Съдържание приети текстове p6 ta-prov(2008)0609



страница9/28
Дата09.07.2017
Размер4.95 Mb.
#25334
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   28
* Следва да се подчертае, че с оглед на постигането на националните цели, посочени в настоящото приложение, в насоките на Общността относно държавните помощи за опазване на околната среда се отбелязва постоянната необходимост от национални механизми за подпомагане на енергията от възобновяеми източници.

Б. Индикативна крива

Индикативната крива, посочена в член 3, параграф 2, се състои от следните стойности на дела на енергията от възобновяеми източници:

S2005 + 0.20 (S2020 – S2005), като средна стойност за двегодишния период от 2011 г. до 2012 г.;

S2005 + 0,30 (S2020 – S2005), като средна стойност за двегодишния период от 2013 г. до 2014 г.;

S2005 + 0,45 (S2020 – S2005), като средна стойност за двегодишния период от 2015 г. до 2016 г.; и

S2005 + 0,65 (S2020 – S2005), като средна стойност за двегодишния период от 2017 г. до 2018 г.;

където:


S2005 е делът в съответната държава-членка през 2005 г., както е посочен в таблицата в Част А

и

S2005 е делът в съответната държава-членка през 2020 г., както е посочен в таблицата в Част А



Приложение II

Нормализационно правило при отчитане на електроенергията, генерирана от водноелектрически централи и от вятърна енергия

При отчитане на електроенергията, генерирана от водноелектрически централи в дадена държава-членка, следва да се използва следната нормализационна формула:



където:


N = годината, за която се докладва;

QN(norm) = нормализираното количество електроенергия, генерирана от всички водноелектрически централи през годината N, което се използва за целите на отчитането;

Qi = е количеството електроенергия, действително генерирано през i-тата година от всички водноелектрически централи на държавата-членка, изразено в GWh, с изключение на електроенергията, произведена от помпеноакумулиращи водноелектрически електроцентрали, използващи предварително изпомпана на горното ниво вода;

Ci = е общата инсталирана мощност, нетна от помпено акумулиране, на всички водноелектрически централи на държавата-членка в края на годината i, измерена в MW.

При отчитане на електроенергията, генерирана от вятърна енергия в дадена държава-членка, се прилага следното правило:



където:

N = годината, за която се докладва;

QN(norm) = нормализираното количество електроенергия, генерирана от всички водноелектрически централи през годината N, което се използва за целите на отчитането;

Qi = количеството електроенергия, действително генерирано през годината i от всички съоръжения за вятърна енергия на държавата-членка, изразено в GWh;

Ci = общата инсталирана мощност на всички съоръжения за вятърна енергия на държавата-членка в края на годината i, изразена в MW.

n = 4 или броят години, предхождащи годината N, за които се разполага с данни за мощността и производството във въпросната държава-членка, като се взема по-ниската от двете стойности.

Приложение III

Енергийно съдържание на транспортните горива

Гориво

Тегловно енергийно съдържание (долна топлина на изгаряне, MJ/kg)

Обемно енергийно съдържание (долна топлина на изгаряне, MJ/l)

Биоетанол (етанол, произведен от биомаса)

27

21

Био-ЕТБЕ (био етил-третичен-бутил-етер)

36 (от която стойност

37 % произхождат от възобновяеми източници)



27 (от която стойност

37 % произхождат от възобновяеми източници)



Биометанол (метанол, произведен от биомаса, който се използва като биогориво)

20

16

Био-МТБЕ (био метил-третичен-бутил-етер, произведен въз основа на биометанол)

35 (от която стойност

22 % произхождат от възобновяеми източници)



26 (от която стойност

22 % произхождат от възобновяеми източници)



Био-ДМЕ (диметилетер, произведен от биомаса, който се използва като биогориво)

28

19

Био-ЕТБЕ (био етил-третичен-бутил-етер)

38 (от която стойност

29 % произхождат от възобновяеми източници)



29 (от която стойност

29 % произхождат от възобновяеми източници)



Биобутанол (бутанол, произведен от биомаса, който се използва като биогориво)

33

27

Биодизел (метилов естер, произведен от растително или животинско масло, с качеството на дизелово гориво, който се използва като биогориво)

37

33

Биодизел, получен чрез реакцията на Fischer-Tropsch (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса)

44

34

Хидрогенирано растително масло (растително масло, термохимично третирано с водород)

44

34

Чисто растително масло (масло, което е произведено от маслодайни култури чрез пресоване, екстракция или сходни процедури, нерафинирано или рафинирано, но химически непроменено, когато е съвместимо с типа двигател и съответните изисквания за емисии)

37

34

Биогаз (горивен газ, произведен от биомаса и/или от биологично разлагаща се част от отпадъци, която може да бъде пречистена до продукт с качества на природен газ, който се използва като биогориво, или съответно генераторен газ от дървесина)

50

-

Бензин

43

32

Дизелово гориво

43

36

Приложение IV

Сертифициране на монтажници

Схемите за сертифициране или еквивалентните системи за квалификация, посочени в член 14, параграф 3, се основават на следните критерии:

1. Процесът на сертифициране или получаване на квалификация е прозрачен и ясно определен от държавата-членка или от посочения от нея административен орган.

2. Монтажниците на съоръжения за биомаса, термопомпи, слънчеви фотоелектрични преобразуватели и слънчеви топлинни инсталации следва да бъдат сертифицирани от акредитирана програма за обучение или обучаваща институция.

3. Акредитацията на програмата за обучение или обучаващата институция следва да бъде извършена от държавите-членки или от административните органи, които те определят. Акредитиращият орган следва да осигури, че програмата за обучение, предлагана от обучаващата институция, е последователна и има областно или национално покритие. Обучаващата институция следва да има адекватни технически средства за осигуряване на практическо обучение, включително лабораторни пособия или съответни съоръжения за осигуряване на практическо обучение. Също така, обучаващата институция следва да предлага, в допълнение към основното обучение, по-кратки опреснителни курсове по актуални въпроси, включително нови технологии, които да дадат възможност за обучение през целия живот в областта на съответните инсталации. Обучаващи институции могат да бъдат производителите на съоръжения или системи, институти или асоциации.





4. Обучението за сертифициране или получаване на квалификация на монтажник следва да включва както теоретична, така и практическа част. В края на обучението монтажникът трябва да има необходимите умения за инсталиране на съответните съоръжения и системи, с оглед на изискванията на клиента за тяхната надеждност и ефективност, да може да влага висококачествено майсторство и да спазва всички действащи правилници и стандарти, включително по отношение на енергийното и екологичното етикетиране.

5. Курсът за обучение приключва с изпит за издаване на сертификат или получаване на квалификация. Изпитът следва да включва практическа оценка на успешен монтаж на котли и печки на биомаса, термопомпи, слънчеви фотоволтаични системи или слънчеви топлинни инсталации.

6. Схемите за сертифициране или еквивалентните системи за квалификация, посочени в член 14, параграф 3, са надлежно съобразени със следните насоки:

а) Акредитираните програми за обучение следва да се предлагат на монтажници с практически опит, които са преминали или преминават следните видове обучения:

i) за монтажници на котли и печки за биомаса: предварително условие е обучение като водопроводчик, монтажник на тръби, топлотехник, или техник по санитарни, отоплителни и климатични съоръжения;

ii) за монтажници на термопомпи: предварително условие е обучение като водопроводчик или хладилен техник, а също и владеенето на основни умения от електротехниката и водопроводната техника (рязане на тръби, запояване на тръбни връзки, залепяне на тръбни връзки, топлинно изолиране, уплътняване, проби за течове и монтаж на отоплителни и охладителни системи);

iii) за монтажници на слънчеви фотоелектрични преобразуватели и на слънчеви топлинни инсталации: предварително условие е обучението като водопроводчик, електротехник, както и наличието на умения по водопроводите, електротехниката и покривните работи, включително владеенето на запояването на тръбни връзки, залепяне на тръбни връзки, уплътняване на фитинги, проби за течове, умения за свързване на електрически кабели, познаване на основните покривни материали, методи за хидроизолация и уплътняване; или

iv) схема за професионално обучение, която да осигури на монтажника адекватни умения, отговарящи на тригодишно обучение в областите, посочени в букви а), б) или в), включително обучение едновременно в училищни условия и на работното място.

б) Теоретичната част на обучението за монтажник на котли и печки на биомаса следва да дава обща представа за положението на пазара на биомаса и да включва екологични аспекти, горива от биомаса, логистика, ▌ противопожарна зашита, свързани субсидии, горивна техника, горивни системи, оптимални хидравлични решения, технико-икономически анализ, както и проектиране, монтаж и поддръжка на котли и печки на биомаса. Обучението следва да осигурява също добро познаване на евентуални европейски стандарти за съответната технология и за горива от биомаса, ║ например гранули, както и за свързаното с биомасата национално и европейско законодателство.



в) Теоретичната част от обучението за монтажник на термопомпи следва да дава обща представа за положението на пазара на термопомпи и да включва температури на геотермалните ресурси и на повърхностните източници в различните райони, определяне на топлопроводността на почвата и скалите, ▌ разпоредби относно използването на геотермални ресурси, технико-икономическа ефективност на използването на термопомпи в сгради и определяне на най-подходящата термопомпена система, както и знания относно съответните технически изисквания, правила за безопасност, филтриране на въздуха, свързване с топлинния източник и конфигуриране на системата. Обучението следва да осигурява също добро познаване на всички европейски стандарти за термопомпи, както и на съответното национално и европейско законодателство. Монтажникът следва да притежава следните ключови умения:



i) основно разбиране на физическите и работни принципи на термопомпите, включително характеристиките на термопомпения цикъл: въпросите свързани с възможно по-ниски температури на подаваната топлина и възможно по-високи температури на топлинния източник и влиянието им върху ефективността на системата, определяне на коефициента на трансформация и на сезонния коефициент на трансформация;

ii) разбиране на частите на термопомпата и на тяхната роля в термопомпения цикъл, включително компресора, разширителния вентил, изпарителя, кондензатора, крепежните елементи и фитингите, смазочното масло, хладилния агент, прегряването и подохлаждането, както и възможностите за охлаждане с термопомпи;

iii) умение за избор на типоразмера на елементите на термопомпите в типични монтажни ситуации, включително определяне на типичните стойности на топлинния товар на различни сгради, както и за битово горещо водоснабдяване, определяне на мощността на термопомпата на база на топлинния товар за битово горещо водоснабдяване, на база на топлинната инертност на сградата и при прекъсваем режим на ползването на електроенергия; определяне на буферния резервоар, на неговия обем, както и на вписването му във вторичен отоплителен кръг.



г) Теоретичната част на обучението за монтажник на слънчеви фотоелектрични преобразуватели и слънчеви топлинни инсталации следва да дава обща представа за пазарна ситуация по отношение на разглежданите съоръжения и сравнения разходи-доходоносност, като и да включва екологични аспекти, елементи, характеристики и оразмеряване на системите за слънчева енергия, точен избор на подходящи системи и оразмеряване на елементите, определяне на топлинния товар, , противопожарна защита, свързани субсидии, ▌а също и проектиране, монтаж и поддръжка на слънчеви фотоелектрични преобразуватели и слънчеви топлинни инсталации. Обучението следва да осигурява също добро познаване на европейските стандарти за съответната технология, на сертификационни инструменти, като например Solar Keymark, както и на свързаното със слънчевата енергия национално и европейско законодателство. Монтажникът следва да демонстрира следните ключови умения:



i) умения за безопасна работа при използване на необходимите инструменти и съоръжения и прилагане на правилата и стандартите за безопасност, както и идентифициране на водопроводни, електротехнически и други рискове, свързани със слънчевите инсталации;

ii) умения за идентифициране на системите и на специфичните за активните и пасивни системи елементи, включително проектиране по машинната част и определяне на мястото на елементите и разположението и конфигурацията на системата;

iii) умения за определяне на необходимата площ за монтажа, на ориентацията и наклона на фотоелектричните и топлинните слънчеви колектори, като се вземе под внимание засенчването, достъпа до слънчевата радиация, здравината на конструкцията, съответствието на начина на монтаж с особеностите на сградата или климата, както и за идентифициране на различните методи за монтаж, подходящи за видовете покриви и укрепването на необходимите за монтажа съоръжения; и

iv) специално за слънчевите фотоволтаични системи, необходими са също умения за приспособяване на електротехнически проекти, включително определяне на проектните стойности на големината на тока, избор на подходящи видове проводници и на параметрите на всяка електрическа верига, определяне на подходящия типоразмер, параметри и разположение на всички съответни съоръжения и подсистеми и избор на подходяща точка на свързване.



д) Сертифицирането на монтажника следва да бъде за ограничен период от време, така че да се изисква опреснителен семинар или обучение за удължаване на периода на сертифицирането.



Приложение V

Правила за изчисляване на въздействието върху емисиите на парникови газове на биогоривата, другите течни горива от биомаса и на съответните използвани за сравнение минерални горива



A. Типични и приети стойности за биогорива, ако са произведени без нетни емисии на парникови газове поради промяна на начина на използване на земя

Варианти на производство на биогорива

Типично намаление на емисиите на парникови газове

Прието намаление на емисиите на парникови газове

Етанол от захарно цвекло

61%

52%

Етанол от пшеница (при неопределен вид на горивото, използвано при преработката)

32%

16%

Етанол от пшеница (при използване при преработката на лигнитни въглища в когенерационна инсталация)

23%

16%

Етанол от пшеница (при използване при преработката на природен газ в конвенционален котел)

45%

34%

Етанол от пшеница (при използване при преработката на природен газ в когенерационна инсталация)

53%

47%

Етанол от пшеница (при използване при преработката на слама, изгаряна в когенерационна инсталация)

69%

69%

Етанол от царевица, произведена в Общността (при използване при преработката на природен газ в когенерационна инсталация)

56%

49%

Етанол от захарна тръстика

71%

71%

Частта от възобновяеми източници в ЕТБЕ (етил-третичен-бутил-етер)

Равно на това при съответния вариант за производство на етанол

Частта от възобновяеми източници в ЕТБЕ (етил-третичен-бутил-етер)

Равно на това при съответния вариант за производство на етанол

Биодизел от рапица

45%

38%

Биодизел от слънчоглед

58%

51%

Биодизел от соево масло

40%

31%

Биодизел от палмово масло (при неопределен вид на технологията)

36%

19%

Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

62%

56%

Биодизел от отпадни растителни или * животински мазнини

88%

83%

Хидрогенирано рапично олио

51%

47%

Хидрогенирано слънчогледово олио

65%

62%

Хидрогенирано палмово масло (при неопределен вид на технологията)

40%

26%

Хидрогенирано палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

68%

65%

Чисто (студенопресовано) рапично олио

58%

57%

Биогаз от органични битови отпадъци, като заместител на природен газ

80%

73%

Биогаз от течен тор, като заместител на природен газ

84%

81%

Биогаз от сух тор, като заместител на природен газ

86%

82%

* Без да се включват животинските мазнини, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 3 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека1.

Б. Оценки на типични и приети стойности на бъдещи видове горива, които засега (през януари 2008 г.) не присъстват или присъстват в незначителни количества на пазара, ако са произведени без нетни емисии на парникови газове поради промяна на начина на използване на земя



Варианти на производство на биогорива

Типично намаление на емисиите на парникови газове

Прието намаление на емисиите на парникови газове

Етанол от пшенична слама

87%

85%

Етанол от дървесни отпадъци

80%

74%

Етанол от бързорастящи дървесни култури

76%

70%

Биодизел, произведен от дървесни отпадъци чрез реакцията на Fischer-Tropsch

95%

95%

Биодизел, произведен от бързорастящи дървесни култури чрез реакцията на Fischer-Tropsch

93%

93%

Диметилетер (ДМЕ) от дървесни отпадъци

95%

95%

Диметилетер (ДМЕ) от бързорастящи дървесни култури

92%

92%

Метанол от дървесни отпадъци

94%

94%

Метанол от бързорастящи дървесни култури

91%

91%

Частта от възобновяеми източници в МТБЕ (метил-третичен-бутил-етер)

Равно на това при съответния вариант за производство на метанол

В. Методика

1. Емисиите на парникови газове от производството и употребата на транспортни горива, биогорива и други течни горива от биомаса ще се изчисляват както следва:



E = eec + el + ep + etd + eu


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница