настоящия член, ║не са произведени от суровини, произхождащи от терени с висока стойност на биоразнообразие, т.е. от терени с един от следните видове статус през или след януари 2008 г., независимо дали тези терени продължават да имат този статус:

(а) девствена гори или други залесени земи, т.е. гори или други залесени земи с местни видове, където няма ясно видими признаци на човешка дейност и екологичните процеси не са съществено нарушени;

(б) (i) райони, обозначени с оглед защита на природата със закон или от съответния компетентен орган; или,

(ii) райони за защита на редки, под заплаха или застрашени от изчезване екосистеми или видове, признати от международни споразумения или включени в списъци, изготвени от междуправителствени организации или Международния съюз за опазване на природата, при условие че са признати в съответствие с член 18, параграф 4, алинея втора;

освен ако не бъдат представени доказателства, че производството на тази суровина не противоречи на тези цели за защитата на природата;

(в) (i) естествени затревени райони с висока степен на биоразнообразие, т.е. пасища, които биха останали такива при липсата на човешка намеса и които запазват естествения състав на видовете и екологичните характеристики и процеси; или

(ii) изкуствено затревени райони с висока степен на биоразнообразие, т.е. пасища, които биха престанали да бъдат такива при липсата на човешка намеса и които са богати на видове и не са деградирали, освен ако не се докаже, че добивът на суровини е необходим за запазване на статута на пасище..

Комисията установява критериите и географските обхвати, по които да се установи кои пасища се обхващат от разпоредбите на алинея първа, буква в). Такава мярка, предназначена да измени несъществени елементи на настоящата директива, чрез допълването ѝ, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 4.

4. Биогоривата и другите течни горива от биомаса, които се отчитат за целите, посочени в параграф 1, следва да не са произведени от суровини, произхождащи от терени с високи въглеродни запаси, т.е. от терени с един от следните видове статут през или след януари 2008 г. и които в последващ период вече нямат такъв статут:

а) мочурища ║, т.е. почви покрити или наситени с вода постоянно или през значителна част от годината ▌;

б) трайно залесени райони, т.е. терени с площ над 1 хектар, височина на дърветата над 5 м и с покритие от короните ║ над 30 %, или с дървета, които могат да достигнат тези прагове на място ║;




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница